Петерхен - Блог на Петър Кръстев

  

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА Е КАПИТАЛ

 

Неолибералната пазарна икономика разчита на  пълната свобода на капиталовите пазари, на свободната търговия, на дерегулиране на икономиката наложено от държавата, особено във финансовата система, за постигане не само на икономически растеж, а и на бързи и лесни  финансови удари, като “горещи пари”или финансовите машинации с дериватите на ипотечния пазар.

Неолиберализмът постепенно налага в световен мащаб методите за производство на “свободния пазар” и хедонистичните принципи на потребление, т.е. западната култура, където парите решават всичко. Държавата е лош стопанин и затова всичко трябва да се приватизира, в т.ч. частния сектор трябва решително да навлезе в медицинските, образователни, транспортни, телекомуникационни, водни и канализацизационни услуги, в социалната сфера като социални жилища и пенсии, в обществените институции като университети, библиотеки, лаборатории, затвори, дори във военното дело и безопастността, културата и историята чрез туризма.

Ако всичко трябва да се купува и продава, то трябва ли здравето ни т.е. живота ни, образованието, т.е. бъдещето ни, социалните и правни услуги, т.е. свободата, справедливостта, солидарността и достойнството ни да бъдат оставени на произвола на пазара?

Нелоялните, спекулативни и хищнически практики, след премахване контрола в финансовата сфера, й позволи да се превърне едва ли не в основен фактор и сфера на пазарното стопанство, като спекулативните игри на хеджфондовете и други финансови институции, Понци схеми, финансирания на сливания и придобиване на активи, поддържане на дълг чрез кредити и кредитни карти, отнемане на активи от пенсионни фондове, унищожаване и придобиване на активи чрез инфлация, финансиране на съмнителни приватизационни сделки, използване на дълговите кризи за преразпределение на активи. Този натиск на финансовите пазари, съпроводен с ужасни човешки трагедии, е едно от най-тежките поражения на съвременния капитализъм.

Нелоялните практики на международното разделение на труда и глобализацията не носят удовлетворение и ощетяват  много нации по света. Ултралибералният манталитет е превърнал нормалния стремеж към човешко щастие в безумна гонитба на повече пари и материални облаги, който разрушава традиционните, семейните, културните, солидарността и мнозинството от социалните връзки.

 Когато разглеждаме понятието “Капитализъм” не трябва да подхождаме еднопосочно. Според мен, капитализмът има тесен и широк смисъл:

-В тесен смисъл аз го разбирам, като икономическа система, в която социална прослойка наречена-капиталисти, притежаващи натрупан капитал, закупуват машини, съоражения, инструменти, суровини и материали, сгради, наемат свободна работна ръка, т.е. създават трудови условия и осъществяват конкретно производство на стоки, с цел да ги продадат на пазара и реализират печалба-наречена пазарна икономика.

Така определен, тесният смисъл на капитализма не се е изменил от своето създаване до наши дни, независимо какви икономически   теории и политически доктрини са създавани и реализирани до днес.

-В широк смисъл го разбирам като социално-политическа система, основана на:

+либерално-демократичните принципи на изграждане на държавата и нейното управление, като конституционализъм и свободен избор при формиране на политическата система;

+пазарно изградена и функционираща икономика.

Тук, при широкия смисъл, можем да говорим за еволюция и развитие, най вече продиктувана и наложена от отрицателните икономически и политически практики като икономическите кризи, рецесии или депресии, бунтове, революции, граждански и световни войни. Тази еволюция или мутация се дължи, преди всичко, на развитието на капитализма в тесния му смисъл, на неистовото желание на управляващата икономиката буржоазна класа за пълна либерализация на пазарната икономика и завладяване на нови пазари. Когато това се случи, конкурентните пазари създават винаги балони, които завършват с тежка депресия или рецесия, или управляващата класа използва продължението на политиката с военни средства-войната.

Великата депресия роди, по естествен път, кейнсианството и наложи държавно регулиране и подпомагане на икономиката с фискални и монетарни средства, правни норми и социална защита на работещите, въведени в САЩ от правителството на Франклин Делано Рузвелт обявени в “Новия курс”. Събитие с историческо значение в правнополитическия живот на Англия е доклада на Уилям  Бевъридж в парламента /1942г./, в който се проповядват принципите на държава на всеобщото благосъстояние. Този израз е синоним на термина “социална държава”. Започва да се говори за “модела на социална защита” на Бевъридж.

Нима развитието на свободния капитализъм, особено неговия първоначален период на натрупване на капитала, колониализма, монополистическите форми на натрупване и империалистическите действия на най-развитите капиталистически страни не доведоха до организираното работническо движение и Първата световна война, които създадоха условия за мутиране на либерализма в първата социалистическа държава в Русия.

Петролната криза през 1973 г. и нейните последици, както и кризата на идеите на социалната държава доведоха на власт Роналд Рейгън и Маргарет Татчър, които на база идеите на Чикагската школа и монетаризма, реализираха неолиберализма като политическа доктрина, силно повлияни от обективистичната философия на Айн Ранд за laissez-faire.

 

    Ролята на Роналд  Рейгън

  От втората половина на ХІХ-ти век, през целия ХХ-ти и до днес забелязваме нарастващо влияние на политиката, политическия и парламентарен живот, държавата и регулаторните й функции върху целия обществен и социалноико-номически живот на хората. Историята на капиталистическото общество и неговата икономика, въпреки високите постижения в производството на материални блага, недвусмислено показват, че пазарите не са толкова стабилни, ефективни и справедливи. Икономиката е разтърсвана от стотици кризи, рецесии и депресии. Политическата система беше принудена, чрез държавата, да регулира и подпомага икономиката, но общото впечатление, е че трудно се справяше с пазарните провали. Не само това, политическата система си извоюва първостепенно значение и стана фактор номер едно и от нея зависи развитието на обществото.Как се справяше политическата система от началото на 80-те години до днес е тема на следващия анализ.

 “Политиката е втората най-стара професия. Мисля че е твърде близка до първата.”

 “Когато правителството расте, свободата намалява.”

 “Здравият разум ни подсказва, че когато обложим нещо с висок данък, хората ще произвеждат по-малко от него. Така, че ние намаляваме данъчните ставки на хората и хората произвеждат повече от всякога.”

 “Когато една компания или един човек харчи повече отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.”

 “Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството.”

