Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

     ЛИБЕРАЛИЗМА

  Аз приемам тезата на Адам Смит, че промените в политическата система се обуславят от промените в икономическия ред.

Динамиката на живота през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век в света рязко се увеличава в сравнение с феодалното средновековие. Великите географски открития, новите континенти и колонии, разширяване на корабоплаването и търговията с новите земи и Азия, развитието на занаятите в градовете, откритията в областта на науката и техниката, като пряк резултат от Ренесанса и Просвещението, появяването на сериозни капитали и свободна работна ръка  създават естествени условия за възникване на новите форми в стопанския живот, като кооперациите и най-вече манифактурата, като по-ефективна производствена форма.

Начело на този обективен исторически процес застават бургерите, новата зараждаща се прослойка в обществото, занаятчии, феодали, търговци, мореплаватели, свободни граждани и др., които създават новите икономически форми в града и феодалните имения, и задават новия икономически ред в света, и стават носители на новата идея наречена ЛИБЕРАЛИЗЪМ.

Понятието „либерализъм” произлиза от латински и означава свобода. Либерализмът представлява политическа философска система от идеи, в центъра на които, е поставен индивидът с неговите индувидуални права и свободи. Първоначално той се е зародил като желание на бургерите-предприемачи за придобиване на привилегии, защото не им достигъл произход във феодалното общество. Те се борили за икономическо равноправие. Буржоазните революции в Холандия, Англия и Франция през ХVІІ и ХVІІІ век са избухнали за премахване на абсолютните привилегии на феодалната власт и за свобода и равни права в стопанската дейност.

  

Основните либерални ценности са свобода, равенство, правото на собственост и справедливо разпределение, толерантността и плурализъм, религиозната търпимост.

 Въпросът за произхода на политическия ред е централен за всяка политическа философия.

Главният въпрос, който занимава великите политически философи на епохата, е въпросът за това, какво обуславя волята на хората да учредят политически ред. Каква е онази съществена характеристика на човека, която е крайната причина хората, независимо от това какви са, кога, къде и при какви условия живеят те, да поискат да създадат политическия ред на държавата, да поискат да преминат от „естествено” в „политическо” състояние. Политическата философия на Новото време търси това в човешката воля. По силата на тази воля чрез договор между хората се учредява политически ред.

Съществуват няколко основни мислители, които с идейте си поставят основата на либералната демокрация.

 1.Видни представители

 А. Томас Хобс /1588-1679г./

 Един от видните представители на либерализма е ТомасХобс, който счита, че природата е създала всички хора равни по физически и умствени способности, в съчетание със свободата на човека да прави всичко, което сметне за добро в постигането на целите си, е основата, на която се гради естествената среда при Хобс. Естественото право е свободата, позовавайки се на него, човекът намиращ се в естествено състояние може да пожелае всичко, а това води до неспирни конфликти между хората, поради липсата на обща власт, която да определи закони.

Естественото състояние е наречено просто от Хобс „състояние на война на всеки срещу всеки”. Създаването на материални блага става безсмислено, защото рано или късно ще дойде някой, който, на сила, ще му вземе всичко. По същия начин и нападателят  може да го застигне същата участ, т.е. че всеки човек действа с оглед на собствената си изгода  и неизбежно е във война с всеки друг.

По този начин хората  при естественото състояние непрекъснато печелят и губят имоти, и в такава среда, според Хобс, не може да съществува собственост. Освен липсата на собственост Хобс отбелязва и липсата на нравственост при човека в естествено състояние. В живота си  хората изпитват само страдание, поради постоянната си нужда да бъдат въприемани от околните така, както те самите се възприемат. В следствие от това, Хобс намира в природата на човека „три главни причини за свада”

-съперничество

-недоверие

-желание за слава

Тези три причини са основата на насилието в естественото състояние!

Хобс възприема политическото устройство на държавата, като възможност, чрез която хората  ще намалят естественото зло в своята съдба, отколкото като обществен продукт, който ще осигури нормални условия за прогреса на хората и Гражданското общество, защитено от върховната власт е рамка, в която всеки човек може да се отдаде на своя непрестанен стремеж към надмощие над останалите, без с това да предизвиква война на всеки срещу всеки.

Затова Хобс проповядва, че хората би следвало да искат мир, заедно да го пазят и да откажат  част от свободата си, като се договорят помежду си, доброволно да прехвърлят върху една централна инстанция, на властта, естествената си свобода да преследват своите цели и да се борят за самосъхранение на всяка цена в замяна на поемането от нея задължение да го брани от онези, които го нападат, за да отнемат живота му. Тази инстанция на властта е държавата и тя се учредява с договора между хората.

