Петерхен - Блог на Петър Кръстев

ЯРОСТТА НА ЖЪЛТИТЕ  ЖИЛЕТКИ ПОСТАВЯ ПОД УГРОЗА БЪДЕЩЕТО  НА ДЕМОКРАЦИЯТА И КАПИТАЛИЗМА

 

Бунт в Париж и хаос вече месец в цяла Франция. В центъра на столицата, на „Шанз-Елизе”, пред Триумфалната арка, по улиците на градовете протестират демонстранти наречени „жълтите жилетки”. Огън, пиротехнически средства и сълзотворен газ опустошават Париж и големите градове. Улиците са осеяни със скелети на изгорени коли, Триумфалната арка е покрита с графити, блокират се улици и камери за скорост по магистрали,  спира се улично движение, изграждат се барикади пред входовете на местни данъчни служби. Има жертви, стотици ранени и хиляди арестувани. И всичко това прогресивно ескалира!

„Жълти жилетки” –така наричат демонстрантите заради светлоотразителното облекло, което носят.

Кои са те? Кой и как ги организира? Защо са на улицата? Какво искат? Как се появиха от нищото, след като зад тях не стои никой?

 Жълтите жилетки са рожба на киберпространството!  

Членовете на това ново обществено движение, са се намерили чрез социалните медии в интернет, които дават възможност да се създават нови групи и идентичности за няколко дни.

Какво ги обединява, след като зад тях няма никаква идеология, няма профсъюзи и политически партии?

Какво ли?

Те са жертва на хедонизма и глобалният капитализъм!

Те са гневни и ядосани на обществото в което живеят!

Раздразнени и люти от намерението на Макрон за екологичните данъци, което би довело до повишаване на цените на дизела и бензина, ги обедини толкова бързо и те изляха гневът си в социалните медии. Гневната форма на комуникация чрез интернет, в основата на която стоят силните емоции, е едно от нещата, които обединяват хората в цял свят, където политическата система, профсъюзите, църквата и въобще демокрацията за тях губят значение. 

Един от протестиращите обяви: "Всички вие, имайки предвид политическата класа като цяло - крайнолеви, крайнодесни и центристи, вече не сте ни нужни."

 

Защо едно прогресивно намерение на Макрон, чрез екологичните данъци увеличавайки цената на дизела и бензина, за да акумулира средства за борба с вредните емисии, в името на битката на човечеството против екологичната катастрофа, претърпя пълен крах и може да му коства оставката?

 

Това движение не се крепи единствено според някои от „философията на дизеловата таратайка” и на „хайманите, които пушат цигари и скитат насам-натам”.

Днес в света на хедонизма, “Жълтите жилетки” бранят не дизеловият си автомобил сам по себе си - като “символ” за предполагаемото им интегриране в света на потреблението.

 

Те защитават живота си!  Просто тяхната дизелова кола, купена на старо е последната им възможност да оцелеят, т.е. да имат все още покрив, работа и храна за себе си и семействата си, в капиталистическата система, от която се възползват все повече печелившите в глобализацията.

 

Защото са принудени всеки ден да се качват на автомобила си, за да отидат на работа на десетки километра от дома си, да пазаруват в единствения търговски център в района, разположен най-често на 10-20 км, защото големите магазини и вериги са в покрайнините на градовете и населените места. Французите масово закупиха дизелови автомобили и пътуват с тях до работата, до училище, до единствения лекар намиращ се на 10-15 километра от дома му, до детската градина, до стадиона и спортните площадки, за покупки, на село, за почивка и отдих.

 Французина всеки ден трябва да изчислява колко дизел-бензина на бедните, може да си купи за да не закъса.

 Либералните десни и леви правителства от няколко десетилетия насам систематично прилагат  неолибералните идеи и програми, които постепенно превърна тяхното село или квартал в медицинска пустиня, лишено от какъвто и да било магазин от първа необходимост, и където първото предприятие, което е в състояние да им предложи някаква зле платена работа, се намира на десетки километри. И така живее половината Франция!

 И изведнъж цената на дизела и бензина се покачва!

Реално това е тежък удар върху разходите и начина на живот на обикновения французин.

Протестът на жълтите жилетки във Франция трудно може да бъде разбран без познаване на историята и икономическото състояние на Франция и реформите, с които Макрон спечели изборите.

Франция в своята история винаги се е гордяла със своя път в  икономиката, където още мечтата за равенство на Френската революция, Парижката комуна  и социалдемокрацията на Жан Жорес преди век трайно оформят образа на социалната държава и всеки, който дръзне да наруши това се наказва.

В икономиката след войните французите станаха известни с френския дирижизъм – съчетаване на пазарния и на държавно-разпределителния механизъм за баланс и устойчивост на обществото. Но с глобализацията този модел все повече скърца и върви неизбежно към своя край.

Създадена преди три години партията на самия Макрон - "Република, напред!" - също започна като антипартийна партия, убежище за хора, които вече не се отъждествяваха с традиционните политически партии.