 “Като президент Рейгън работеше много добре с демократите, за да постигне големи успехи. Истина е, че той намали размера на правителството, оряза федералните данъци и елиминира много регулиращи разпоредби, но той също така вдигна някои данъци, когато това се наложи.” Арнолд Шварценегер

 Това са мисли на американския президент Роналд Рейгън. През 1980 г. Роналд Уилсън Рейгън става американски президент. Победата му над президента Джими Картър не изненадва наблюдателите и специалистите, и се дължи на това, че Картър не може да се справи с високата инфлация и безработица, кризата на петрола, Ирангейт, усещането за слабост във военната област и ниските военни разходи, както и усещането за липса на икономическо благоденствие. Независимо от резултатите на кейнсианската” социална държава” в продължение на четири десетилетия, петролната криза донесе стагфлация-комбинация на стагнация, инфлация и безработица. Америка и Великобритания бяха готови за промяна на политическия курс надясно, не само от “резултатите на кейнсианството, но и в резултат на политическата философия на Айн Ранд и икономическите теории за свободното пазарно стопанство, от които ярко се откроява монетаристичната теория на Милтън Фридман от Чикагската школа”.

Рейгън печели изборите, като обещава на избирателите следното:

-намаляване на федералните данъци;

-намаляване на инфлацията;

-дерегулиране на бизнеса;

-увеличаване на заетостта и растеж;

-реформа на данъчните закони;

-увеличаване разходите за армията;

-дясна правна система;

-контрол върху паричното предлагане;

-нисък бюджетен дефицит, което на практика означава орязване на редица програми,  най-вече социални.

Ако погледнете внимателно предизборните обещания на Рейгън, както и идеите на Айн Ранд и Милтън Фридман /през 80-те години Фридман е съветник в държавната администрация на президента Рейгън/, ще видите почти пълно препокриване.

Цитатите на по-горните редове показват ясно начина на мислене на човека, който нарича себе си “икономически либертарианец”, и който на практика започна да реализира неолиберализма като икономическа политика на “laissez faire”.

 Кой е Роналд Рейгън? Либерал, либертарианец или консерватор?

Малко преди изборите през 1964 г. Роналд Рейгън се появява за пръв път на националната политическа сцена и в телевизионна реч защитава идеите си на консерватор като казва:

“Идеята, че правителството е задължено на хората, че то няма друг източник на власт, е все още най-новата, най-уникалната идея в цялата дълга история на отношенията между хората.

Това е основният проблем на тези избори: дали вярваме във възможностите си за самоуправление или се отричаме от Американската революция и признаваме, че малобройният политически елит в далечната столица може да планира живота ни по-добре от самите нас. На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе и долу. Нагоре-към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода съчетана с ред-или надолу -към незначителността на отделния човек при тоталитаризма. Независимо от искреността и човеколюбивите им мотиви, онези, които биха пожертвали свободата си в замяна на сигурността, са поели по този път надолу. Плутарх предупреждава, че “истинският разрушител на свободата на хората е този, който пропагандира дарения, награди и помощи”.

В първото си встъпително обръщение като президент той заявява:

“При настоящата криза правителството не е решението на проблема, проблемът е самото то. Моето намерение е да обуздая размера и влиянието на федералните власти и да потърся разбиране за разликата между властта, дадена на федералното правителство и тази, запазена за отделните щати или за хората. Всички се нуждаем от напомнянето, че не федералното правителство е създало отделните щати, а отделните щати са създали федералното правителство.”

Рейгън ”възкресява духа и вярата в свободното предприемачество”. Той намалява рязко пределните данъчни ставки и съживява слабата икономика. Заедно с Маргарет Тачър, той символизира новите идеи за предприемачество, свободни пазари, малко държава и регулации, ниски данъци, ниска инфлация, висока заетост и растеж на икономиката.

В своето второ встъпително слово като президент той казва:

“През 1980 г. ние знаехме, че е настъпило времето да възстановим вярата си, да се борим докрай с всичките си сили за индивидуална свобода, съчетана с порядъчно общество. Ние вярвахме и тогава, вярваме и сега, че няма граници за растежа и за човешкия прогрес, когато мъжете и жените са свободни да следват мечтите си.”

Времето, през което Рейгън е президент, е времето от Студената война и борбата срещу комунизма. В реч от 1983 г. той шокира света като казва истината за Съветския съюз:

“Да се помолим за спасението на всички, които живеят в мрака на тоталитаризма, да се молим те да открият радостта от познаването на Бога. Но докато го направят, трябва да знаем, че докато

възхваляват върховната власт на държавата, декларират всемогъщество над индивидуалния човек и предсказват евентуалното си господство над всички хора по планетата Земя, те са фокусът на злото в съвременния свят....

Аз вярвам, че комунизмът е още една тъжна, странна глава в човешката история, чиито последни страници се пишат дори в момента....

Призовавам ви да се пазите от изкушението на гордостта-безгрижно да се поставите над тези неща и да определите двете страни като еднакво погрешни, да пренебрегнете историческите факти и агресивните импулси на империята на злото”.

Думите му накараха хората зад Желязната завеса да повярват, че наистина могат да приключат с “тъжната, странна глава в човешката история”, чийто живот бяха принудени да живеят.

През 1987 г. Рейгън отива в Берлин и може би в най-известните си думи предизвика съветския лидер Михаил Горбачов:

“Генерален секретар Горбачов, ако търсите мир, ако искате просперитет за Съветския съюз и Западна Европа, ако искате либерализация: елате тук при тази врата! Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”

През 1988 г. Рейгън посещава Москва и Горбачов му позволява да говори пред студентите от Московския държавен университет, където изнася вдъхновената си реч за природата на свободното общество:

“Изследователите на съвременната ера са предприемачите, хората с визия, с кураж да поемат рискове и достатъчна вяра да се

изправят пред неизвестното.Тези предприемачи и малките им предприятия са отговорни за почти целия икономически растеж в Съединените щати. Те са основните двигатели на технологичната революция. Всъщност, една от най-големите компютърни фирми в Съедините щати е създадена от двама колежани -не по възрастни от вас, в гараж зад дома им....

Ние сме свидетели на мощта на икономическата свобода, простираща се по света, и места като Република Корея, Сингапур и Тайван прескочиха в технологичната ера, спирайки се за малко в индустриалната епоха по пътя си. Политиката на ниски данъци на подконтинента означава, че през някои години Индия е нетен износител на храни. Може би, най-вълнуващи са ветровете на промяната, които духат над Народна република Китай, където една четвърт от световното население в момента опитва за пръв път икономическата свобода....

Влезте в някоя класна стая и ще видите как на децата се преподава Декларацията за независимостта, че те са надарени от Създателя им с определени неотчуждаеми права, сред които са правото на живот, свобода и преследване на щастие, които никое правителство не може справедливо да отрече, гаранциите в Конституцията им за свободата на словото, свободата на сдружаването и свободата на религията....

Но свободата е нещо повече от това: Свободата е правото да задаваш въпроси и да променяш установения начин за правене на нещо. Тя е продължаващата революция на пазара. Тя е разбирането, което ни позволява да осъзнаем недостатъците и да потърсим решенията за тях. Тя е свободата да представиш идея, над която са се надсмели експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората. Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останеш верен на себе си, дори да си единственият, който се съмнява. Свободата е разбирането, че никой отделен човек, никоя отделна власт няма монопол над истината, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.”

