Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Обективистичната философия на Айн Ранд-характеристика на обективизма като философия

 

Айн Ранд /1905-1982г./ е руска еврейка  емигрирала от Русия през 1925 г. в САЩ. Тя е свободолюбив интелегентен млад човек разочарована от случващото се в Русия, от начина по който болшевиките утвърждават със сила и терор новата власт. Тя определено изпитва огромно морално чувство на ненавист към комунизма и изобщо към държавата. Ранд създава нейната философия наречена обективизъм, която твърди, че реалността съществува извън и независимо от човешкото съзнание и връзката му с нея се осъществява директно със сетивата, посредством които той може да придобие конкретни познания, че единствената морална цел на човек е преследване на собственото му щастие и собствения интерес, и единствената социална система, която е съвместима с този морал и  се основава на признаването на индувидуалните права може да съществува в т.н. “leissez-faire” капитализъм без държавна намеса.

”Ние сме радикали за капитализъм; ние се борим за тази философска база, която капитализмът не притежаваше и без която е обречен на гибел.”

”Философията е силата, която обуславя изграждането, промените, еволюцията и разрухата на социалните системи. В този контекст ролята на шанса, случайността или традицията е същата като ролята им в живота на отделния индивид: тяхната сила е обратно пропорционална на силата на философските познания на отделната култура или индивид и нараства с рухването на философията. Следователно от компетенциите на философията е  да дефинира и оценява характера на една социална система. В съответствие с четирите дяла на философията, четирите основни крайъгълни камъка на капитализма са:

-метафизичен-нуждите на човешката природа и оцеляване

-епистемологичен-разумът

-етичен-индувидуалните права

-политически-свободата”- Айн Ранд,” Капитализмът: непознатият идеал“ стр. 24

“Съществува само една сила, която предопределя хода на историята, така както предопределя хода на всеки индувидуален живот: силата на рационалната способност на човека-силата на идеите. Ако знаете убежденията на даден човек, можете да прогнозирате неговите действия. Ако разбирате господстващата философия на едно общество, можете да прогнозирате пътя му. Но убежденията и философията са въпроси, за които човек може да прави избор.” пак там-стр. 198

“Капитализмът загива поради липса на морална основа и на пълноценна философска защита.” пак там-стр.236

“След като почти цял свят е в развалини, гласът на философията е замлъкнал и последните останки от цивилизацията гинат без защита, кървавите главорези в дяволски съюз на диващината и упадъка се боричкат за плячката, а циничните прагматици, изплували от дълбините и поставени начело, се опитват да удавят паниката си на европейски вечерни партита, на които кастрирани мъже и   истерични жени с побелели устни определят съдбата на света, като заявяват, че социализмът бил шик.”

 “Позорният и ужасяваш отговор е: “днес не съществува идеологическа тенденция. Няма идеология. Няма политически принципи, теории, идеали или философия. Няма посока, няма цели, няма компас, няма проект за бъдеще, нито интелектуално водачество.”

“Една страна без политическа философия е като кораб, носен от случайността насред океана, оставен на произвола навятъра.” пак там-стр.245

“Тогава ще разберете и връзката на философията с политиката и със случващото се във вашето ежедневие. И тогава ще си дадете сметка, че НИКОЕ ОБЩЕСТВО НЕ Е ПО-ДОБРО ОТ СВОИТЕ ФИЛОСОФСКИ ОСНОВАНИЯ. И тогава, ако перефразирам Джон Голт, ще бъдете готови да се върнете към капитализма и да го откриете.” пак там-стр.267

 Политическата философия на Айн Ранд се появява, като реакция на социалната държава породена от социалистическото общество и кейнсиансианството разпространено в Европа и САЩ след война-та и Голямата Депресия. Тя не харесва тъй наречената “СМЕСЕНА ИКОНОМИКА”, в която държавата регулира икономиката и обществото и не се спазват свободата и индувидуалните права на човека.

За Айн Ранд след Втората световна война светът на капитализма е завладян от етатизма, алтруизма и социалистите, предаден дори от собствените си защитници либералите и консерваторите. Изобщо капитализма е в развалини и загива поради философската несъстотелност на своите уж защитници. Няма идеология, цел и посока, няма идеали, водачи и политически принципи. Капитализмът остро се нуждае от нова политическа философия.

И тя решава да му даде обективизма-философията, която може позитивно съществено да промени посоката на развитие на капиталистическата социална система и да спре разрухата.

 А. Капитализмът като социално-икономическа система.

“Нито една политико-икономическа система в историята не е доказвала стойността си толкова убедително и не е носила толкова голяма полза за човечеството, както капитализма-и нито една не е била толкова яростно, погрешно и сляпо атакувана.”пак там-стр.8

Величественият прогрес, постигнат от капитализма за кратък промеждутък от време-поразително подобряване на условията на живот, е въпрос на историческо документиране. Прогресът не може да бъде постигнат чрез насилствени лишения, чрез изтискване на “социален излишък” от гладуващите жертви. Прогресът може да дойде само от индувидуалния излишък, т.е. от труда, енергията, съзидателното свръхизобилие на тези хора, чийто талант произвежда повече, отколкото изисква тяхното лично потребление, тези, които са интелектуално и финансово способни да търсят новото, да подобряват познатото, да се движат напред. В едно капиталистическо общество, в което подобни хора са свободни да действат и да поемат своите собствени рискове, прогресът не е въпрос на жертва в името на някакво далечно бъдеще, а е част от настоящето, той е нормален и естествен, той се постига, като и докато хората живеят и се радват на своя живот. Нека да разгледаме алтернативата - племенното общество, в което всички хора хвърлят своите усилия, ценности, амбиции и цели в общия кюп, а след това чакат, гладувайки, докато лидерът или кликата от готвачи го разбъркат с щик в едната ръка и с празен чек за живота на всеки един от тях в другата. Най-уместният пример за такава система е Съюзът на съветските социалистически републики.” пак там -стр. 35

“Капитализмът е социална система, основаваща се върху признаването на индувидуалните права, включително правата на собственост, в която цялата собственост е частно притежание. Признаване на индувидуалните права предполага забрана за използване на физическо насилие в човешките взаимоотношения: по същество правата могат да бъдат нарушени само посредством използване на сила. В едно капиталистическо общество нито един човек или група от хора не могат първи да използват физическо насилие срещу другите. В едно такова общество единствената функция на правителството е да защитава правата на човека, т.е. да го защитава от физическо насилие ;правителството действа като агент на правото на човека на самозащита.” пак там-стр.23

“Капитализмът признава и защитава основния метафизичен факт от природата на човека - връзката между неговото оцеляване и използване на разума. В едно капиталистическо общество всички човешки взаимоотношения са доброволни и основани на договорно съгласие.” пак там-стр.23

“Моралната обосновка на капитализма се основава на факта, че това е единствената система, която е съвместима с рационалната същност на човека, която позволява оцеляването на човека като такъв и чийто водещ принцип е СПРАВЕДЛИВОСТ.” пак там-стр.24

“На свободния пазар икономическата стойност на труда на даден човек се определя по един-единствен принцип: чрез доброволното съгласие на тези, които желаят да заменят за нея своя труд или продукти. Това е моралното значение на закона за търсенето и предлагането; то представлява тотално отхвърляне на две порочни доктрини: племенния възглед и алтруизма. То представлява признаване на факта, че човек не е нито собственост, нито слуга на племето, че човек работи, за да поддържа собствения си живот - както го изисква природата му, че той трябва да бъде направляван от собствения си рационален интерес и че ако иска да търгува с другите, не може да очаква жертви от тяхна страна, т.е. не може да очаква да получи блага, без да предложи съизмерими блага в замяна. Единственият критерий за това, какво е съизмеримо в този контест, е свободната, доброволна, ненасилствена преценка на участниците в размяната.” пак там-стр 32

