Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 Силата на капитализма

 

Критиката, заливаща съвременното общество, в което живеем, е резултат от колизията на индустриалната мощ и производителност на капитализма и социалните и икономически проблеми, които трайно не може да реши.

Капитализмът не може да оползотвори своята производителност и да я превърне в средството за кардинално решение. От една страна има растяща безработица, която се превръща в траен и непреодолим проблем, а от друга стоят неоползотворени огромни производствени мощности.

Разбира се, независимо от противоречията обществото бавно, но сигурно върви в прогресивна посока. Нашата цел не е само критиката. В демократичните общества тя е полезна и здравословна. Важно е да направим, ако имаме сили за това, рационален анализ на капитализма, на силните и слабите му страни и ако открием възможност за корегирането му да го предложим. Това е най-сложната за решение задача на обществото, като теория и най-вече практическа реализация. 

Да започнем с мненията за капитализма на хора, живяли, работили или анализирали същността му, хора с различен начин на мислене.

Алан Грийнспан-пет мандата шеф на Федералния резерв на САЩ.

"Откакто се е зародил през Просвещението, капитализмът жъне успех след успех. Стандартите и качеството на живот, след хилядолетия, близки до стагнация, са се повишили до безпрецедентни нива в голяма част от света.

Има драматичен спад на бедността, а продължителността на живота се е удвоила повече от два пъти. Увеличението на материалното благосъстояние, изразяващо се в десетократно увеличение в световен мащаб на брутния вътрешен продукт на глава от населението, при това в разстояние на два века, е позволило на планетата да се справи с близо 6 пъти нарасналото увеличение на населението й..."

Той дава за пример последното столетие, през което конкурентоспособността е довела до икономически растеж, създал ресурси, в пъти по-големи от необходимите за обичайната издръжка.

Според бившия шеф на Фед "този излишък, дори и в такива икономики с агресивна конкуренция като Америка, е бил използван главно за да подобри качеството на живот: напредък в областта на здравеопазването, по-голяма продължителност на живота и съответстваща й пенсионна система, универсална система на образованието и значително подобрени условия на труд".

Републиканецът Грийнспан е категоричен, че независимо от несъвършенствата на свободния пазарен капитализъм, не се е намерила система-от фабианския социализъм до този в СССР, която да го замести и да успее в такава степен да отговори на нуждите на хората. Но сега се страхувам, че в отговор на кризата, ще бъдат задейсттвани безчет "подобрения" на капиталистическия модел. Силно се съмнявам, че тези "подобрения", погледнати по-късно в ретроспективен план, ще се окажат смислени, смята той.

Не моделът е грешен, а хората! Вината е на... глобализацията…

И все пак, капиталистическият модел трябва да бъде подобрен, допълва той, без да дава рецепти какво точно да се направи.

Но дава ясно да се разбере, че проблемите идват от самите хора, които участват в системата. От една страна, казва той, "безмилостната пазарна конкуренция е в противоречие с вродения човешки стремеж към стабилност и сигурност".

Но "алчността и скъперничеството, често заклеймявани от противниците на системата, са характерни за човешката природа, а не за пазарния капитализъм". Грийнспан бил "потресен", че банкери - стожери на капиталистическото благоразумие, масово са пренебрегвали опасността, произтичаща от изтъняването на капиталовите буфери точно преди финансовата криза.

Financial Times-2012г.

 

Каква е оценката на Карл  Маркс-най-върлият противник на буржоазното общество в “Комунистически манифест”-1948 г.

“Буржоазията доказа какво може да постигне дейността на хората.

Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи, готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи…През време на своето едва стогодишно класово господство, буржоазията създаде по масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения взети заедно. Покоряване на природните сили, машини, прилагане на химията в Индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, разораване на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, огромни, сякаш измъкнати изпод земята човешки маси- кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на овеществения труд дремят такива производителни сили!

Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установи връзки. Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на индустрията националната почва. Старинните национални отрасли на индустрията са унищожении и се унищожават с всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане става въпрос на живот за всички цивилизовани нации- индустрии, които преработват вече не местни суровини, а суровини от най-далечни зони и фабрикатите на които се употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото на старите, задоволявани с местни продукти потребности, се появяват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далеч- ни страни и най-различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това важи както за материалното, така и задуховното производство.

Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все по-невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература…Буржоазията е изиграла в историята съществена революционна роля и капитализмът е огромен прогрес за човечеството. ”

 Питър Бъргър в Корпус от твърдения на “Капиталистическата революция” стр. 250 казва:

“ 1. Индустриалният капитализъм е създал най-могъщата в човешката история производителна сила.”

   2. До днес никоя друга социоикономическа система не е била в състояние да породи съпоставима производителна сила.

   3. Икономика, насочена към производството за пазарен обмен, осигурява оптимални условия за дългосрочна и постоянно разширяваща се производителна мощ, основана на модерна технология.

  4. Напредналият индустриален капитализъм е създал и продължава да създава най-високия в човешката история материален жизнен стандарт за големи маси от хора.”

 

Не съм срещал ясно формулирани от някой:

Каква е целта на капитализма като общество? Какъв е смисълът на съществуването на капитализма? Функционира на пръв поглед без смисъл.

По своята същност човешкият живот е процес на оцеляване и преобразуване на природата до границата на съвършенството и нейното подчинение за целите на хората.

Но ако има примери, които могат с духа си да въплятят понятието “цел на капитализма” като социалноикономическа система, това са “Декларацията на независимостта” на бащите на американската държава и демокрация, и особено“Декларацията на правата на човека” на ООН от 1948 г., която аз наричам конституция на народите, съчетани с понятието капитализъм в тесен смисъл формулирано по-рано в книгата.

Първите капиталистически форми на производство, търговия  и банки се появяват в Италия през ХІІІ и ХІV. В определен момент през късното средновековие икономическият център на Европа се премества от Средиземноморското крайбрежие към Северна Европа, изместване, което се стабилизира по-нататък в ранния модерен период с неговия първи център в Холандия и втори-в Англия. Модерният капитализъм се установи категорично между ХVІ и ХVІІІ век. Но решителният скок идва през осемнадесети век първо в Англия-със съединяваването на капиталистическата икономика с огромната технологическа мощ, освободена от индустриалната революция. Модерната капиталистическа система се установи през деветнадесети век и се затвърждава през ХХ век.

 “Откриването на Америка и морския път около Африка създадоха ново поприще за възходящата буржоазия. Остиндийският и китайският пазар, колонизирането на Америка, размяната на колониите, умножаването на средствата за размяна и изобщо на стоките придадоха на търговията, на корабоплаването, на индустрията непознат до тогава размах, а с това предизвикаха бързо развитие на революционния елемент в разпадащото се феодално общество. Дотогавашната феодална или цехова организация на индустрията вече не може да задоволи потребностите, които нарастваха с новите пазари. На нейно място се появи манифактурата. Индустриалното средно съсловие изтика цеховите майстори; разделението на труда между различните кооперации изчезна и бе заменено с разделениета на труда в отделната работилница. Но все повече се разрастваха пазарите, все повече растяха потребностите. И манифактурата вече не можеше да ги задоволи. Тогава парата и машините извършиха революция в индустриалното производство. На мястото на манифактурата се появи съвременната индустрия, на мястото на индустриалното - средно съсловие, се появиха индустриалните милионери, шефовете на цели индустриални армии, съвременните буржоа.

Едрата индустрия създаде световния пазар, подготвен с откриването на Америка.

Световният пазар предизвика колосално развитие на търговията, корабоплаването и сухопътните съобщения. То от своя страна доведе до ново разширение на индустрията и колкото повече се разширяваха индустрията, търговията, корабоплаването, железниците, толкова повече се развиваше буржоазията, толкова повече тя умножаваше своите капитали, изтикваше на заден план всички наследени от средновековието класи. ” Карл Маркс Комунистически манифест-1948 г.

 Маркс ясно казва тук, новият свят с новите колонии ражда нови пазари и потребности, които старата феодална цехова индустрия не може да задоволи. Предприемачеството, в лицето на занаятчии, търговци, чиновници, мореплаватели,  авантюристи, спекуланти, свободни граждани и др. създава манифактурите, увеличават производителността, като създава първите индустриални машини и технологии като, нововъведението на Клемънт Кларк от 1678 г. -куполна пещ с въглища, за производство на олово и от 1687- на мед. През 1690-та започва да се прилага и за производство начугун. Предачната машина, изобретена от Джеймс Харгрийвс и усъвършенствувана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън, механизирания тъкачен стан на Едмънд Картрайт 1784. Парна машина,  изобртена от Джеймс Уат и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска сила.

Парната машина се сочи често като най важното техническо нововъведение на Индустриалната революция.

Статията е част от книгата "Справедлива печалба"

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com