 

“По ирония на съдбата Карл Маркс се оказа прав. Днес сме свидетели на мащабна революционна криза, при която икономическият порядък влиза в пряк сблъсък с политическия. Но кризата настъпва не в свободния, немарксистки Запад, а в Съветския съюз-в крепостта на марксизма-ленинизма. Именно Съветският съюз се носи срещу течението на историята като не признава правото на човешка свобода и достойнство на своите граждани. […] Измеренията на този провал са удивителни: страна, в която една пета от населението е заето в селското стопанство, не може да изхрани собствения си народ.”

 Икономическата политика на администрацията на президента Роналд Рейгън е наречена “рейгъномика”. Тя се основава на строга монетарна политика и теорията, според която намаляването на данъчните ставки допринася за притока на капитали в икономиката за стимулиране на инвестициите и окуражаване на инвеститорите, което, от своя страна, води до увеличаване на броя на работните места, икономически растеж, а оттам и увеличение на приходите на хазната от данъци.

Основен акцент на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация” /стагнация-комбинирана с висока инфлация, при наличие на висока безработица /.

Първата стъпка на  новоизбрания президент започна с премахване на контрола върху цените на петрола и така  се опитва да стимулира развитието на икономиката. Той успява да прокара през 1981 г. впечатляващи намаления на данъците в Конгреса, като пределната данъчна ставка от 70% при  Картър, Рейгън намалява на 28%, подкрепя и решението на Федералния резерв за увеличаване на лихвения процент, което допринася за по-строга парична дисциплина.

Милтън Фридман го поздравява за това, че предизвиква спад в икономиката през периода 1981-82г. но намалява инфлацията като казва”съзнателно е предизвикал спад, за да спре инфлацията”.

По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростните протести на демократите.

Стимулира развитието на частния бизнес, чрез отнемане на опредеделени административни функции на правителството на САЩ и прехвърлянето им на щатските власти.

След рецесията от 1981–82 г., икономиката  на САЩ значително се съживява в началото на 1983 г. Републиканската администрация твърди, че намалението на данъците е довело до повишаването на заетостта, което, от своя страна, води до повишаване на приходите от федералните данъци. В началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след промените достигат до 1 трилион долара на година. Въпреки това, увеличаването на разходите за армията, поради новия курс за водене на Студената война, е една от причините дефицитът да достигне до нива, които не са виждани от години. Камарата на представителите, където доминират демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така, в края на втория мандат на Рейгън, националният публичен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980г.) до 41% (1989 г.) – най-високото ниво от 1963 г. По време на президентството на Рейгън  инфлацията спада от 13.6% до 4.1%, икономиката добавя близо 17 милиона нови работни места, безработицата намалява от 7.5% на 5.3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12.8% . По време на двата му мандата, всички икономически групи повишават приходите си, включително и тези с най–ниски доходи. Има само един “малък проблем”, че увеличението на доходите на 90% т.е. на обикновените хора е 15-20%, а това на богатите 10-15 пъти повече.

 Това беше началото на растящото неравенство, което днес 35 години оттогава показва защо, на 1% от хората в света принадлежи 50% от богатството.

 

 Икономически резултати на Рейгъномиката

 

Изповядвайки идеите на свободното пазарно стопанство Рейгън:

-намали драстично данъците;

-осигури растеж;

-намали безработицата;

-повиши лихвения %;

-намали инфлацията;

-оряза федералните разходи;

-извърши дерегулация т.е. държава с по-малък контрол;

Изхождайки от основните принципи на макроикономическата политика, раздел от икономическата теория, който се занимава с:

-производство на Брутен вътрешен продукт и растеж;

-заетост и безработица;

-инфлация;

-монетарна политка: лихвен % и парично предлагане;

-фискална политика: данъци и бюджет;

на пръв поглед  икономическите действия на президента Рейгън са в правилната посока. Намаляването на данъците на бизнеса оставя свободни парични средства, чийто инвестиране осигури растеж, създаване на милиони работни места и увеличи заетостта. Заедно с това се увеличиха приходите във федерания бюджет.

От друга страна увеличи лихвения %, с което регулира паричното предлагане и намали ИНФЛАЦИЯТА. Най-общо, инфлацията е покачване на количеството пари в обращение, което води до спад на тяхната покупателна способност. За инфлация говорим, ако е налице общо увеличение на цените на стоките и услугите. Какво се случва когато има инфлация? Най-лошото-намаляват се покупателните възможности на хората и още по-лошото за света на бизнеса, намалява се стойността на активите.

ИНФЛАЦИЯТА ИЗЯЖДА ПАРИТЕ НА БОГАТИТЕ!!!

Затова през последните няколко десетилетия инфлацията е най-контролирания показател в макро-икономическата политика на развитите капитаталистически страни.

Обаче внимателното разглеждане макроикономическата политика на Рейгън виждаме ясно изразени консервативни тенденции за преразпределителен ефект в полза на богатите хора. Ниските данъци рязко увеличиха тенденцията за нарастване на неравенството. Въпреки увеличените приходи, бюджетният дефицит не само, че не се намали, ами рязко се увеличи, заради стремителното покачване на военните разходи в битката с Кремъл за военно надмощие, за изпълнение на забавеното увеличение на социалните програми се вземат най-различни кредити. Успешната битка против инфлацията е не само борба за запазване на покупателната способност на хората, а преди всичко грижа за запазване парите и капиталите на тези, които ги притежават. Изводите са следните:

-данъци-               в полза на богатите

-растеж -               в полза на богатите

-инфлация-          в полза на богатите

-военни разходи-в полза на богатите

-доходи -               в полза на богатите

След Рейгън тази тенденция не само се запази, но се разви и стана база за развитие на икономически  процеси “феномени”причинили Голямата рецесия.

 Либерализмът роди прекрасната идея за обществения договор и завеща на всички хора демокрацията като средство за реализация правото на суверена за свобода, равни възможности и права, справедливост и изконното право за човешко щастие. Демокрацията е основната правна рамка, с която ние обикновените хора, суверена т.е. народа с демократични избори делегираме нашите права на политическите сили спечелили изборите да съставят правителство, което да спазва конституцията, да създава закони и правни норми, с които да реализира правото ни  на човешко щастие.

“Идеята, че правителството е задължено на хората, че то няма друг източник на власт, е все още най-новата, най-уникалната идея в цялата дълга история на отношенията между хората.”-Р. Рейгън

Този цитат от телевизионната реч през 1964 г. на Роналд  Рейгън потвърждава не толкова моите мисли, колкото МОРАЛА, който ни завещават бащите на либералната и социалната демокрация ,като Томас Хобс, Спиноза, Джон Лок, Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон, Томас Пейн, Ейбрахам Линкълн, Жан Жак Русо, Хюм, Монтескьо, Волтер, Дидро, Адам Смит и Дейвид Рикардо, Джеймс Мил, Гарибалди, Джон Кейнс, Чърчил, Франклин Рузвелт иДжон Кенеди.

 

Неолиберализмът след Рейгън-характеристика

 Аз, неслучайно, разгледах икономическите теории, социалните идеи и формирането на политическите философии, защото те имат огромно влияние за формирането на съвременната политика, защото тя притежава възможността за създаване на закони, норми и регулации, пазара и пазарните сили, и то по начин, който облагодетелства обикновено тези на върха и богатите. Всяка икономическа система от древността до капиталистическа и социалистическата системи има определени закони, регулации и действа в определена правна рамка. Има различни правни рамки, в това число в рамките на една система. Например, имаше различия в правната рамка на СССР и Югославия, или между СССР и Китай след 1978 г. и пазарните реформи на Дън Сяо Пин, има различия в правната рамка между САЩ и Скандинавските страни, като тези различия имат последици в разпределителните и преразпределителните отношения.

Икономическият елит винаги създава правна рамка, която да го облагодетелства, и така се формира взаимната порочна “връзка” между икономика и политика. Парите от икономиката дифузират в политиката и диктуват условията и сделките, както на пазара.

Дори в социалистическата система правната рамка облагодетелстваше правителствения и партиен елит със специално снабдяване и магазини с валута наречени “Кореком”, резиденции,  правителствени болници, почивни станции и домове, служебни автомобили, служебни апартаменти и жилища, които след това се изкупуваха на по-ниски цени, премиални заплати и др.

Една от формите за облагодетелстване на богатите от политически силните на деня, за да плащат по-малко е данъчната система, която от нормалната за мен прогресивна данъчна система се превръща често в регресивна данъчна система, при която богатите плащат по-малко. Така например в България след приватизационните промени в края на 90-те години, в началото на новото хилядолетие, се счита за правилно да се намаляват корпоративния данък, данък общ доход и социалните осигуровки /част от тях започнаха да поемат хората на наемния труд/. Стигна се в условията на икономическия подем до въвеждане на плосък данък от 10%. Общоизвестно правило е , че в условия на криза и рецесия най-много потърпевши са обикновените хора и малките фирми.

От настъпването на Голямата рецесия и до ден днешен данък общ доход е плосък със ставка 10%.

От 2009 г. когато рецесията навлезе и в нашата страна управляват десни  и либерални формации. Независимо от икономическата обстановка у нас, защото стагнацията продължава, тези които имат  повече трябва да поемат по-голяма тежест и отговорност.    С две думи, отдавна трябваше да се въведе прогресивна скала или прогресивен данък общ доход.

Случайно ли е драстичното намаление на пределната данъчна ставка от 70% на 28% при президента Рейгън? Не! Закономерно!

Това решение не е продиктувано само от стимулиране на икономиката и растеж и изпълнение на предизборно обещание, то отговаря на интересите на лобито и ядрото на Републиканската партия и военнопромишления комплекс т.е. политиката работи за богатите, то отговаря и на интереса да се започне решителна битка със социлизма и запазване стабилността на капиталистическата система.

Намаляването на данъците в САЩ в началото на 80-те съвпадна и с един друг социалноикономически процес, оказал съществено влияние за бъдещето.

Всеизвестен факт, е че от 150 години американската икономика е в процес на растеж /с някои изключения около Голямата депресия, рецесии или кризи/, както и има непрекъснато увеличение на работните заплати, най-вече поради непрекъснато търсене на работна ръка. Промените в класическото американско семейство, когато жената домакиня постепенно започва да работи, нарасналата емиграция на качествена работна ръка от цял свят към американския трудов пазар, износа на цели производства в страни с евтина работна ръка постепенно не само уравновеси пазара на труда, но и създаде натиск от страна на предлагането. Когато предлагането на работна ръка стана по-голямо, растежът на работните заплати почти спира или ръстът е минимален. Успоредно с това продължава стабилният растеж на американската икономика, като производителността на труда рязко изпреварва ръста на увеличение на доходите на работниците. В ръцете на бизнеса при тези ниски данъци /макар при  президента Бил Клинтън пределната данъчна ставка да се вдига до 39.6%/, президента Джордж Буш отново я намалява на 35%, като това става с решаващата подкрепа на Алан Грийнспан шеф на Федералния резерв, най-сериозния привърженик на Айн Ранд за laissez faire и за рязко намаляване ролята на държавата/ остават огромни парични средства. Значителен дял от тях се насочват към финансовия сектор. И така, от първите десетилетия на ХІХ век до 80-те години на миналия век в продължение на около век и половина, номиналната и най-вече реалната работна заплата се увеличава от покупателната й способност.

Това е златното време на Америка. Работниците непрекъснато увеличават производителността на своя труд и си създават висок жизнен стандарт. Те имат високо платена работа, семейство, дом, кола, приятни уикенди изобщо това е времето на американската мечта не само за обикновените хора, но и за предприемачите, тъй като ръста на производителността изпреварва с близо 1% ръста на заплатите.

Хедонизмът е обхванал американското общество и всички печелят, разбира се, защото добре работят, както труда, така и капитала!

Потребителството, шопинга, консуматорството на стоки и услуги става основа на американския начин на живот, награда за труда на всеки американец. Показността става стил в поведението на всички като стандарта на живот е критерия за способностите на човека.

Америка като страна, американската икономика, американския стандарт на живот стават мечта за всички хора по света.Това е щастливото време за Америка и, според мен, съвсем заслужено, защото хората са работили упорито, а бизнеса е управлявал добре, иновативно и е стимулирал труда.

Но през 70-те и началото на 80-те години в Америка се извършва промяна, която изменя съществено икономическия и оттам социалния живот!

В този период, както споменах, предлагането на работна ръка изпреварва търсенето и светът на капитала почти спира да плаща по-високи заплати, защото вече няма недостиг на работна ръка. Но производителността на американските работници продължава да расте, растът и печалбите на бизнеса и то повече от преди, тъй като не се налага увеличение на заплатите. Някои специалисти посочват, че средната реалната работна заплата в САЩ днес е почти същата или съвсем малко по-висока спрямо втората половина на 70-те години. Спиране увеличението на работните заплати започва постепенно да създава напрежение в семейния бюджет. Но това не става всеобщ проблем в обществото и за него не се говори.

Ако това се беше случило във Франция, Испания, Италия или Гърция, улиците и площадите щяха да почернеят от стачкуващи.

Хората започват да се справят поединично, тъй като, за да поддържат семейния си стандарт на живот започват да работят повече, търсейки втора работа или, изпращайки членове от семейството да работят като жени, деца, бащи и майки. Всеизвестен факт е,че обикновения американски работник работи с 15-20% повече от своите колеги в Европа.

