Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 Политиката се изкривява

 

На мнозинството от хората по света все повече и повече им става пределно ясно, че сегашната политическа система от ден на ден, от година на година постепенно, се отдалечава от сключения Обществен договор на всеки народ, юридически представен в конституцията му.

Парламентарната демокрация се трансформира в инструмент за превръщане на политическата система в Капитал!

Въпреки наличието на множество закони, с невъоражено око се вижда как мнозинството от политиците рязко увеличават стандарта си на живот.

Тук не става въпрос само за политическите системи на страните от Африка, Централна и Латинска Америка,  в не-малко страни в Азия, повечето страни от бившия социалистически лагер в централна и източна Европа, а става въпрос за страните в Западна Европа и Северна Америка.

Аз вече казах, че политическата и финансовата системи се превърнаха в КАПИТАЛ!

Тяхното взаимодействие, по-точно държавата продава ценни книжа на банките, а те я финансират със свежи пари, същите пари, чрез механизмите, които описахме във връзка с политиката на неолиберализма, потъват в частните фирми и всички останали, които са навързани и източват бюджетите. Те ги внасят в банките, които ги раздават на обикновените хора със лихва. Ако банките фалират, държавата ги субсидира със стотици милиарди долари, за да не рухне системата.

На кого служи тази система питам аз?

Система, която е превърнала държавния бюджет във банкомат, който се ползва от определен кръг избрани лица с дебитни карти, които се раздават от политици и финансисти!

Система, която започна да фалира цели държави като Гърция например.                Ала дълговете се увеличават и ще дойде ден или списъкът след Гърция бързо да започне да се дописва, или инфлацията ще измете както дълговете, така и доходите на хората.

Система, която раздава кредити на обикновените хора с техните депозирани пари в банките и им взема лихви, много по-високи отколкото им дава. С тяхните пари правят пари, т.е. печелят. Система, която раздава кредити на фирмите от парите на хората депозирали в банките спестяванията си. Същите тези банки кредитират фирмите с тези пари и ги обогатяват.

 

 А обикновените хора,  те имат следните функции в обществото и ги спазват добросъвестно:

-Да създават принадена стойност, чиято част, която им се полага, я прибират не само собствениците на  производствените фирми, но и въпросните господа политици и финансисти;

-Да си плащат данъците всяка година и пълнят бюджета с пари за да има пенсии, социални обезщетения, пари за полицаите да ги пазят и за съдебната система да ги защитава /хората спазват Обществения договор, прокламиран от бащата на Либерализма, политическата философия и идеология на либерализма Джон Лок/, ала не съм сигурен дали една част от горе споменатите не пазят тези които източват бюджета.

Хората плащат данъци за здравеопазването, от което като пълноводна река текът парични потоци за фармацевтичните фирми за скъпи лекарства, към “честно”спечелени държавни поръчки за медикаменти и скъпа лечебна апаратура.

 Плащат си местните данъци и такси, за да може освен служебните си задължения за подръжката, урбанистично и икономическо развитие на градовете, кметовете и администрацията им, като феодали да се разпореждат и като хайдуци да отмъкват част от чистотата и зеленината на града, част от общински жилища, част от детски градини и училища, част от нови асфалтирани улици, пешеходни зони, велоалеи, модерни обществени сгради, част от културата и историята на града, част от метрото, част от спортни съоражения, и т.н..

Тези частички те ги събират, като пчелички всеки ден и с пчелния прашец, който им се полага строят своите кошери, знайно и незнайно къде. Малки кошерчета в подножието на планината или вътре в нея, край някой планински курорт, или на брега на морето до красиви овощни градини, за да събират медец.

-Да си плащат редовно главниците и лихвите по ипотеките, потребителските кредити, кредитни карти и др. финансови услуги в т.ч. и “скритите” в ситно написаните договори за тези услуги такси. Ако не си платят им взимат къщата, апартамента, дават ги на съдия изпълнител и като престъпници ги влачат към съда.

-да изпълняват своите права и задължения, като гласуват и възпроизвеждат същата тази система, която непрекъснато ги стресира.

Политиката е дейност  за управление на обществото!

Тя може да бъде благотворна, ефикасна, ползотворна, общополезна и оценена от цялото общество. Но на практика се оказва, че днес политиката е удобна, изгодна, услужлива, доходна и потребна, и благоприятна за около 10% от населението по света.