“Машината, застиналата форма на живия интелект, е силата, която разширява потенциала на вашия живот, увеличавайки продуктивността на вашето време. Всеки човек е свободен да израства дотолкова, доколкото е способен или желае, но само степента, до която се разпростира мисълта му, определя степента, до която ще израстне. Физическия труд като такъв не може да се разпростре надалеч. Човекът, който не осъществява друг освен физически труд, консумира материалната стойност-еквивалент на неговия собствен принос към производствения процес,и не оставя добавъчна стойност нито за себе си, нито за другите. пак там-стр.33

“Има икономисти, които заявяват,че същността /и моралното оправдание/ на капитализма е “служба на другите-НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, че желанията на потребителите са абсолютните закони, управляващи свободния пазар,и т.н. /Това е пример какво върши една дефиниция на основата на несъществени характеристики и защо полуистината е по-лоша от лъжата; онова, което всички подобни теоретици не споменават, е фактът, че капитализмът дава икономическо признание само на един вид потребител-произво- дителя; че единствено търговците, тоест производителите, които имат какво да предложат, биват признати на свободния пазар, а не “ПОТРЕБИТЕЛИТЕ” като такива; че в една капиталистическа икономика, както при разума, справедливостта и реалността, производството е необходимо условие,за да има потребление/.”

Има бизнесмени, които дават състояние за идеологически реклами уж в защита на капитализма уверяващи обществото, че с изключение на съвсем малка част целият доход в даден отрасъл отива за работна сила /заплати/ ,за държавата /данъци/ и т.н. като тези проценти са представени като огромни дялове в ярки цветове, а сред тях се губят тънките сребристи ленти на печалбата с надпис”2.5%.”

Онова, което подобни хора не искат да проумеят, е фактът, чекапитализмът и алтруизмът са несъвместими ; и затова се питат защо колкото повече пропагандират, толкова по-непопулярен става капитализмът. пак там-стр.222-223

“Либералния капитализъм от типа laissez-faire е единствената социална система, основаваща се върху признаването на правата на индивида, и следователно единствената система, отхвърляща употребата на сила в социалните взаимоотношения. По същината на основните си принципи и интереси тя е единствената система, която се противопоставя на войната.” пак там-стр.46

”В плановата икономика,  където богатството е “държавна собственост”, гражданина няма икономически интереси, свързани със запазване на мира-неговият принос е само капка в морето, а войната му дава /илюзорната/ надежда за по-големи подаяния от неговия господар. От идеологическа гледна точка той е научен да възприема хората като жертвени животни, тъй като той самият е жертвено животно. Неговото мислене не отхвърля жертването на чужденци върху същия олтар-в името на държавата и в нейна полза”. пак там-стр.47

“Капитализмът беше единствената система в историята, в която богатството се придобиваше не с ограбване, а с производство, не със сила, а с търговия, единствената система, която защитаваше правото на човека над неговия собствен разум, над работата му, живота му, щастието му, над самия него. Ние избираме да носим с гордост името “капитализъм”, написано на челата ни, като знак за благородство.” пак там-стр.230

 Айн Ранд е завладяна от идеята за”leissiz faire” и защитава капитализма с цялото си сърце и душа. Според нея пазарното общество е причина за огромня прогрес в развитието на човечеството, на основата на трудолюбието на производителите-хората с талант, интелигентност и финансови възможности, на спазването на индувидуалните права и най-вече правото на собственост. В съответствие с рационалната същност на човека при капитализма отношенията между хората са доброволни, договорни и справедливостта е водещ принцип. Капитализма е несъвместим с комунизма, и е против насилието и войната. Държавата трябва да служи на хората, като средство за защита от физическо насилие и спазване на индувидуалните права, и нищо повече.

Б. Икономиката на свободния пазар-laissez faire

 Основната идея на Айн Ранд е създаване на пазарно стопанство, с ненамеса на държавата в икономиката. Тъй като тя е белетрист и философ т.е. не е специалист в областта на икономиката /това между другото ясно проличава в някои анализи/ използва редица компетентни специалисти като Алан Грийнспан, Натаниъл Брандан, Робърт Хесен, които са привърженици на нейната философия и участват в нейното изясняване със статии в книгата “Капитализмът непознатият идеал”.

“Основния регулатор на конкуренцията в свободната икономика е капиталовия пазар. Докато капиталът има свобода да се движи, той е склонен да търси тези полета на дейност, които предлагат максимална степен на възвръщаемост. За потенциалния инвеститор на капитал степента на възвръщаемост за компаниите в опрелен отрасъл не е единственият фактор, който той взема под внимание. Решението къде да инвестира зависи от това какво самият инвеститор може да спечели от инвестицията именно в този отрасъл. Съществуващите печалби в един отрасъл се изчисляват в зависимост от съществуващите разходи. Инвеститорът трябва да има предвид факта, че един нов участник на пазара може да не успее да постигне толкова ниски разходи, както по-опитните производители. Затова съществуването на свободен капиталов пазар не дава гаранция, че монополистът, който има големи печалби, веднага и на всяка цена ще срещне конкуренция. Но със сигурност гарантира, че монополистът, чиито високи печалби се дължат по-скоро на високите цени, отколкото на ниските разходи, скоро ще се сблъска с конкуренция, породена от капиталовия пазар. Капиталовият пазар служи като регулатор на цените, а не непременно на печалбите. Капиталовият пазар дава възможност на всеки отделен производител да печели колкото може, намалявайки цените и увеличавайки ефективността си в сравнение с останалите производители.Така той създава механизма, който осигурява по-големи стимули да се увеличи производителността и в крайна сметка води до повишване настандарта на живот.” пак там-стр.82

“Инвестицията се извършва или не се извършва в зависимост от предполагаемата прогнозирана дисконтирана към настоящия момент стойност на очакваните бъдещи приходи. Съответно навлизането на нов конкурент в един монополен отрасъл зависи от очакваната бъдеща възвръщаемост. Стойността към настоящия момент на дисконтираните бъдещи приходи на определен отрасъл се определя от пазарната цена на обикновените акции на компаниите от този отрасъл. Ако цената на акциите на определена компания /или на средното за един отрасъл равнище/ се покачва, това означава по-голяма стойност към настоящия момент на очакваните бъдещи печалби. Статистическите данни доказват корелацията между цените на акциите и капиталовите инвестиции не само в рамките на един отделен отрасъл, но и между основните видове отрасли.

Нещо повече, времето между колебанието на цените на акциите и съответното колебание на капиталовите инвестиции е доста кратко, факт, който предполага, че процесът на обвързването на нови капиталови инвестиции с очакваните печалби протича относително бързо. Ако тази корелация работи толкова добре, колкото в момента-в условията на държавна намеса в свободното движение на капитала,-може да си представите,че в един напълно свободен пазар този процес ще бъде много по ефективен.

Разпределението на националния капитал в една напълно свободна икономика ще представлява постоянно пренасочване на капитала към печелившите области и това ще кара фирмите да поддържат конкурентноспособни цени и производствена ефективност, което прави възникването на изкуствен монопол невъзможно. Само в така наречените смесени икономики изкуствените монополи могат да процъфтяват, предпазени от наказанието на капиталовите пазари,посредством франчайзи, привилегии, субсидии и специални условия от държавните регулатори.” Пак там-стр.83-84 Алан Грийнспан.