И той разби политическата система! Стана убедително президент! „Република напред” получи абсолютно мнозинство в парламента!                                     

Макрон спечели със своя пробизнес проект за "трансформиране" на Франция и преодоляване на продължаващата от десетилетия масова безработица и бавния икономически растеж.

Новият президент дефакто каза на избирателите си, че евтиният и безплатен обяд вече свършва, държавата –майка повече не може да осигурява огромна част от покупателната способност под формата на високоплатените гарантирани работни места до пенсия, почти безплатно здравеопазване и много публични улуги, спокоен живот в един от най-големите държавни сектори в европейските икономики и високи пенсии за едни от най- дълго живеещите хора на планетата.

 

С две изречения старата социална Франция фалира и за да бъде глобално конкурентна, Франция просто трябва да насърчава дигиталните и зелените технологии, да направи гъвкав пазара на труда, който да позволи прехода от заетост в старите към заетост в новите сектори, а държавата да финансира този процес- преквалификация на освободените по скандинавски модел.

Целта е именно скандинавският тип икономика: възможно най-либерална и разтоварена от социални функции, а държавата поема по-големи разходи за безработица и преквалификация, за да се запази в някаква степен социалната същност на държавата.

 

Логиката на Макрон се основава на фактите. Днес във Франция има над 5 милиона държавни служители, които представляват над 20% от работната сила и те утежняват твърде много държавният бюджет, който акумулира в себе си над 56% от Брутния вътрешен продукт.

Макрон счита, че социална Франция умира. Той много добре знае, че при липса на собствена монетарна политика и затруднена от Маастрих фискална политика, ограничаваща голямо дефицитно харчене, единственият начин да се модернизира френската икономика е не да се увеличават данъците, а да се приватизира или да се девалвира цената на труда, за да може да се конкурира със американската или азиатските икономики.

Какво се случва на практика при тъй-наречената модернизация на френското общество, където социална Франция трябва да премине на територията на неолиберализма.

От една страна ще се увеличи безработицата поради приватизация на дялове от държавни фирми и намаляване на държавната администрация, от друга ще се намалят доходите при по високата безработица и конкуренция на пазара на труда.

На практика Макрон започна битка с хората на наемният труд!

Освен, че започна да приватизира, реши да се бори и с газовите емисии най-малкото защото на 12 декември 2015 г. в Париж се постигна  глобално споразумение относно изменението на климата. Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне в т.ч. от всяка държава.

Реши да се бори срещу глобалното затопляне като бръкне в и без това изтънелия джоб на французина. И глобално сбърка!

Яростният, агресивен и хаотичен протест на „жълтите жилетки” всъщност е неосъзнато  негодувание и недоволство срещу обществото в което живеем наречено капитализъм, чиято политическа система се превърна в капитал, а глобализираната неолиберална икономика прави бедните по-бедни, а богатите по-богати! 

Най-после дойде моментът, в който трябва да си припомним гениалните идеи на Карл Маркс, като най-проникновен анализатор и критик на капитализма. Според него в името на печалбата, огромната конкуренция в пазарното стопанство ще засили натиска на капитала върху доходите на хората на наемният труд. Тази е най-сериозната причина, която може да доведе до гибелта на капитализма. Огромната конкуренция води до огромна концентрация на богатство и капитал в ръцете на шепа хора.

Днес светът е изправен пред две огромни предизвикателства!

Неравенството и екологията! Прогресивното ескалиране на относителното неравенство и пораженията на екологичното замърсяване и затопляне на климата може да унищожат човечеството!

Каква ирония на съдбата! Нима Макрон не е прав! От една страна той искаше да увеличи цената на дизела и бензина за да акумулира средства за борба с газовите емисии, а от друга да модернизира френската икономика и да я направи по-конкурентноспособна!

И в двата случая той оказва натиск или простичко казано намалява доходите, или бърка в джобовете на хората на наемният труд! 

Ето защо гениалният мислител на второто хилядолетие Карл Маркс се оказа прав! 

Експлоатацията и хедонизма се засилват и те изкараха „жълтите жилетки” на улиците. Хората със ерозиращи средни доходи и по-бедните от тях излязоха по улиците на Франция да защитават начина си на живот и бъдещето на своите деца. Те интуитивно по джоба си започват да чувстват, че са лъгани от политиците и все повече експлоатирани от света на капитала.

И тук искам да поясня, че днешната есклоатация има много по-големи измерения от тази през ХIХ-ти и XX-ти век.

ХХI век е век на интелектуалната икономика! Икономика на знанието! Където знанията и уменията ще се преврърнат в основен производствен фактор т.е. интелектуалният труд ще изпревари постепенно силата на капитала!

Днес експлоатацията се осъществява чрез три измерения:                           

-експлоатация на интелектуалният труд ;                                              

-експлоатация чрез внедряване на изключително модерни технологии, машини и съоражения с висока производителност;                                                                                                                

-експлоатация чрез използване на кредити;

Експлоатирането на живия интелектуален труд и на овеществения труд на милиони работници и служители създали високи технологии и машини, както овещественият труд на хората внесли своите депозити в банките дава възможност  светът на капитала да трупа богатства несъразмерими с тяхното трудово участие.

