Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Светът на идеите

 

Считам, че историческия процес е преди всичко резултат от развитието на икономиката и светът на ИДЕИТЕ. Можеше ли да се осъществи Френската Революция, ако ги нямаше либерално-демократичните мислители от  Просвещението като Томас Хобс, Джон Лок, Исак Нютон, Хюм, Монтескьо, Волтер, Жан-Жак Русо, Дидро, Спиноза, Лайбниц, Кант, Томас Пейн, Джеферсън.   Ако Карл Маркс не беше създал на основата на:

-философията си -диалектическия и исторически материализъм;

-икономическия анализ на капитализма като производствена система;

-теорията си за “научния социализъм”, едва ли щеше да има Октомврийска революция през 1917г., осъществена от Ленин и болшевиките в Русия.

Нима обективистичната философия на Айн Ранд не стои в основата на НЕОЛИБЕРАЛИЗМА, като политико-икономически модел проработил в Америка и други страни, след Петролната криза 1973 г. явяващ се като реакция на Кейнсианството и държавното регулиране.

Защо се появиха неокласическите идеи и теории след Класическата политикономия, която даде основните категории и понятия, важни характеристики на пазарното стопанство.

ТЯ ИЗЯСНИ:

-стоката, като продукт на труда предназначен за размяна, носител на потребителна и разменна стойност;

-стойността, като абстрактно понятие, чиято величина се определя от количеството средно необходими разходи на труд за производството на определен вид стока;

-парите, като универсален еквивалент служещ за размяна на различни видове стоки, като средство за обръщение, платежно средство, съкровище, капитал и световни пари;

-цената, като паричен израз на стойността;

-капитала, като определено и достатъчно количество на парични средства, с които се закупуват основни средства, инструменти, суровини и материали, наема се работна ръка и се осъществява процес на производство на стоки с цел размяна на пазара и реализиране на печалба;

-работна заплата, като необходимото количество средства за възпроизводството на стоката работна сила;

Анализираха се закона за търсенето и предлагането на пазара и неговото влияние върху пазарните цени, влиянието на внедряване на машинната индустрия и оттам увеличението на производителността на труда, взаимоотношението на работната заплата и печалбата, повишаване интензивността на труда, оборот и кръгооборот на капитала, произхода на рентата, кредит, лихва, данъци и данъчно облагане, свободна международна търговия, свободен пазар и др., както и ролята на държавата за функциониране на пазарното стопанство.

Въпреки огромните достойнства, Класическата политикономия не даваше отговор за причините на икономическите кризи /тук не включвам вижданията и теоретичните разработки на Карл Маркс в трудовите му/, за ролята на рязко увеличаващото се потребление на населението, т.е. за това кое определя търсенето на пазара, за ролята на личните предпочитания на хората при харесване и закупуване на стоките, за значението на потребителната стойност или полезността на стоките, за ролята на отделните фактори при интезификацията на производството-труд, земя, капитал и предприемачество.

Освен обективните предпоставки на все по-интензивното индустриално развитие на капитализма във втората половина на ХІХ век, един друг фактор оказва сериозно влияние, според мен, за появата на някои теоретични възгледи в неокласическата политикономия. През 1867 г. немския философ и икономист Карл Маркс издава своето фундаментално произведение “Капиталът”, с което на бял свят се появява неговата иномическа теория, чиято основна цел е премахване на капитализма като социално-политическа и производствена система. Изобщо марксизмът като доктрина е насочил своето оръжие към сърцето на пазарното стопанство, а именно премахване на частната собственост. Теорията му за  “научния социализъм”, която има популистки, утопичен характер, макар и да има много сериозни икономически причини, изразява  преди всичко огромното желание на Маркс да осъществи своя идеал реализирайки основната си идея.

 Мисля, че твърде малко хора знаят кой е идеалът на Маркс.

 Това е универсално развитата личност, свободният, еманципиран човек, живеещ в общество, в което е възможно абсолютно единство между лични и обществени интереси, общество в което човешкият егоизъм, неговата основна мотивация в поведението му, интересът и чувството за самосъхранение, да бъдат заменени от единството на общите интереси!

