Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

   Капитализма се изкривява

 

Капитализма се намира в процес на сериозна деформация. Изкривяват се, както икономиката, така и демокрацията.

От началото на 80-те години започна историческата фаза на постепенно свиване на капитализма.

Капитализма е исторически преходна форма на обществото!

Всичко е преходно и крайно, и съществува в рамките на времето.

Историята ни дава множество примери на неизбежната преходност на множество форми на обществен живот.

Египет, Персия, Атина, Римската, Византийската, Турската, Руската и Британската империи, Райха, СССР, ЕИО, САЩ.

Всички тези общества са се самореализирали в хода на човешката история, която търси и се стреми към съвършенство. До този момент развитието на човечеството е непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване. Животът на робът, крепостният селянин, днес хората на наемния труд са исторически пример за това.

Всяка исторически осъществена обществена форма е в процес на движение.

И всяка обществена форма се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне, тя се развива чрез преодоляване на противоречията и с това се обяснява диалектическата интерпретация на света.

Капиталистическата икономика възниква на основата на постепенно създаване на манифактурни производства от индувидуални производители с цел задоволяване на непрекъснато нарастващите потребности на пазарите. Географските открития, новите колонии, пазарите на Индия и Китай, Азия и Африка, увеличаване на населението, нарастване на вътрешните пазари в Европа сякаш с “невидима ръка” посочва къде да се насочат спестяванията на предприемчивите бюргери, да се елиминират дефицитите и задоволят нововъзникналите потребности.

Пазарите се създават без план, на пръв поглед анархистично, на база индивидуалните решения и действия, и риск на предприемчивите.

В точното време след Ренесанса, Великите географски открития, Реформацията и Просвещението, на точното място в Англия /също и Холандия/, след буржоазно-демократични революции и настъпление на демокрацията, на база на повишаване на ефективността на производството следствие разделението на труда, непрекъснато увеличаваща се свобода на пазарите и търговията, развитие на науката и техниката, под напора на непрекъснато увеличаващите се потребности на пазарите по света, създаването на нови машини и технологии, съчетанието между труда /на новопоявилата се социална група или работническата класа/ и капитал/  бургерите т.е. капиталистите / се ражда най-производителната икономическа система в историята на човечеството, наречена “КАПИТАЛИЗЪМ”.

Съчетанието между икономическата свобода на човека, конкуренцията и пазарите, разумният егоизъм, религиозният аскетизъм свързан с идеята за избавлението, личният интерес от работа за себе си по естествен път разкрива огромна енергия и потенциал в недрата на живия и овеществен труд.

Свободата, демокрацията и разумния егоизъм родиха една огромна производителна машина, наречена пазарно стопанство.

Стопанство със стихиен, анархичен, трудно регулируем характер с огромна производствена мощ, която по естествен за нея си начин задоволява с предимство частните интереси на индувидуалните й създатели.

Капитализмът е производителен, защото неговата база и сила са милионите свободни индувидуални  производители, които имат стимули и затова произвеждат много, разнообразни и качествени стоки. Това е огромната тънкост- въпросът за стимулите, която последователите на Маркс в Русия не са разбирали и пренебрегнали. Обобществяването на средствата за производство и земята лишават хората от стимул. Стимулите и задоволяването на личните интереси в системата на производството на стоки и услуги е основният двигател в пазарното общество.

 По този начин основният стимул и символ, основната цел на пазарното стопанство ПЕЧАЛБАТА ражда потребление, а потреблението ражда печалба.

Този непрекъснат кръгооборот е подпомогнат от невъздържаната свободна конкуренция, необуздания индувидуализъм, неукротима нерегулирана алчност, индустриалното развитие, урбанизацията, развитието на заемните пари т.е. фиктивни пари, които трябва да се покрият с бъдещи приходи, нарастването на държавните бюджети, които достигат  около 40% от БВП на всяка страна, и огромните апетити към източването им са в основата на ерозията на протестанската етика и трайно настанилото се в душите на хората икономическо, политическо, социално и културно отчуждение.