От една страна субекта на политиката е много стеснен от гледна точка на нейната полезност, а от друга се отмества и заменя дискусията за нейната същност и начин на употреба!

Телевизията превърна политиката в сцена на театрално представление, телевизионен спектакъл, в който избирателят е само зрител, от него вече нищо не зависи и няма значение за кого гласува.

Телевизорът разтваря политическото и го превръща в шоу и зрелище, във визуална реклама на личности, на поведението им и дигиталния контакт, който осъществяват със зрителите, отколкото да отразяват сериозни политически програми.

Затова хората са объркани, разочаровани, нямат вяра в религията, семейството, демокрацията и обществото като цяло, и нямат други мотиви освен как да правят пари и хедонизма.

Затова малко от тях гласуват.

 

И тук ще се опитам да отговоря на въпроса на един изключителен интелект Андре Конт Спонвил- “Морален ли е капитализмът?”, чийто идеи от едноименната му книга много ми харесаха и първо искам да ги споделя с Вас:

“-за пашкулизацията на обществото;

-за хедонизма и празните църкви;

-за това, че преди бог отговаряше  на хората, чрез божиите заповеди, а сега не отговаря или отговорите не му се чуват, защото не се спазват заповедите му;

-дали народа остава суверен и дали реално има демокрация или тирания на капиталите;

-народът е суверен, но пазарите определят живота му;

-когато Уолстрийт определя политиката, къде отива демокрацията;

-за морала на Ленин, че е подчинен на интересите на класовата борба, а морала на капиталистите подчинен на парите и тогава каква е разликата;

-политиката не трябва да се прави на пазара, законът на народа не е стока, както и здравето нали;

-пазарът е триумф на егоизма, триумф на солидарността;

-социалното осигуряване-едно от най-добрите постижения в цялата обществена история;

-солидарността е политическа добродетел;

-интересът ни свързва и разделя едновременно;

-когато разчитаме на интереса на другите,  правим чудесни сделки;

-съвпадение на интереси!…или солидарност!

-пазарът и политиката да ни позволят да живеем заедно!

-любовта, здравето, образованието, живота, правосъдието, свободата, достойнството, света, не бива да се оставят на пазара;

-трябва да се съпротивляваме да превръщаме целия си живот в стока;

-въпросът е какво правим за другите, след като икономиката не отговаря, политиката трябва да го направи;

-ако капитализмът е възтържествувал, това е, защото преди всичко социализмът се провалил, заедно с многото ужасяващи съпътстващи явления. Може да съжеляваме за това, но не и да го отричаме;

-глобализацията е полезна, тя е шанс за бедните страни;

-богатите не дават на бедните повече от трохи. Следователно бедните трябва да се организират, да се бранят, да се опитват да преобразуват обществото!

-богатството никога не е било достатъчно,  за да изгради цивилизация, нито пък човешки приемливо общество. Но пък бедността-още по-малко;

-произведените материални блага  при всяко положение  трябва да се преразпределят. Дали това ще стане през държавата, чрез пазара или чрез комбинация от двете, е по-скоро въпрос на практически избор, отколкото на принципи;

-Маркс не казва за печалбата, че е несправедлива-той само посочва източника й: незаплатената работа и така посочва пътищата за борба;

-пазарната икономика означава две неща:

+целите на производството са индувидуални, а не общи;

+мотивите за придобиване на блага са не потребности, а интересите;

-Маркс е искал да подчини икономиката на морала;

-дали моралът е издигнат до икономика, или икономиката до морал? Нито едното,  нито другото не е казано категорично от Маркс. Събирането на морала и икономиката остава при него сляпо петно, върху което никога не е теоретизирано в собствения смисъл на думата и поради това-още по-обезпокояващо. Никой не е длъжен да е марксист!

Моята мисъл в случая е, че Маркс с всичкото добро намерение и заедно с илюзията, която го съпровожда, стига до измислянето на“науката”, от която се нуждае, за да оправдае своя морал. И обратното от морални съображения е почувствувал необходимостта да създаде, така поне е вярвал нова наука! Това нарекох, за да бъда кратък:

“Въздигане на морала в икономика”! Да видим наука, която обявява крайния триумф на морала, нека признаем, не е често явление;

-науките нямат нищо общо с желанията ни, по тази причина те почти винаги са реална антиутопия. Що се отнася до Маркс, благата вест се предлага като научна истина!

