Петерхен - Блог на Петър Кръстев

КЛАСИЧЕСКА ПОЛИТИКОНОМИЯ

 

Адам Смит /1723–1790/ е шотландски икономист, социален философ и се счита за бащата на политическата икономия. Забележителна фигура не само на шотландското, но и на Европейското Просвещение.

Той е автор на две книги „Теория на моралните чувства“ и на прочутото съчинение „Изследване на природата и причините за богатството на народите“.

Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“, се смята за първият труд на съвременната икономика. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически бестселъри в историята, в една от първите най-сериозни обосновки в подкрепа на свободната търговия, капитализма и либерализма.

Освен баща на съвременната икономика, заедно с Джон Лок Адам Смит често е наричан баща на капитализма.

Оставил впечатление на ексцентричен, но добронамерен интелектуалец, с особен начин на говорене, походка и невероятно блага усмивка. Известен с това, че си говори сам, често описван като типичния разсеян професор, на практика се оказва, че почти никой не е направил такова цялостно и мащабно изследване, каквото ни е завещал Адам Смит.

Той живее през ХVІІІ в Англия, където все-повече се установява капитализма.

В промишлеността постепенно се налага господството на едрото манифактурно производство, а в селското стопанствово едрото земеделие се осъществява с наемен труд.

Основният исторически  принос на Адам Смит е в това, че е прозрял огромното значение на производството, което на основата на разделението на труда и специализацията, на естественото повишение на производителността довежда до изобилие на материални блага достигащи до мнозинството от народа, а не само до най-богатите.

Разширяващо се производство, благодарение на спестовността и натрупване на капитал, което да осигурява с течение на времето в продължение на няколко поколения все повече хора да имат все повече.

Богатството на един народ  не се състои в натрупване на злато и сребро на кюлчета, не се измерва с количеството злато и сребро в държавната хазна или в частните съкровищници, както са смятали меркантилистите, а със свободното производство и обмен на конкурентноспособна продукция, за да се увеличава с естествена скорост икономическият ръст и да могат хората да споделят благата на „земя, труд и капитал” с други хора, като произвеждат стоки за продажба на пазарите.

Като дете, а и по-късно Смит често слушал разказите на търговци, моряци и пътешественици, наблюдавал в Киркади местните ковачници, работилници за железарски стоки в т.ч. за карфици. Той видял и разбрал как се създава богатството не във вид на златни и сребърни кюлчета, а чрез производството и търговия на стоки, получени от труда на работници в града и на село.    

Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството, със стоките, които видимо се появяват все-повече  в домовете на тружениците.

В политическата икономия преди и след раждането на Смит е господствала икономическата теория на меркантилизма, която е служила на кралете, кралските чиновници и феодали, да притежават колкото може повече злато и сребро, и е измервала богатството на една държава в количеството златни и сребърни кюлчета.

Меркантилизма е поощрявал износът на стоки, защото продажбата на стоки в чужбина носи злато и сребро, и обратно внасянето на стоки от чужбина се смята за вредно, тъй като те трябва да бъдат заплащани с част от натрупаното богатство в злато и сребро. Логиката на меркантилизма сякаш сочи, че търговията носи полза единствено на продавача, но не и на купувача, и по този начин всяка държава може да забогатее само ако износа е повече от вноса. На база на този постулат се създава система от инструменти, които да не позволяват богатството на страната „да изтича” от нея:

-данъци и такси върху вноса;

-вносните мита;

-субсидии за износителите;

-преференциите за местното производство;

-протекционизъм спрямо местното производство.

Протекционистичната политика контролира не само външната политика, но тя прониква и завладява икономически живот и вътрешната търговия. Занаятчийските гилдии в градовете не допускали занаятчии от други градове да се заселват и да упражняват занаята си.

Широко разпространено било въвеждането на продължителен и задължителен период на чиракуване в даден занаят, с което се затруднявало свободното движение на наемната работна ръка да продава труда и уменията си. Въвеждали се се забрани на хората да продават или купуват стоки, които не са произведени на точно определени места. Съществували забрани за нови средства за производство, като нови инструменти, съоражения и машини, да се  употребяват в производството и повишават производителността, за да не създават конкуренция на утвърдили се вече производители.