Т.е. обществото, което ни описва Томас Хобс, че всеки е във война със всеки, може да се замени с такова, в което всички противоречия, злини, конфликти, агресия и войни няма да съществуват! Този идеал може да бъде постигнат само от пролетариата, който е осъзнал своето икономическо, политическо и социално отчуждение, с класова борба и социална революция да вземе властта и установи диктатура на пролетариата, да унищожи институциите на буржоазната държава и средствата за производство да станат обществена собственост, т.е. установи се социалистическо общество, което е средството или основната идея на Маркс за реализация на своя идеал!

Идеята за човешката еманципация  реализирана чрез социализма е просто желание, химера, за която в този исторически момент няма условия. Марксизмът завладява умовете и сърцата на милиони хо-ра в Европа и света. Създава се организирано работническо движение и Социалистически интернационал, комунистически и социалдемократически партии, които участват в парламентарни избори в много страни в Европа и печелят немалко депутатски места. В своето икономическо учение Маркс влага много идеология и то твърде радикална и опасна за пазарното общество.

Неслучайно се появяват сериозни опити за замяна на трудовата теория на стойността и на трактовките за произхода на печалбата и рентата с други, по същество субективни икономически понятия и категории. Така Джон Бейтс Кларк от Американската школа на неокласическия икономикс прилага пределната полезност към производствените фактори. По този начин той извежда стойността, като продукт на пределната производителност на трите основни фактора на производството – труд, капитал и земя. Мое мнение е, че тези теории за пределната полезност и пределната производителност имат също сериозен идеологически подтекс, подлагайки на сериозна критика трудовата теория за стойността, която заедно с теорията за принадената стойност е основата на икономическата теория на Маркс. Всъщност те просто я ревизират и подменят. Това води до обезмисляне на марксизма.

И тъй като мен ме интересува истината още повече започнах често да употребявам името на Маркс, ще разкрия своето отношение към него, не е тайна, че много хора по света  го считат за личността на изминалото хилядолетие.

Аз съм антимарксист на “научния социализъм”, не само защото живях в сталинската версия на социализма, и по-късно ще обясня по-подробно слабостите, които доведоха до края му, а защото е изключително трудно да правиш теоретична хипотеза за развитие на такъв сложен механизъм като човешкото общество, без да се вслушаш в съветите на образовани и мъдри хора за опастностите, които се пораждат преди всичко от природата на човека, неговите егоистични наклонности могат да нанесат тежки деформации на пръв поглед прекрасната идея за премахване на експлоатацията на човек от човека. Точно това се случи.

Полумарксист съм по отношение неговата философия, защото считам, че отношенията които се създават между хората в икономиката имат определящо, но не и тотално детерминиращо влияние за развитие на културата на обществото.

Марксист съм по отношение на икономическия анализ на капиталистичесия начин на производство, считам “КАПИТАЛЪТ”за най-проникновения анализ, който някога е правен в икономическата област по онова време/пък и до днес/, изключвайки идеологията в него и някои грешни хипотези, като тази за пауперизацията, за вътрешните антагонизми и противоречия водещи до краха на капитализма в същия исторически момент или в близкото бъдеще.

Маркс не е дооценил за времето си, изключителната производителност на пазарния механизъм и неговата гъвкавост. Стимулите съчетани с развитие на техниката и технологиите, водят до такова равнище на производство на материални блага, които позволяват на КАПИТАЛА да ХУМАНИЗИРА ТРУДА! Намалява се експлоатацията описана от Маркс, Дикенс, Балзак и др. въвежда се 8-часов работен ден, подобряват се трудовите условия на труд, увеличават се работните заплати, въвеждат се социални осигуровки и обезщетения, нараства силата на профсъюзите и трудовото законодателство.

Капиталът разбира, че увеличаването на печалбите идва преди всичко от увеличаване на производителността чрез нова техника и технологии, повишаване квалификацията на работниците, изучаване на търсенето на пазара и вкусовете на потребителите, използване на рекламата и маркетинга, а не увеличаване на работния ден и намаляване на заплати и средства за работниците.