 

“Характерно за враговете на капитализма е, че те го заклеймяват за злини, които в действителност са в резултат от етатизма; злини, които произтичат и са възможни единствено благодарение на държавната намеса в икономиката. Вече разгледах един очебиен пример, че капитализмът води до създаването на насилствени монополи. Най-скандално известният пример за тази политика е твърдението, че капитализмът по своя характер неизбежно води до периодични депресии. Етатистите неведнъж са заявявали, че депресиите /явление от т.н. бизнес цикъл,от “бума и банкрута”/ са вътрешно присъщи в условията на laissez-faire и че големият крах от 1929 г. е окончателно доказателство за провала на нерегулираната икономика, икономиката на свободния пазар. Каква всъщност е истината по този въпрос?

Депресията е широкомащабен упадък в производството и търговията; тя се характеризира с остър спад на произведените стоки, на инвестициите, на наемането на работна ръка и на стойността на капиталовите активи /заводи, оборудване и т.н./. Нормалните колебания в бизнеса или временното спадане на темпа на индустриалното оживление не се смятат за депресия. Депресията е обхващащо цялата икономика свиване на бизнес дейността и общо намаляване на стойността на капиталовите активи в големи мащаби.

Не съществува нищо в характера на стопанството със свободен пазар, което да поражда подобно събитие. Популярните обяснения, според които депресията се причинява от “свръхпроизводство”, ”недостатъчно потребление”, монополи, пестящи труда приспособления, лошо разпределение, прекомерно натрупване на богатство и др, са заблуди, оборвани неведнъж.

Преустройството на стопанска дейност и прехвърляне на капитал и работна сила от един отрасъл в друг, дължащи се на изменящите се условия, се случват непрекъснато при капитализма. Това е част от процеса на движение, растеж и напредък, характерен за него. Във всеки отрасъл е възможно предлагането да превиши търсенето в контекста на всички останали съществуващи търсения. В такъв случай има намаляване на цената, на доходността, на инвестициите и на заетостта в даден отрасъл; капиталът и работната сила обикновено потичат в друга посока, в търсене на по-доходно приложение. Такъв отрасъл минава през период на стагнация в резултат на неоправдани, тоест неикономични, недоходоносни, непродуктивни инвестиции. В една нерегулирана икономика преустройствата стават съвсем плавно и след това производството и инвестициите отново започват да се покачват. Временната рецесия носи не вреда, а полза; тя представлява икономическа система в процеса на поправяне на грешките си, на отстраняване на болестта и връщане на здравето. Възможно е влиянието на такава рецесия да се усети значимо в няколко отрасъла, но тя не съсипва цялата икономика. Депресията в национален мащаб, като тази, която настъпва в Съединените щати през трийсетте години, не би била възможна в напълно свободно общество.Тя е възможна единствено заради държавна намеса в икономиката и по-конкретно-заради манипулиране от страна на държавата на паричното предлагане.

Правителството твърди, че като изземва контрола върху парите и кредитите от ръцете на частните банки и като свива или увеличава кредитите, както желае, ръководено от съображения, различни от онези, които влияят на “егоистичните” банкери, то може-заедно с други интервенционалистични политики-така да контролира инвестициите, че да гарантира състояние на буквално непрекъснат просперитет. Нека заемем от Алан Грийнспан една безценна метафора: ако в условията на laissez-faire банковата система и принципите, регулиращи предоставянето на финанси, функционират като бушон, който предпазва икономиката от изгаряне, тогава държавата чрез Системата на Федералния резерв слага в бушона монета. Резултатът е експлозията, известна под името ”Борсов крах” от 1929 г. През по-голямата част от 20-те години на ХХ в. правителството заставя банките да държат лихвените проценти изкуствено и неикономично ниски. В резултат на това се наливат пари във всевъзможни спекулативни начинания. Към 1928 г. предупредителните сигнали за опастност се виждат добре: неоправданото инвестиране е неистово и акциите все повече се надценяват. Правителството решава да си затвори очите за тези сигнали.

Една свободна банкова система би била принудена от икономическата потребност  да сложи спирачки на този процес на поглъщащи пари спекулации. В такъв случай кредитите и инвестициите биха се съкратили драстично; банките, правещи недохоносни инвестиции, предприятията, оказали се непродуктивни, както и онези, които правят сделки с тях, биха пострадали, но това щеше да е всичко; страната, като цяло, нямаше да бъде повлечена към дъното. Обаче”анархията” на свободната банкова система е изоставена в полза на “просветено” държавно планиране. Позволява се оживлението и бесните спекулации, предшествали всяка голяма депресия, да се разрастват необуздано, като обхванат в една все по-разширяваща се мрежа от лоши инвестиции и погрешни сметки цялата стопанска структура на нацията. Хората инвестират буквално във всичко и натрупват цели състояния за една нощ-на хартия. Печалбите се калкулират на основата на истерично завишени оценки на бъдещи доходи на компаниите.

Кредитите се раздават без критерии и задръжки, като се приема, че по един или друг начин ще има стоки, които да ги обезпечат. Това прилича на политиката на човек, който издава чекове без покритие, като се надява, че някак ще намери начин да се сдобие с нужните пари и ще ги депозира в банката, преди някой да поиска да осребри чековете. Но А е А-и реалността не е гъвкава до безкрайност. През 1929 г. икономическата и финансова структура на страната е станала непоносимо опасна. Когато правителството най-сетне трескаво повишава лихвените проценти, вече е твърде късно. Надали някой може да каже категорично кои събития първи отключват паниката, а и няма значение; крахът е станал неизбежен; каквито и да било събития могат да сложат началото. Но когато започват да се разнасят вестите за първите фалити на банки и предприятия, несигурността залива страната и настъпва все по-голям страх. Хората започват да продават акциите си с надеждата да излязат от борсата на печалба или да получат парите, които неочаквано са им нужни, за да изплатят събираните от банките заеми, а другите хора, като виждат това, се разтревожват и също започват да продават акциите си; буквално за една нощ лавина помита фондовата борса, цените се сриват, ценните книжа изгубват стойността си, започва се събирането на заемите, много от които не могат да бъдат изплатени, стойността на капиталовите активи се срива ужасяващо, цели състояния изчезват и към 1932 г. стопанската активност е почти замряла.

Законът за причината и следствието си е отмъстил. Такива по същество са характерът и причините за депресията от 1929 г. Тя е една от най-красноречивите илюстрации за катастрофалните последици от”плановата” икономика. В свободната икономика, когато един отделен бизнесмен направи грешна икономическа преценка, той /а понякога и онези,с които работи непосредствено/ страда от последиците; в регулираната икономика, когато онзи, който планира централно, направи грешна икономическа преценка, цялата страна страда от последиците.

Но нито Федералния резерв, нито правителството поемат вината за депресията от1929г. -тя е хвърлена върху капитализма. Свободата-викат етатистите от всевъзможен ред-е получила своя шанс и се е провалила. Гласовете на малцината мислители, които посочват действителната причина за злото, са заглушени от заклеймяването на бизнесмените, на стремежа към печалба, на капитализма.

Ако хората се бяха постарали да разберат причината за краха, на страната щеше да бъде спестена голяма част от последвалата агония. Депресията трагично е удължена с години от същото зло,което я е причинило: ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ И РЕГУЛАЦИЯ.