Естествената свобода на конкурентното свободно движение на стоки към пазарите е нарушена както от субсидии, преференции, тарифи, мита и забрани, местен протекционизъм, така и от ограниченията, въведени от градските гилдии и занаятчийски монополи срещу свободната търговия и производство, с което се намаляват ползите за потребителите, в името на користно преследване на меркантилния стремеж за преимущество в търговията.

Книгата и идеите в “Богатството на народите” на Адам Смит задават съвършено различни хоризонти и цели на политическата икономия. Те поставят на преден план богатството създадено от труда на производителите в града и селото, начините с които то може да се увеличава, и как да се облагодетелстват хората от произведеното за една година от земята и от труда.

Адам Смит просто е изложил своите разбирания, формирани на база наблюдения и  изследвания, какво представлява националното богатство: кои са причините богатството да расте и обществото да се радва на все по-голямо изобилие, както и кои са причините да се задържа растежа на богатството.

Заслуга за създаването на цялостна система на теоретични представи за капиталистическата пазарна икономика през 2-та половина на ХVІІІ  принадлежи на Адам Смит. С неговото име се свързва изграждането и утвърждаването на зрелия класицизъм в политическата икономия. В него той прави анализ на капиталистическото пазарно стопанство на основавата на материалистическата философия.

Смит е първият професионален икономист в историята на икономическата наука. За разлика от свои предшественици, които са били търговци, лекари , съдии, държавни дейци, той в по-голяма част от своя живот преподава  във  висши училища и прави икономически  изследвания. 

1.Хармоничен обществен ред-основан на свободата

 Адам Смит  се появява на бял свят при неразвити стоково парични отношения, при токущо прохождащи свободни пазари и конкуренция.  Натуралното стопанство е все още доминиращо в икономиката, стоковото стопанство не е оформено като система. Стоковото производство и стоковата размяна са били допълваща система на натуралното стопанство. Занаятчийските работилници, кооперациите и манифактурите са по-скоро натурални стопанства, приведени на стоково-парична основа. Държавата контролира стопанския живот, търговската дейност строго се регламентира, производителите ревниво пазят тайната на производство си, свободата на предприемача се ограничава от  най-различни правила. Свободата на индивида е ограничена,  той не може свободно разпорежда с работната си сила, неговата воля се подчинява на обществената воля.

Но постепенно общественото разделение на труда се развива, затворените феодални граници се разкъсват, усъвършенстват се формите на производство, пазарите се развиват. Неумолимо се разрушават основите на натуралното стопанство и икономическата система приема двояк характер- натурална и стокова.

Стоковото стопанство бавно ерозира натуралното стопанство, но това става възможно при постепенното изпълнение на следните условия. Една част от натуралните производители губят собствеността си върху земята или са разорени т.е. те губят средствата си за производство и се превръщат в наемни работници. За да оцелеят те продава труда си на този, който има капитал. Възникват нов тип отношения между наемния труд и капиталиста, между купувач и продавач, за да станат такива, купувача и продавача трябва да са свободни, т.е. капиталистът и работникът взаимно се нуждаят от свобода.

Адам Смит живее в интересно историческо време, след Ренесанса по естествен начин се развиват Реформацията, Просвещението, политическите революции в Англия и Холандия. Френските просветители подготвят почвата за либерално-демократична революция във Франция. Идеите за свобода против феодалния гнет и порядки, за икономическият либерализъм, за равенство и братство, за един по-справедлив и хуманен свят си проправят път благодарение на  просветителите Исак Нютон, Декарт, Томас Хобс, Спиноза, Джон Лок, Хюм, Монтескьо, Волтер, Жан-Жак Русо, Дидро, Лайбниц,  Кант, Томас Пейн, Джеферсън.

Прогресивните идеи на Смит са насочени против консервативните традиции на феодалното общество и идеология, към утвърждаване на либерализма и капитализма. Свободната търговия, пазари и конкуренция, неприкосновения характер на частната собственост т.е. икономическият либерализъм е пътят към политически и граждански свободи, към човешки просперитет.