-спрягане на истината /марксиска “наука”/, и на доброто/ марксиски морал/, проектиране в бъдещето като нещо истинско /защото е показано научно/ и желано/защото е морално добро/.

Ето го ключовия момент:

Моралът, политиката и науката при Маркс вървят заедно!

Именно тази “света троица” ми се струва едновременно илюзорна /като съдържание/ и опасна / като последица!

-при Маркс се спрягат /срещат/ три различни линии:

+сциенистката -/създаване на наука въз основа на предполагаеми научни резултати/, претендираща да подчини на историческия материализъм всичко, в т.ч. и морала!

+политическа-стремяща се да подчини на политиката всичко;

+морална нормативност-експлоатацията;

-свързването на истината с доброто, на знанието с желанието това е Утопизъм!

-делото на Маркс има две страни:

+едновременно е научно и нормативно, респективно морално, тъй като е проектирано върху нормативния хоризонт на комунизма и присъства в правените анализи на капитализма;

+Маркс едновременно казва как стоят нещата при капитализма / аз предполагам, че Андре Конт Спонвил има предвид принадената стойност/ и как трябва да стоят, т.е. да дойде комунизмът!

-моралът произтича от интересите на класовата борба.

Според Ленин задачата е да се подчинят всички интереси на класовата борба, в това число и комунистическия морал!

Той трябва да е в услуга на класовата бора!

-ако Доброто, Истината и Партията са в един лагер, всички които й се противопоставят са бандити, невежи или слуги на буржоазията, или и трите неща едновременно. Трябва следователно да се поправят, превъзпитат или унищожат, без да има нужда да се интересуваме от мнението им!

Това се нарича ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА!

Такава доктрина се установява над Демокрацията! За да я съди морално, да я изучава научно и да я доминира политически: това се нарича ТОТАЛИТАРИЗЪМ, или неговата теоретична матрица. Гулаг идва като следствие!

-социалните и икономическите факти трябва да се разглеждат като обекти, т.е. като неща, които се налагат отвън на индивидите и не зависят от волята им. Това е условието за научна обективност, като следствие за всяка рационалност.

-това не пречи на Маркс да е гений и мисълта му по много въпроси да си остава откривателска и осветляваща!

-да не вярваш повече в комунизма, не означава непременно, че си консерватор и нечувствителен към бедността и мизерията!

-може ли капитализмът да се модифицира или само периферно.

От юридическа гледна точка вече много лесно може да се национализира едно предприятие. Дали това обаче е достатъчно да се ликвидира експлоатациятя и дали това ще бъде икономически ефективно, е съвсем друга работа!

-политико-юридическото ниво налага на икономиката своите закони отвън, но не може отвътре да гарантира икономическа ефективност, нито пък някакво морално въздействие. Нищо по-лесно, след като сме взели властта, да отменим капитализма със закон. Нищо по-мъчно да го заминим с друга система, която да е едновременно икономически ефективна, политически демократична и морално приемлива!

-затова имаме нужда от политика. Защото нито икономиката, нито моралът са достатъчни за установяване на Справедливостта!

-това не пречи да се смени системата, ако има по-добра, и още по-малко пречи системата да се подобрява!

-но както показах, подобряването не минава през икономиката, а през политиката!

-само правото и политиката имат някакъв шанс да успеят в промяната на Капитализма!

Затова е измислена Демокрацията! Защото нито пазарът,  нито моралът са достатъчни!”

 

 Перфектен начин на мислене демонстрира Андре Конт Спонвил, относно обществото в което живеем днес. Той е доволен от ефективността на капитализма като система произвеждаща материални блага, но видимо се забелязва неудовлетворение от много други неща. Разочарован е, защото хората са се свили като пашкули в себе си от този начин на живот, от хедонизма и празните църкви, изобщо не е сигурен дали народът е суверен, съмнява се дали има демокрация или тя е само на повърхността. Разтревожен е, че пазарът диктува живота ни, и той, и здравето ни, и образованието ни, и законите ни, и свободата ни, и достойнството ни, и политиката не са стока за продан.

Пазарът е станал триумф на егоизма!

Прави обективен анализ на краха на социализма, чрез критиката на идеята на Маркс за “научния социализъм”, за който и той разбира, че е утопия в съвременния свят. Сякаш съжелява за социализма, но едновременно е обективен и прави точен анализ и верни изводи за човек, който не е живял в това общество.

Андре Конт Спонвил недвусмислено търси промяна на капитализма, вижда правилно пътищата за промяната-политиката и правото чрез демокрацията.