Обратно на популярната заблуда, контролът и регулацията започват дълго преди Новия курс; през 20-те години на ХХ в. СМЕСЕНАТА ИКОНОМИКА вече е утвърден факт в американския живот. Но тенденцията към етатизъм започва да напредва по-бързо при управлението на Хувър, а с идването на Рузвелтовия Нов курс се ускорява с безпрецедентен темп. Пречи се на икономическото преустройство, необходимо, за да сложи край на депресията-чрез налагането на задушаващи механизми за контрол, увеличени данъци и трудово законодателство. Последното става причина за насилствено повишаване на заплатите до необосновано високи нива, като така се вдигат производствените разходи точно по време, когато те трябва да се намаляват, ако се търси възраждане на инвестирането и производството.

Законът за национално индустриално възстановяване, Законът “Уогнър” и изоставяне на златния стандарт /с последвалия държавен скок в инфлацията и оргията на дефицитното харчене/ са само три от множеството катастрофални мерки, приложени от Новия курс със заявената цел страната да се измъкне от депресията; но всички те имат обратен резултат.

Твърдението, че Рузвелт”ни измъква от депресията”, е част от официалната митология на Новия курс. Как се “разрешава” ,в крайна сметка, проблемът с депресията? Чрез любимото средство на всички етатисти в случай на неотложност-войната.

Депресията, ускорена от краха на борсата от 1929 г., не е първата в американската история, макар да е несравнимо по-тежка от всяка друга преди нея. Ако разгледаме по-ранните депресии, ще открием същата фундаментална причина и общ знаменател: в една или друга форма, чрез едно или друго средство държавата манипулира паричното предлагане. Финансовия механизъм на една икономика е деликатният център, живото сърце на стопанската дейност. В никоя друга област държавната намеса не може да породи толкова катастрофални последици.

ЕДНО ОТ НАЙ-ПОРАЗИТЕЛНИТЕ НЕЩА В ИСТОРИЯТА Е ТОВА, ЧЕ ХОРАТА НЕ СИ ВЗЕМАТ ПОУКА ОТ НЕЯ”. пак там-стр. 92-99, Натаниъл Брандън

 

Позволих си по-обширни цитати от статиите на Алан Грийнспан и Натаниъл Брандън за да станат по-ясни икономическите идеи на Обективистичната философия на Айн Ранд, а те са:

-свободен пазар, където икономическите субекти са свободни от държавни регулации на цени, субсидии, държавни монополи и др;

-основен регулатор на конкуренцията в икономиката на свободния пазар е капиталовия пазар, който регулира цените, където съществуващата корелация между цените на акциите и инвестициите ще действа много по-добре от условията в смесената икономика, за увеличаване на общата производителност на материални блага и повишаване на стандарта на живот на хората по света;

-депресиите, рецесиите и масовата безработица се предизвикват не от свободния пазар, а от правителствената намеса в икономиката;

-временната рецесия носи не вреда, а полза за отстраняване на болестта и връщане здравето на икономиката;

-против смесена икономика;

-свободна банкова система без регулации

-държавата манипулира паричното предлагане;

-на свободния пазар властва не мнозинството, а новаторите, излючителните хора, интелектуалните гиганти;

-свободния пазар представлява социалното приложение на обективната теория на ценностите;

-същността на капиталистическата външна политика е свободната търговия;

В. Етатизма, правителството, държавата

 “Етатизмът-по принцип и в частност-не е нищо повече от управление на банди. Диктатурата се гради на банда управници, които ограбват труда на предприемчивите си съграждани.”пак там-стр.45

“Време е да се разсее гибелното заблуждение у широката публика, създадено от марксизма, което бе възприето от повечето хора безкритично: а именно твърдението, че икономическият контрол е част от задачите на едно правителство, правителството e инструмент на интересите на икономическите класи, че въпросът е единствено в това, коя класа или силова групировка ще бъде обслужвана от него.”

“Въпросът не е в това да се избере между регулирането в полза на бизнеса и това в полза на профсъюзите-изборът е между контрола и свободата.”

“Правителственият контрол над икономиката, без значение от чие име, е изворът на всички злини в историята на нашата индустрия и решението е в либералния капитализъм, т.е. в премахването на всички и всякакви форми на правителствена намеса в производството и търговията, в разделянето на държава и икономика-по същия начин и по същите причини, поради които бяха разделени църква и държава.”пак там-стр.131

“Всяко законодателство, обслужващо”обществените интереси” /и всяко разпределение на пари, иззети със сила от едни за незаслужена облага на други/, в края на краищата, се превръща в предоставяне на неопределена, неподдаваща се на определение, субективна, произволна власт, в ръцете на някои представитетели на ДЪРЖАВАТА. Най-лошият аспект не се състои в това, че тази власт може да се използва непочтено, А ЧЕ ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ПОЧТЕНО.” пак там-СТР.205

“Държавният контрол върху икономиката на една страна-от какъвто и да било вид и в каквато и да било степен, от страна на която и да било група и за каквато и да било цел, почива върху базисния принцип на етатизма, принципът, че животът на човека принадлежи на държавата. Свободата в политически контекст означава свобода от държавната принуда. Тя не означава свобода от хазяина, свобода от работодателя или свобода от законите на природата, които не осигуряват на човека автоматично благоденствие. Това означава свобода от насилствената власт на държавата-и нищо повече.

ДНЕШНИЯ СВЕТОВЕН КОНФЛИКТ Е КОНФЛИКТ МЕЖДУ ИНДИВИДА И ДЪРЖАВАТА, същият конфликт, който се води в цялата история на човечеството.” пак там-стр.232-233

“Смесената икономика е смесица от свобода и контрол-без принципи, правила или теории, които да дефинират нито едното, нито другото. Смесената икономика няма принципи, дефиниращи политиката й, нейните цели, закони-няма принципи, които да ограничат властта на правителството. Единственият принцип на смесената икономика, който по необходимост трябва да остане неназован, е този, че ничии интереси не са гарантирани, интересите на всички са предложени на публичен търг и всеки може да получи всичко, стига да може да го отмъкне. Подобна система или, по-точно казано, антисистема, раздробява страната на вечно враждуващи противникови лагери, воюващи на живот и смърт, една срещу друга, в нерегламентиран хаос от защита и нападение по законите на джунглата.”пак там-стр.250

“Принципите, теорията и реалната практика на капитализма по-чиват върху свободния и нерегулиран пазар, както убедително доказва историята на последните два века. Никой защитник на капитапизма не може да си позволи да пренебрегне точното значение на термина laissez-faire и на термина “смесена икономика”, термин, който ясно показва два напълно противоположни елемента, включени в една смесица: елементът на икономическа свобода, който е капитализмът, и елементът на държавен контрол, тоест етатизмът. От няколко години насам се провежда неуморна кампания, която да ни кара да приемем марксиското гледище, че всички правителства са оръдия на класово-икономически интереси и че капитализмът не е свободна икономика, а система на правителствен контрол в услуга на дадена привилигирована класа. Целта на тази кампания е да изопачи икономиката, да пренапише историята и да заличи както съществуването, така и възможността за съществуване на свободна държава и неконтролирана икономика.И тъй като-казват те-системата на номинална частна собственост, управлявана чрез държавна регулация, не е капитализъм, а е фашизъм, единственият избор, който ни е оставен след това заличаване, е изборът между фашизъм и социализъм /или комунизъм/ .