 

Според мен съвременното капиталистическо пазарно стопанство и съответствуващото му общество са постигнали своя капацитет на ефективност и справедливост, своя максимум на обществено доверие и вдъхновяващ и привличащ хората обществен модел за подражание.

Вървейки по своя път, частникът преследва своите желания и интереси и често нанася загуби на обществото. Изпълнението на почти всяка обществена поръчка е дамгосана от знака на непочтенноста.

Конфликтът между частни и обществени интереси се задълбочава.

Решаването на този конфликт е най-сложната обществена задача в историята на човечеството.

 

Ето защо сякаш твърде наивно, не-еволюистично, есхатологично прозвучаха думите на Фукуяма в прочутото есе ”Краят на историята” от 1989 г., малко преди да падне Берлинската стена: “Либералната демокрация е краят на историята!” Т.е. либералната демокрация ще се наложи като триумфиращ глобален модел, явява се последен стадий на организация на обществото, и че след него не може да има нищо друго.

Голямата рецесия и последващите събития, анализите на прогресивните икономисти, като Ричард Улф, Джоузеф Щиглиц, Пол Кругман, Дейвид Харви, Тома Пикети за причините на този “апокалипсис” в умален вид причинен от неолибералната идеология и политика, набързо отрезвиха системните икономисти и политолози.

Да, световната история не е царството на щастието!

Но историята няма край, тя се самореализира в търсенето на съвършенството и свободата!

Ако днешното общество е “символ на съвършенен  и общоприемлив обществен модел”, то е съвършенно ясно, че мнението на Фукуяма изразява интересите сумарно на не-повече от 25% от хората на земята!

Тогава Фукуяма запя друга песен, като заяви, че:

-“американското общество не е в упадък, защото икономиката е силна, но политическата система е в упадък!”

Но, както ще видим по-нататък неговите основни препоръки и потенциални бъдещи решения и реформи, засягат не само политиката, но и сериозно засягат икономиката.

В интервю за германското списание “Шпигел” той обяснява: “Икономическото неравенство в развитите държави сега е по-голямо от всякога и това не е никак добре за демокрацията. Ако благата бяха сравнително равно разпределени между богати и бедни, щеше да има по-голямо чувство за общност, за доверие.

Нямаше да има определени части от общността, които да имат по-високо поставен достъп до политическата система и да го използват за собствените си интереси. Грешките на капитализма и глобализацията може да застрашат демократичния модел.

Глобализацията и технологиите породиха доста неприятни последици. Неравенството на доходите ще подкопае в крайна сметка легитимността на демократичните системи!”

В статията си  “Бъдещето на историята”-2012 г. той признава:

“Настоящата форма на глобализирания капитализъм разрушава базата на средната класа, на която почива либералната демокрация!”

“Благата от последните вълни технологични иновации се разпределиха непропорционално сред най-талантливите и добре образовани членове на обществото.”

“Основното “зло” за неравенството са технологиите, икономиката на знанието и умните машини!”

“Благата от новия ред се концентрираха в ръцете на много малка група хора в сферата на финансите и високите технологии.”

 Все пак, верен на себе си Фукуяма продължава да твърди:

“В сферата на идеите обаче, все още няма реални конкуренти на ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ!”

Въпреки това чест му прави, че разбира и споделя пред обществото за кризата на демокрацията като казва:

“Основен проблем на демокрациите е неуспехът им в предоставяне на:

-споделен за всички икономически растеж;

-лична сигурност;

-основни обществени услуги:

+здравеопазване;

+образование;

+инфраструктура;

Проблемът е възелът между политика и икономика!”

 

Разделянето на икономиката от политиката в политикономията беше огромна грешка на капитализма!