 Той счита, че развитието на икономическата система се извършва по силата на обективни закони, които действайки стихийно установяват необходимия ред в системата и осигуряват нейното развитие.

Смит обосновава идеите на икономическия либерализъм като движеща сила на обществения прогрес при пазарната икономика. Обществения интерес, според него, се постига като краен резултат от реализацията на личните интереси.

Икономическия либерализъм предполага частна стопанска дейност и предоставяне на пълна свобода на стопанските субекти да действат според личния си интерес. Ненамеса на държавата в икономическия живот и неограничавана пазарна конкуренция.

В икономическото познание той изхожда от идеята за естествения ред за действието на икономическите закони, но за ралика от физиократите той приема, че естественият ред ,,механизмът на пазара се създава стихийно-самопроизводно.

Той се основава на учението за естественото право, предполагащо идеята за суверенитет на народа, човешките права, автономността на индивида. Достига до крупното обобщение: от идеята за естествения ред до идеята за естественото право изгражда своето разбиране за системата на естествената свобода, което играе голяма роля в концепцията за зрелия либерализъм.  

Свободата и личният интерес не би трябвало да водят до хаос, а направлявани сякаш от „невидима ръка”-ще създадат ред, съгласие и хармония. Той разбирал, че хармонията между хората ще настъпи по обществен път, чрез полагане на усилия от всички хора да живеят и да работят съвместно.

Смит поставя личните интереси на индивида в основата на системата на произвеждащия индивид, при който главният мотив за поведение е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни егоистични интереси, хората дават своя неусетен принос за развитието на обществото.

Смит е стигнал до заключението, че свободните предприемачи произвеждат и търгуват помежду си, единствено и само за да задоволят собствените си интереси, да се развиват и да подобряват собственото си положение в обществото.

В тази си дейност те по уникален начин съчетават своята предприемчивост и изобретателност, материалните и парични средства на капитала, сръчността и уменията на наемния труд. Така усилията им служат по естествен начин за постигане на целите и стремежите на всички, на целия народ.

Така се появява идеята за „невидимата ръка”. При осъществяванена дейността си, т.е. при реализация на егоистичния си интерес индувидуалния предприемач „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”.

Идеята за „невидимата ръка” означава, че свободните предприемачи в условия на конкуренция, свободни пазари и цени, при реализация на егоистичните си интереси ще увеличават, както собственото сибогатство-така и общественото. По този начин в обществото ще се осигурява ред осигуряващ благоденствие, то ще се развива органически естествено като продукт на човешката природа.

Идеята за „невидимата ръка” Смит свързва с тезата, че пазарната система действа самостоятелно и независимо от нас. Когато на пазара се случи недостиг на дадена стока и има търсене, хората са готови да платят повече за нея.

Практиката показвала, че тези които успеят да инвестират бързо капитал за доставката й на пазара или да разширят производството, си осигуряват по-голяма печалба. Процесът продължава до момента, в който пазарът се насити, цените и печалбите се установят на нормалните си равнища, и производителите насочват капитала си в друга дейност. По този начин производителите и търговците във всеки един момент при всеки един недостиг на стоки са готови да откликнат на пазара и да удовлетворят възникналите потребности. Но тази самостоятелност и независимост на пазара работи добре само в условията на конкуренция и свободна търговия.

Ако държавата покровителства производителите в страната с високи митнически тарифи и пречи на внос на евтини стоки, или подпомага предпочитани от нея производители със субсидии, най-често страдат поданиците. Производителите често спекулират в такива ситуации с високи цени на стоки, които бедните трябва да плащат защото без тях не могат.

 2. Свободната търговия носи полза и за двете страни

 Адам Смит живее в условията на меркантилизма, чийто основен принцип е, че богатството на един народ се измерва с количеството пари, които той притежава. Меркантилистите считали, че за да бъде един народ по-богат, от една страна трябва да продаде колкото може повече стоки на други народи и да получи в замяна колкото може повече пари под формата на злато и сребро, и от друга страна, да се стреми да купува колкото може по-малко от другите народи, за да не изтича златото и среброто от страната.

Държавата по онова време стимулирала износа със субсидии, давала преференции за местните производители, данъчни облекчения, с цел да се насърчава износът, като същевременно за да ограничи вносът използвала висока митническа бариера от мита и такси.