И все пак най-много ми хареса следната мисъл:

-пазарът и политиката да ни позволят да живеем заедно!

 

Относно отговора на въпроса: ”Морален ли е капитализмът”?- ще споделя моето мнение.

Тъй като въпросът е действително много сложен, аз подхождам към него като анализирам думичките “морал” и “капитализъм”, които се съдържат във въпроса и после ще ги свържа.

Морал е начин на поведение, ценностна система, характер, ако щете морал е човек да се грижи за обществените интереси.

Моралът е система от правила за нравствено поведение в обществото. В по-тесен смисъл, моралът е съвкупност от правила за поведение изработени от определена социална група в съответствие с икономическите условия на живот, от културата и традициите, възгледи за за добро и зло, за хубаво и лошо, справедливо и несправедливо, съвестно и срамно,  честно и нечестно и др.. Моралът,  в широк смисъл,  включва в себе си и понятието “нравственост”, като съвкупност от правила за поведение, които произтичат от тези морални норми.

Какво представлява капитализмът?

-В тесен смисъл,  аз го разбирам, като икономическа система, в която определена социална прослойка наречена-капиталисти, притежаваща достатъчно натрупан капитал или спестявания закупуват машини, съоражения, инструменти, суровини и материали, сгради, наемат свободна работна ръка, т.е. създават трудови условия и осъществяват определено производство на стоки с цел да ги продадат на пазара и реализират печалба, наречена пазарна икономика. Така определен, тесният смисъл на капитализма не се е изменил от своето създаване до наши дни.

В широк смисъл го разбирам като социално-политическа система основана на либерално-демократичните принципи на изграждане на държавата и нейното управление, конституционализма и свободния избор при формиране на политическата система,             с пазарно изградена и функционираща икономика.

За мен, като икономическа система,  капитализмът е аморален.

Просто защото моралът се свързва с определен субект, а самата пазарна икономика не е субект, тя е просто икономическа дейност за производство на стоки. Това е част от живота, низ от задоволяване на определени потребности.

Има ли морал в това да се храниш, да пиеш вода, да спиш, да спортуваш, да ходиш на театър, на кино, да правиш любов, да работиш, всичко това е аморално. Човек работи за да произвежда стоки и по този начин оцелява и възпроизвежда себе си.

Тази икономическа система се е зародила, защото започнали да се увеличават потребностите на хората от разделението на труда и цялостното културно развитие на човечеството.

Появила се свободна работна ръка, натрупали се капитали и невинността на ставането ги събира. Те започнали да произвеждат, като този начин на работа рязко увеличил производителността и удовлетворяването на нарастващите потребности.

 

Но като социално-политическа система, капитализмът е неморален!

 

Икономическата система е създала капиталистите, а те са създали системата капитализъм като общество. Тази прослойка е създала своя ценностна система, своя политическа философия наречена либерализъм, своя либерална идеология.

Когато става господстваща класа, буржоазията създава своите политически и правни институции, с които защитава своите интереси.

Тя става основен субект на обществото и отговаря на моралните критерии!

Буржоазията става символ на капитализма, тя е капитализмът!

Тя премахва феодалните привилегии и утвърждава свободата. Свободно да наемаш работна ръка, да произвеждаш, да разменяш на пазара стоки. Никой да не ти пречи и свободно да печелиш.

Въвеждането на правни норми, с които се узаконява собствеността на капитала, като се прехвърля тази собственост върху цялата бъдеща съвместна дейност, като частна собственост на капиталиста е неморален акт!

Какъв морал има в това да присвояваш чужд труд! Да отчуждаваш труда на хората от създадените от тях продукти на труда!

Откакто се е появил излишъкът, след разделението на труда, няма нито едно морално общество!

Разделението на труда създава отчуждението, а отчуждението частната собственост!

Борбата за присвояване на излишъка става основна битка в живота на всички хора по света!  

В основата на тази битка стои инстинктът за самосъхранение, за оцеляване на индивида, егоизмът на човека. За да се чувствува сигурен в бъдещето си, той се бори да натрупа материални блага.

В  името на това, човешката история е история на много човешки падения!

Докато има дефицити на материални блага, ще съществува тази борба. Докато има дефицити,  трудно ще се промени все още ниското човешко съзнание и ще съществува непрекъснато класовата борба!

И тук ще спомена нещо, което нарочно оставих за този момент.