Основната причина за това беше да не се говори за разпределение на доходи и собственост! Разделянето започна и се реализира от Маршал и Кларк, Лозанската, Виенската, Кембриджската, Чикагската школи и много други системни икономисти.

“Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.”Ейбрахам Линкълн

Ортодоксалните икономисти като, Милтън Фридман, Хайек,  Лукас, Лафер, бяха навряли в миша дупка идеите на Кейнс, както и на Хайман Мински.                                                      За Маркс да не говорим изобщо, самото споменаване на името му означаваше “класова война”.

Защото точно Кейнс, който спаси капитализма, предупреди светът, че пороците на капитализма са безработицата и неравномерното разпределение на богатството и доходите, или за невъзможност за постигане на социална и икономическа справедливост. 

”Най-голямата грешка на икономическото общество, в което живеем е неговата неспособност да осигури пълна заетост, а също производствeното и непроизводственото разпределение на богатството и доходите”.

Кейнс анализира двете лица на капитализма, който е ефективен и продуктивен, но в същото време е структурно нестабилен. Той е убеден в пазарното общество, което се основава на собственост и конкуренция, но критикува създадената на база идеите на Смит неокласическа  школа: „че негласните ѝ условия се изпълняват рядко или не се изпълняват никога, като вследствие на това тя не може да реши икономическите проблеми на действителния свят.” Keynes, 1966, 319

С оглед на тежката световна икономическа криза през 1929 г., Кейнс поставя под съмнение и „невидимата ръка”.

Пазарът не се нормализира отново, както би трябвало да се предполага според Смит, а вместо това безработицата остава непроменена и икономиката стагнира трайно.

„Днешните авторитарни държавни системи изглежда решават проблема с безработицата за сметка на ефективността и свободата. Сигурно е, че светът няма много дълго да търпи безработицата, която независимо от кратки периоди на оживление, според мен, е неизбежно свързана с днешния капиталистически индивидуализъм. Чрез правилен анализ на проблема би трябвало да бъде възможно да се излекува болестта, като същевременно се запазят ефективността и свободата.” Keynes, 1966, 321

Според Кейнс, икономическата система на обществото трябва да се основава на частна собственост и пазарна икономика, като държавата е длъжна да се намесва в националната икономика чрез преразпределение, регулиране и макроикономическо управление, т.е. чрез целево управление на търсенето. Собствеността се гарантира, но всъщото време е социално обвързана и задължена спрямо обществото.

За Кейнс капитализмът е ефективен и продуктивен, но структурно нестабилен!

Трябва да се запазят ефективността и свободата!

Не случайно Кейнс заявява през 30-те години:

“Същинският въпрос, е как да се подобри съществуващият модел на капитализма?”

След дълги години на икономическа неолиберална политика заради Голямата рецесия, необходимостта от държавна намеса на един до голяма степен дерегулиран пазар отново става все по-силна.  Идеите на Кейнс се завръщат, тъй като това, което той е написал за международните финансови пазари, днес е още по-актуално от всякога:

„Спекулантите може и да са безобидни като сапунени мехури в постоянния поток на предприемчивостта. Положението, обаче, става сериозно, когато предприемчивостта се превърне в сапунен мехур във водовъртежа на спекулацията.

Когато капиталовото развитие на една страна се превърне във вторичен продукт на дейностите на едно казино, работата вероятно ще бъде свършена зле.” Keynes, 1966, 134

Как си приличат думите на Маркс за ”на набъбването на кредитите”и на Кейнс за “сапунените мехури на спекулативния капитал”, което всъщност отразява разбирането и на двамата за изключителната роля на парите, което разбиране е най-доброто измежду всички икономисти в световната история на политикономията.