“Погледнете настоящата ни администрация. Не мисля,че ще бъда обвинена в несправедливост, ако кажа, че президентът Джонсън не е мислител философ. Не, той не е фашист, не е социалист, не е про-капиталист. Идеологически погледнато, той не е никакъв. Съдейки по изявите му и по консенсуса на неговите подръжници, концептът “идеология” не е приложим в неговия случай. ТОЙ Е ПОЛИТИК- много опасен и все пак много удобен феномен в днешното ни положение.Той едва ли не фикционално, архетипално въплъщение на идеалния лидер на смесената икономика: човек, който обича-властта заради самата власт и й се наслаждава, експерт в играта на манипулация на групите за натиск и в умението да ги противопоставя една на друга, човек, който обича раздавонето на усмивки, смръщени вежди и привилегии, особено на неочаквани привилегии, и чиято идея за бъдещето не прекрачва хоризонта на следващите избори.”

 “Ролята на държавата в една частна предприемаческа система е ролята на полицай, който гарантира индувидуалните права/включително правото на собственост/, като брани хората от физическа сила, която може да бъде употребена срешу тях. В свободната икономика държавата не контролира, не регулира, не употребява сила и не се намесва в икономическите инициативи на гражданите.”пак там-стр.257-259

“Ако едно общество иска да е свободно, неговото правителство трябва да бъде свободно. Това е начинът, посредством който, “силата” се подчинява на “правото”.Това е американската концепция за “управление” от закони, а не от хора.”стр. 403

 

Айн Ранд мрази етатизма, държавата и правителствата!

Няма съмнение, че в полза на този възглед Ранд може да приведе много доказателства и примери, като антимонополните закони, субсидиите, скрито раздаване на държавни поръчки, разпределянето на радио и телевизионни честоти, лобизма, връзките, създаване на групи за натиск, корупцията, протежирането, алчността за незаслуженото и др. Като цяло всичко това в дейността на държавните чиновници е нещо, на което трудно може да се устои. В крайна сметка, ако хората имат твърди убеждения те не се подават на ничие влияние. А това възможно ли е? Не! Природата на човек е такава, че емоцията, в повечето случаи надделява, т.е.чувстото за самосъхранение е водешо и хората се подават на лесните и сигурни пари и ситуации. Правителственият контрол е най-голямото зло в историята на индустрията, а смесената икономика е безпринципно съчетание от икономическа свобода и държавно регулиране, и контрол. Ето защо хората трябва да направят своя избор между свободата и контрола. Те не принадлежат на държавата. Битката между индивида и държавата, според Ранд, е световния конфликт!

Но онова, което е твърде вероятно в близко бъдеще да придобие още по-негативно влияние в обществото е политиката. Политика е “опасен феномен”, който няма морал и политически принципи. Неговото символ-верую е властта.

 Г/ Правата и свободата на човека, на бизнеса и труда

 “Обществено признание за рационалната същност на човека-за връзката между неговото оцеляване и използването на разума, е концепцията за индувидуалните права. Бих искала да напомня, че “права” са морален принцип, дефиниращ и санкциониращ човешката свобода на действие в социален контекст, че те произхождат от природата на човека, като разумно същество, и представляват необходимото условие за неговото оцеляване. Бих искала също така да напомня, че правото на живот е източникът на всички права, включително на правото на собственост. Що се отнася до политическата икономия, нужно е правото на собственост специално да се подчертае: човек трябва да работи и произвежда, за да поддържа живота си. Той трябва да поддържа живота си чрез своите собствени усилия и според напътствията на своя разум. Ако не може да се разпорежда с продукта на своя труд, той не може да се разпорежда с труда си; ако не може да се разпорежда със своя труд, той не може да се разпорежда с живота си. Без права на собственост не могат да бъдат упражнявани никакви други права.” пак там-стр. 20-22

“Ако желае да пропагандира свободното общество-тоест капитализма, човек трябва да осъзнава, че задължителна основа на такова общество е принципът на индувидуалните права. Индувидуалните права са средството за подчиняване на обществото на определен морален закон.”

“Най-значимото революционно постижение на Съединените американски щати беше подчиняването на обществото на моралния закон. Принципът на индувидуалните права представлява разпростиране на морала в социалната система-като ограничение на властта на държавата, като защита на човека от грубата сила на колектива, като подчиняване на силата на правото. Съединените щати бяха първото морално общество в историята. Съединените щати застъпиха тезата, че животът на отделния човек е негов по право/което означава: като морален принцип и по природа/, че правото принадлежи на отделния индивид, че обществото няма права и че единствената морална цел на правителството е защитата на индувидуалните права. Има само едно фундаментално право: правото на човека на неговия собствен живот.

Правото на живот е източник на всички права-а правото на собственост е тяхното единствено приложение. Без права на собственост никакви други права не биха били възможни. Тъй като човек трябва да поддържа живота си посредством своя труд, ако няма право върху продукта на този труд, той не разполага със средства да поддържа живота си. Когато човек произвежда, а другите се разпореждат с произведеното от него , той е роб.

“Това беше основното значение и намерението на политическата философия на Америка, скрито в принципа на индувидуалните права. Не друго, а концепцията за индувидуалните права роди свободното общество. Именно с унищожаването на индувидуалните права трябваше да започне унищожаването на свободата. Това става чрез процес на вътрешен разпад. Точно както в материалната сфера, ограбването на богатството на дадена страна се постига чрез инфлация на националната валута, този процес на инфлация се прилага и в сферата на правата. Той е свързан с такъв  ръст на новопровъзгласени ”права”, че хората не забелязват постепенното изопачаване на значението на тази концепция.

Платформата на Демократическата партия от 1960 г. ясно и недвусмислено, обобщава това отклонение. В нея се декларира, че администрацията на демократите” ще потвърди икономическата харта за правата, която Франклин Рузвелт записа в нашето национално съзнание преди шестнадесет години. Обърнете специално внимание на значението на понятието права, когато четете списъка, предлаган от въпросната платформа:

“ 1. Правото на ползотворна и доходна работа във фабриките, магазините, фермите или мините на нацията.

  1. Правото на човек да печели достатъчно, за да си осигури
  2. адекватна храна, облекло и развлечения.
  3. Правото на всеки фермер да отглежда и да продава своята продукция с възвръщаемост, която ще осигури на него и на семейството му достоен живот.
  1. Правото на всеки бизнесмен, голям или малък, да осъществява търговия в атмосфера на свобода от нелоялна конкуренция и от доминиране на монополи в страната и в чужбина.
  1. Правото на всяко семейство на приличен дом.
  2. Правото на адекватно медицинско обслужване и възможността за постигане и поддържане на добро здраве.
  1. Правото на адекватна защита от икономическите притеснения при остаряване, болест, злополуки и безработица.
  1. Правото на добро образование.”

Ако по адрес на гореизброените осем клаузи зададем един прост въпрос. ”За чия сметка?”, спорният момент би станал съвсем ясен. Работните места, храната, облеклото, развлеченията(!), домовете, медицинските грижи, образованието и т.н. не растат в природата. Те са създадени от човека ценности-стоки и услуги, произведени от човека. Кой би трябвало да ги осигури? Ако определени хора се ползват по право с продуктите от труда на други, това означава, че тези други са лишени от права и са осъдени на робски труд. пак там-стр. 389-397

“Ако някаква малка група от хора е смятана за виновна при всеки сблъсък с всяка друга група, ако тази група е наказвана не заради прегрешенията й, а заради доблодетелите й, не заради неуспехите й, а заради постиженията й, и колкото по-големи са тези постижения,толкова наказанието е по-голямо-това  е групата на АМЕРИКАНСКИТЕ БИЗНЕСМЕНИ.