Защо Макрон не бръкне в джоба на богатите, както Тома Пикети предложи в книгата си „Капиталът на ХХI век”? Защо ли? Защото той се оказа един от тях и не иска да ужили тези , които му дадоха пари за кампанията и го избраха за президент!            

Това, което се случва във Франция е глобална тенденция. Социалните мрежи и новите дигитални модерни средства дават възможност връзката мужду хората да бъде на друго ниво и те няма да търпят някой да прехвърля на тях – чрез цените на най-необходимите за съществуването стоки – непрекъснатото отклоняване на обществени ресурси за обогатяването на тези, които за удобство наричаме олигарси.

ХХI век ще бъде век на непрекъсната и засилваща се битка между хората на наемният труд и капитала за преразпределение на националният доход! Но да се случи това е необходимо:                   

-първо-хората масово да осъзнаят какво се случва във светът на капитализма, защото Хартата на „жълтите жилетки” от 25 точки са хаотични искания, които няма да променят системата;

-второ-създаването на нова левица, която да изхвърли неолиберализираните социалистически и социалдемократически партии, които се превърнаха в съдружник или патерица на консервативните или неолиберални партии, или по-точно на капитала.

Лявото и дясното почти се сляха и политиката се превърна в слуга на пазарното стопанство.  И десните и левите  припознаваха средната класа за обект на политическо ухажване.

Основната идея на неолиберализма беше да подчини политиката на икономиката. И това се случи!

Левите социалдемократически и социалистически партии, чийто идеи се коренят в Марксизма се отказаха от битката за свобода, лявото изгуби своята социална и политическа същност, като изоставиха социалната си база-наемния труд.

ХХI век ще бъде време на интелектуалната икономика, на прогреса на интелектуалният труд и регреса на капитала!  Той ще бъде век на жестока конкуренция между труда и капитала за преразпределение на националният доход т.е. на материалните блага.  Много е вероятно да се сбъдне последната хипотеза на Маркс за реализация на социалистическо общество в най-напредналите капиталистически страни!                                        

Примерът на Бърни Сандърс, който за малко не стана президент на САЩ и Джемс Корбин, лидер на лейбъристите във Великобритания, хора със леви и социалдемократически идеи, готови да ремонтират капитализма ще бъде последван от други!

Бъдещето не принадлежи на световни войни, както беше през миналия век, защото трета световна война ще унищожи светът!  Но бъдещето принадлежи на битката на труда на знанията и уменията, на интелектуалният труд срещу експлоатацията на капитала.

Арабската пролет беше спонтанен протест срещу диктатурите в Арабският свят, макар и инспирирани от Великите сили!

Окупирай „Уолстриит” възникна, като гневна реакция на хората срещу монопола на банковата и финансова система, която също се превърна в Капитал и подложи животът на стотици милиони хора по света на страдания и лишения.

Но гневният  протест на „жълтите жилетки” е нещо много по-сериозно, той е своеобразен „ЖЪЛТ КАРТОН” на мнозинството от обикновени хора срещу съществуващата система на демокрация, която превърна политическата система в Капитал и слуга на богатите, и от друга страна срещу пазарното стопанство, което прогресивно прави богатите още по-богати, а хората едва могат или често не могат да си плащат сметките!

И ако, светът на капитала не разбере исканията на осъзнатите бъдещи социални движения, демонстрации или гневни и свирепи протести, тогава може да дойде времето на революциите!

И на мястото на „жълтите жилетки” ще дойдат „червените ескадрони”!  

Петър Къртев

 

ЗА СИСТЕМАТА, КОЯТО ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ

 

Българите отново излязоха на улиците за да протестират.

След серия от непрекъснати скандали за корупция и конфликти в управляващата коалиция, лобистки закони, непремерени изказвания, протестът на майките беше искрата, която запали недоволството. Но истинският огън се разгоря след рязкото увеличение на цените на бензина и дизела, увеличението на таксите за гражданската отговорност и данъците на старите коли.

Както и през февруари 2013г. така и днес те искат „оставка на правителството” и „СМЯНА НА СИСТЕМАТА”!

 България отново е в ситуация, където управляващите и народа са в криза! Управляващите не могат да се справят, а хората не могат и не желаят да живеят повече така!

Както и през февруари 2013г. така и днес протестиращите реват и искат оставки, искат смяна на системата, но не знаят КАК!

И тогава и сега, те нито имат конкретни искания или програми, нито имат водачи, които да знаят как да реализират смяната на системата! С „Българи юнаци”, „Мафия”, „Оставка”, задръстване на кръстовища, окупиране на институции и парламент, може само да се постигне сваляне на правителството! А после?

Мнозинството от хората на наемният труд са на улиците, защото чувстват, че не живеят добре. Заплатите и пенсии не им стигат да си плащат сметките, камо ли за нещо друго!