Социализмът изпревари много времето си! Маркс споменава, че той трябва да се осъществи в общество с висока материално-техническа база, която да е създала адекватна на себе си култура! И то не в една, а в много страни. Базата от, която трябва да се тръгне, при всички положения, трябва да бъде най-малко равностойна на изградената от капитализма до този момент. Иначе, има огромна опастност това общество да не се реализира. Точно това се случва!

Капитализмът в Русия е в първоначален стадий. Той е на най-ниско равнище от големите европейски страни. Основната маса от населението са селяни. Как да градиш ново общество и да се съревноваваш със старото, да показваш предимства му, когато първо трябва да настигаш старото в икономически и културен план! Още повече, че капитализмът тепърва имаше да се развива и не беше достигнал своя разцвет и могъщество. Неспазването на това задължително условие се оказа един от най-важните фактори за краха на случайно осъществилия се експеримент наречен социалистическо общество, в което за щастие или нещастие аз имах възможност да живея, което просто изпревари времето си!

Частната собственост се явява основна форма за присвояване на чужд труд! Затова тя е непрекосновена!

При социализма беше почти същото! Работническо-селската власт национализира частната собственост и обяви общонародната собственост за неприкосновена!

Създаде свои политически и правни институции. Член първи в конституцията определяше комунистическата партия като единствена управляваща сила в обществото. Работниците  бяха облагодетелствани навсякъде в обществото, като взимаха по-високи заплати от служителите, при получаване на апартаменти, карти за почивка, привилегии за училища и институти и др. Разликата беше, че излишъкът не влизаше в някой частен джоб, а в хазната на държавата и този излишък, косвено се харчеше за цялото общество. Затова при социализма действително има повече морал в обществото. Какъв морал може да има в социални явления като безработицата, глада и бедността, огромното относително неравенство, икономическите кризи, пренебрегване на запазването на природното екоравновесие?

Ами стресът? Капитализмът е най-производителното общество, но тази производителност се постига за сметка на горе-изброените негативни социални резултати, защото основната част от излишъка влиза в джоба на тесен кръг хора.

Какъв морал има в това в един и същи град да има квартали с разкош и квартали с мизерия, едно семейство да живее в луксозно имение от 20 милиона $ на десетки декари земя, а друго да обитава жилище от 30-40 кв. метра. Някой да харчи хиляди $ , а друг да кара с 2-3 $ на ден. Някой да обядва в скъп ресторант, чиято сметка е равна на няколкомесечната заплата на друг. На някой хладилника да е препълнен, а друг да рови кофите с боклук и да се нахвърля върху парче извърлено месо като обезумял.

Капитализмът не е някаква абстрактна система. Той е рожба на определен начин на производство и развитие на производителните сили, следствие на които се явяват установените производствени отношения. Тази икономическа система създава своята надстройка от политически и правни институции, с които се защитават интересите на буржоазната класа.

 

Установената матрица през ХХ век между политическа система, частен бизнес и финансовата система концентрира все повече ресурси в свои ръце, като власт, производствена мощ и богатство. Това осигурява огромни възможности за възпроизвеждането на политическото и икономическо статукво. Властта, медиите, парите са в ръцете на една тясна прослойка, която не допуска до себе си почти никой, не допуска отклонения от “правия път” и ако това се случи, както беше със създаването на социалистическата система се нахвърля върху тези, които са посмяли да се “отклонят от правия път” със всички средства и ресурси, военни средства и заплахи, икономическа война и блокада, психологическа и идеологическа диверсия, за да ги вкарат в правия път.За сталинския модел имаха огромно право от гледна точка правата на човека и извращенията с човешката личност през периода на сталинизма и маоизма.

Но след падането на Берлинската стена, защо след като бяха толкова заинтересовани преди това от демократизация на социалистическите страни и преминаването им на релсите на пазарното стопанство, не им помогнаха с план подобен на плана Маршал.  Защо след като хвърлиха толкова много средства за нови оръжия, подхвърлиха трохи? Изпратиха МВФ и Световната банка, които ни пратиха окончателно във втория ешелон. Целта е била ясна!

Защо да ни помагат? Те нямат сметка от нови конкуренти! Капитализмът има нужда непрекъснато от нови пазари!

И ние станахме пазар!

Подобно е отношението в момента към Гърция. Непослушните момчета от лявото правителство бързо капиталираха пред икономическата заплаха за спиране на финансовия ресурс за страната от ЦБанка на ЕИО.