Днешните “либерали”смятат бизнесмените за виновни във всеки конфликт с профсъюзите, независимо от фактите и причините, които са го предизвикали, уважават правото на работниците/тоест на мнозинството/ на средства за препитание /заплатити им/, но отричат правото на бизнесмените/тоест на малцинството/върху техните средства за препитание/печалбите им/. Ако работниците се борят за по-високи заплати, това се приветства като”социална придобивка”, когато бизнесмените се борят за по-големи печалби това се заклеймява като “себична алчност”. Ако стандарта на живот на работниците е нисък,”либералите”обвиняват за това бизнесмените, но ако бизнесмените се опитат да подобрят икономическата си ефективност, да навлязат в нови пазари и да увелечат финансовите приходи на своите предприятия, като по този начин правят възможни по-високите заплати и по-ниските цени, същите тези”либерали ги обвиняват в комерсиалност”.

“Всяко движение, което се стреми да пороби една държава, всеки реален или потенциален диктаторски режим се нуждае от някаква малцинствена група за изкупителна жертва, която да бъде обвинявана за проблемите на нацията и да бъде използвана като оправдание за собствения му апетит към прекомерна власт. В съветска Русия изкупителната жертва е буржоазията, в нацистка Германия – са евреите, в Америка това са бизнесмените.” пак там-стр. 53-55

“Бизнесмените, които ни осигуряват средства за препитание с помощта на работните места, механизми за пестене на труда, модерни удобства, все по-висок стандарт на живот, са хората, най-пряко и неотложно необходими за обществото. Те станаха първите жертви-мразени, клеветени, заклеймявани, експлоатирани жертвени агнеци на оста мистицизъм-алтруизъм колективизъм.” пак там-стр.190-191

“Стандартът на живот в една страна, включително и заплатите на работниците, зависи от производителността на труда; високата производителност зависи от машините, изобретенията и капиталовложенията; които пък зависят от съзидателността и изобретателността на отделния човек; който на свой ред, за да се проявят, изискват политико-икономическа система, която защитава индувидуалните права и свободи. Производителната стойност на физическия труд като такъв е ниска. Ако днешният работник произвежда повече от работника отпреди петдесет години, това е не защото влага по-голямо физическо усилие, изисквано от него, е далеч по-малко. Производителната стойност на неговия труд е умножено многократно от инструментите и машините, с които той работи ;те са жизненоважни при определянето на икономическата стойност на извършването от него. Не мускулите променят картината. В икономиката на свободния пазар работодателите трябва да наддават в конкуренция за услугите на работниците, също както за всички останали фактори за производство. Ако даден работодател се опита да плаща заплати, които са по-ниски от онези, които работниците му могат да получат при друг, той ще изгуби работниците си и така ще бъде заставен да промени политиката си, за да не фалира. Ако при всички останали равностойни условия един работодател плаща заплати, по-високи от пазарното равнище, високите производствени разходи ще го поставят в неизгодно положение спрямо конкурентите при продажбата на произведените стоки и той пак ще бъде заставен да промени политиката си, за да не фалира.

Работодателите не понижават, защото са жестоки хора, нито ги повишават, защото са добри. Заплатите не се определят от прищявката на работодателите. Заплатите са цената за човешкия труд, и като всички останали цени в свободната икономика се определят от закона за предлагането и търсенето. От началото на индустриалната революция и капитализма заплатите се повишават устойчиво, като неизбежна икономическа последица от повишававащото се натрупване на капитал, технологическия напредък и индустриална експанзия. Създавайки безброй нови пазари, капитализмът създава и все по-широк пазар на труда-той умножава броя и вида на наличните работни места, повишава търсенето и конкуренцията за труда и по този начин вдига заплатите.

Именно икономическия интерес на работодателите ги кара да повишават заплатите и да съкращават работното време, а не натискът от страна на профсъюзите. Осемчасовият работен ден е въведен в повечето отрасли в Америка много преди профсъюзите дастигнат какъвто и да е значим мащаб или икономическа власт. Обаче убеждението, че профсъюзите могат да доведат до общо повишаване на стандарта на живот е мит. Днес пазарът на труда вече не е свободен. Профсъюзите се радват на уникална, почти монополна, власт над множеството аспекти в икономиката. Това е постигнато чрез законодателство, принуждавало хората да влизат в профсъюзите, независимо дали са искали или не, и е принуждавало работодателите да сеспоразумяват с тези профсъюзи, независимо от техните желания.

В резултат на това размерът на заплатите в много отрасли вече не се определя от свободния пазар; профсъюзите са успели да повишат заплатите доста над нормалното пазарно равнище. Това са “социалните придобивки”, за които обикновено заслугата се приписва на профсъюзите. Всъщност, обаче, резултатът от тяхната политика е бил:

А/ СЪКРАЩАВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Б/ ШИРЕЩА СЕ БЕЗРАБОТИЦА

В/ НАКАЗВАНЕ РАБОТНИЦИТЕ В ДРУГИТЕ ОТРАСЛИ, КАКТО ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ЦЯЛОТО НАСЕЛЕНИЕ

С повишаване на заплатите до прекалено високи равнища производствените разходи са такива, че често се изисква съкращаване на производството, новите начинания стават твърде скъпи и растежът се препятства. Крайният резултат: стоки и услуги, които биха били произведени, не виждат бял свят. Безработицата е неизбежен резултат от изкуственото покачване на заплатите на равнища над определянето от свободния пазар.

Профсъюзните лидери обикновено изразяват негодувание, когато цените се вдигат; единствените цени, които според тях е морално да се повишават, са цените на работната ръка, тоест заплатите.

И човек вижда как зидаромазачи получават два и дори три пъти по-големи заплати от служители и преподаватели.

 

Д/ Обща характеристика на на обективистичната политическа философия на Айн Ранд

 Цялостната картина, представена на страниците от началото на книгата до тук, се крепи върху едно базисно и определящо важно намерение, да осмислим значението на икономическите теории и политическите философии, и тяхното практическо приложение за развитие и еволюция на обществото като цяло.

Така например развитието на пазарното общество, съобразно идеите на класическата и неокласическата политикономия, доведе Голямата Депресия, при която всеки четвърти работник беше на улицата. Така, въпреки несъмнените успехи на капитализма, икономическите несполуки водят до обратното впечатление, че свободните пазари на основата на унищожителната  конкуренция не винаги са ефективни, нещо повече, дори ако този процес продължи да се развива праволинейно последиците могат да са още по-катастрофални. Така се появи теорията на Джон Майнред Кейнс, че държавата трябва да играе по-важна роля в икономиката за прогресивното развитие на обществото, тоест идеята на Кейнс оказа съществено влияние върху капиталистическата икономическа система.

Подобна е ролята на политическата философия. Икономическата инвазия на Германия, последица от която е Първата световна вой-на, някои идеи на Ницше, национализмът и безмерния реваншизъм на Хитлер доведоха до създаването на национал-социалистическата идеология, държава и практика. Последиците бяха ужасяващи.

Почти същото може да се каже за марксизма, или по-точно теорията на ”научния социализъм”. Беше изградено общество с много силна социална насоченост, но с тежки дефекти в икономическото, политическото и демократично устройство на държавата. Практическият резултат- недостатъчно ефективна икономика, поява на дефицити за различни стоки, натрупване на дългове, липса на демокрация, падане на Берлинската стена и преминаване на социалистическите страни от Европа към пазарно стопанство.