Още повече се дразнят от системното увеличение доходите на управляващите и богатите, от колите им, от софрите им, от целия им стандарт на живот! Те интуитивно чувстват, че непрекъснато ги лъжат, манипулират и крадат! Те виждат, че живеят най-зле в Европа! Те виждат, че имат по-ниски доходи не само в ЕС, но и спрямо Сърбия и Македония! Румъния ни изпревари с 20%!

 

Коя „СИСТЕМА” искате да промените? Как да я промените, ако действително имате сили за това?

 

Стандарта на живот на хората в една страна се определя от комплексното въздействие на няколко основни фактора:

-Работата на правителството и постигнатия растеж на икономиката;

- Държавния бюджет:

  • От начина на неговото формиране;
  • Обема и % на бюджета към БВП;
  • От начина на неговото разпределение;

-От работата на работодателите и отношението им към хората на наемният труд;

-Работата на Профсъюзите;

-От личните качества и труд на всеки един от нас;

 

Правителството е моторът за ефективен растеж в  икономиката.

От неговата работа зависи да създаде нормални и благоприятни макроикономически условия на бизнеса за реализиране на икономически растеж.

Каква е работата на българското правителство се вижда от създадения БВП, годишният растеж на икономиката, привлечените чужди инвестиции, % на Бюджета спрямо БВП, нивото на работните заплати и пенсии, цените и инфлацията, качеството на бизнессредата, създаване и използване на иновации.

 

За да достигнем средноевропейските доходи след 30 години на България е необходим икономически растеж минимум 5-6%.

 

През последните 10 години българското правителство изобщо не се справи с изискванията на времето и потребностите на хората.

-нисък икономически растеж 1%, 1.5%, 2%, 3%, 3.8%;

-икономика с ниска добавена стойност и ниски иновации;

-недостатъчен растеж на БВП, един от най-ниските в Европа;

-8-9 пъти намаляване обема на чуждите инвестиции;

-влошена бизнессреда и огромна корупция;

-най-ниските заплати и пенсии в Европа;

-увеличаване износа на капитали в чужбина;

 

Държавният бюджет е изключително важен елемент за функциониране на държавата и икономиката, от неговото правилно разпределение зависи и благосъстоянието на огромни слоеве от народа!

Днес бюджета на страната е 36- 37% от БВП.

Един от най-ниските в Европа!

Огромната част от Европейските страни формират бюджет от 40% до 50%, а Франция над 50% от БВП.

Това означава, че данъчно-осигурителната системи в България работят недостатъчно ефективно. Основните приходи в бюджета са от косвени данъци  ДДС /Данък добавена стойност/ и акцизи, които се плащат от мнозинството с ниски доходи!

От работещите бедни, от пенсионерите и инвалидите!

Плоският данък от 10% обслужва богатите и корпорациите и приходите в бюджета в тях са ниски. Ниски са постъпленията на данък печалба от редица големи фирми, като например търговските вериги или „ Лукойл”, който изобщо не е плащал такъв през последните седем години! Как може да реализираш годишно оборот над пет милиарда лева и да не платиш нито една стотинка данък печалба!

В България 29% от икономиката е „СИВА ИКОНОМИКА”!

На практика близо десет милиарда лева не влизат в хазната, а в джобовете на единия процент.

 

Ролята на профсъюзите е да се борят и да защитават  правата на хората от наемния труд. За по-добри доходи, пенсии, социално-осигурителна и пенсионна система, по-добри условия на работа.

Днес профсъюзите не са до протестиращите. Напротив, реално те са по-близо до управляващите.

От времето на проф. Кръстьо Петков ефективността от дейността на българските профсъюзи непрекъснато намалява.

За сметка на това рязко се увеличава телевизионното им присъствие, чийто анализи и изводи са по-скоро констатации на данните от националната статистика. В продължение на десетки години доходите на хората на наемния труд бяха твърде ниски и изоставаха почти двойно от производителността на труда.

Къде бяха профсъюзите през това време? Какво правиха?

Днес се бият в гърдите, че от 4-5 години заплатите растяли с близо 10% всяка година. Да така е! Но защо изведнъж тръгнаха нагоре?

Защото младите хора и стотици хиляди квалифицирани кадри избягаха от България! Търговският цикъл на икономиката след рецесията и стагнацията от 2008г. премина в оживление и подем,  безработицата рязко падна и българската икономика се оказа без кадри. Днес това е най-сериозният проблем на бизнеса! Миграцията, икономическия подем, растежа на доходите в Европа накараха българските предприемачи да развържат кесиите.

Днес стотици хиляди работници и служители в България сключват трудови договори на минимална работна заплата или социален праг. Те са принудени от работодателите.

Къде сте господа от профсъюзите да защитите правата им?

Един ден те ще взимат много по-малка пенсия. Сега получават по-малки обезщетения и помощи. В държавата влизат по-малко данъци, социални и здравни вноски.

Това не са приказки. Това се случи не с кой да е, а именно с мен. През последните години се наложи да работя на няколко места, защото инвалидната пенсия не стига. Бях болен от рак.