Огромната сила на “Капиталът” се крие в двете основни теории:

-трудовата теория за стойността

-теорията за принадената стойност

Маркс мрази капитализма и това се чувства и усеща във всяка глава на това произведение, но това не му пречи, по един изключителен начин, да доразвие трудовата теория на Дейвид Рикардо, въвеждайки понятието”двояк характер на труда”. Приемайки виждането на Рикардо, че работната сила е стока, с “двуякия характер на труда” Маркс доказва, че потребителната стойност на работната сила създава стойност по-голяма от нейната разменна стойност, залегнала в трудовия договор между предприемача и работника.

Тази стойност той нарича “принадена стойност”, за която, всъщност, говорят преди него и Адам Смит и Дейвид Рикардо. Маркс не е измислил понятието “принадена стойност”, той я доказва, развива като категория в политикономията на капитализма.

Ярък привърженик съм на тези две основни теории за стойносттта и принадената стойност /печалба/ на Маркс, не защото изхождам от позициите на социалдемократ т.е. от  идеологически съображения, още повече стана ясно, че не споделям “научния социализъм” един утопичен идеал, разминаващ се  тотално с метафизиката на човешката природа, а защото през последните 25 години работих в частния бизнес. Повече от 18 години бях съсобственик на частна производствена фирма и нямаше месец, в който да не съм правил разчет един или няколко пъти на принадената стойност/т.е. печалбата/.

Изчисленията, с помощта  на които получаваш месечната принадена стойност т.е. печалбата може да бъде прогноза в началото на месеца, полупрогноза по средата на месеца и отчетна в последния ден на стария, и първия ден на новия месец. Изготвя се таблица като се нанася асортимента и структурата на произвежданите изделия, т.е. какви изделия са произведени, реализирани и в какви количества. Нанасят се преките материални и трудови разходи, както и всички условно-постоянни и други разходи в %-ти към дадена база. Най-често вземах за база трудовите разходи .Така се формират  двете основни величини себестойност и реализация. Разликата между тях определяше положителен или отрицателен резултат, т.е. печалба или загуба.

Този разчет много прилича на годишния Отчет за приходите и разходите, влизащ като съставна част от Годишния отчет на нефинансовите фирми. Този разчет показва философията и същността на капиталистическото пазарното стопанство. Ясно се вижда как създадените от мен, като собственик и предприемач, трудови условия /закупени машини и съоражения, материали и инструменти/, съчетани с наетата от мен работна ръка, са основа за организиране на производство на водни помпи, чиято реализация на пазара ми носи печалба. Тъй като моя труд е организацията и управлението на целия този процес, то повече от обективно е наличието на принадена стойност /печалба/ създавана от работниците, която печалба получавам като разлика между реализизираната стока и себестойността й.

Лично аз осчетоводявах документите месечно или при годишно приключване, съставях таблиците за работна заплата и месечните регистри по труда, сключвах търговските договорите за реализация на готовите изделия, т.е. познавах в детайли нещата. Ала най-интересна ми беше работата по себестойността и определяне на цените. Имах опит от миналото, като н-к Планово-икономически отдел, всяка година правихме нормативна и фактическа/отчетна на база счетоводни данни/ себестойност. Даже през последните години на социализма управляващите спускаха различни икономически механизми и задачи с цел да се подобри икомическото положение и една от тези задачи се наричаше ценови преглед. Идеята беше да се направи сравнение с цените на водещи западни фирми. Използвахме тъй наречения инженерно-стойностен анализ, където съвместно с инженерите от отделите технологичен, конструктивен и други специалисти направихме пълен анализ на материалните, трудовите и енергийни разходи, както и на основните технически параметри на нашите изделия, в случая електродвигатели. Резултатите от този преглед нагледно показаха, че в техническо отношение нашите електродвигатели не отстъпваха или отстъпваха с много малко, но що се касае до материалните, енергийни и трудови разходи, както и по отношение на дизайна разликата беше чувствителна в полза на нашите опоненти. Давам го този пример, защото този опит го използвах в условията на пазарното стопанство. Заедно със съдружника ми, който има техническо образование, подлагахме на инженерно стойностен анализ периодично нашите изделия. По този начин аз реагирах на всяко изменение на пазара, защото имах точни разчети на материалните и трудови разходи.

Дълги години  фиксирах цените на нашите изделия винаги малко под тъй наречените пазарни цени, т.е. на които се продаваха по-голямата част от изделията и това се оказа правилна стратегия, защото фирмата ми винаги беше на печалба в края на годината.