 

 Б. Бенедикт де Спиноза /1632-1677/-

 Възприема много от възгледите на Хобс за човека  и обществото. Според Спиноза, човекът се стреми да остане жив не просто за да избегне смъртта, а за да се осъществи на този свят като индивид. Затова, човек се стреми към свободна реализация на собствените си способности, защото само така може да прояви своята неповторима индивидуалност.

Спиноза е много по-близко до либералната същност за бъдещото на обществото, за него по-добрият политически ред не е авторитарното управление, а демокрацията поставяйки свободата в центъра на политическото устройство, като свободата на словото, на мисълта, на сдружаването.

 

В. Джон Лок /1632-1704 г./

 Смятан за един от най-влиятелните  английски мислители на Просвещението, лекар по професия и философ по призвание, наричан Баща на класическия либерализъм.

Съвременник на Английската буржоазно демократична революция, Гражданската война и Славната революция. Във втория “Трактат на гражданското управление” Джон Лок представя основните елементи на либералния светоглед за първи път намерил израз, като политическо движение.

Практическата същност на английският либерализъм от оново време се проявява  в революционната борба за отстояване на идеята за парламентарно управление, подчинено на Закона срещу монархическия абсолютитизъм, както и в утвърждаването на свободата на сдружаване и частната собственост. 

Лок теоретизира възгледите си в идейна система на ранния либерализъм:

- за гражданско общество на свободни хора;

-договорен характер на човешкото общество;

-разделение на властите-законодателна и върховна;

-свобода на словото и печата;

-свободата се запазва и гарантира от законите;

-частната собственост -основа на обществото;

- трите основни права - живот, свобода и собственост;

-основно право-правото на частна собственост;

-основна цел на държавата е гарантиране на частната собственост;

-собствеността е основа на свободата и независимостта на човека и на организацията на гражданското общество;

-смисълът на властта е в защита на свободата и правата;

-три измерения-общуване, индувидуална свобода и частна

собственост;

-против божествено право на кралете-религиозна догма в

подкрепа на абсолютната монархия;         

-не изключва революцията;

Джон Лок формулира как се създава и утвърждава политическото състояние, като твърди, че в предполитическо състояние, хората от опита си са констатирали, че е необходимо да се обединят, за да защитават естествените си права. Това обуславя  нуждата от безпристрастен съдник и правозащитник и той трябва да има съгласието на хората, а за да получат такава защита, те трябва да се откажат от личното си право за наказание на злодеянията. По този начин между хората  и властимеищия се установява договор, ако съдникът наруши условията, народът има правото да се разбунтува и да избере друг управник. В държавата съществуват и изпълнителна и федеративна власт. Законодателната определя как се прилага държавна сила за защита на държавните и частните интереси, като законодателните институции не са постоянни; опасно е едни хора да обединяват законодателната и изпълнителната власт. В уредената държава е нормално законодателната власт да се упражнява от избрано събрание /сенат/. То подготвя, оповестява и приема законите.

След това законодателите, както и другите поданици на държавата се подчиняват на приетите закони. Така нямат разумни основания да създават несъобразени с принциипите на общото благо закони.

Лок счита, че моралните отношения и задължения, с които хората  са обвързани в естественото състояние, при наличието на държавата отстъпват мястото си на политическите отношения и задължения. Властта на държавата се ограничава, да се съхранят правата и свободите, които човек е обладавал в естественото си състояние. За Лок учредяването на гражданско общество е тържество на разума, а обществения договор се сключва в името на мирен и безопасен живот, а не на пълен отказ от своите права. Хората се отказват само от правото си сами да прилагат закона.

Във философията на Лок ясно се очертава  една нова тема, която отсъства при неговите предшественици, за връзката между правото на лична собственост и свободата на индивида. Лок много добре осъзнава, онова което липсва при по-ранните теоретици на индивидуализма -ясното значение, че личната независимост предполага частна собственост,  гарантирана от закона. Разбирането на Лок, че гражданското общество изисква широко разпространение на личната свобода, става основна идея и в това се състои не малка част от приносът на Лок към либерализма.

 

Г. Бенжамен Констан / 1767-1830 г. / е швейцарски мислител, политик и писател.