Спиране на кранчето от Европа означаваше тотален хаос в потреблението и икономиката на Гърция. Проблемът на дълга не беше създаден от правителството на Ципрас.            Тези стотици милиарди евро държавен дълг са създадени през последните няколко десетки години именно от политиците на Гърция и Европа, финансистите на Гърция и Европа, частния бизнес в Гърция и Европа.

Политиците на ПАСОК и Нова Демокрация, за да са на власт обещават на народа високи доходи, на бизнеса нови поръчки, на народа на Гърция и спортната общественост Олимпиада, на военните нови оръжия, на Европа поръчки за нови военни оръжия.

Така започва да се създава постепенно перфектна система от политици, финансисти и частен бизнес в Гърция и Европа, които допуснаха формирането на този огромен дълг. Тези хора се облагодетелстваха от това.

Но те разглезиха заедно гръцкото население да получава доходи, които не са изработили!

В този момент гръцкият народ иска да живее постарому, а кредиторите “не”, те си искат парите, Европа налага строги ограничения и икономиката на Гърция се срина приблизиелно с 25%. Новото правителство иска други условия, за да потегли икономиката напред. Правителството на народа, който създаде демокрацията реши да я използва чрез референдум да се види какво искат гърците, глътка въздух или затягане на коланите. Европейският съюз каза не на гърците и им подсказа, че те командват влака и следва период на още по-големи икономии.

Кой е виновен за това? Политическата система, парите, частният интерес! Проблемът с Гърция най-вероятно ще се задълбочава, защото дългът е огромен и само лихвите ще изцеждат гръцката икономика. Но този процес, ако продължава политическата система да работи по същия начин, ще засегне и други Европейски страни във не-далечно бъдеще.

Подобен тип отношение проявиха във връзка с отклонението на Русия. Приобщаването на Крим с референдум е същото както обявяването на независимостта на  Косово. След като се използва един и същи демократичен принцип, а реакцията е коренно противоположна значи не демокрацията е водещ принцип, а нещо друго. Икономическите санкции са инструмент на принуда. Принудата се използва да се накара някой да изпълнява чужди заповеди, а зад тях стоят интереси.

Проблемът пред хората в цял свят, вече не е в това, че политическата система не може да се справи с проблемите на глада и бедността, безработицата, неравенството и неговото относително увеличаване, икономическите кризи, бюджетните дефицити, увеличаване на държавните дългове, както и продължаващия процес на концентрация и икономическа мощ и богатство в ръцете на 1%-процент от населението в света.

 

Проблемът, е в това, че днешната политическа система не може да се справи с глобалната обстановка във света!

Частните интереси стоят в основата на политиката, а тези проблеми са обществени, световни!

Частните интереси не решават обществените интереси!

Нали затова си отиде социализмът!

Какво искаме сега, заради частнособственическия интерес да си отиде човечеството! Сегашната политическа система не може да се справи с процеса на бавно, но сигурно унищожаване на природното равновесие, екологични проблеми и глобално затопляне.

Кой ни гарантира 100% противодействие срещу случайно използване на ядрено оръжие от реакционни, терористични, фундаменталистки, националистически групи използвали да пробият чрез частен интерес системата на ядрена безопастност. Кой ни гарантира, че утре няма да се появи нов вирус, не създаден в някоя лаборатория, а както Ебола и Спин, като реакция на природата срещу нейното безпощадно използване!

Никой няма да ни защити ако продължаваме да се осланяме на управленска система, в която частният интерес, и частният интерес на определена група държави, надделява над обществения интерес на цялото човечество!

Политическата система, парламентарната демокрация има крайна необходимост от сериозни корекции и промени. Ако някой си мисли, че както Мюнхаузен сам се изтегля нагоре, хващайки се за косите си, така и днените политици сами ще корегират политическата система, в която се чувстват толкова удобно, уютно и комфортно, просто много се лъжи.

Единствено народът, суверенът може да го направи чрез средствата на парламентарната демокрация! Ако суверенът не излезе от летаргията, инерцията, битката за оцеляване в която е поставен, може да му се случи нещо от по-горе описаните. Може животът да продължи в същия ритъм, щом той се страхува от промени, но доволните ще стават все по-малко. А може да се организира и разумно, чрез мирни средства, чрез избор да промени статуквото в името на един по-справедлив живот. 

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев-www.peterhen.com