Не по-малко интересно е онова, което се случва в света на бизнеса!

Както споменах, в началото на 80-те години администрацията на Рейгън намали драстично данъците, от друга страна заплатите почти престават да нарастват, а от трета растежа е почти постоянен. В касите и сметките на бизнеса се натрупва огромен паричен ресурс. Една част се реинвестира в икономиката, но значителна част от нея се насочва към финансовия сектор. Потребителската мания на американското общество е станала идеология, начин на живот и символ верую. Увеличават се потребностите, хедонизма този социален феномен кара хората да харчат все повече и да търсят пари. Това става обикновено по два начина, с допълнителна работа или с пари назаем.

И в този момент в Америка, а и не само там, се извършва един от най-неморалните актове в съвременната история!

Свободния паричен ресурс, който капиталистите прехвърлят във финансовия сектор, заработва със пълна пара. Изобретателният финансов сектор се наема “да помогне”, на закъсалите работници и измисля чудесни изобретения-помагала, като кредитните карти, най-различни потребителски кредити и разбира се най-примамливото ипотечно кредитиране. Америка полудява, хората масово си вадят кредитни карти, взимат пари назаем от банките и заемат ипотеки, дори и бедните. Америка масово задлъжнява и надува балона. Този процес ми е до болка познат, не защото съм чел анализи в пресата, статии и публикации на известни икономисти и общественици, а защото лично го преживях и изтрадах. Аз и семейството ми вземахме през последните 15-20 години  потребителски кредити за обзавеждане, домакинска бяла и черна техника, за ремонт и мебели, лизинг за колата. И до днес имаме кредитни карти със задължения. Частната фирма, в която бях съдружник, взехме няколко ипотечни кредити, за да закупим магазините или да построим цеха. Последния ипотечен кредит взет за оборотни средства едва го изплатихме, поради връхлетялата ни нелоялна конкуренция.

Когато осмислих този процес просто онемях, дъхът ми спря. Светът на капитала беше спечелил един път от производството на стоки и услуги, втори път от намаление на данъците, трети път от даване на пари назаем на собствените си работници, на които умишлено не е увеличил заплатите/увеличение, което те са си изработели и личи статистически от растежа и високата производителност на труда/.

 

Америка е задлъжняла страна, за да поддържа стандарт на живот, който сама създаде със общи усилия на цялото общество. Америка даде на всички хора по света надеждата за по-добър живот, като реализира на практика американската мечта за тях.

И тези, които предадоха идеала и американския начин на живот на обикновените хора и техните семейства трябва да се срамуват от тях, защото те честно и почтено работеха, плащаха си данъците, понякога воюваха по света за честта  на страната с равни възможности, за свободна Америка, създала американската мечта.

Обикновените хора в Америка достойно извървяха и продължават своя път, те не предадоха страната си и никога няма да я предадат, както тези които сътвориха тази “политическа философия”, чийто връх беше ГОЛЯМАТА РЕЦЕСИЯ.

Не искам да сравнявам цинизма на сталинската политическа философия и цинизма на неолиберализма, но и двете убиха надеждата на милиарди хора на планетата ни за един по-справедлив свят.

 

Политиката на правителството създава законите, налага регулациите, правилата на играта и формира в немалка степен пазара.

Чрез бюджета и фискалната политика държавата разпределя огромни ресурси в области като:

-социално осигуряване;

-здравеопазване;

-образование;

-изграждане и поддържане на инфраструктура-сгради, пътища,

летища,пристанища и др.

-опазване на околната среда;

-военни разходи;

-полиция и сигурност;

Има два вида бизнесмени:

-тези, които почтено работят и честно печелят;

-онези, които чрез политици или правителствена политика, чрез

тяхната подкрепа, осъществяват “законни” прехвърляния на

публични средства по техните сметки.

Има множество “интелигентни” методи за реализирането на  политическа печалба, която да работи за богатите:

-приватизационни сделки;

-данъчна политика;

-обществени поръчки;

-дерегулация;

-отдаване на природни ресурси на концесии;

-държавни субсидии;

-правната система;

-силата на медиите;

Аз няма да се спирам на добре познатите примери в цял свят, като тази в Русия, където малък брой хора за една нощ станаха милиардери и много скоро заеха почетни места в класацията на “Форбс”.

Ще разкажа  какво се случи с приватизацията в малка България.

Тук трябва непременно да посочим времето  и ситуацията, когато се извърши преструктурирането и преминаването на промишлеността в частни ръце. В края на 1996 г. България изпадна в тежка финансова криза породена от изключително колебливата, неефективна и забавена реформа в икономиката от страна на политическите сили. Все още държавна собственост беше основната. През този период ускорено се източваха активите на държавните предприятия с комбинацията частен бизнес плюс политическа подкрепа от силните на деня. Разграбването не подмина и банковия сектор, където се раздадоха милиарди лева  на държавни предприятия генериращи загуби и необезпечени кредити на хиляди фирми. Появи се понятието “кредитни милионери”.

В този момент държавата остана без валутен резерв, поради стриктното изплащане на външния дълг в размер на един милиард долара годишно. В кратък срок от време банките започнаха да изпитват остра ликвидност, защото губещите държавни предприятия не връщаха кредитите си, както и същото правеха т.н. кредитни милионери. За кратко време реално фалираха около десет от най-големите банки и държавата ги обяви в несъстоятелност, в т.ч. и първата частна банка у нас. В един и същи момент банковата система се срути и държавата остана без валута. Тъй като всеки ден тези фирми които работеха, а и гражданите се нуждаеха от валута най-вече долари и марки, се разрази страхотна валутна спекула и за кратък момент инфлацията стана галопираща и долара стигна 3000 лева за един долар. В момента 1 $ е 1.75 лева.

България реално фалира, социалистическото правителството падна без дори да разбере, че когато дойде на власт трябваше да вземе мерки за спиране източването на банковата система, да осъществи касова приватизация на няколко големи фирми за да стабилизира, най-вече валутния резерв и банковата система. Министър-председателят подаде оставка. Този човек се оказа на практика най-честният политик и почтен човек, от всички които се изредиха в политиката през тези повече от 25 години, той не взе нищо за себе си, а излезе от политиката и стана университетски преподавател.

Неговата политическа философия не изповядваше пазарното стопанство като бъдеще на страната . Той се стараеше да запази колкото се може държавната собственост т.е. социализма като система, а това си пролича от факта, че той все пак започна процес на подготовка на приватизация на 1000 предприятия, но забележете, чрез бонова приватизация. Тази наречена “масова приватизация” попадна в ръцете не на тези, които можеха да преструктурират и управляват производствата, на хората, които работеха в тях. Аз споменах в началото на книгата, че бях изпълнителен директор на едно точно такова предприятие приватизирано по линия на масовата приватизация. Бях освободен от борда на директорите точно когато извърших преструктуриране и иновация и близките години трябваше да берем плодовете на този труд. Тази фирма за една-две години беше тотално разпродадена под масата-машини, производствени сгради и земята. От нея днес няма нищо останало. По същия начин беше разпродаден и ликвидиран комбината за електродвигатели, в който започнах и работих повече от десет години. Такава беше съдбата на по-голямата част от тези хиляда предприятия “подарени” на шепа разбойници за жълти стотинки. Разбира се аз съм далеч от мисълта, че всичките предприятия от масовата приватизация трябваше да останат, това беше невъзможно. Но елитните от тях трябваше да се преструктурират, с цената на разделянето на част от активите и да заработят още по-ефективно с нов мениджмънт. Тези 1000 държавни предприятия, ако бяха продадени на търг с касово плащане България нямаше да изпадне в тежка криза.

Този министър-председател не разбираше повелята на времето, че трябва по-най бърз начин да се премине на релсите на пазарното стопанство, най-малко, защото социализма беше компроментиран в световен мащаб начело със СССР. Заради неразбирането на икономическата ситуация от негова страна България изпадна в тежка финансово-икономическа криза и се наложи поставянето й в положение на валутен борд, който все още действа. България извърши приватизацията си в условия на тежка икономическа криза, когато цената на активите на държавните фирми падна в пъти. Извършената касова приватизация нагледно показа точно това . В касата на държавата влязоха, по мнение на много специалисти, 7-8 пъти по-малко средства от това, което можеше да се получи преди кризата. Касовата приватизация се извърши под диктовката на Международния валутен фонд, така че по-най бърз начин да се продаде почти всичко. Продадоха се хиляди предприятия  по съмнителен начин на ниски цени. На шефа на агенцията за приватизация му излезе” прякор г-н 10%”.

Структуроопределящи фирми като рафинерията на България, металургичния комбинат “Кремиковци” формиращ 8-9% от БВП беше подарен за един лев на човек, който го източи и след това продаде, авиокомпанията на страната -“Балкан” се продаде за 150000$, и много други фирми се“подариха”независимо, че имаха задължения, на много ниски цени.

Следващото правителство продаде телекомуникационната компания за две-три  годишни печалби. Мой приятел и състудент ръководеше поделението в родния ми град и ми каза малко преди продажбата, че печалбата на БТК е 100-120 милиона долара годишно. Няколко години след приватиацията на БТК тя беше препродадена за 1.5 млрд. евро.

Същото това правителство продаде енергоразпределителните дружества също на ниски цени. Компаниите закупили тези дружества регистрират огромни печалби, някои дори милиарди. Цената на тока е висока, съобразно ниския стандарт на живот. През 2013 г. хората излязоха на масови протести по улиците за високите сметки и цени на тока и свалиха дясното правителство. Следващите служебно и социалистическо правителства намалиха цените, намирайки много резерви по веригата. Върха на всичко бе преструктурирането на външния дълг от правителството на царя. /Бившия цар на България се върна в страната, основа политическа партия и спечели парламентарните избори./ Аз не познавам параметрите на дълга просто не съм го чел. Знам само мнението на мнозинството от специалистите, че то не е изгодно за страната. Знам и още нещо, че година-две след тази сделка на брега на двата наши най-добри лятни курорти цъфнаха два огромни хотелски комплекса на брата на финансовия министър, осъществил тази сделка с “любезната помощ” на един от синовете на царя-министър председател , в едно от сититата на Европа, а седалището на тази фирма е някаква офшорна зона.

Споделям тези мисли за моята страна, която обичам, където съм роден, живея и където, според това колкото господ ми е отредил ще остана завинаги. Боли ме много затова, че ние направихме най-тежкия и неефективен социалноикономически преход от всички бивши социалистически страни. Но-най много ме боли, че хората, които се докоснаха до управлението на страната през последните 25 години направиха повече за себе си отколкото за родината ни.

Все пак промените са огромни. Живеем в условия на пазарно стопанство, с демократична конституция и институции, член сме на НАТО и Европейския съюз, но стандарта ни на живот  не е добър. Причината за това е именно липса на национална политическа философия и икономическа доктрина за развитие в дългосрочен мащаб.

 

Девизът на Политическата философия на Айн Ранд, залегнала в основата на неолиберализма, е “ДЕРЕГУЛАЦИЯ”. Какво означава регулиране? Историята на пазарното стопанство познава още от своето начало различни некоректни действия от страна на частния бизнес. Да вземем например периода от първоначалното натрупване на капитала през ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато работното време е било от 12 до 15-16 часа, не само за мъжете, но и за жени и особено малолетни деца на по 9-10 години. Условията на работа и заплатите в не-малко фабрики са били мизерни. Фактите за това се съдържат в докладите на промишлените инспектори в Англия по това време. Постепенно самите работници се организират и стачкуват за намаляване на работното време и защита на техните интереси. Демократичната политическа система дълго време не е обръщала сериозно внимание, но постепенно под натиска на работниците е започнала през ХІХ век да създава първите закони за защита на детския и женския труд, намаляване на работното време т.е. държавата започва да регулира трудовия процес. Признание за това прави и Питър Бъргър в ”Капиталистическата революция” където в Корпус от твърдения казва”:

“4. Ранният период на индустриалния капитализъм в Англия /където е започнал/, а вероятно и в други западни страни, е изисквал значителна човешка цена, ако не като действителен спад в материалния жизнен стандарт, то като загуба на позиция в социален и културен план.” стр.250

Казано твърде меко, но интелигентния човек умее да казва истината, която е била жестока за мнозина.

Природата на човека, когато усеща силата на парите го кара да използва различните методи на експлоатация за увеличаване на печалбата. Човешкият егоизъм влиза в разрез с морала, и ако няма правни норми става страшно, както в джунглата. Всъщност ранния капитализъм е причината за появата на “научния социализъм”.

 

Регулациите са закони и норми, създадени да предотвратят злоупотреби и да защитят обикновените хора. Държавата създава регулиращи органи контролиращи процесите в икономиката:

 *Комисия за защита на конкуренцията/КЗК/, която санкционира нарушения на свободната пазарна конкуренция и защитава свободната стопанска инициатива против:

-Злоупотреби, извършвани от фирми с монополно или господстващо положение, като например налагане на необосновано високи цени и други търговски условия и създаване на искуствен дефицит;

-Въвеждане в заблуждение или имитиране на продуктите на друг производител относно цената и качествата на предлаганите стоки и услуги;

-Дъмпингови цени;

-Използване на принуда или други противоправни способи за

мотивиране на клиентите да придобият определен продукт и др.

В моята страна КЗК е оправомощена да прилага Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите.

*Комисия за ценните книжа и борсите, която следи за прилагане на закони за ценните книжа и за регулиране на пазара на ценни книжа, националните стокови борси, и други електронни пазари на ценни книжа.

*Националната независима банка-основни функции:

-провеждане на национална монетарна политика, чрез въздействие върху монетарните и кредитни условия в икономиката, в преследване на максимална заетост, стабилни цени и умерени дългосрочни лихви;

-контрол и регулиране на банковите институции, за да се осигури стабилността на банковата и финасова система и защитят правата на вложителите;

-поддържане стабилността на финансовата система и рисковете, свързани с финансовите пазари;

Давам няколко примера за едни от най-важните регулиращи органи на държавата, като ще насоча вниманието си за значението на централната банка, като независим орган от правителството.

А ето и мнението на един велик и изключително ерудиран и талантлив като човек и президент:

*Томас Джеферсън (1743 – 1806), 3-ти президент на САЩ, 1801-1809 г.:”Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи, отколкото редовната армия”.

Както мнението на един изключителен американски предприемач:

*Хенри Форд (1863 – 1947): “Добре е, че народа на тази страна си няма и понятие от банковата и паричната система, защото ако имаше, вярвам, че още утре, преди да съмне, щяхме да сме в революция… Единствената цел на тези финансисти е контрол на света, чрез неизплатими дългове…”

Мнението на тези изключителни хора от американската история, ще подкрепя с един пример, колко голямо значение има регулирането и контрола за стабилността на банковата система и намесата на политиката в работата й, пример за фалита през юни 2014 г. на една от големите банки в България-Корпоративна търговска банка /КТБ/.

Според официалните данни на Българската Народна  Банка /БНБ/,  към края на ноември 2013 г. КТБ се нарежда на четвърто място по размер на активите, трето по печалба и на първо място по ръст на депозитите сред банките в България.

Ето мнението на депутат, който е и член на временната анкетна комисия в парламента, която анализира ситуацията около КТБ.

“Мажоритарният собственик е създал и управлявал КТБ  като финансова пирамида, от 2.660 милиарда евро кредити 1.892млрд. евро са на свързани със собственика фирми. Те са прехвърляли една на друга взетите средства, но срещу тях или няма обезпечение (86% от случаите), или са с фиктивно обезпечение.”

Според анализи на парламентарната комисия, направени на базата на доклади от прокуратурата, и капиталът на банката е бил увеличаван със средствата на вложителите, като пример се посочва взет кредит от ТЦ – ИМЕ на стойност 250 млн. евро, при положение, че оборотът на това предприятие е 100 хил. евро.

С парите от кредита собственика е увеличил  капитала на КТБ. "Представяте ли си за каква пощенска кутия става въпрос?", пита реторично депутатът.

Имало е прикриване да се случат тези практики, според него информация е трябвало да имат одиторите на КТБ и банковият надзор.  Със сигурност двамата подпредседатели на направление Банков надзор към  Централната Банка /ЦБ/ не са си свършили работата, казва депутатът и допълва, че за отговорността на управителя на ЦБ е по-сложно да се говори, защото подуправителите са независими в дейността си. Предстои парламентарната комисия да изготви доклад за казуса КТБ и в него да бъдат описани всички схеми на управлението на банката.”

По важна е историята на КТБ, от малка банка за около десетина години до 2013 г. тя бързо се разраства, като се забелязват три тенденции:

-рязко нарастване на държавни пари от откриване на различни разплащателни сметки на държавни фирми в банката, като делът на държавните средства достига 60% от всички пари на държавата;

-нарастване броя на физически и юридически лица с преференциални влогове достигащи до 9.8% лихва;

-демонстриране на тесни връзки с политици, както и раздаване на кредити на хора тясно свързани с тях.

Кои са причините за фалита на банката, държавата да изплати 1.840 милиарда евро на депозанти с влог до 100000 евро, загубите на депозити над 100000 евро, причинените вреди на държавни, общински и частни фирми от затваряне на банката?

Липсата на строги регулации от страна на държавата за откриване на разплащателни сметки на държавни фирми в частните банки, най-вече за максимално разрешен дял в %, дава възможност на управлението на КТБ да привлече огромен държавен паричен ресурс. Милиарди обороти носят стотици милиони печалба от различни операции, кредитиране, такси, комисионни, лихви от закупуване на ценни книжа и др. Три правителства повече от десет години си затварят очите за това. Чак през 2013 г. се създаде регулация, следствие журналистически разследвания и обществен натиск.

Къде е контролът и регулиране на банковите институции, за да се осигури стабилността на банковата и финасова система и защитят правата на вложителите и какво е правил банковият надзор на Централната Банка да допусне отпускане на необезпечени кредити за близо 2 млрд. евро на свързани лица т.е.фирми на собственика?

Защо никой не сигнализира за преференциалните лихви?

 

ИМА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПРИЧИНА И ТОВА Е ЧОВЕШКАТА АЛЧНОСТ ПРЕВЪРНАЛА ПОЛИТИКАТА В КАПИТАЛ!

 За мен най-важният сектор в обществения живот е здравеопазването, защото животът и здравето са най-ценни за хората. Не може да не се отчете прогресът на човешкия род за подобряване здравето на хората. Основен показател за това е непрекъснатото увеличение на средната възраст на живота.

За последните два века и половина рязко намаля детската смъртност и смъртта при ражданията, ликвидираха се болести като чумата и холерата, все по-рядко се срещат туберколоза, малария, започна успешно да се лекува ракът. Между впрочем, аз съм жив пример, благодарение на успешна профилактика, при която един млад и много амбициозен лекар, стажант, при мое лечение на друга болест по негово настояване ме прегледа на ехограф и откри хипернефрон -злокачествен тумор в десния бъбрек. Имах късмет, че беше в ранен стадий без разсейки и светкавичната операция, с отстраняване на бъбрека, ми спаси живота. След което последваха няколко месеца лъчева терапия.

Огромният напредък на медицинската наука, апаратура и технологии, профилактика и лечение, висококфалифицирани кадри и лекарства помагат на милиони хора и дават надежда на мнозина за оцеляване при ситуации, които се считаха за безнадежни само преди няколко десетилетия. Това изисква нарастващи усилия и въпреки  огромните средства, които се отделят за здравните системи, особено в развитите страни, светът е далече от мечтата за обхващане на всички хора в системата на здравните грижи. Допускат се огромни разхищения в лекарствената политика. Големите фармацевтични компании имат лобита, които защитават високите цени на техните лекарства, независимо от по-ниската им себестойност. Типичен пример за това е моята страна, където цените на лекарствата са по-високи от тези на съседните страни при по-нисък стандарт на живот и много високи доходи на фармацевтичния сектор. Силни са лобитата им в многопрофилните държавни болници, които независимо, че са търговски дружества отчитат всяка година непрекъснато преразход от стотици милиони левове.