Навсякъде трудовият ми договор беше на минимална заплата или осигурителен праг. Навсякъде без изключение. С малки изключения мнозинството работеха при същите условия.

Къде сте Вие да защитите хората на сезонна работа по морето.

Работят на договори с минимална заплата, не-малко от тях по 12-14 часа на ден, без почивен ден. Основно се наемат млади хора, които могат да издържат на тези условия. Лично аз работех  на Слънчев бряг  това лято 50 дни само с един почивен ден.

Днес българските профсъюзи са допълнение на правителството и съюзите на работодателите. Виждаме едни и същи имена, които се избират, както едно време с 99%, или като сегашните председатели на футболния съюз и управляващата партия. А може и иначе.

От десетки години профсъюзите в Дания работят ефективно с правителството, определят и се борят за заплатите на хората на наемният труд.

 

Въпреки, че предприемаческото съсловие в пазарното стопанство е най-активното и от него зависи най-много развитието на икономиката, трябва да отбележим неговата противоречива роля в България през последните близо тридесет години на прехода.

Една част от него развива почтен бизнес, спазва законите, плаща си данъците, грижи се за хората на наемният труд.

Но мнозинството от тях допускат множество нарушения, трудови договори на МРЗ, увеличено работно време, лоши условия на труд, неплащане на данъци, осигуровки, криене на ДДС и др.

Но най-сериозното противоречие е изкуственото поддържане на ниски заплати в продължение на десетки години след 1989г.

Статискиката показва увеличение на производителността на труда с близо 50% през този период от една страна и двойно по-малък ръст на работните заплати. Това означава, че предприемаческото съсловие е прибавило към печалбата си и значителна част от доходите на работниците и служителите. Този факт се потвърждава от разпределението на националният доход, където доходите на българските предприемачи в структурата на националният доход са най-високи в Европа. Това означава, че експлоатацията в България е най-висока. Това е в пълен паралел с най-ниските доходи на българите в Европа.  

 

Истина е, че доходите на всеки един от нас зависят и от личните качества. Тези, които имат по-висок ценз и професионална квалификация, които работят повече би трябвало да получават повече. Това стои в основата на меритократичните ценности.

Но дали е така? Щом младите хора са на терминал-2, щом висококвалифицирани специалисти емигрират всяка година, щом хората протестират на улицата, значи системата не работи меритократично!

 

Това е системата, която работи днес в България.

Компрадорска система! Политическа система с олигархичен характер и толериране на чужди компании, които правят бързи удари и изнасят „ГОРЕЩИ ПАРИ”!

 

Затова, когато искате смяна на сегашната политическа система, която всъщност е представителна парламентарна демокрация, трябва да си изберете правителство, на което да поставите следните задачи за изпълнение:

-Годишен ръст на БВП от 5-6% в условия на оживление и подем на търговския цикъл или 2-3% в условия на стагнация;

-Увеличаване на бюджета през следващите 10 години до 47-48% от БВП на икономиката;

-Въвеждане на прогресивна данъчна система;

-Въвеждане на строг контрол от НАП на всички данъчни субекти в страната и увеличаване приходите в хазната;

-Намаляване ставките на ДДС на храни, лекарства, книги и др.

-Стесняване и изсветляване на сивата икономика;

-Подобряване на трудовото законодателство;

-Нов закон за профсъюзна дейност;

-Премахване на мъртвите души в избирателните списъци;

-Затвор за купуване на избиратели и фалшификации на избори;

-Периодично отчитане работата на правителството пред българските граждани;

-Бърза смяна на кадрите в МВР, ДАНС, Съдебната система и прокуратурата;

-Спазване принципа на разделение на властите;

 

Това означава промяна на матрицата на сегашната системата!

 

Ако сте тотално разочаровани от политическите партии, поискайте свикване на Велико народно събрание и изменения в Конституцията за Президентска Република!

 

Съдбата е във Вашите ръце! Трябва да знаете какво искате и как да го постигнете! И ако сте на прав път, успехът ще бъде Ваш!

 

Петър Къртев

Пловдив 26.11.2018г.

 

 

КЕЙНС ИЛИ ФРИДМАН  –ТОВА ЩЕ РЕШИ БЛИЗКОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

Безспорно зад разрастващата се битка за парламентарните избори на 26 март 2017 г., между представителите на десните партии ГЕРБ и Реформаторския блок, от една страна, и левите БСП и АБВ, стоят идеите и практически реализираните икономически политики на двамата най-големи икономисти на ХХ век Джон Кейнс и Милтън Фридман- КЕЙНСИАНСТВО и НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ!

 

 I. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕОЛИБЕРАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ!

 Какво донесе на българските граждани НЕОЛИБЕРАЛИЗМА, който постепенно навлезе в живота ни след 1989 г., особено след дивата приватизация на търговията, селското стопанство, промишлеността, строителство и транспорта, частната собственост започна да ражда неравенство, да сее все по-голяма безработица и задълбочаващи се социални проблеми:

1. България умира според демографските показатели!