В своя труд “Древната и нова свобода” 1819 г., Констан представя своето модерното схващане за свободата на Новото време, като гарантирана сфера на лична независимост и ненамеса на държавата, и свободата като право на участие в управлението-според древните народи.

“Свободата, според Констан, е правото на всеки човек да бъде подчинен единствено на закона, правото да не бъдеш задържан, съден, умъртвяван или обезпокояван по какъвто и да е начин по прищявка на едно или повече лица. Тя е правото всеки да изразява собственото си мнение и да упражнява собственото занятие, да се движи свободно, да се сдружава с другите. Правото на всеки да влияе на управлението на държавата, като издига кандидатурата на всички или част от управляващите, или чрез съд, искания или молби, които властите са длъжни в една или друга степен да вземат под внимание. За всеки човек притежаването на собствената личност означава на първо място, че може да се разпорежда, най-малко, със собствените си дарби, способности и труд. Не е ли изпълнено това изискване за притежание на собствената личност, човекът е роб -собственост на някой друг или владение на обществото. Това е така, защото ако съм лишен от правото да се разпореждам със собственото си тяло и труд, аз не мога действам, за постигане на собствените си цели и реализация на собствените си ценности: Аз съм принуден да подчиня целите си на нечии чужди или пък на изискванията на колективното вземане на решения. Притежаването на това най основно право на собственост върху самия себе си, ражда много от класическите либерални свободи: договорна свобода, свобода на занятието, сдружаването и  придвижването. Това е моето разбиране за либералната концепция, отстояла във времето с ясна визия за бъдещето”.

 Констан е за минимална държава, като той прави много важно разграничение между гражданското общество и държавата. Основен принцип за задържане на държавата в минимални граници е конституционния принцип на разделение на властите:

-законодателните функции се осъществяват от две власти съответстващи на двете камери на парламента

-изпълнителна власт

-съдебна власт

-балансираща/арбитражна/ власт

Конституционната парламентарна Република е политическия идеал на Констан.

 2. Основни либерални ценности са:

-свобода, равенство, правото на собственост и справедливо разпределение, толерантността и плурализъм, религиозната търпимост.

Характерната отлика на либерализма от останалите големи идеологии е, че той акцентира приоритетно и главно върху правата и потребностите на индивида, а не на приоритетите на общността, разбирана като всякакъв вид социална цялост - нация, класа, народ, колектив.

Либералната свобода е смес от негативната и позитивна свобода. Възникването на либерализма като алтернатива на всяка тирания определя неговото акцентиране върху негативната свобода-свободата от принуда. Днес либералите обръщат особено внимание на позитивната свобода, възможността за разумен избор, като признават, че съществуването на свободата е възможно само в цивилизовани условия, и това ги кара да се борят с бедността, невежеството, неграмотността, болестите, несигурността и  безработицата, изобщо с всички външни фактори, които карат индивидите да действат неадекватно.

 Равенство е либерална ценност, за която липсва единно разбиране между либералите, макар да са единодушни, че във фундаментално отношение всички хора са равни и би трябвало да бъдат третирани по еднакъв начин и произволното неравенство е най-малкото морално отблъскващо.

Класическият либерализъм тук е изключително ясен-равенство на старта, неравенство по време на самия живот. Неокласиците като Хайек, Мизес, Нозик са привърженици на тази идея, смятайки, че трябва да се осигури правната рамка, в която всички индивиди да имат равен шанс да изявят своите възможности и качества, а от там в живота, чрез пазарните механизми, усилията, амбицията, трудолюбието и шанса, ще определят техния жизнен стандарт, обществено влияние и материална обезпеченост. Съвременните либерали като Ролс, Хобхаус, Дуоркин и т.н. , обаче смятат, че стихийните сили, действащи в пазарното стопанство, водят главно до обществена несправедливост и необосновано неравенство, така че държавата трябва да се намеси, коригирайки тези обществени процеси и подпомагайки тези, които не могат да се справят сами.