Смит преобръща представите на своите съвременници, като доказва и показва, че концепцията на меркантилизма е погрешна. 

Смит неочаквано заявява:

-при свободния обмен и двете страни се оказват печеливши;

-никой не влиза в някаква сделка, ако очаква да загуби от нея, ползата е и за продавача и за купувача;

-Склонността „да обменя, заменя и разменя един предмет срещу друг”, е естествена и всеобща черта на човешкото поведение, защото и двете страни на сделката извличат полза от нея. Тази размяна не би била възможена, ако някоя от двете страни смята, че губи от нея;

-вносът е точно толкова изгоден за нас, колкото е нашият износ за другите;

-няма нужда да обедняват други, за да забогатеем ние;

-ние ще спечелим повече, ако нашите клиенти са по-богати;

-търговията и стокообменът увеличават благоденствието така успешно, както и селското стопанство и манифактурното производство;

 

Смит разглежда взаимната изгода от търговския обмен с различни примери и обяснява как въз основа размяната на материални блага ползата от ефективността на труда се разпределя между всички хора. Емблематичен е примерът с изработването на стрели.

Хората притежават различни умствени или физически дарби, и ако някой е по-умел от другите хора в изработването на дръжки за стрели, то друг пък е по-добър ковач. Всеки се специализира в своето умение, по-умелият произвежда повече стрели, а ковачът – повече остриета, отколкото всеки един от двамата е в състояние да потребява. Затова те обменят помежду си стрелите и остриетата. Така и двамата извличат полза от специализирания труд на другия. При размяната всеки получава стоката, която му е необходима с по-малко усилия, отколкото би изразходвал, ако я произвежда за себе си. По този начин всеки ще притежава комплект стрели, ще може да ловува т.е. всеки става по-богат чрез размяна. Смит доразвива концепцията си, че всяка страна в сделката може да предлага и приема такива условия, които са единствено в неин интерес, без изобщо да се съобразява с ползата на другата страна. Това е изгодно за всеки, защото така може да накара другите да му продадат нещо, от което той има нужда.

Смит доказва, че ползата е взаимна, и че богатството  е плод на човешката производствена и търговска дейност.

Смит затвърждава своята концепция с фундаменталния си извод:

-Богатството на един народ не се измерва с количеството пари, златни и сребърни кюлчета в хазната и частни съкровищници, а с целия обем на тяхното производство, услуги и търговия, който днес наричаме брутен вътрешен продукт.

С тази нова и революционна идея, оказала много силно влияние, се поставят основите за свободна търговия, индустриална революция и икономическа експанзия на капиталистическото пазарно стопанство.

 3. Природата на богатството- централен въпрос за Смит е природата на богатството, причините за увеличението му и принципите на разпределението му. Това личи и от заглавието на труда му „Изследване за природата и причините за богатството на народите”. Богатството се заключва в общия обем на производство на стоки, услуги и търговия, в количеството стоки и услуги необходимо за съществуването на живота, създадени от труда на работниците в града и селото.

Равнището на богатството на нацията се определя от два фактора:

  • Производителността на труда
  • От съотношението между лицата, заети с производителен труд, и лицата, които не са заети с такъв труд

От тези два фактора Смит приема за определящ първия. Производителността от своя страна зависи от разделението на труда. Затова той започва своя анализ с разделението  на труда в сферата на материалното производство. В духа на класическата традиция Смит поставя акцент преди всичко за научно познание на икономическите проблеми не в сферата на обръщението /както е при меркантилистите/, а в сферата на производството. Анализът на разделението на труда е напълно обоснован, когато е живял Смит това е период на манифактурен капитализъм, а за манифактурното производство е характерно преобладаването на ръчния труд и повишаване на производителността на труд зависи най-вече от разделението на труда, от специализацията на отделните операции.