За двадесет и седем години населението е намаляло с  два милиона души! България е с траен отрицателен прираст на населението!  Ежегодно населението намалява с един град като Асеновград!                                 

ООН е с най-мрачната демографска прогноза в целия свят как изчезва България!!!  Населението на страната ни ще се свие с 2 милиона до 2050 г., гласи специален доклад на Департамент по икономически и социални въпроси /Отдел за населението на ООН за перспективите пред нациите/.

Прогнозата за демографското развитие на България е най-мрачната в целия свят!

Не е демографска криза, а ужасна катастрофа!

 2. Българската икономика:

-с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС и с ниска добавена стойност;

-70% от банките са чуждестранни;

-60% от търговията се осъществява от хипермаркетите „Лидл”, „Кауфланд”, „Билла”, „Метро” и др.;

-енергоразпределителните дружества са в ръцете на чужд капитал;

-фондовата и стоковите борси са слаби;

-има 300000 безработни и един милион работещи българи в чужбина;

-- От 13.7% ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ към БВП през 2009 г., В КРАЯ НА МАНДАТА НА ГЕРБ той става 29.4%, което е 13,761 милиарда Евро или 26914 милиарда лева!

 3. Селското стопанство произвежда в пъти по-малко продукция, в пъти по-малко животни от 1989 г., и внася 60-70% от плодовете и зеленчуците!

 4. България е най-бедната държава в ЕС :

- Днес в България най-богатите 20% от населението вземат 7 пъти повече от най-бедните 20% българи!  Икономическата ножица между бедни и богати в България е най-голяма за Европа;                                                      

-българите вземат най-ниски заплати и пенсии в ЕС!;                         

-приходите в бюджета за 2017 г. са 38.3% от прогнозата за БВП, един от най-ниските в Европа, където масово са над 40%, а при богати страни и над 50%!

-най-висок относителен дял на бедни-41.3% в ЕС;                                                              

-с най-висок коефициент на Джини 37, който ни отрежда мястото на страна с най-голямо неравенство и означава „Африканска бедност”!;       

 

Интелектуалната икономика изисква нов начин на разпределение на материалните блага

 

 Капитализмът се изкривява в икономиката и демокрацията!

То е следствие на природния егоизъм, на силата на вградения в човека инстинст за самосъхранение и оцеляване в природата и обществото. Хората не усещат, сякаш все още не разбират, че почти са решили проблемите на индувидуалното оцеляване.

Това ги кара по инерция да се стремят да трупат материални блага, както с почтени, така и с непочтени средства, влизайки в разрез с морала и историческите потребности на човечеството!

Егоистичните интереси все още трайно определят мотивацията в поведението на човека. Най-важното е задоволяването на собствените индувидуални потребности, интереси и желания.

Успоредно с това хората разбират, започнаха да противодействат, но не могат да преодолеят като цяло противоречието между индувидуалния успех и успехът в оцеляване на човечеството!

При това развитие на капитализма, като форма на общество, шансовете на човечеството да оцелее са по-малки от обратното.

Ето зашо за мен са изключително важни, от една страна видимите, от друга сякаш невидими съществени изменения, които настъпват в структурата на развитие на производителните сили.

Появяват се незабележимо и стават коренни промени в значението и влиянието на отделните производствени фактори!

 

 Политиката се изкривява

 

На мнозинството от хората по света все повече и повече им става пределно ясно, че сегашната политическа система от ден на ден, от година на година постепенно, се отдалечава от сключения Обществен договор на всеки народ, юридически представен в конституцията му.

Парламентарната демокрация се трансформира в инструмент за превръщане на политическата система в Капитал!

Въпреки наличието на множество закони, с невъоражено око се вижда как мнозинството от политиците рязко увеличават стандарта си на живот.

Тук не става въпрос само за политическите системи на страните от Африка, Централна и Латинска Америка,  в не-малко страни в Азия, повечето страни от бившия социалистически лагер в централна и източна Европа, а става въпрос за страните в Западна Европа и Северна Америка.

Аз вече казах, че политическата и финансовата системи се превърнаха в КАПИТАЛ!

Тяхното взаимодействие, по-точно държавата продава ценни книжа на банките, а те я финансират със свежи пари, същите пари, чрез механизмите, които описахме във връзка с политиката на неолиберализма, потъват в частните фирми и всички останали, които са навързани и източват бюджетите. Те ги внасят в банките, които ги раздават на обикновените хора със лихва. Ако банките фалират, държавата ги субсидира със стотици милиарди долари, за да не рухне системата.

На кого служи тази система питам аз?

Система, която е превърнала държавния бюджет във банкомат, който се ползва от определен кръг избрани лица с дебитни карти, които се раздават от политици и финансисти!

 

   Капитализма се изкривява

 

Капитализма се намира в процес на сериозна деформация. Изкривяват се, както икономиката, така и демокрацията.

От началото на 80-те години започна историческата фаза на постепенно свиване на капитализма.