Ролс предлага следната идея. Тъй-като хората живеят и работят в сътрудничество и взаимно съдействие, което по презумпция и на най-ниско ниво е изгодно за всички, то, освен всичко, трябва да включва и принципи на справедливо разпределение на основните материални и социални блага. Това са фундаменталните блага, от които гражданите се нуждаят, независимо от личната концепция, за благо и добър живот. Той казва “социалните и икономическите неравенства трябва да отговарят на две условия:

+ първо, те трябва да съпровождат социалните позиции и длъжности, открити за всички в ситуацията на честно равенство на шансовете;

+ второ, те трябва да са от най-голяма полза за най-малко привилегированите членове на обществото.” Ролс, Джон. “Политическия либерализъм”

На коренно противоположна позиция е Хайек, който мисли за обществото и икономиката, че те са саморегулиращ се спонтанен ред, който е много по-ползотворен и съдържащ стимули за индивида, а от там и обществено развитие, отколкото управление, насочено към определени цели, а от там неизбежно и към централизация. Преразпределянето, осъществявано от държавата, съзнателно или не, налага на индивидите определени цели и ги задължава да работят за тяхното постигане, вместо управлението да се съсредоточи главно върху формулирането на общи универсални за всички правила и тяхното спазване.

Или както казва самият Хайек

“Идеята за общото благосъстояние или за общественото добро в свободното общество не може в никакъв случай да се определи като сума от конкретни резултати, които трябва да се постигнат, а само абстрактен ред, който общо взето, не е ориентиран към определена цел, а просто осигурява на всеки член на обществото най-добър шанс да използва своите знания за свои цели. ”Хайек, Фридрих фон. “Принципи на либерално обществен ред”.

С това Хайек изразява своето разбиране, че държавното регулиране и намеса е нежелателна, а идеята за социална справедливост  може да намали ефективността и пазарния прогрес. Разбирането на неокласиците за справедливостта не позволява коригиране на пазарните резултати, т.е. кой колкото си изкара на пазара това ще яде. Обратното, рано или късно, ще доведе до крах на либерална демокрация, а от там пътя към робството и тоталитаризмът е открит.

 Ролс развива, според мен в позитивна посока, идеята за равенството като прибавя в дейността на основните институции на пазарната демокрация справедливостта. За него не е достатъчно само, че тези институции водят до обществено развитие и дават свобода на действие на индивида. Това е недостатъчно. Основната цел на Ролс е да покаже, че всеки би избрал институциите на пазарната демокрация, ако тези институции действат съобразно два сравнително прости принципа:

-Защитата на свободата, разбирана като негативна свобода

-Принципа на равните възможности

Според  него всяка политика, водеща до задълбочаване на социалните и икономическите неравенства и различия, е оправдана и приемлива само доколкото е от полза и за социално най-слабите в дадената общност. Този схващане не означава материално или социално равенство, но то подлага на съмнение идеята, че всеки резултат на пазарното стопанство е приемлив.

Това Ролс нарича принцип на допустимата разлика, и от него следва, че едно общество не може да забогатява като цяло за сметка на някои свои членове, както и не може общото забогатяване да не е от полза за тези, които са материално на дъното.

Според Ролс никой разумен човек не би отхвърлил една пазарна демокрация, която съблюдава двата принципа на справедливостта.

Теорията на Ролс показва, че може да има, либерално управление базирано на социална справедливост: по отношение политиката на доходите, достъп на всички до здравеопазване, стимулиране на образованието за по-висок икономическия растеж.

 

Основните характеристики на икономическия либерализъм са печалбата, частната собственост, конкуренцията, свободният пазар  и ненамесата на държавата в икономиката. Икономическата свобода е един от най-важните принципи на икономическия либерализъм, защото революцията в икономическата сфера, доведе либерализма като философия  на историческата сцена, промени света и доведе до политическа свобода и по-голяма справедливост по отношение на предприемачеството и инициативата на хората.  Философска основа на икономическия либерализъм е разбирането, че обществото е създадено за човека, а човекът в съответствие със своите естествени права е свободен и в своята стопанска дейност. Това означава, че свободната частна инициатива може да създаде икономически ред, отговарящ на природата на човека, ако държавата не се намесва. Икономическата политика на либерализма осигурява  възможност на хората за свободна  инициатива. Това е един от жалоните на икономическия либерализъм. Държавата на либералното общество трябва да осигури необходимите икономически закони за задоволяване на изискванията на хората да работят без принуда. Това може да се постигне чрез механизмите на свободния пазар с минимална или никаква намеса на държавата. Това е другият жалон на икономическия либерализъм.

Либералната демокрация днес се е превърнала в основен, безалтернативен модел поне за развитата част от света. Тази демокрация съчетава два принципа:

народовластие- избори, референдуми

конституционализма- правата на човека, разделението на властите, правовата държава.

Така се създават условия за зараждането на либерализма като философия и утвърждаването и като господстваща политическа идеология на буржоазното общество, като икономическа система със либерално демократично политическо устройство.

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

 Блог на Петър Къртев www.peterhen.com