Самата теория за стойността беше основен ориентир не само за образуване на цените, но за цялостната ни дейност. Така например отначало закупувахме цели електродвигатели за водните помпи. По-късно осъзнахме, че можем и сами да произвеждаме различни възли от електродвигателите. За редица изделия ние си правехме удължения вал на елдвигател помпено изпълнение. Купувахме статорни ламели, от които изработвахме статорен пакет и го бобинирахме с наши работници. Купувахме само алуминие кожух, залят ротор, лагери и клемна кутия. Ние си правехме възлите вал-ротор и корпус-пакет. По този начин съкратихме разходите за електродвигател  помпено изпълнение с около 35%.

Трудовата теория за стойността и теорията за принадената стойност стоят в основата на капиталистическия начин на производство, те обясняват неговите основни принципи а именно:

-производство на стоки;

-печалбата-производствените разходи трябва да са по-малки от приходите на произвежданата продукция, в противен случай фалираш;

-конкуренция;

-свободен пазар и ценообразуване;

-свобода на предприемачеството;

Печалбата е основния движещ мотив на капиталистическото пазарно стопанство. Нито един предприемач няма да инвестира спестяванията си т.е. да закупи основни средства, суровини и материали, инструменти, сгради, и наеме свободна работна ръка, ако знае, че няма да спечели. През ХІІІ, ХІVвек в Италия и по-късно през ХV, ХVІ в Европа никой от търговците, занаятчиите, феодалите с по-напредначеви виждания, бивши мореплаватели, авантюристи и като цяло прохождащата буржоазна класа изобщо не се е замисляла, че прави капитализъм. Съобразно потребностите на новото време те са организирали своите производства в манифактурите с  една единствена цел-да печелят пари!

Те много бързо са разбрали, че единствения начин да печелиш и да се задържиш на пазара е икономично да изразходваш ограничените си ресурси и да постигнеш ефективен резултат. Това още от начало поставя отделните стокопроизводители в условията на конкуренция, която непрекъснато се засилва и кара играчите на пазара да внедряват нова техника и технологии и снижават разходите на единица продукция. Необходимостта от свободен пазар и свободни предприемачи е абсолютно задължителна, защото всяка крачка встрани, например плановото социалистическо стопанство или монополните фирми, водят до големи изкривявания в икономиката.

В плановото стопанство цели отрасли, отделни производства или заводи работеха на загуба, в ущърб на цялото общество.Монополното положение води до реализация на огромни печалби, постигнати с непозволени средства, ощетявайки множество почтени предприемачи и населението.

Формулата  С+V+M=СТОЙНОСТТА НА СТОКАТА, е необходимото условие, което показва защо и как съществува пазарното стопанство. Но трудовата теория за стойността не е достатъчно условие да обясни всичко онова, което се случва от края на ХІХ и началото на ХХ век. Индустриалната революция, след изобретяване на железниците, електрическия ток и неговото приложение, цимента, телефона и телеграфа, автомобилите, самолетите и др. ,води до сложни икономически ситуации, изискващи появата на макроикономическо регулиране. Стойността на стоката се фиксира като определено количество труд в края на производствения процес. Оттам нататък какво се случва на пазара, какво е търсенето и предлагането-означава само движение на цената около нея.

Ако изделието се хареса на потребителите това означава в голяма степен засилване на търсенето и води до по-висока цена и реализиране на по-висока печалба, както и обратното. Фиксираната стойност е като счетоводния баланс, моментна снимка на икономическото състояние на фирмата към 31-ви декември.

Счетоводния баланс има Актив и Пасив. В Актива са посочени: 

-дълготрайни материални активи като: земя, машини, производствено оборудване, съоражения, сгради;

 -нематериални активи като: патенти, търговски марки, концесии, програмни продукти, търговска репутация, продукти от радвойна дейност и други;

-предоставени аванси;

-дългосрочни финансови активи;

-материални запаси като: материали, продукция, стоки и други;

-вземания;

-налични парични средства и други;

В Пасива на Баланса са посочени:

-собствен капитал като: записан капитал, премии от емисии,

резерви, натрупана печалба, текуща печалба, провизии;

-задължения като: финансови, облигационни заеми, получени аванси, към доставчици, към фирми, към персонала, данъчни и осигурителни задължения;

-финансирания;

Така представен с най-важните раздели, групи и статии, счетоводния баланс дава моментна характеристика на финансовото и икономическо състояние на всяка фирма. Всяка стопанска операция изменя ситуацията, а понякога може и рязко да подобри или влоши икономическото положение.