Капитализма е исторически преходна форма на обществото!

Всичко е преходно и крайно, и съществува в рамките на времето.

Историята ни дава множество примери на неизбежната преходност на множество форми на обществен живот.

Египет, Персия, Атина, Римската, Византийската, Турската, Руската и Британската империи, Райха, СССР, ЕИО, САЩ.

Всички тези общества са се самореализирали в хода на човешката история, която търси и се стреми към съвършенство. До този момент развитието на човечеството е непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване. Животът на робът, крепостният селянин, днес хората на наемния труд са исторически пример за това.

Всяка исторически осъществена обществена форма е в процес на движение.

И всяка обществена форма се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне, тя се развива чрез преодоляване на противоречията и с това се обяснява диалектическата интерпретация на света.

Капиталистическата икономика възниква на основата на постепенно създаване на манифактурни производства от индувидуални производители с цел задоволяване на непрекъснато нарастващите потребности на пазарите. Географските открития, новите колонии, пазарите на Индия и Китай, Азия и Африка, увеличаване на населението, нарастване на вътрешните пазари в Европа сякаш с “невидима ръка” посочва къде да се насочат спестяванията на предприемчивите бюргери, да се елиминират дефицитите и задоволят нововъзникналите потребности.

Пазарите се създават без план, на пръв поглед анархистично, на база индивидуалните решения и действия, и риск на предприемчивите.

   

За социалистическата идея и нейното бъдеще

 

          1.  За кризата на социалистическата идея днес

 

Съгласен съм с критиката на прогресивните икономисти и идеолози, като Ноам Чомски, Дейвид Харви, Ричард Улф и др. че капитализмът е в непреодолима криза и бъдещето ще го потвърди. 

Но приемам и виждането на Фукуяма, че деградирането на мисията и значението на пролетариата т.е. на наемния труд в капиталистическото общество е намалило силата на социалните идеи. Основна причина за това, той посочва появата на средната класа, която става символ на на парламентарната демокрация и защитник на частната собственост. Фукуяма-„Бъдещето на историята“ –2012 г.

През ХХ и началото на ХХІ век социалната идея беше, е и продължава да бъде, явно и недвусмислено разгромена от либерализма. Следствието от това е раждането, функционирането и резултатите на неолиберализма. Каква е историята и кои са причините за намаляване влиянието, авторитета, значението и въздействието на социалната идея ще Ви разкажа сега. 

 

 

 Реформа на капитализма? Да! Задължително! Как? С демокрацията!

 

 Тази книга няма теоретични претенции по отношение на политикономията, по-скоро изразява моето разбиране за нея.

Тя има практически дух, природа и същност, като отличителна черта е ясно изразения социално-политически характер и насоченост.

Анализа на най-важните според мен икономически теории, течения и концепции на техните основни представители, от една страна имат за цел да се осмисли тяхното влияние върху развитието на капиталистическото общество, а от друга да  насочи вниманието на читателя, да се запознае и разбере как се разпределят материалните блага при капитализма.

Това е моето разбиране за историята и развитието на политическата икономия и ако съм допуснал някъде грешки, а това е много вероятно, моля да бъда извинен от читателите.

И всеки непременно би си направил категоричен и ясен извод, че при капитализма според Смит, Рикардо, Маркс, Маршал, Кларк, Кейнс, Джоан Робинсън, Фридман, Мински, Лафер, Лукас и др. доходите от производството на стоки и услуги и разпределението на благата се основават на базата на частната собственост върху капитала и земята.

Тези доходи са печалба и рента, които са форми на принадената стойност, създавана в производството на тези стоки и услуги.

Наемния труд получава работна заплата, чиято категория се създава и формира научно от класиците на политическата икономия, като средства необходими за възпроизводството на работоспособността и живота на наемните работници и служители и техните семейства. Тази заплата се плаща от предприемача.

Но грешно е да се представя, като авансово плащане, тъй-като в масовите случаи, наемния труд вече е изработил своята седмична или месечна заплата, тя е калкулирана в реализираната стока.

Прогресивната роля на капиталиста е в това, че той създава заетост, помага на формиращата се в зараждането на капитализма свободна работна ръка, като я наема и реализира своите идеи чрез собствения си капитал в производството на масови стоки, така необходими за нарастващите потребности в целия свят.

 

Справедлива печалба е практическо предложение на база:

-първо на моя 35 годишен опит в машиностроителното производство;

-и второ на оценката ми за изменение и еволюция на развитието на производителните сили в обществото, по-специално на труда. Революционния прогрес  в науката, техниката, технологиите, знанията и информационните технологии са дело и резултат-основно на труда на знанието и интелектуалната икономика.

 

Трудът,  жив и овеществен - база за разпределение на материалните блага в общественото производство.

 

За да стигнем до крайния резултат трябва да започнем с най-важното и най-великото нещо за мен на този свят /след здравето/-това е  ЧОВЕШКИЯТ ТРУД!