Може ли създаването на определена политическа философия да повлияе и трансформира развитието на едно общество в определена посока?

А може ли едно погрешно формирано възприятие да се превърне в трайно убеждение, да се вземе политическо и правно решение и да стане основа за развитие на една цяла социално-икономическа система?

Всъщност това е основната идея на тази книга, и аз ще се опитам да Ви убедя в това!?

А сега да се върнем и да направим обща характеристика на обективистичната политическа философия на Айн Ранд.

Обективизмът се застъпва за определени политически принципи, в частност от тези на капитализма от типа laissez-faire, като практическо приложение на неговите фундаментални философски принципи. Ранд има правилно разбиране за силата на философията, която може да обуславя изграждането, промените, еволюцията на социално-икономическите системи, да ги дефинира и оценява. Тя счита, че има  криза в реализацията на либералните идеи, криза в икономиката, политиката, държавното управление, в морала на политиците и държавните служители. Липсват идеи, идеология, политически доктрини, липсва политическа философия.

Цялата постройка на обективизма се крепи на желязния факт, че индустриалния пазарен капитализъм е най-производителната социално-икономическа система в историята на човечеството, създала и продължаваща да създава стандарт на живот, по-висок от всички системи познати на хората, и в основата на този успех стоят бизнесмените, изключителните хора, новаторската прослойка.

Кризата на капитализма според Ранд се дължи на държавния контрол и регулиране на икономиката. Държавата трябва да свие своите функции единствено до спазване на индувидуалните права и защита от физическо насилие на хората. Правителственият контрол води до най-големите злини в индустрията на страната, държавата и икономиката трябва да се разделят както държавата и църквата.

Властта не може да се употребява почтено.

Ранд е против “социалната държава” и “социалните права”, изобщо, тя не признава икономическата харта на Франклин Рузвелт за правата на хората.

На основата на рационалната същност на човека и неговия разум, спазване на индувидуалните права, на свободата да се изгради пазарно общество от типа laissez-faire-свободен пазар без антимонополни закони, свободна конкуренция, свободна банкова система без федерален резерв и регулации.

Обективистичната политическа философия на Айн Ранд е твърде противоречива в същността си, въпреки редица положителни постулати като:

-ролята на идеите и политическата философия за обществото като цитирам : ”Никое общество не е по-добро от своите философски основания”

-производителната мощ на капитализма;

-ролята на бизнесмените, като най-активната, предприемчива,

интелектуалните гиганти и новаторска прослойка, която стои начело на икономическия просперитет;

-рационалната същност и разум на човека;

-защита индувидуалните права на хората;

-връзката между свободното демократично общество и неговия

просперитет;

-критично отношение спрямо държавните чиновници;

-негативно отношение към политиците и тяхната дейност;

-омразата й към тоталитарните общества;

-негативно отношение към войната;

Както споменах вече в икономическите схващания на Ранд има редица погрешни тези:

-Физическия труд не оставя добавъчна стойност нито за себе си, нито за другите-изобщо тя има твърде едностранчиво разбиране за труда. Първо навлизането на техниката рязко намали дела на физическия труд и повиши рязко изискваванията спрямо него от гледна точка на образователния ценз. Тежката физическа работа се измести от машините, работниците се квалифицират непрекъснато и работят с високопроизводителни машини, разчитат чертежи, настройват машини, правят компютърни програми за обработка на детайли, наблюдават сложни енергийни и химически процеси и др.

Второ, което е по-важно, именно работниците създават принадения продукт, иначе кой малоумен предприемач и защо ще го назначи на работа, ако не му носи печалба. Ранд или не разбира смисъла на наемането на работна ръка, или се стреми да омаловажи ролята на работниците в производствения процес.

-Човешкият ум е в основата на общественото богатство-не човешкият ум, а човешкият труд стои в основата на човешкото богатство, защото човешкият труд е комбинация от умствен и физически разход на енергия.

-Работната заплата е цената на човешкия труд-работната заплата е част от цената на труда, защото потребителната стойност на стоката работна сила в процеса на производство създава стойност по-голяма от стойността на работната заплата и в това е смисълът на капитализма. Ако тезата на Ранд е вярна, сега щяхме да сме не в робовладелската или феодална фаза, а в първобитната племенна комуна.

-Производителите са по-важни, а не потребителите-грешна постановка и разбиране за пазарното стопанство. Има една поговорка:

“Не ми хвали стока, хвали ми пазар.”

Особено след Великата депресия не предлагането, а търсенето е водещо в действията на бизнеса. Не само идеята на Кейнс за ефективнато търсене, но и увеличаващата се конкуренция на производителите в световен мащаб в битката за пазари, огромните пари, които се инвестират за реклама и маркетинг, показват ясно и категорично, че създаването на производствени мощности е по-лесно от намирането на пазар.

-Икономическите кризи и депресии се дължат на държавната намеса в икономиката, а не на капиталистическата система.

За мен това е едностранчиво разбиране за един от тежките проблеми на пазарното стопанство. Както вече отбелязох, а това е мнение на много икономисти и мислители, че печалбата е основната икономическа категория и основен мотив за капиталистическото производство и натрупване. Не само грешките на правителствата водят до кризи, самата същност на човешката природа, според мен, стои в основата на икономическите кризи.

Те са резултат от свръхинвестиране в определени отрасли, най-често в строителството и недвижими имоти, и на фондовата борса.

Лесните пари и кредити от ниските лихви, карат хората бясно да инвестират, за да направят удара и спечелят бързо много пари. Икономиките прегряват, цените на акциите и съответните активи рязко нарастват и изведнъж балона се спуква. Инстинкта за самосъхранение и човешката алчност стои в основата на кризите.

Кое кара хората масово да инвестират на фондовата борса преди Великата депресия, именно жаждата за бърза и лесна печалба, те гледат един от друг и истерично наддават. Това е психологията на тълпата, която може да видиш по стадионите или политическите митинги, всички ръкопляскат и ти пляскаш с ръце, всички крещят и викат-ти правиш същото. Просто гледаш в канчето на съседа и дублираш поведението му, още повече тук става въпрос за пари.

Никой не отрича грешките на държавното регулиране. Ярък пример за това е че през юни 1930 г. САЩ приема т.н. Закон Смуут-Хоули, който облага с мита от 60% повече от 3200 продукта, внасяни в САЩ. Както може да се предположи, други държави отвръщат на това четворно увеличение на вносните мита с увеличение на своите. Редица страни, например, значително вдигат митата за внос на американски автомобили. През следващите три години (1930-1933 г.) американският износ се срива с 64%, включително износът на селскостопанска продукция – с 60%. Тази мярка се оказва един от основните канали за предаването на кризата в Европа, тъй като реализацията на продукцията на европейските производители в САЩ е силно затруднена. През тези години общата световна търговия се свива с 61%.

-Безработицата е неизбежен резултат от изкуствено покачване на заплатите на равнища над определяното от свободния пазар.

Това също е твърде тесногръдо, определено идеологическо обяснение. Да-при увеличение на заплатите, ако предприемача иска да запази темпа на натрупване на печалба ще трябва да уволни част от персонала. Безработицата през Великата депресия и Великата рецесия от 2008г. на увеличение на заплатитe ли се дължи?