Ще дам един пример:

Фирма Х взема банков кредит за 4.5 милиона $ след като е сключила договор за производство на машини с друга фирма Z за  5 милиона $. По време на изпълнение на договора фирма Z фалира и поставя фирма Х в много тежко положение.

Подобна е схемата и със стойността на стоката, фиксирана веднъж в производствения процес нейния паричен израз-цената може да претърпи изменения, колебаейки се около нея, влияейки се от най-различни фактори: търсене и предлагане, влошено или подобрено икономическо състояние на фирмата, спешна необходимост от парични средства на фирмата за увеличение на предлагането, изплащане на кредити или други задължения, пробив на пазара с по-ниска цена и умишлено поддържане на ниската цена с оглед ненавлизане в този бизнес на други фирми, което ще им коства много инвестиции за достигане на тази цена и др.

Аз няма да се спирам на критиките към трудовата теорията за  стойността в този момент, ще го направя по-късно малко преди да изложа основната идея на тази книга. Само ще отбележа, че трудовата теория за стойносттат, е дело на Смит и Рикардо.

Що се касае до цената на всяка стока тя се явява паричен израз на стойността й, тя е нейната мярка, точно както метъра е мярка за дължина, килограма за тежина, кубика за пространство, квадратния сантиметър за площ и др.

Колебанията на цената на пазара не означава, че тя има друг основен фактор освен вложеното количество труд, определящ нейната величина. Направете екстраполация на цените на някои основни стоки например хляб, месо и месни изделия и други хранителни продукти и ще видите основната зависимост на цената от количеството вложен труд в нея, измерен с времето за тяхнатаизработка. Ако има друг определящ фактор за цените на стоките освен труда моля да бъде представен.

 

В СБЛЪСЪКА НА ИДЕИТЕ СЕ РАЖДА ИСТИНАТА!

През последните 150 години две идеи определят обществено и икономическото развитие на нашия свят. Либералнодемократичната и социалната идеи са като двете ръце на човек във вечно единство и сблъсък, но едната без другата не може, защото когато едната елиминира другата страданията на хората са тежки.

 Появата на капитализма изведе либерализма като водеща политическа философия, но по естествен път, съгласно законите на диалектиката, създаде нейния естествен антипод-социалната идея.

Основните ценности на политическата философия на либерализма са свободата, гражданските права, конституционализма, равенството, плурализма и относителна справедливост. Привържениците на тази философия се стремят да спазват тези принципи и ценности от една страна, и от друга да избягват опастностите, злините и вътрешните антагонизми на капиталистическото пазарно общество.

Все по-ясна тенденция се забелязва от края на ХІХ век, че политиката заема водещо място в развитието на обществото и спазването на етиката и морала в политиката е важно условие за осъществяване на идеалите и принципите на либералната демокрация.

Съчетанието на сложни икономически и политически отношения през ХХ век доведоха до Първата световна война и нейното главно следствие - Великата депресия, както и появата на социализма, Кейсианството, Втората световна война, създаването на социалистическата система и нейния крах, както и утвърждаването на неолиберализма означава съмсем ясно, че политическата и икономическа философия на либерализма не е изяснена. Не само това, тя допусна драстични отклонения в посока сталинския модел на социализма и неолиберализма. Политическият и икономически морал на съвременната либерална демокрация е под съмнение. Свободата в икономиката и огромната власт в политиката създават почти неограничени възможности за тесен кръг в обществото да злоупотребяват с материални блага и хората все повече се съмняват във поемането на съответната отговорност от либерално-демократичните водачи. Има сериозни пробойни по отношение на принципите за свободата, равенството и справедливостта, чието изкривяване  не води до по-добър живот.

Както споменах, за мен политическата философия на неолиберализма е т.н. обективистична философия на Айн Ранд. Обективизмът е политическа философия на капитализма от типа на ненамеса на държавата в икономиката.

 Статията е част от книгата на Петър Къртев "Справедлива печалба"-2016г.

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com