Арабският мислител Ибн Халдун /1332-1406г./ казва във “ Встъпление”, част трета, гл. ХLІ-

“Обществото и неговото изобилие, оживлението на пазарите зависят от труда и от стремежа на хората към полза и печалби”

Тази мисъл ясно показва разбирането на Халдун, че производството на материални блага определя изобилието на пазара, т.е. пазарното стопанство стои в основата на живота на хората, а трудът и интереса са основополагащи за успеха им. Във “Встъпление”, част втора, гл. І той казва:

” Различието в условията между поколенията е в различието между техния начин на препитание”. Тази мисъл не казва-и от друга страна казва много, макар и загадъчно.

Какво значи препитание? Начин на живот, при който човек, за да оцелее трябва да задоволява основните си потребности, като: храна, вода, облекло, подслон, и др.

Как се осъществява това? 

В основата на препитанието, ни казва Халдун, стои човешкият труд.

И още нещо, щом съществуват различия в условията между поколенията, значи в процеса на препитание се развива и усъвършенствува процесът на труда, т.е. трудът е в основата на човешкото оцеляване, развитие и напредък. Във философията си Ибн Халдун ясно  разграничава три  типа  причини, като фактори за развитие на обществото.

Първата причина е метафизична-природата на човека.  За да съществува и оцелее,  той трябва да се труди за да задоволява основните си потребности. Трудът е индувидуален и има обществен характер, т.е. в процеса на труда, в процеса на производството на материални блага човек е в тясно взаимоотношение с другите,както и при разпределение на материалните блага. В тези взаимоотношения в процеса на труда човек проявява противоречивостта на своя характер, на своя начин на мислене, на своите действия, на изразяване и яростна защита на своите интереси.

Тук Халдун се докосва до нещо много важно, че човешката природа има противоречив характер, в чиято основа стоят неговите интереси. Тези интереси, когато придобият групов характер, може да станат мощен фактор за прогреса на човечеството.

Вторият тип  причина е икономическата, в основата на която Халдун поставя трудовата дейност, като процес за осигуряване на материалните блага. Разбирането му за разделението на труда и неговото усъвършенстване, за подобряването на оръдията на труда, за развитието на занаятите, за използване на науката за увеличаване на продукцията, за размяната и разпределението имат съществен принос за икономическата наука. Той се счита за един от първите мислители в областта на икономиката със системни разбирания.

Третият тип причини са политическите, свързани с държавата, властта и управлението. Ибн Халдун нарича с израза ”време на прахосничество” кризата или упадъка на държавата.

 

Частната собственост-рожба на либералната идеология, на мистифицирано съзерцание, възприятие и убеждение като догматично твърдение за абсолютна истина

 А. Идеология

Идеология /на гръцки: ιδεολογία, ιδεα — образ, идея; и λογος- разум, учение/ е структурирана система от убеждения, възгледи и идеи, на определена социална прослойка, класа или политическа партия,  изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява идейно определени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото, и които целят да мотивират определен тип обществени намерения и да ги ръководят.

Идеологията не е наука, макар да използва научни знания. Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес. Идеологията е система от идеи, приложени към реално общество и обществени дейности и поради тази причина се използва в политиката. Всяка политика или икономика съдържа някаква идеология зад тях, явно или неявно.

В края на XVIII век Антоан дьо Траси, открива, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход, че идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят. Така той въвежда понятието идеология, което всъщност е съвкупност от идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно покритие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.

Поради това идеологиите са идеите, които променят фактите, а теориите са идеи, които обясняват фактите. Идеологиите съдържат морални ценности и политически възгледи. Най-често идеологията е свързана с конкретна социална прослойка и изразява нейните интереси и ценности. Ето някои определения за идеолгия:

-Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности /Макс Вебер/;

- Идеологията според Славой Жижек:

„        …идеология. Това не е призрачна илюзия, изградена от самите нас за убежище от непоносимата реалност, тя по своята същност е фантасмагорична конструкция, служеща за опора на нашата „реалност": „илюзия", структурираща нашите конкретни, реални социални отношения и освен това „маскираща непоносимата, реална, недостижима същност";

-За Дункер, понятието „идеология“ се определя като система от методи за представяне на скрити или явни образи, претендиращи да бъдат абсолютна истина;

-Идеологията според Карл Манхайм е предубедено отражение на социалната действителност, изразяващо интересите на определени групи или класи, които са на власт, и по този начин се стреми да запази статуквото;

-Идеологията според Ерих Фром е готов „мисловен товар", разпространяван от преса, оратори, идеолози за манипулиране на масите за цели, които нямат нищо общо с идеологията и много често са ѝ напълно противоположни;

-“Определянето на дадена мисловна конструкция като идеология не включва съждения за нейната истиност или неистиност, а се интересува от това, доколко идеите изразяват групови интереси и могат да са практическо средство за постигане на целите на опре- делена класа или прослойка”. Л.Колаковски,”Основни направления на марксизма”, стр.184

-Идеологията е система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия-Даниел Бел;

-Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.