Тезата си, че разделението на труда, специализирането на трудовите операции поражда значително увеличение на производството, Смит доказва чрез анализа на работата на една манифактура за карфици. Общият брой операции за производство на една нищо и никаква проста карфица, в една малка манифактура, се оказват цели осемнайсет. При положение, че един единствен работник сам извършва всички тези различни операции, според Смит той едва ли ще успее да изработи и двайсет карфици на ден. Но ако в цеха работят десет души и трудът е разделен между различни хора, и всеки от които извършва една или две отделни операции, те могат да произведат 48 000 карфици на ден, или  по 4 800 на човек , т.е. 240 пъти по-голяма производителност, отколкото ако работи един единствен човек.

Увеличаването на производителността според Смит се дължи от една страна, както на сръчността и умението, което се придобива, когато хората извършват една и съща работа непрекъснато и многократно, така и от друга страна се губи много по-малко време при последователно изпълнение на отделните операции.

Разделението на труда и специализацията обединяват в съвместно сътрудничество хиляди хора за производството на най-обикновени стоки за потребление от ежедневния бит.

Разширяването на пазарите носи по-големи придобивки.

Смит разглежда връзката на разделението на труда със степента на развитието на пазара. Изгодната размяна на стоки стимулира предприемачите да подобряват производствените си умения, и да увеличават печалбата от своя труд, за да го разменят с другите.

До къде може да стигне това специализиране зависи от размерите, до които се простира възможността за размяна, казва Смит, която всъщност отговаря на размерите на пазара.

Той разглежда връзката на разделението на труда със степента на развитието на пазара с произтичащата от това необходимост от размяна и ролята на парите като средство за обръщение, обслужващи размяната.

“Животът би бил непоносим, ако гладният пивовар трябва да търси жадния хлебар. Ето защо най-често прибягваме до посредничеството на парите: заменяме нашия излишък от произведени продукти за пари, а след това срещу пари си набавяме други продукти, които са ни необходими”. Богатството на народите, кн. І, гл.ІІ

След като изяснява връзката на разделението с размяната на пари, Смит се стреми да отговори на въпроса: “ от какво зависи способността на стоката да се разменя”.

Какво определя количеството пари, срещу които се разменят различните стоки? По тази причина той се мъчи да открие каква е онази субстанция на стоката, което определя неговата стойност.

Смит възприема формулираната от Уйлям Пети трудова теория за стойността, но за разлика от него изтъква, че не само труда вложен при производството на благородни метали създава стойност, а всеки труд независимо в кой отрасъл е вложен, създава стоки с определена стойност. Ето какво казва той относно трудът:

„Действителната цена на всяка вещ, това което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са трудът и усилията, които той може да си спести за създаването ѝ със собствен труд. Няма никакъв смисъл една от страните да купува нещо, което може да създаде сама с по-малко усилия. В края на краищата, ние влагаме труд и усилия в създаването на едно изделие, за да си спестим усилието да създаваме друго, което можем да купим. По тази логика идеалната разменна стойност трябва да отразява някаква равностойност на усилията за производство на две изделия.Следователно, ако при размяна на дивеч между ловци „за да се убие бобър е нужен два пъти повече труд отколкото да се убие елен, един бобър естествено трябва да се разменя срещу дава елена или стойността му да е два елена”. Богатството на народите, кн. І, гл.V

Започва с понятието стойност. То има две различни значения:

  • Потребителна стойност, изразяваща полезността на даден продукт;
  • Разменната стойност – възможността за придобиване на друг продукт в процеса на размяна

 Но при Смит трудовата теория за стойността е непълна и непоследователна, защото той счита, че трудът е създател на стойността само при условията на простото стоково стопанство, което се осъществява с личния труд на собственика.

При капиталистическото стоково стопанство, което се осъществява чрез наемния труд, стойността на стоката според Смит се формира от 3 вида доходи: Работна заплата, печалба, рента, които са резултат от 3-те фактора на капиталистическото производство: Труд, Капитал, Земя.

От тази двойствена позиция наречена”Догмата на Смит”, произтичат 2-те основни направления в икнономическата наука относно източника на капиталистическата печалба.

-От постановката, че труда е създател на стойността, произтича извода, че печалбата е създадена от наемните работници;

-От втората постановка,че стойността се формира от 3-те вида доходи следва извода, че печалбата е създадена от капитала, а не от наемните работници;

Важна заслуга на Смит е изясняването на редица категории на стоковото  стопанство.

Особено значение има извода, че величината на стойността на стоката се определя не от индивидуалния разход на труда на отделния производител на даден вид стока, а от средните обществено необходими разходи обосновани от нормалните условия на производството.

Това стимулира производителите да усъвършенстват производството и да намаляват разходите на труда под средните разходи, за да получат допълнителен доход.

По-късно Смит въвежда понятията търсене и предлагане, като изследва не само влиянието върху стойността на продукта, но и какво е влиянието на тези два фактора  за  развитието на производството.

Той използва понятието естествена цена, цена която покрива разходите на участниците в производството /земя, работна сила и капитал/ и осигурява естествената за района печалба. Пазарните цени на разменяните стоки се определят от търсенето и предлагането и може да се различават от естествените цени. Изменящите се пазарни цени са информация и сигнал за участниците в производството и размяната, да плащат повече или по-малко за пазарните стоки, както и да доставят повече или по-малко от тях, така че предлагане неизбежно да отреагира бързо във времето относно тези сигнали.

В „Богатството на народите” Смит за пръв път в историята на икономическия мисъл прави систематично изследване на доходите под формата на работна заплата, рента и печалба.

При категорията работната заплата той за пръв път извежда постановката, че тя е единствено трудов доход, като същевременно разграничава труда от печалбата.

За Смит категорията работна заплата е единствения трудов доход   и дава следните две определения за нея:

-Работната заплата се свързва с частната собственост и е част от продукта на труда на работника.

-Работната заплата е естествено възнаграждение за труд или е пазарна цена на труда.

За Смит работната заплата  е естествена категория, а не историческа.  Според него работната заплата е трудов доход, който съществува в скрита, невидима форма от появата на човешкото общество. Появата и развитието на капиталистическата частна собственост и капитала, дава възможност на работната заплата да се появи на повърхността на икономическия живот, защото тогава произведеното от работникът се дели със собственика на капитала и със собственика на земята.

Смит е против твърдението, че работната заплата трябва да се държи на нейния минимум и че по-високата работната заплата прави работниците мързеливи, напротив, той счита, че увеличаването й води до по-висока мотивация и производителност на труда, което усилва натрупването на капита и увеличава търсенето на труд.  Смит е един от малцината, които са привърженици на справедливата идея за по-високи работни заплати, но той правилно разбира, че това нарастване има своите ограничители в рамките на отделните предприятия и в  национален мащаб. Такива се явяват фондовете, предназначени за заплащане на работната сила, а именно размера на капитала в предприятието и новосъздадения доход в страната.

Отдава значение на образованието на децата в работническите семейства, когато имат знания и са образовани те ще постигат по-висока производителност  и богатството ще нарасне.

За Адам Смит същността и проявлението на работната заплата се определя от действието на следните три фактора:

-от цената на предметите от първа необходимост и жизнените средства, които работника следва да закупи, за да може да се издържа неговото семейство и да се възпроизвежда постоянно работната сила;

-търсенето и предлагането;

-от нарастването на националното богатство т.е. заплатите зависят от икономическия растеж;

Според Смит величината на работната заплата се определя от договора, който се сключва между предприемач и работник.  Трудът има своята естествена и пазарна цена:

-естествената цена включва минималното заплащане на труда, което е нужно на работника и неговото семейство за физическото съществуване;

-пазарната цена зависи от търсенето на работна сила, както и от нарастване на дохода и капитала на страната.

Смит внимателно е наблюдавал и изследвал взаимоотношенията между представителите на труда, капитала и поземлената собственост. Той е забелязал, че макар и да са взаимнозависими един от друг, между работниците, работодателите и поземлените собственици винаги съществува борба и тя е неравна.

От една  страна работодателите прокарват закони забраняващи тайното сдружаване между работниците, а от друга Смит пише „работодателите винаги и навсякъде се намират в един вид мълчаливо, но постоянно и неизменно споразумение да не повишават работната заплата на работниците над съществуващата норма”. кн. І, гл. VІІІ,

“Работодателите обаче не трябва да забравят, че не е в интерес на икономиката да поддържат заплатите ниски: по-доброто заплащане и условия на работа могат да повишат производителността и да доведат до по-голяма печалба.” пак там, кн. І, гл. VІІІ

Смит посочва, че е характерна тенденцията  работната заплата, постоянно да се увеличава, като това при него се свързва с увеличеното търсене на наемна работна сила и с нарастването на общественото богатство. Увеличаването на националния доход и растежът на капитала, са факторите при които заплатите ще се увеличат. И тук той посочва различни примери:

- ако един тъкач или обущар имат излишен капитал, те ще наемат повече калфи;

- ако един земевладелец има по-голям излишък, той ще наеме повече работници;

За Адам Смит рентата е паразитен доход. Тя е законно заплащане като процент от капитал, който някога е вложен от поземлените собственици.

В резултат на дуализма си  Смит дава няколко определения за рентата, но в основата на всичко се намира разбирането, че рентата е една от формите на проявление на принадената стойност:

-Рентата е част от труда на работника и е нетрудов доход като удръжка в полза на земевладелеца от стойността на продукта на труда;

-Представя рентата като естествено възнаграждение за ползването на земята, за отдаването на земята под наем, като от стойността на земеделската продукция се образува излишък, който се плаща на земевладелците като цена за ползване на земята. Този вариант е естествен резултат от неговото разбиране, че стойността се образува от доходи и се разпада на доходи;

-Рентата е резултат,  последица от действието на природните сили, рентата е резултат на природата, който остава като излишък след приспадането на всичко, което е дело на човека. Това разбиране за рентата е физиократически вариант .

-Поземлената рента е монополна цена;

Разсъжденията на Смит относно рентите и земята и показват, че той не е добронамерен към земевладелците, тъй като според него, земевладелците се облагодетелстват от монополни цени благодарение на собствеността си върху земята, нейното разположение и плодородност.

Смит характеризира трудът като производителен или  непроизводителен:

-производителен е този труд, който в комбинация с даден капитал произвежда стоки, които се продават на пазарите и не само покриват производствените разходи, но и носят печалба;

-Под непроизводителен труд той разбира труд, чийто резултати се потребяват веднага, какъвто е трудът на лекарите, на учителите, на музикантите, домашният труд на прислугата, на чиновниците, и който не произвежда стоки, не носи приход, и не може да се реинвестиран. По този начин Смит разграничава производствения сектор и сектора на услугите.

След като разглежда процесът на производство с неговите много важни характеристики, разделението и специализацията на труда, размяната, ролята на пазарите, стойността на стоката и величината на стойността, ролята на парите, естествените и пазарни цени, значението на търсенето и предлагането, Адам Смит разглежда най-важната икономическа категория на капитализма-капиталът.

Според него капиталът се състои:

-от стоки, предназначени за непосредствено потребление като дрехи, покъщнина и хранителни запаси;

-от основен капитал, каквито са машините и оръдията на труда;  -

-от оборотен капитал, който включва разходите на протичащите в момента работни процеси и стоките, които са произведени, но още не са продадени.

Според Смит богатството на един народ се дължи на способността му да произвежда материални блага. Но за да увеличава производството предприемачите трябва да са пестеливи, да спестяват излишъка, да акумулират средства, да натрупат капитал и да инвести-рат в разширяване на производството или в други начинания.

Смит не обича прахосничеството и прахосниците, затова обяснява, че колкото повече се харчи и консумира, с толкова хората се лишават от  увеличение на доходите в бъдеще време. Не само това, може да се случи нещо по-лошо, може да се консумира толкова, че да не остане нищо, с което да се увеличи капацитета на производството, дори да се стигне до невъзможността за възпроизводство и да се загуби капитала.

Смит критикува не само прахосниците и лентяите, но и неразумните инвестиции на капиталовложения, които могат да бъдат прахосани от лошо управление и неразумни решения.

Тук той закачливо подхвърля на меркантилистите, че така прахосан капитал няма да намали резерва на държавата от злато и сребро, но сигурно ще намаля производителността й.

Същевременно прави важната връзка между частната собственост на капитала и държавата, ако няма силна власт на закона за запазване на неприкосновеността на частната собственост, капиталът може да бъде откраднат, което води до сигурност и намалява желанието на хората да натрупват изобщо някакъв капитал.

Бъдещето богатство и начин на живот на един народ зависят от скоростта на акумулиране на капитал. Колкото повечесе спестява и се инвестира в по-производителни дейности, толкова повече богатство ще се създаде в бъдеще.

Смит свързва кръгооборота на акумулиране и инвестиране на капитал, производството и размяната, с крайния резултат-печалбата. След като платят доставките на материали на търговци и занаятчии, заплатите на работниците, рентата на поземлените собственици, предприемачите-собственици на капитала реинвестират чистата си печалба в разширяване на производството си или в допълнителни производствени дейности, и като редуват така производство и обмен, създават истинското богатство от годишното производство на земята и труда на обществото. По този начин богатството продължава бавно и постепенно да расте благодарение на последователното въртене на „голямото колело на оборота”. За него печалбата е променлива величина, която зависи от цените на стоките за широко потребление, от действията на конкурентите и от „хиляди други случайности”. Смит откроява изключително важната връзка между печалбата и стойността на лихвите. Когато предприемачите вземат заеми с висока лихва, това означава, че ще реализират висока печалба и са готови да плащат тези лихви. Такава е ситуацията в американските колонии, където високите лихвени проценти и скъпият труд не пречат на предприемачите да заемат и инвестират скъпи заемни средства, защото земята е в изобилие и плодородна, защото печалбата е висока.

Основното послание на Смит за връзката между богатството и капитала е, че ако предприемачите спестяват част от приходите си, вместо да ги изразходват, ще може да увеличат своя производствен капитал и ще имат възможност да увеличат производството си в бъдеще.

Производство, разделение на труда, специализация, конкуренция, свободна размяна и пазари, печалба, спестяване и натрупване на капитал, разширяване на производството или инвестиране в нови дейности ще доведе до разширяване на заетостта, повишаване на заплатите, увеличаване производството на материални блага и богатството ще достигне и най-бедните слоеве на населението.

С това послание Адам Смит завещава на бъдещите поколения да изграждат либералната алтернатива т.е. позитивна пазарна икономика основана на свободното предприемачеството и конкуренция, защото пазарната икономика е достатъчно силна, за да оцелее дори и когато свободата не е пълна, „очевидната и проста система на естествена свобода се установява по свой собствен порив”, свободните хора следват собствените си интереси, несъзнателно действат в интерес и на всички останали. Централно ръководство е излишно.

В зависимост от отношението на отделните социални групи към собствеността върху средствата за производство и начина на получавания доход Смит обосновава 3 основни класи:

1.Земевладелци, които притежават земята и получават своя доход под формата на рента.

2.Капиталисти - притежатели на средства за производство и получават доход под формата на печалба от авансирания капитал.

3.Наемни работници - не притежават средства за производство и получават доход работна заплата срещу продажба на своя труд.

При изясняване същността на доходите поради непоследователното третиране на трудовата теория за стойността, изводите на Смит имат противоречив характер. Относно печалбата Смит отбелязва, че тя е от труда на работника, представя е като принаден продукт, създаден от труда на работниците.

Освен това Смит има 2-ро схващане за печалбата – това е доход за труда на собственика на капитала, който поема риска и влага труд при инвестирането на капиал. От постановката, че стойността на стоките е резултат от труда изразходван за тяхното производство се прави извода, че работната заплата е част от създадената стойност, а другата част се присвоява като печалба от собственика на капитала. От другата постановка, че при капиталистическото пазарно стопанство стойността е резултат от фунцията на 3-те фактора на производството, обосновава извода, че работната заплата е заплащане на целия труд на работника, а печалбата е създадена от самия капитал.

В “Богатството на народите” Адам Смит постига и още неща, които са изключителни. Той успява да вдъхне увереност на хората в силата на либералната икономика чрез своите нови и радикални идеи за развитие на икономиката и човешкото общество.

Тази книга извършва революция не само в представите на хората за това какво трябва да се прави в икономиката, тя променя в голяма степен начина на мислене за живота на цялото общество, променя представата за постигане на благоденствие за всички, показва каква трябва да бъде ролята на политическите и държавни институции, за законите, за моралните принципи и взаимоотношенията между хората.

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com