Основна вина за това има политическата система, която при всяка смяна на правителствата променяше борда на директорите и разбира се изпълнителния директор. Преразходите се дължат на слабостите допускани в схемата за снабдяване с лекарства, храна и капиталови разходи. Разходите на сектор здравеопазване в държавния бюджет всяка година се увеличават, не можем да отречем подобряване на системата, като цяло, но това става твърде бавно, като хората често се оплакват, от инфраструктурата и условията, и че трябва да “доплащат” за да им се обърне внимание.

Пример за липса на контрол и регулиране от страна на държавата е скандалът, който стана обществено достояние, благодарение на журналистическо разследване на Управителя на най-голямото болнично заведение у нас Военно медицинска академия, за злоупотреби с властта, вкарване на “приближени” фирми на входа и изхода на самата болнична дейност.

Приходите за фирмите, а разходите за сметка на болницата.

Нанесени загуби на болницата като търговско дружество за десетки милиони. Същият този  Управител беше станал депутат в парламента от управляващата партия на последните избори и избран за председател  на здравната комисия в парламента. След скандала беше даден на прокуратурата и “помолен” да напусне парламента. Системата е така направена, че който не играе както трябва гърми като “бушон”. Този пример не е изолирано явление в системата на здравеопазването, а по-скоро бих го нарекъл типичен. Доказателство за това са счетоводните баланси  на тези болници в перото Доставчици, където кредитното салдо понякога достига десетки милиони, както перманентно е било в горния пример.

Подобни са резултатите от “съвместната дейност” на частния бизнес и политическата система и и тяхното сътрудничество в:

-отдаване на концесии на природни ресурси, като мини за черни и цветни метали, златни и сребърни находища, находища на петрол и въглища и др.

-обществените поръчки за изпълнение от държавата, министерствата и местната власт;

-опазване на околната среда, където липсата на инвестиции и разходи за опазване чистотата на земята, въздуха, реките и морета играят роля на субсидии от държавата и облагодетелстват бизнеса;

-на съдебната система, която постепенно, така фино, беше настроена да функционира с помощта на бавната съдебна практика и топ адвокатите във всички страни, без изключение, че облагодетелства класата на богатите, които могат да си позволят високи съдебни разходи и загуба на време. Самата юридическа система в такава степен си увеличи заплащането, че днес това една от най-високо платените професии в цял свят. Високите такси и хонорари буквално отказват обикновените хора да потърсят елементарна защита от нарушаване на техните права. Те не само нямат средства да издържат един дълъг съдебен процес, но и често се отказват да се изправят срещу хората с парите, за които няма затворени врати;

-назначаване  в регулаторните органи на свои хора-едно от най- емблематичните назначения е това на Алан  Грийнспан за шеф на Федералния резерв през 1987 г. от Роналд Рейгън. През 60-те години на миналия век  той е близък на Айн Ранд, човекът, който беше най-дългогодишният шеф на Федералния резерв - Алън Грийнспан изкара на този пост от 1987 до 2006 г. Както вече знаем, той е привърженик на laissez faire, по думите му каквато и да е намеса в пазарите ще доведе до бедствие."Шуробаджанашкият капитализъм процъфтява, когато правителството, в замяна на политическа подкрепа, регулярно прави услуги на хора от частния сектор или бизнеси. Това не е капитализъм. Нарича се корупция", казва Грийнспан.

През това време в Белия дом се смениха четирима американски президенти, Фед намали лихвите и осигури евтин финансов ресурс, който позволи на банките да предлагат ипотечни кредити и на най-неплатежоспособните и ненадеждни кредитополучатели. Критикуван е днес заради политиката на Фед по негово време, като председател на Резерва той контролира американската монетарна политика чрез влияние върху краткосрочните лихвени проценти. И сега Гринспан смята, че по този начин е успял да предотврати появата на спиралата на дефлацията, а ниските лихви не са единствената причина за резкия скок на ипотечното кредитиране, бума на пазара на недвижимите имоти и най-вече на безразборното кредитиране на банките. Според него, капиталистическият модел трябва да бъде подобрен, без да дава рецепти какво точно да се направи. Но дава ясно да се разбере, че проблемите идват от самите хора, които участват в системата. От една страна, казва той, "безмилостната пазарна конкуренция е в противоречие с вродения човешки стремеж към стабилност и сигурност". Но "алчността и скъперничеството, често заклеймявани от противниците на системата, са характерни за човешката природа, а не за пазарния капитализъм". Грийнспан бил "потресен", че банкери - стожери на капиталистическото благоразумие, масово са пренебрегвали опасността, произтичаща от изтъняването на капиталовите буфери точно преди финансовата криза. В заключение назначаването на такъв ярък привърженик на политическата философия на свободния пазар и нейния фундаментален девиз “ДЕРЕГУЛАЦИЯ”, като Алан Грийнспан, който намали основния лихвен процент от 6.5% през 2003 г. до1%  през 2006 г., подкрепи дерегулацията на финансовата система през 1999 г. при Бил Клинтън, подкрепи президента Джордж Буш през 2001 г. за намаляване на данъците  в много голяма степен допринесе за Голямата рецесия, e смятан за един от главните виновници за кризата.

Анализатори го обвиняват, че е позволил разрастването на балона на жилищния пазар като резултат на поддържането на нискилихви и заради липсата на регулации при ипотечното кредитиране. Той насърчаваше рисковото кредитиране /sub-prime lending/, призоваваше купувачите на недвижими имоти да заменят ипотеките с твърда лихва за сделки с варираща лихва, в резултат на което кредитополучателите не могат да си плащат вноските след покачването на лихвените проценти.

Дълги години той се застъпваше за бизнеса с деривати /спекулативни финансови инструменти, чиято стойност е производна от стойността на даден актив/. Вместо да търгуват със самия актив, участниците в пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в бъдещ момент. Грийнспан твърдо се застъпва  за надеждността на дериватите. Но Джордж Сорос и Уорън Бъфет са противници на дериватите и избягват да търгуват с тях, защото тези финансови инструменти не може да се разбере как работят. Бъфет, от своя страна, ги нарича “финансови оръжия за масово унищожение”. Грийнспан правеше всичко възможно, за да защити пазара от това, което смяташе за ненужен контрол. През 2003 г.той заяви пред банковата комисия на Сената:

Дериватите са изключително полезен инструмент за прехвърляне на риска от тези, които не трябва да го поемат, към онези, които биха искали или са способни да направят това.”

Грийнспан призна, че е допуснал грешка, смятайки, че свободният пазар е в състояние да се справи с всички рискове, че прекалената регулация ще задуши „Уолстрийт”, и че банките винаги щепоставят на първо място защитата на своите акционери. Той нарече сегашната криза явление, “което се случва само веднъж на 100 години” и призна, че безхаберното отношение на банките към техните акционери го е хвърлило в „състояние на шок”.

 Блог на Петър Къртев www.peterhen.com

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев