Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Протестански бюргерски капитализъм и егоизмът

 

За целите на анализа на капитализма е важно възникването на протестанския бюргерски капитализъм с неговата рационална организация на свободния труд.

През първите години на капитализма трудно преодолимата жажда за печалба се подтиска чрез ограниченията наложени от пуританизма и протестанската култура, която не одобрява охолния начин на живот. Пуританите възприемат калвинистките идеи и най-вече предопределението на всеки човек за спасение или гибел. Според пуританската доктрина съдбата на всеки е предопределена, всеки който се надява на спасение би трябвало с целия си живот и всичките си действия да направи така, че да заслужи спасение. Успехът на професионалната кариера, според тях, е доказателство за предопределено спасение. Качествата, които следват в живота си: трудолюбие, пестеливост, справедливост, въздържаност, умереност, решителност, целомъдрие, смирение, спокойствие. Така пуританската доктрина насърчава трудолюбието, спестовността и строгия морал.

Пуританите подписват църковно съглашение, което задължава всеки човек да води образцов живот! Характерно за пуританите е склонността към аскетизъм на земния живот, към професионалното призвание, труд и натрупване на богатство.

Трудът е нещо свято, трудът се трансформира от външна във вътрешна потребност, успехът става знак за богоизбрани, средство за спасение. Богатството е средството за избавление. Тъкмо тази аскетична природа на протестантите създава новото индустриално общество. Трудолюбието, пестеливостта или въздържаността е същността на протестанската култура. Моралът в обществото се свързва с трудолюбие и пестеливост. Трудът и забогатяването  са цели сами по-себе си, цели за спасение на душата. Частният интерес и аскетизма не си противоречат и се свързват чрез религията.

Буржоазното общество се е създало благодарение на:

-протестанския капитализъм-аскетично и морално поведение;

-индувидуализма на човека-ОСНОВА НА ЛИБЕРАЛИЗМА;

-преследване на частния  интерес-ползата /печалбата/;

-икономична дейност-с ефективност на разходите и висока производителност да се постигне максимална печалба.

Капитализмът се развива на базата на радикалния ндувидуализъм.

Отделният човек, свободен от влиянието на държавата, групата или семейството, решава сам да създаде свой бизнес на база на собствени спестявания.

Тук неоценима е помощта на демокрацията с нейните  принципи:

-свобода-икономическа да правиш какъвто искаш бизнес, да отговаряш само пред себе си, да работиш и печелиш само за себе си, свободното движение на хора, пари и стоки;

-Равенство-на възможности;

-равни права-равенство пред закона;

Капиталистическата икономика възниква на основата на постепенно създаване на манифактурни производства от индувидуални производители с цел задоволяване на непрекъснато нарастващите потребности на пазарите. Географските открития, новите колонии, пазарите на Индия и Китай, Азия и Африка, увеличаване на населението, нарастване на вътрешните пазари в Европа сякаш с “невидима ръка” посочва къде да се насочат спестяванията на предприемчивите бюргери, да се елиминират дефицитите и задоволят нововъзникналите потребности. Пазарите се създават без план, на пръв поглед анархистично, на база индивидуалните решения и действия, и риск на предприемчивите.

Философията на това общество е ползата!

Частните цели са моторът на икономиката!

Икономическият принцип е печалбата!

Кое стои в основата на човешката природа?

За мен това е егоизмът.

Човек е част от природата. Както всички живи организми и животни, най-важната му задача е да оцелее, да живее, да се съхрани. Затова той си е създал система или инстинкти за самосъхранение. За да оцелее в природата, той трябва да задоволява основни човешки потребности-да се храни, да пие вода, да спи, да се грижи за здравето си, да създаде семейство и потомство и т.н. За да се случи това, човек по естествен път си създава интереси! Интересът възниква от потребността.  Етимологичното значение на думата "интерес" /на латински “INTERESSE” е" в средата съм, занимавам се, вземам участие" може да се има предвид и следните значения-цел, задача, полза, изгода, преимущество, работа / изразява отношението на съответствие между човек и средата. Всяко поведение е мотивирано от някакъв интерес.

Ето защо е толкова силна  мотивацията на капиталистическия предприемач да спечели, да направи успешен бизнес, това е свързано с неговия интерес да оцелее в природата и обществото.

Интерес означава работя, вземам участие или занимавам се за да задоволявам свои потребности , така оцелявам в природата!

Ето защо егоизмът стои в основата на метафизиката на хората.

ХОРАТА СА ЕГОИСТИ И ВИНАГИ ПОСТАВЯТ СОБСТВЕНИТЕ СИ  ИНТЕРЕСИ  НАД ОБЩИЯ ИНТЕРЕС!

В буржоазното общество целите на производството са индувидуални, а мотивите за производство не са потребностите, то се формира чрез интереси.

Както обясних, човешката природа е движена от интереси, които неудържимо тласкат човека към удовлетворяване на намеренията и желанията му. Класическо е разбирането на Адам Смит за аморалния егоизъм като двигател на човешките действия. 

Свободата и личният интерес не водят до хаос, а напротив: насочвани  сякаш от „невидима ръка”, създават ред и съгласие. Той счита, че личният интерес като двигател на икономическата система може да бъде съвместим със солидарността и благоразумието като нравствена мотивация . Адам Смит казва:

„Колкото и егоистичен да изглежда човек, очевидно в неговата природа има някакви принципи, които пораждат интереса му към благоденствието на другите и го правят необходимо за самия него, макар то да му носи единствено задоволство, като го наблюдава”. Теория на моралните чувства-1759 г.ч.І, гл.І

“Ние очакваме своя обяд не от благоволението на месаря, пивоваря или хлебаря, а от ревнивото им отношение към собствените им интереси. Ние се обръщаме не към тяхната хуманност, а към естествената им грижа за самите себе си, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните изгоди.” Адам Смит, ”Богатството на народите” 1776 г. кн. І, гл. ІІ

Смит влага в изразите ”собствените им интереси” и “естествената им грижа за самите себе си” благоразумния стремеж на хората да се грижат един за друг в името на взаимното добруване в съвместния им живот, а не стремеж към лична изгода за сметка на другия.

За Смит справедливостта /да не причиняваме зло на другите/ е едно от основните правила на човешкия род.

„Богатите, така или иначе, консумират само малко повече от бедните и въпреки своя егоизъм и ненаситност...те си разделят с бедните продуктите на всички подобрения в своя живот. Направлявани сякаш от невидима ръка, те разпространяват между обитателите на земята най-необходимото за живот почти така добре както то би станало, ако земята би била по равно разпределена между своите обитатели. По този начин, без да имат намерението, без дори да го съзнават, те действат в полза на интересите на обществото и благоприятстват умножаването на човешкия род. ” Теория на моралните чувства, част ІV, глава І

Философията на “невидимата ръка”, че обществото и пазарното  стопанство се развиват в резултат на естествени човешки действия е съществения принос на Адам Смит за развитието на този свят.

Егоизмът е най-естественото нещо в природата и обществото, той е начин на поведение!   И който е против егоизма е враг на свободата!

На пръв поглед природата ни се струва арена на егоистични борби на индивидите, в които побеждават по-силните. Егоизмът формира нашите желания, които на свой ред пораждат мисли, привеждащи в действие човека. Всички желания и стремежи възникват от егото и от никъде другаде. Невъзможно е да си представим човек с неговите действия без изгода за себе си.

Но егоизмът бива два типа. Разумен и неразумен егоизъм. Излизането на индивида от нормалните граници  на здравословния и морално оправдан, т.е. разумен егоизъм, ги кара да влизат в други територии-тези на алчността и егоцентризма.

Неразумният егоизъм стои в основата на почти всички антиценности в една личност!

Ето няколко примера за това кога поставяме собствените си интереси и нужди над тези на другите:

-алчност-искам да взема най-много и да имам повече от другите;

-завист-искам и аз да имам това;

-злоба-защо той да е нещо повече от мен;

-омраза- другите са нищожества, не ги харесвам, не ги понасям;

-прекалено самочувствие-аз съм най-велик;

-несъобразителност-достойнството и мнението на другите е без значение за мен;

-равнодушие-не ми пука за другите;

Когато поставяш себе си на първо място нараняваш другите.

Неразумният егоизъм винаги носи страдания на егоиста и на други хора- той е основно материален.

Някои изследователи считат, че разумният егоизъм се предава на генетична основа, тъй-като е сформиран в процеса на дълга борба за оцеляване и естествен подбор и е тясно свързан с инстинкта за самосъхранение. Аз интуитивно подкрепям това мнение.

Разсъжденията ми за егоизма служат за разкриване гносеологията на успеха на протестантския капитализъм, постепенно прогресирал във фабричен, индустриален и корпоративен.

Съчетанието между икономическата свобода на човека, конкуренцията и пазарите, разумният егоизъм, религиозният аскетизъм свързан с идеята за избавлението, личният интерес от работа за себе си по естествен път разкрива огромна енергия, потенциал в недрата на живия и овеществен труд. Егоизмът е не само свързан с човешките индивиди, но и с техните образования и творения. Пуританският капитализъм е точно  такова творение, възнаграждава трудолюбието, спестовността, предприемчивостта и индувидуалния успех, новаторството.

Ценностната система на пуританите и личният интерес е определила характера, посоката на движение и успеха на новия начин на производство на стоки и услуги.

 В точното време след Великите географски открития, Реформацията и Просвещението, на точното място в Англия /също и Холандия/ след буржоазно-демократични революции и настъпление на демокрацията, на база на повишаване на ефективността на производството следствие разделението на труда, непрекъснато увеличаваща се свобода на пазарите и търговията, развитие на науката и техниката, под напора на непрекъснато увеличаващите се потребности на пазарите по света, създаването на нови машини и технологии, съчетанието между труда /на новопоявилата се социална група, общност или работническа класа/ и капитал/ предприемачите, капиталистите или бизнесмените/ се ражда най-производителната икономическа система в историята на човечеството, наречена КАПИТАЛИЗЪМ.

Статията е част от книгата "Справедлива печалба"

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com