Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 Реформа на капитализма? Да! Задължително! Как? С демокрацията!

 

 Тази книга няма теоретични претенции по отношение на политикономията, по-скоро изразява моето разбиране за нея.

Тя има практически дух, природа и същност, като отличителна черта е ясно изразения социално-политически характер и насоченост.

Анализа на най-важните според мен икономически теории, течения и концепции на техните основни представители, от една страна имат за цел да се осмисли тяхното влияние върху развитието на капиталистическото общество, а от друга да  насочи вниманието на читателя, да се запознае и разбере как се разпределят материалните блага при капитализма.

Това е моето разбиране за историята и развитието на политическата икономия и ако съм допуснал някъде грешки, а това е много вероятно, моля да бъда извинен от читателите.

И всеки непременно би си направил категоричен и ясен извод, че при капитализма според Смит, Рикардо, Маркс, Маршал, Кларк, Кейнс, Джоан Робинсън, Фридман, Мински, Лафер, Лукас и др. доходите от производството на стоки и услуги и разпределението на благата се основават на базата на частната собственост върху капитала и земята.

Тези доходи са печалба и рента, които са форми на принадената стойност, създавана в производството на тези стоки и услуги.

Наемния труд получава работна заплата, чиято категория се създава и формира научно от класиците на политическата икономия, като средства необходими за възпроизводството на работоспособността и живота на наемните работници и служители и техните семейства. Тази заплата се плаща от предприемача.

Но грешно е да се представя, като авансово плащане, тъй-като в масовите случаи, наемния труд вече е изработил своята седмична или месечна заплата, тя е калкулирана в реализираната стока.

Прогресивната роля на капиталиста е в това, че той създава заетост, помага на формиращата се в зараждането на капитализма свободна работна ръка, като я наема и реализира своите идеи чрез собствения си капитал в производството на масови стоки, така необходими за нарастващите потребности в целия свят.

 

Справедлива печалба е практическо предложение на база:

-първо на моя 35 годишен опит в машиностроителното производство;

-и второ на оценката ми за изменение и еволюция на развитието на производителните сили в обществото, по-специално на труда. Революционния прогрес  в науката, техниката, технологиите, знанията и информационните технологии са дело и резултат-основно на труда на знанието и интелектуалната икономика.

Предприемача закупува нова технология, в която иновацията е дело на труда на знанието, тя има обществен характер, тя е дело както на иноваторите, които са я създали, така и резултат на развитието на цялото общество.

Тази нова технология осигурява висока производителност, по-ниски разходи и стабилна печалба,      и затова той е преуспяващ.

За тази амбиция, решителност и смелост, инициатива и енергичност, предприемача трябва да получи печалба:

-поради риска от направената инвестиция;

-заради огромните усилия, които полага за да управлява бизнеса;

 

Капиталистическото производство е съвместно, има обществен характер, не само заради участниците в него предприемач и работници и служители. Обществен характер имат и предметите натруда и средствата на труда, като в тях вече има вложен огромен интелектуален потенциал, овеществен труд с много по-високо ниво и качество, резултат от научното, техническо и технологично развитие на цялото общество.

 С този революционен скок в човешкия потенциал :

-на научните работници;

-на предприемачите или хората в Управителните съвети на корпорациите и фирмите,

-на работници и служители;

 С интелектуалния потенциал вложен в нова техника и технологии, предметите на труда, които не са вече основно суровини добити непосредствено от природата.

Както и с:

-концентрацията на капитала и произтичащото се от това натрупване на капитал;

-с дифузията на частния капитал в политиката;

-с нарастването на мултиплициращата печалба.

Се аргументира увеличаването на доходите на капитала спрямо труда през последните няколко десетилетия и можем да обясним:

-защо 1%-я процент притежава около 50% от световното богатство;

-защо 10%-те процента притежават около 70% от световното богатство;  и най-важното тази тенденция нараства прогресивно:

-защото ръста на доходите през последните години над 90% отива в 10%- процента.

Капиталистите чрез частната собственост днес ползват всичко от:

-непрекъснато увеличаващия се човешки потенциал;

-всичко постигнато в областта на науката;

-технически и технологичен прогрес;

-новите информационни технологии;

-кредитно финансиране.

Капитализма като обществена форма на живот на човечеството е исторически преходна форма и се намира в процес на безусловно изменение. Като всяка обществена форма тя има период на:

 -Зараждане и утвърждаване със появата на манифактурата, първоначалното натрупване на капитала и утвърждаване с едрото машинно производство и икономическите закони затвърждаващи частната собственост;

-Разцвет с пълно развитие на производителните сили на базата:

+на разширяване на демокрацията и демократичните институции;

+научен и технически прогрес на основата на изобретения  като:

парната машина, парен локомотив и кораб, шевната машина, велосипедът, фотоапаратът, електричеството, електродвигател, генератор, моторредуктор, електрическият бойлер, приложението на електричеството в комуникацията, електрически локомотив, динамитът, електрическа лампа, радио; лекарства, ваксини и антибиотици, кораби от метал, телеграфът, копиращият телеграф, телефонът, фонографа, грамофон, кинематограф, двигател с вътрешно горене, автоматът, автомобил, роботът, хладилникът, самолетът, хеликоптер, конвейерната система за сглобяване на автомобили, трактор, комбайн, джобният калкулатор, лазерът, оптичният кабел, пишеща машина, телевизията, подводницата, реактивен двигател, атомната бомба, транзисторът, прахосмукачката, микровълновата фурна, метро, космосмическа ракета, балистична ракета, микрочипът, лазерът, рентген, скенер, компютърът, лаптопът, присаждането на органи, бебе от епруветка, противозачатъчното хапче, видеокамерата, дигиталните фотоапарати, мобилен телефон, интернет, дебитни карти, ай подът, телевизорите с плосък екран, дигиталната телевизия, домашната спътникова телевизия.

Това е само част от постиженията на техниката и технологиите, които са преди всичко рожба на науката, с която искам да покажа огромния прогрес на човечеството в областта на знанията, колко много се е увеличил човешкия потенциал.  

 

-Период на институционална криза, в която институциите създадени от капитализма започват да функционират по различен начин, спрямо това за което са създадени, създават нарастваща нестабилност в обществото, която не може да се преодолее.

Всички системи на капитализма се изкривяват в създадените от нея институции:

-пазарната икономика в т.ч. финансовата система;

-парламентарната демокрация в т.ч. политическата система;

-съдебната система;

Капитализма се превърна в общество:

-в което живота, здравето, любовта, образованието, политиката, правосъдието, спорта, пенсионните фондове, свободата, достойнството, екологията, всичко е на тезгяха за продан на пазара и той определя живота ни;

-в икономическата система вещите и парите властват над човек и той не се чувства свободен, неговите качества се превръщат в стока или приемат формата на вещ, социалните отношения на хората са се превърнали в материални връзки, като вещни отношения между лицата и обществени отношения между вещите.

-отчуждението е обхванало не само хората и те се свиват все повече в себе си, но и икономиката, политиката, дори религията, днес църквите са празни, определящи са парите и хедонизма;

-семейството и неговите ценности са в криза, намаляват браковете, увеличават се разводите и самостоятелно живеещите майки, синове живеещи при своите родители;

-парите от пазара просмукват политиката, която все повече се превръща на огромен пазар с добре подредени сергии и охолни търговци.

Тогава какво става с демокрацията?

Кой управлява-народът или парите?

Пазарът стана триумф на интереса!

-където морала се подчинява на парите, затова има огромна корупция, лобизъм, проституция, наркомания, убийства, грабежи, кражби, влизания със взлом, изчезнали автомобили, присвоени фирми, отчуждени имоти, данъчни и валутни измами и престъпления, счетоводни измами и фалшификации, борсови спекулации, договори с дребен шрифт, кредитни карти с високи лихви, кредитни агенции с подвеждащи рейтинги, рискови ипотеки, “почтени ипотечни брокери”, “нископлатени финансови директори и мениджъри” с годишни заплати от десетки и стотици милиони долари, непрекъснато увеличаващи се по брой и стойност такси и комисионни в банките, сенчесто банкиране с огромни лихви, “гарантирани ипотечни облигации”, високи адвокатски хонорари, частни съдебни изпълнители с безбожни хонорари и др.

 

Всяка култура, която загуби своя морал, ценност и сплотеност, както капитализма, губи своята идентичност, а това е началото на краят. 

Считам за удачно да използвам сравнението, като средство да разкрия органичната връзка на две исторически преходни форми на общества, като Римското общество и Капитализма.

Паралела ще започна със социалната структура на разпределение на населението на Римската империя към средата на II век, като населението от 65 млн души може  относително да се подреди на следните прослойки:

 1.   Добри условия на живот имат 2,5 млн. души или - 4% от народа:

-2 хил. души – сенаторска каста;

-100 000 души – конници;

-200 000 души – общинска аристокрация;

-700 000 души – чиновници, ветерани;

-1000 000 души – търговци, занаятчии и др.;

-500 000 души – войници /легиони, спомагателни войски, гвардия, флот, градска стража/.

 

2.  Средни условия на живот имат 12,5 млн души или - 19%:

-8,5 млн. души – градски пролетариат;

-4 млн. души – роби, живеещи в градовете-500 хиляди от тях  живеят в самия Рим.

 

3. Минимални условия на живот имат 50 млн. души или -77%:

-3 млн. души – свободни фермери;

-40 млн. души – арендатори, живеещи и работещи на земя притежавана от други;

-7 млн. души – роби заети в селското стопанство и в добива на полезни изкопаеми.

Забележка: /числеността на населението на всяка прослойка включва освен самите представители и членовете на техните семейства/

 

Интересното е поразителната прилика в социалната структура между римското общество и капитализма.

                                      Рим                  Капитализъм

Богати-                        4%                            10%

Средно съсловие-     19%                           15%

Бедни и оцеляващи-77%                           75%

Независимо от поразителната разлика в стандарта на живот между тях, Капитализмът не е подобрил социалната структура на обществото. Три-четвърти от населението живее в лишения!

Разбира се римското общество не е целият свят, но едва ли социалната структура на останалия свят е много по-различна.

Удивителни са приликите в причините за краха на Рим и деформациите в капиталистическото общество:

 

Вътрешни:

 

А. Политическа нестабилност и недостатъчност, като Републиката  т.е. сената след 500 г. управление губи своята роля и Гай-Юлий Цезар дава началото на императорското управление. Започват продължителни борби, междуособици и граждански войни за властта на императора. Разделянето на Рим на две, на западна и на източна части, още повече влошава политическото му влияние.

Моралния разпад на политическата система прониква и в Римския сенат, защото политиците не съумяват да се справят с  ексцентричните желания и капризи на императорите, тъй като политическата класа е тотално корумпирана.

От друга страна римския нобилитет т.е. сената непрекъснато се противопоставя на самата имперска власт, не желаейки да се раздели със спомена за власта си от преди Цезаровия период и постоянно се противопоставя на централната власт, особенно при по-посредствените императори. Това създава  безпокойство в Рим и затруднява оперативното вземане на важни за държавата решения.

Постепенно у все повече римски граждани нараства недоверието в политическите лидери и те започват да губят своята идентичност т.е. онова чувство, което са изпитвали предците им, наричайки се Римски граждани.

 

Б. Корупция във високите етажи на властта. Деградация на морала Тиберий , Калигула, Нерон, и др.

 

В. Проблемите в икономическия живот-намалява притока на роби и от тук производството на стоки и приходите.

 

Г. Прекомерното разрастване и огромните военни разходи за поддържането на военната машина на империята стават все по-големи, по-малко пари се отделят за технологични нововъведения, а инфраструктурата за граждански цели започва да остарява и да се руши заради небрежността в поддръжката й.

 

Д. Перманентните конфликти в Близкия изток изцеждащи, както финансите така и военната сила на Рим.

 

Е. Упадъка на традиционните римски ценности следствие приемането на християнството.

 

Ж. Въстания на робите.

 

З. Рим е общество основано на робския труд, той става пречка за зараждащата се по-прогресивна феодална система.

 

Външни:

  1. Нахлуването на варварските племена гали, скити, хуни, готи.

 

Римското общество се изкривява и постепенно умира отвътре!

Нахлуването на варварските племена, гали, скити, вандали, хуни, готи, го довършват отвън следствие великото преселение на народите!

 

Ако се вгледате внимателно ще откриете идентичното изкривяване във функционирането на основните системи и институции на Рим и Капитализма.

Икономическа криза, политическа нестабилност и недостатъчност, концентрация на власт и пари в малко ръце, нарастване на разходите и дълг, корупция във властта, морална деградация, непрекъснати военни конфликти в Близкия изток, упадък на традиционните римски и християнски ценности и намаляване доверието на гражданите в политиците и системата.

Преселение и миграция от периферията към богатия център!

Този естествен, огромен  външен натиск се оказва фатален!

 

Когато основните елементи на архитектурната кострукция на системата започнат да се изкривяват, самата конструкция става нестабилна и губи устойчивост!

Това е период на задълбочаване на противоречията, системата е разклатена, лабилна, неустойчива, колеблива, с преходен характер, където старото все още държи властта и запазва обществената си форма, а новото е започнало да изкристализира със новите си форми и търси възможности за реализацията им! 

Системата не може да се запази и съхрани!

Всички обществени форми на живот рано или късно отмират, защото не се променят, остават неподвижни, инертни спрямо базата, която стои в основата на тяхното съществуване!

Това е онова ръководно начало, онази максима, онези правила, принципи, които стават законна основа за развитие им.

Капитализмът е обществена форма на живот, в основата на чието функциониране стои частната собственост върху средствата за производство, размяна и разпределение на материалните блага.

Той си е създал съответните институции. Чрез демократични правила е създал политическа, законодателна и съдебна власт, както и закони, норми и правила, които обслужват функционирането на икономиката на частната собственост.

Капитализма е създал собствена идеология, собствено съзнание!

Кой може да промени това съзнание?

Тези, които носят това съзнание ли? Не!

Капиталистическата прослойка, в чийто ръце са средствата за производство, капиталите и богатството в света никога няма да го направи т.е. икономическата система е 100% консервативна!

Това означава, че между капитала и наемният труд никога няма да има консенсус относно бъдещото развитие на човечеството!

Остават правото и политиката. Но законодателната власт на практика се управлява от политиката и следва нейните рецепти.

Можем ли да променим капитализма без да питаме капиталистите? Това вече един път се случи със социализма.

Политическата власт на работниците и селяните им даде възможност да национализират фабриките и земята чрез закон.

Социалистическата икономика се оказа много по-справедлива и морална, но по-неефективна и непроизводителна.

За да променим капитализма, трябва да променим най-важното, сърцевината му, производствено-разпределителните отношения. Както виждаме нито експроприяцията, така и експлоатацията с различните си форми, не водят до благоденстващо общество.

При социализма няма частна собственост и пряка експлоатация, няма и безработица, но се оказа, че няма интерес и стимул в производството на стоки и услуги. При капитализма работниците и служителите също не са заинтересовани, с малки изключения, но заплахата от безработицата ги кара да бъдат по-усърдни, качествени и производителни в труда си, контролиран от собственика. Само собственика на капитала е силно заинтересован от процеса на производството и неговите резултати.

За да създадем привлекателно общество за всички прослойки, каквото беше “социалната държава” и т.н. “американска мечта” в световен мащаб е необходимо да съчетаем по-добре интересите на участниците в съвместното производство!

В духа на Адам Смит и чудесния израз на Андре Конт Спонвил:

“Когато разчитаме на интереса на другите,  правим чудесни сделки”. Нека да го направим!

Да намерим начин да обединим интересите си по начин, по-който икономиката да остане конкурентна и производителна, да изместим фокуса на експлоатацията и да намалим растящото неравенство и богатство!

Място за равенство на доходи не може да има!

Просто защото ние сме различни по възможности и качества!

Равенство трябва да има на старта по отношение на достъпа до образованието!

След това по труда ще ги познаеш!

Днес в света има вече създадени нови форми на споделен капитализъм и начин на живот, които показват ефективност.

Затова аз предлагам “Справедлива печалба”, където се открива съвършено различна възможност и ситуация за споделени интереси, на база на принципите на пазарното стопанство.

Нека да не е “Справедлива печалба”, да бъде друг проект, друга схема с още по-ефективни инструменти за корегиране на сегашния модел на либерална икономика. Механизма с промяна на данъците е стар изтъркан във времето модел, пряко зависим от политиката.

Днес политиката и икономиката са единен функциониращ механизъм, в който парите на частната икономика дифузират в политиката и те ще сменят данъците съобразно своите интереси! 

 

Формираното съзнание на буржоазно либералната прослойка не се нуждае от никаква промяна!

Тя е 10%-те процента, които държат 70% от световното богатство!

Тези хора говорят за "свобода, за човешки права, за семейни и християнски ценности, за равни възможности, за трудолюбие и благоденствие на народа"!?

За тях днешното общество е краят на историята! То е вечно!

Те имат огромна армия от икономисти, политолози, футуролози, които, перманентно, методично, твърдо и истерично защитават тезата за "вечния буржоазно-демократичен капитализъм"!

Те са на хранилката!? Те са от 10%-те процента!

 

Такава роля играе и  Анатол Калецки с книгата си:

 “Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата”

Основната идея на Калецки в книгата е, че глобалният капитализъм ще се промени и ще бъде изместен от… нов вид капитализъм, коренно различаващ се от:

- класическия капитализъм на ХІХ век;

-Кейнсианска икономика регулирана от държавата;

-неолиберален пазарен фундаментализъм на Рейгън и Тачър.

Той ще бъде, както и досега основан на база частна собственост и принципите на пазарното стопанство.

Този нов конкурентен модел ще бъде…пак глобален капитализъм!

Според него капитализмът е приспособяваща се обществена форма, която мутира и се развива в зависимост от натиска на определени промени. Когато настъпи системна криза и той е заплашен за съществуването си, се ражда нов вид капитализъм, който функционира по-добре в променените условия от предишния. Принципът, който определя тази прогресивна еволюция на капитализма е изменящото се съотношение или пропорция между държавата и капиталистите.

Държавата според него трябва да поеме нови отговорности!

Тя трябва да бъде “ту голяма-ту малка”!

Сегашната ситуация предполага, че силата на държавата ще нараства за сметка на предприемачите и данъкоплатците.

Но при капитализъм 4.0 щяло да стане точно обратното!

Държавата трябва да се свие поради:

-размерът на огромните бюджетни дефицити;

-недоволството срещу данъците, чиито размери, изглежда стават обществено нетърпими в много страни;

-съществена причина за свиването на публичните разходи при капитализъм 4.0 се явява невъзможността на бюрократичните правителства да поемат и изпълняват постоянно променящите се социални искания на хората като:

+увеличаване на заплатите;

+увеличаване раходите за здравеопазване;

+стабилно жилищно финансиране;

+и енергийна независимост.

 

Иначе държавата трябвало да стане голяма при:

+ управлението на тези пазари и" създаване на стимули за гонещия печалбата бизнес да постига политически предпочитани цели";

+финансовите регулации ще бъдат затегнати;

До тук става ясно, че от една страна държавата трябва да регулира по-здраво финансите и да намали бюджетните дефицити, и от друга да създава стимули за печалба на бизнеса за да удовлетворява непрекъснато нарастващите социални искания на хората.

Освен горепосочените “реформи” щяло да има и други, с които ще се преразпределят отговорностите между държавата и бизнеса, като те ще се движат в различни посоки например:

+в САЩ ще е необходимо повече държавно регулиране, за да бъдат поставени под контрол неконтролируемото нарастване на разходи за здравеопазване;

+жилищното кредитиране се нуждае от повече държавна намеса във Великобритания;

+противно на горното във Великобритания здравеопазването ще трябва да се ориентира по-пазарно, с повече частно финансиране и пазарна конкуренция, а пък в САЩ жилищното кредитиране се нуждае от по-малка намеса на държавата и субсидиране;

+образованието вероятно ще се движи повече на пазарен принцип във всички развити страни, а в развиващи се страни като Китай, Бразилия и Южноафриканската република безплатното държавно образование има широка перспектива за приложение.

 

От всичко казано досега, Калецки обобщава, че ако реформите се осъществят, дирижирания от САЩ либерално-демократичен капитализъм ще се превърне в най-успешния и привлекателен политико-икономически модел за народите!!!

Това може да се осъществи, ако запада се върне на пътя на висок растеж и заетост, тъй-като прогнозите са песимистични за бавен растеж и стагниращи доходи и жизнен стандарт в развитите страни.

Калецки, обаче не вярва на тази мрачна прогноза, която се основава на недоказана хипотеза и счита, че западните демокрации имат сили и възможности за възстановяване на световната икономика. Затова е необходимо правителствата и централните банки да провеждат макроикономическа политика към стимулиране на растежа и поддържат лихвените проценти на най-ниски нива.

Тогава ще се окаже, че икономическите тенденции, задвижили финансовия разцвет преди кризата, ще се окажат по-мощни и по-дълготрайни, отколкото политическите грешки и смяната в настроенията на участниците на пазара, които предизвикаха кризата. Това ще доведе до висок растеж и по-висок жизнен стандарт, отколкото предкризисните десетилетия!

За Калецки само година след кризата тази прогноза изглежда безумна в очите на мнозинството, но за него тя никак не е неправдоподобна! Той счита, че дори домакинствата и бизнеса да не правят разходи след кризата, правителствата и банковата система разполагат с убедителни средства да възстановят растежа,

като:

-нулевите лихвени проценти;

-неограничените кредитни гаранции;

-бюджетните стимули;

-безкрайната способност за печатане на пари.

Капитализъм 4.0 пренебрегва разбиранията на икономическата теория от преди кризата, че усилията на държавата да стимулира растежа са винаги обречени на провал, той щял да бъде много по-прагматичен и затова според тези, които направляват икономическата политика в цял свят напълно възможно било :

-да се поддържат ниски лихвени проценти близо до нулата за продължителен период напред;

-да насочват публичните разходи към инфраструктура и създаване на работни места;

-да управляват валутните курсове с цел да стимулират воден от износа растеж;

-да използват всевъзможни данъчни стимули, субсидии и регулации с цел окуражаване на частните инвестиции;

Калецки даже подкрепя своя оптимизъм с виждането на Лорънс Съмърс, тогава председател на Националния икономически Съвет на САЩ, който в реч от януари 2010 г. предсказва хипотезата:

„Ще съм много изненадан, ако историците, когато разглеждат икономическите показатели от периода 2010-2019 не открият, че те са били до-добри от статистиката за периода 2000-2009 г.       Ако обновим счупените си системи, можем да осигурим много по-добри резултати за хората в Америка, отколкото постигнахме през миналото десетилетие”.

Осланяйки се на собствените си интереси, разбирания, и желанието на хора като Лорънс Съмърс, Калецки продължава да мечтае как правителствата и централните банки ще използват  споменатите политики, как бизнеса и политическите лидери ще се възползват от новите възможности и шансове от появяващата се нова капиталистическа система и този оптимизъм може да бъде оправдан.          

Той заключава почти тържествено:

“Ако наистина следващото десетилетие донесе повече благоденствие от предходното, светът ще си направи извода, че пазарно-ориентираните реформи от времето на Тачър-Рейгън не са били само цинична измама, че финансовият капитализъм не е бил просто пирамида, че богатството, създадено в предкризисните десетилетия, не е мираж на колективна лудост, че разрушаването на комунизма, технологичната революция, възходът на Азия и изоставянето на златния стандарт не са били само сънища, а разтърсващи исторически събития. Това са по същество тезите в тази книга”.

 

Идеите на Калецки за четирите революции а именно:

-разпадът на комунизма;

-възкръсването на Азия;

-революцията в електронните технологии;

-възприемането в цял свят на хартиените пари, необезпечени със златен  или сребърен стандарт;

Както и идеята за появата на нов глобален капитализъм, който ще осъществи необходимите реформи и ще покаже на света, че неолиберализма на Рейгън и Тачър не е парична и измамна илюзия, а модерен либералено-демократичен политикономически модел, напредващ и развиващ се във възходяща посока с непрекъснато нарастващо богатство и благополучие на народите, се оказват днес шест години  едни от най-големите заблуди и апотеоз на буржоазната идеология и политикономия.

Възкръстването на Азия и падането на комунизма беше целенасочена политика на неолиберализма първо за завоюване на нови пазари, второ битка за оцеляване против едва прохождащия, безкрайно несъвършен социализъм.

Капитализма спечели пазари с изнасянето на производството, както в Южна Корея, Индонезия, Малайзия, Тайланд, Сингапур,Хонконг, Индия, Бангладеш, Пакистан, така и в социалистическите Китай и Виетнам.

Днес източноевропейските страни са своеобразен придатък на големите Европейски пазари и чудесен донор, както за квалифицирана работна ръка, така и за току-що завършили университет млади специалисти говорещи по-няколко езика.

Революцията на електронните технологии е част от цялостния процес за създаване на нови пазари на основата на научно-техническия прогрес. Освен това основните научни постижения, като изобретяването на компютъра от Джон Атанасов, печатни платки, интегралните схеми, първите персонални компютри, бяха постигнати преди ерата на Рейгън.

Дигиталната революция е общ резултат от развитието на наука, техника, технологии, търсене и създаване на нови пазари, и глобализацията.

Относно възприемането в цял свят на хартиените пари и отпадането на златния стандарт, това е една от големите грешки допуснати от капитализма и причина за икономическата нестабилност и бъдеща неопределеност.

 

Що се касае за възможностите на правителствата и централните банки за компетентно управление и бързо възстановяване, днес, шест години след излизане на книгата на Калецки:

-лихвите са ниски;

-количествените облекчения са огромни;

-регулации във финансовата система има, но са полвинчати и банките станаха още по-големи;

-всички искат да имат по-слаби валути ама не-могат;

-“използват се” данъчни стимули и субсидии;

-има огромни обороти на деривати и валутна търговия;

-цените на акциите са високи;

НО РАСТЕЖ И ДОХОДИ НЯМА!

Днес мнозинството от прогресивните хора по света говорят с неприязън, както за неолибералните идеи на Айн Ранд, Хайек, Рейгън, Тачър, Алън Грийнспан, Фридмън, Лафер, Лукас, така и за Сталинския модел на социализъм.

Не ни трябва нито неолиберализъм нито сталинизъм!

Все пак Калецки е доловил едно от най-важните неща, че “западните демокрации трябва да решават проблемите на установяване на ново равновесие между обществените и частните интереси”, но не защото ги грози другия модел  на капитализъм, който израства на изток, както мисли Калецки, а защото задачата е човечеството да оцелее!           

Завършвам с прекрасните мисли  на Андре Конт Спонвил:

“Затова имаме нужда от политика!

Защото нито икономиката, нито моралът са достатъчни за установяване на Справедливостта!”

“Това не пречи да се смени системата, ако има по-добра, и още по-малко пречи системата да се подобрява!”

“Но както показах, подобряването не минава през икономиката, а през политиката!”

“Само правото и политиката имат някакъв шанс да успеят в промяната на Капитализма!

Затова е измислена Демокрацията!”

Статията е част от книгата"Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев -www.peterhen.com