В най-общ план за Маркс капитализма е:

-нестабилен;

-разрушителен;

-той не води до богатство на народите, а до обедняване на преобладаващото мнозинство от работниците;

-несигурни условия на живот на работниците по-време на ранната индустриализация през ХІХ век;

-производствения напредък по негово време е в полза само на собствениците на капитал, докато работниците изпадат в нищета;

-ориентирания към печалба икономически строй е нестабилен и уязвим от кризи;

В годините около и средата на ХІХ век жестоката критика на Маркс срещу капитализма не е само идеологическо оправдание  за “научния социализъм” и личната му омраза към капитализма, а търси отговор на обедняването на масите по време на ранната индустриализация и първите прояви на глобализацията, т.е. времето на първоначалното натрупване на капитала, за което както работниците, така и капиталистите изобщо не искат да си спомнят. Едните за жестоката екслоатация и мизерни условия на живот, а другите как са спечелили първия милион.

Историята, обаче показа, че капитализмът не загива заради вътрешните си противоречия, както и че описаното от Маркс обедняване на пролетариата не е неизбежно, поради създаването от капитализма на огромната производителност на стоки и услуги, с която до голяма степен бяха туширани огромните социални проблеми на ранния капитализъм от времето на Маркс.

Днешният глобализиран капитализъм създаде постепенно икономически, политически, социални и екологически препятствия, които са сериозна заплаха за оцеляване на човечеството! Затова, въпреки несъмнените успехи на капитализма, икономическите му несполуки водят до обратното впечатление, че свободните пазари на основата на унищожителната конкуренция, не винаги са ефективни!

Не случайно казват:” Историята на банките, на борсите, на финансавите пазари и капиталистическия начин на производство е история на кризите!

Мински гениално показа, че усложненият от финансите капитализъм е вътрешно нестабилен!

Истината е, че капитализма се създаде за производство на масови стоки за потребление!

Но при капитализма се наблюдава абсурдната ситуация:

Изобилието на стоки е причина за бедността!

Капитализма има огромна производствена мощ, но допуска системни провали!

Капитализма изглежда вече не дава резултати!

От 80-те години, капитализмът на развитите страни, а и не само те, навлезе в рискован, мъчителен и несигурен за обикновените хора, застрашителен, пълен с опасности, съдбоносен,  може би фатален път, пътя на алчността, на безкрупулността на могъщите финанси, които работят само и в името на парите!

Дейвид Стокмън-бюджетния директор на Р. Рейгън, архитекта на “най-голямото данъчно намаление в историята на САЩ”-продукт на икономиката на предлагането, един от идеолозите на теорията на “просмукването” или “стичането надолу”-основен републикански лозунг, според който печалбите споделени от богатите, в крайна сметка носят ползи на по-бедните социални прослойки, Стокмън, който тогава вярваше в свободната конкуренция и пазари, ниските данъци и намаляване ролята на държавата и регулациите т.е. в свободния пазар, днес казва:

“ Имаме финансирано от централната банка казино, което подкопава основите на здравословния ръст на капиталистическата икономика.”

“Републиканската концепция на гладния звяр е най-лошото по отношение на фискалната справедливост, което може да си представите.”

“Това е още по-лошо от кейнсианските модели на демократите.”                                         Светът е стреснат от това, което се случи през последните десетилетия.

Реалистично трябва да признаем, че прогресът продължава, БВП през този период се е увеличил четири пъти. Растеж има на база на феноменалното развитие на науката, техниката, технологиите и невероятния прогрес на човешкото знание и потенциал, но расте с ускорени темпове относителното обедняване, основната маса от доходи и богатство отива в ръцете на няколко процента от предприемачи и собственици.

Изкривения капитализъм си личи и от това, че най-големия работодател преди беше “Дженерал Мотърс”, а сега е “Уолмарт”.

Затова и капитализма дава все по-малко резултати!

Коя е причината? Причината е само една!

Съвместния характер на капиталистическото производство и частнособственическото разпределение на благата!

Неравенството е просто следствие на това и спекулативната симбиоза на икономиката и политиката!

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

 Блог на Петър Къртев -www.peterhen.com