Безработицата е естествен резултат от цикличния характер на пазарната икономика и може да се увеличи от влиянието на различни фактори. През 1929 г. на свръхпроизводство на стоки, селскостопанска продукция и криза във фондовата борса и банкова система. През 1973 г. петролната криза доведе до стагфлация и безработица, от една страна следствие рязкото увеличение на една от основните световни суровини-петрола, и от друга-нарасналите бюджетни дефицити и дългове на т.н. “социална държава”.

 -Справедливостта е водещ принцип на “laissez-faire”-дълбоко се съмнявам в това разбиране, а и тази книга е опит да убедя читателите именно в несправедливото разпределение на материалните блага в обществото. Ще се опитам да предложа нова схема за разпределение на печалбата в производството, която аз нарекох на база опита ми “СПРАВЕДЛИВА ПЕЧАЛБА”.

 

Твърде неясни и противоречиви са разбиранията на Ранд за т.н. права на човека, които тя нарича индувидуални.

“Правото на живот е източник на всички права-а правото на собственост е тяхното единствено приложение. Без права на собственост никакви други права не биха били възможни. Тъй като човек трябва да поддържа живота си посредством своя труд, ако няма право върху продукта на този труд, той не разполага със средства да поддържа живота си. Когато човек произвежда,а другите се разпореждат с произведеното от него , той е роб.” пак там-стр.392

Приемам тезата, че източник на правата е човешката природа, живота на човек като рационално същество надарено с разум. За да оцелее трябва да е свободен, да произвежда материални блага и да има право да запази продукта на своя труд.Добре казано.

Но откъде накъде правото на собственост е единственото приложение на всички права, и без права на собственост никакви други права не биха били възможни. Позволих си дапрегледам текста на хартата за правата на човека приета от ООН през 1948г.

Правото на собственост е включено на 17-та позиция.

Как правото на собственост ще определя правата за:

-равенство

-лична сигурност

-право против робството

-правна защита от закона да не бъдеш произволно арестуван,

задържан и измъчван

-право на справедлив съдебен процес

-ненамеса в личния живот,в семейството и кореспонденцията

-посегателства върху честта и достойнството

-свободата да се придвижваш в страната си и по света

-право на гражданство

-право на брак и семейство

-религиозно право

-свобода на убеждение

-право на избор

-право на участие в управлението на страната

-право на труд

-право на социална сигурност

-право на участие в профсъюз

-право на почивка и отдих

-право на образование

-право на жизнено равнище и др.

Когато прочетох есето за правата на човека, което есе е част от Сборника”Добродетелта на егоизма”, останах изумен.

За Айн Ранд под индувидуални права се разбират правото на живот, свобода и правото на бизнесмените да ръководят и управляват света на основата на правото на частната собственост. Именно правото на собственост е приложението на всички останали права, с някои “малки” изключения например:

-“Няма такова нещо като”право на работа”-има само право на свободна размяна, тоест: правото на определен човек да приеме определена работа, ако друг човек му я даде.

Няма”право на дом”, има само правото на свободна размяна правото да се построи или закупи къща. Няма”права на справедлива заплата” или”справедлива цена”, ако никой няма желание да я плати, да вземе на работа съответния човек или да закупи неговия продукт. Няма “права на потребителите” на мляко, обувки, филми или шампанско, ако нито един производител не иска да ги произвежда, само правото всеки да си ги произвежда сам/ . Няма”права” на специалните групи, няма”права на фермерите, на работниците, на бизнесмените, на работодателите, на старите, на младите, на неродените”.

Съществуват само Правата на човека –правата, притежавани от всеки отделен човек и от всички хора като индивиди.

Правото на собственост и правото на свободна размяна са единствените ”икономически права” /те всъщност са политически права/-и не може да има такова нещо като ”икономическа харта за правата”.  Хартата за правата е написана не като защита срещу частни действия, а именно като защита срещу правителствените действия. ”пак там-стр.396

Айн Ранд не признава социалните права, тя е против социалната защита, защото работниците по право се ползват от продуктите, които бизнеса е изработил. Ранд мрази хората на наемния труд и това, че държавата социално ги осигурява.

Тези права работниците трябва да си ги изработят, ако някой им даде работа, ако не им даде работа да се оправят като животните в джунглата. В цялото й творчество се чувства негативното отношение към хората на наемния труд. Тя счита, че огромния прогрес в производството на материални блага се дължи основно на машините и тяхната увеличена производителност, на интелекта, новаторството и ефективното управление на бизнесмените. Тя не разбира същността на процеса на производството, че това е общ, съвместен, обществен процес на взаимодействие на труда и капитала.

От уютния си кабинет или жилище, от тишината на аудиторията пред студентите или обществеността няма как да усетиш и да разбереш какво се случва в цеховете , как, и по какъв начин се създават новите изделия, как се произвеждат стоките. В една  производствена корпорация има хиляди работници и стотици професии, стотици инженери, конструтори, технолози и среден технически персонал, които създават нови изделия, управляват и поддържат производството, множество специалисти, които снабдяват производството с необходимите суровини, материали, детайли, възли и кооперирани изделия, проучват пазарите, рекламират и реализират готовата продукция. Това са хората на наемния труд. Отдавна са минали времената на елементарното деление на капиталисти и работници.

Несъмнено водеща е ролята на бизнесмените, предприемачите, капиталистите-без значение как ще ги наречем и дали собствениците сами управляват или са делегирали правата си на Управителния съвет. Какви решения вземат за  фирмата като стратегия за развитие, какви пазари ще имат за реализация на продукцията, с каква техника и технология ще произвеждат, колко и какъв персонал ще назначават или освобождават, колко и какви кредити ще ползват, какъв иновационен процес и какви нови изделия ще произвеждат, използвайки маркетинг, като метод за проучване на пазара, с кои фирми трябва да се сключват договори за материални доставки. Начина на заплащане и създаване на стимули за всички нива в корпорацията, социалната защита на наемния труд, охраната на труда и опазване на околната среда, квалификацията и преквалификациятана специалистите и работниците и др.

Процесът на труда е неделим и има обществен характер, той е съчетание на управленски и изпълнителски труд. Нямаш право да противопоставяш хората на наемния труд и капитала. Напротив, напоследък се говори за ролята на т.н. “социален капитал”, като по-доброто взаимодействие между труда и капитала води до икономическа стабилност и прогрес. Те са взаимно зависими, тяхното противопоставяне, по какъвто и да е начин, води до тежки деформации в обществото.

 Считам обективистичната политическа философия на Айн Ранд за елитарна, индувидуалистична, антихуманна, твърде идеалистична, противоречива, с утопични идеи и характер. Тя много ми прилича на една друга политическа доктрина, реализирана през ХХ век, явяваща се нейн антипод.

Идеала на Ранд “laissez-faire”-пазарно общество, чийто основен девиз е “ДЕРЕГУЛАЦИЯ”е трудно приложимо и опасно.

 Разгледах основните идеи и виждания на тази политическа философия, защото тя стана идейна база и основа на неолиберализма.

 С политика на международно разделение на труда, глобализация, свободна търговия и движение на капитали, намаляване на данъците, бюджетните и социални разходи, неолиберализмът е не само икономическа политика, а политическа философия, детерминираща, в не-малка степен, културата и социално-политическия живот на обществото. Тя поставя в центъра на своето внимание парите и ги издига в култ, кара хората да обслужва парите и да имат чисто меркантилен начин на мислене, философия, която се основава на крайния индувидуализъм и в крайна сметка свежда социалните отношения до просто отражение на пазара.

   Блог на Петър Къртев  www.peterhen.com

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев