Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Ролята на политикономията и изкривяването на капитализма

 

И до днес икономическата наука се лута по отношение на предмета и наименованието си! Първата систематизирана икономическа теория Меркантилизма, поставя в центъра на вниманието си богатството на народите и размяната, като средство за постигането му.

Въпреки тази сериозна грешка, че в търговията се създава нова стойност, меркантилистите първи нарекоха икономическата наука политическа икономия!

По-късно физиократите, така и класиците на политическата икономия в лицето на Смит, Рикардо, Мил, както и Маркс продължиха тази избрана по естествен път традиция!

Какво означава думата политика и от тук термина политическа икономия?

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p'olis] – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е действието и умението да се управлява държавата-град.

Политиката формира процес, при които социална група от хора, чиито интереси първоначално имат известни различия, достигат до колективни решения, които се смятат за общи и обвързващи за групата и приети като обща политика т.е. общо управление.

Терминът „политически“ в този му смисъл се отнася за партиите, правителствата, международните институции и отношения, науките, политическите теории, както и политическата икономия.

Значението на термина „политика“ може да се обобщи в две тенденции. Първата се характеризира до вземане на решения за създаване, поддържане и провеждане на определен курс от действия, които включват цел, стратегия и тактика.

Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основно място заема също така връзката между политиката и властта.

Класиците са стигнали до същността на предмета на политическата икономия!

За тях тя е наука за основните закони и тенденции на производството, размяната, разпределението и потреблението на общественото богатство, както и за тяхното управление!

Затова и икономическата наука се е наричала политическа икономия!

Простичко казано наука за управление на икономиката!

Какъв трябва да бъде предмета на политическа икономия?

Политическата икономия е наука, която разкрива и изучава действието на икономическите закони за производството, размяната и разпределението на материалните блага, така и разглежда ролята на човека и неговите икономически, политически и социални взаимоотношения за оптимизацията и регулирането на икономическите субекти и икономическата система като цяло, с цел повишаване благосъстоянието на гражданите.

През 1890 г. Маршал пише книгата си „Принципи на политическата икономия“, в която се усеща плахата и боязлива, свенливата и нерешителна смяна на името политическа икономия с  термина “икономикс”. Твърденията на Маршал за съществените изменения в условията на движението на икономическата система на капитализма, са твърде спорни за смяна на естественото и научно име!

Доводите му в никаква степен не могат да бъдат научни, а за мен са определено политически!

Тази подмяна засегна същността на предмета на политическата икономия!

Тя се превърна в наука на микроравнище за оптимизация на дейността на фирмите, на маржиналния субективно-психологическия подход за пределната производителност и пределната полезност при производството и оценката на стоките. Превърна се в микроикономическа теория за търсенето и предлагането, за ценообразуването и пазарното равновесие на стоките.

В националната икономика съществува ”спонтанен пазарен ред”, който се саморегулира и отстранява без участието и без контрола на човека икономическите проблеми, чието пълно равновесие се постига с гъвкавите цени на работната заплата и стоките.

Коя беше причината за тази подмяна на наименованието и съществена промяна на предмета на политическата икономия!

Появата на “Капиталът” на Маркс и неговото творчество е основния първоизточник и фактор принудили и насърчили Маршал, като типичен представител на управляващата класа към тази саморазправа. Политическата икономия става синоним на обективните икономически закони, които съществуват действително и независимо от човека, проповядвани от класиците, така и от икономическата теория на Маркс. Теорията за стойността и принадената стойност се превърнаха в огромна заплаха за проспериращата и прогресивна буржоазна прослойка.

Светът на капитала беше заплашен от експроприация!

Затова Маршал услужливо промени името на науката!

За да уважи делото и идеите на Рикардо, той забърка в един странен и логически необясним синтез теорията на стойността под формата на “производствени разходи” с теорията за пределната полезност.

Маршал измисля и съчинява теорията за кратките и дългите периоди на производствените разходи. Според тази теория определящотото се от пределната полезност отношение между търсенето и предлагането, определя изменението на цените в кратки периоди, а производствените разходи определят нивото на цените в дълги периоди!

Единните усилия на субективния маржинализъм, теорията на Маршал за кратките и дългите периоди на производствените разходи за ценообразуването, идеите на Кларк за пределната производителност, Фридрих фон Визер, Лудвиг фон Мизес, Фридрих фон Хайек, Милтън Фридман, Лафер, Лукас и много други т.е. мнозинството ортодоксални икономисти, атакуваха идеите на обективната политическа икономия с независимо действие на икономическите закони, и особено остро икономическата теория на Маркс, за да се прикрива начина на разпределение на материалните блага в буржоазното общество.

Тази тема стана “табу” за икономикса, името на Рикардо рядко се споменава, за Маркс не се говори изобщо за да се забрави, а който го споменава бива дамгосан с печата на класов враг.

Идеите на Кейнс отиват във фризера.

Въпреки усилията и идеите, на Кейнс и появата на кейнсианската макроикономика, която съществено измени представите за предмета на икономическата наука, на Институционализма за ролята на човека и институциите, на теориите на растежа на Харод и Домар, надделява неокласическия икономикс, който се превръща в теория как да се правят пари, как с минимум ресурси да се правят много пари! Този “икономикс” роди неолиберализма!

За да се разбере негативната страна на “икономикса”, защото той има и позитивна, ще ви разкажа част от историята му, чрез “постиженията” на редица мастити негови представители.

 Реалист  като буржоазния икономист Д. К. Гълбрайт пише своята знаменита оценка за ролята на “икономикса”:

"Повече от един век политическата икономия-е била- не без основание е обвинявана за това, че е използвана не като наука, а като средство за оправдаване на убежденията... По този начин икономическата наука е изпълнявала една социална функция да защитава капитализма. Тя не е била наука, а полезна система за обосноваване на убежденията, отстоявайки ги с приноса на науката".

Никак не е случайно, че в своето съчинение „Икономическата наука в перспектива“ Гълбрайт откровено предупреждава:

„Отделянето на икономическата теория от политиката и политическата мотивация е стерилно нещо. То е забулване на реалността на икономическата власт и основен източник на неправилни преценки и грешки в икономическата политика.

Нито една книга по история на икономическата наука не може да избегне заключението, съдържащо надеждата, че предметът ще бъде обединен отново с политиката, за да се формира пак по-обширната дисциплина политическа икономия“ /стр. 373/.

Интересна позиция изразява Гълбрайт в своя труд "Икономически теории и цели на обществото", където директно подчертава засилването на интереса на буржоазните икономисти към Маркс, отправяйки ясна критика на неокласицизма и кейнсианството:

"Едно от следствията на отказа от неокласическия модел пише той - се явява възражението на интереса към теорията на Марксизма".

Тук Гълбрайт изразява дълбоко уважение към икономическите възгледи на Маркс, като подчертава с кои от положенията на Маркс е съгласен и казва с кои други е несъгласен.

 

Първата класическа история за “обслужващия икономикс” е Монетаристката теория на М. Фридман, чийто основна теза е, че увеличаването на количеството пари в една икономика по правилото на Фридман е достатъчно условие за увеличаване на съвкупното потребление и дохода.

Той заедно с Анна Шварц в “Монетарната история на САЩ”, “ уж представяйки убедителни доказателства”, лансират тезата, че Голямата депресия се дължала на факта, че ФЕД не е увеличил паричната маса в страната, за да задържи икономиката в състояние на растеж.

Ако не е имало спад на паричното предлагане нямаше да има Голямата депресия!

Тази “фундаментална идея на Фридман”, както и предположението му, че при определени условия може да се наруши кривата на Филипс, че при стагнация и безработица може да има и висока инфлация, предположение което се оказа вярно, рязко увеличи влиянието на неговите идеи.

Както вече анализирах Петролната икономическа криза в предговора, появата на стагфлацията изведнъж развърза ръцете на Фридман и неговата монетаристката теория да измести Кейнс.

На практика се оказа, че стабилни емпирични доказателства за “монетаристката парадигма” не е имало!  Монетаристичната парадигма на Милтън, че непоследователната и бързо променяща се парична политика се явява основната причина за нестабилността, и чрез постепенно нарастване обема на паричната маса централната банка може да намали последиците от рецесията и да предотврати настъпването на депресия, не можа да намери трайно практическо приложение. Не се потвърди връзката и влиянието между постепенното и трайно увеличение на номиналната парична маса върху ръста на производството.

„На нас не ни се отдаде, макар че се и надявахме, да предоставим убедителни емпирични доказателства за влиянието на номиналните показатели върху производството” (Friedman, Schwartz, 1982, р. 462).

Не само неговото самопризнание за краха на идеята му, но и фактическото прилагане на идеята му, чрез наливане на пари т.н. количествени облекчения не помогнаха да се преодолее стагнацията след Голямата рецесия!

Този “прислужващ и обслужващ икономикс” разчисти пътя на неолиберализма!

Фридман замени Кейнс, който теоретично считаше и практически доказа в живота си и почти 30 години след смърта си, че фискалните разходи на държавата, контролните и регулативни функции, изобщо силната държавна намеса имат определящо значение за изграждане на по-справедливо общество с по-балансирани интереси между отделните социални групи хора, замени го със собствената си непоколебима вяра, че laissez-faire капитализма трябва да намали рязко държавното участие, замени го проповядвайки собствената си заблуда и идеология, че саморегулиращото се пазарно стопанство може да осигури нарастващ просперитет и равни възможности за всички.

Както отбелязва Фридмън, „когато дойде времето за промяна … имаше алтернатива, готова да бъде пусната в действие“!!!

 

Тази "алтернатива беше неолиберализма" и тя бе пусната в действие!

 

Според данни на ФЕД от гр. Далас, загубите от Голямата рецесия само за САЩ са 14 трилиона долара!

Представяте ли си какви са загубите в световен мащаб?

В същото време в началото на прехода през 90-те години за страните от бившия соцлагер бяха необходими минимум 50-пъти по-малко средства при несъпоставими цени за да се елиминират дълговете, които бяха направени във валута.

Как бяха направени тези дългове по естествен или и по друг начин, вижте анализа на Рейгъновата политика спрямо СССР и другите соцстрани! При всички положения и при съпоставими цени това съотношение е в зоната на 1:10 до 1:20. Разликата е огромна!

Преминаването от планова към пазарна икономика се оказа изключително труден и сложен процес на загуба и изграждане на нови пазари, приватизация и преструктуриране цялата икономика, изграждане на нов тип финансова, застрахователна, данъчна, пенсионна и осигурителни системи и още много други реформи, особено политическа, законодателна и съдебна!

Този процес аз го изживях и изстрадах, и знам какво се случи!

Запада сигурно изхарчи много повече средства за ескалация на превъоражаването и водене на студената война по най-различни направления. Тези страни имаха нужда от финансова помощ!

Но страните от Източния блок не получиха необходимата помощ!

Те трябваше да станат пазар на развитите страни! И станаха!

 

Втората история е кратка и е пак за Нобелов лауреат- професор Робърт Емерсън Лукас-младши, бивш президент на Американската икономическа асоциация в една своя президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави преглед на изследванията, засягащи ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката.

Според Лукас, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и по-малките приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика.

Нарастването на количеството капитал пък означава повече инвестиции и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява, че след премахването на данъка това води до ефект  средно от 2 - 4% по-високо годишно потребление всяка година.

Лукас прави извода, че размерът на данъците е от решаващо значение за икономическото развитие, като по-ниските данъци се свързват с по-бързо икономическо развитие. Затова според него, високите данъчни ставки на облагане печалбите на фирмите има значителен отрицателен ефект върху инвестициите и икономическия растеж.

Как ще се компенсира данък печалба?

Вероятно веднага ще се сетите от първи път, като се увеличат косвените данъци, като данък добавена стойност, акцизи и др. чийто основни платци са потребителите купувайки си, храни,дрехи, лекарства, бензин, цигари, алкохол и др.

Подобен тип изследвания на други икономисти и теорията на предлагането на Лафер, както и огромните неолиберални напъни за “Laissez faire” доведоха до провеждането на политиката на “просмукването” и рязко намаление на данъците в Америка!

Днес огромното мнозинство прогресивни икономисти заявяват, че политиката на намаление на данъците се изплащала с лихвите, е лъжетеория сътворена от професионални икономисти!!!

Именно за това Пол Кругман заявява, че “зад доминиращите икономически теории през последните десетилетия стоят изключително мощни икономически интереси”!!!

Вижте какво мисли Робърт Лукас за неравенството и разпределението на доходите и ролята на държавата:

- икономиката увеличава доходите на всяка единица от населението и поради това е непродуктивно правителството да се съсредоточава върху разпределението на доходите;

- въпреки силния икономически растеж на редица страни през последните 60 години, графиката на неравенството между страните е останало непроменено;

-няма съществена връзка, между голямото увеличение на доходите на част от населението през последните 200 г. и неравенството за същия период.

Що се касае за неравенството, Пикети го опроверга тотално с емпиричните си данни именно за този период от 200 г.

Но не само Пикети, вижте какво пише в мемоарите си Маринър Екълс банкер, бивш председател на Федералния резерв на САЩ от 1934 до 1946 г., за засиленото икономическо неравенство през  20 години на ХХ век, което е съществената причина за  Голямата депресия:

„Както масовото производство трябва да върви заедно с масово потребление, масовото потребление, на свой ред, предполага разпределение на богатството…което дава на хората покупателна способност. Вместо да създаде такъв тип разпределение, една гигантска смукателна помпа беше изтеглила до 1929–30 г. в ръцете на малцина нарастващата част от произвежданото богатство... Останалите можеха да останат в играта само с теглене на кредити. Когато кредитът пресъхна, играта свърши.“

Същото се повтори и преди Голямата рецесия, където “гигантската смукателна помпа” се оказа Финансовата система!

Днес историята се потретва, защото нищо не се е променило!

И накрая историята с Робърт Лукас завършва с изявлението му през 2003 г. към Американската икономическа асоциация, че макроикономика като знания и опит е успяла да предотврати повторната поява на икономическа катастрофа! Каква увереност и далновидност облечена в интерес!

Само след пет години се случи Голямата рецесия!

Ако не беше държавата да налее трилиони долари в най-големите банки, застрахователни дружества, в т.ч. и в символа на Америка “Дженерал Мотърс” само господ знаеше какво щеше да се случи.

Оказа се, че целия “менстрийм икономикс” блокира!

Икономиката на предлагането реализира, както милиони домове с неизплатени ипотеки, така и огромно количество построени и непродадени!

Монетаризма след кризата с т.н. количествени облекчения тотално се провали!

Не се знае какви са били “рационалните очаквания” на бизнеса, но реалните резултати бяха спад на БВП и Търговията с двуцифрено изражение!

Пределната полезност на недвижимите имоти създаде такова съотношение между търсенето и предлагането, че само за няколко години цените станаха двойни. След това цените спаднаха, но хората и днес продължават да плащат скъпите ипотеки.

Ами заплатите, е те останаха почти същите нали икономиката увеличава доходите на всяка единица от населението според нобелиста Робърт Лукас!

Що се касае до печалбите, четете Пикети и гледайте графиките му за нарастване на доходите от капитал и труд. Резултатът е 3:1 в полза на капитала! Както върви в скоро време капиталистите ще отбележат нов гол!

Ако чакаме не ни остава нищо друго освен да дочакаме следващата депресия или рецесия, за които макроикономика като знания и опит още през 2003 г. е успяла да намери начин да ги постави във фризера завинаги според нобелиста Робърт Лукас!

 

Третата история е свързана с изследването на Кенет Рогоф професор по икономика в Харвард и Кармен Райнхард старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics, публикувано в книгата „Растеж във време на дълг“ от 2010 г.

Двамата са автори и на книгата „Този път е различно – Осем века на финансово безразсъдство“. Ето какво казват те в изследването:

“Кога задлъжнялостта става проблем?  В нашето проучване „Растеж по време на дълг“, открихме относително малка връзка между публичните задължения и растежа, при съотношения на дълга към БВП от 90% от БВП. Но дългово бреме над 90% се асоциира с 1% по-нисък растеж. Нашите резултати се базират на база данни за публичния дълг, покриваща 44 страни за 200 години. Тя включва над 3700 наблюдения като включва широк кръг политически и исторически обстоятелства, правни структури и монетарни режими.”

Според Райнхарт и Рогоф, високите нива на съотношението дълг:

БВП ще доведът до бавен растеж за продължителен период!

Те твърдят, че държави, при които съотношението дълг: БВП е над 90%, растежът ще е по-нисък с 1%, отколкото, ако дългът е под това ниво, както и държавите с дълг над 90% имат среден реален растеж от минус 0.1%.

Тези изводи на Рогоф и Райнхарт станаха азбучна истина за много правителства в Европейския Съюз и политици, като Дейвид Камерън и особено еврокомисарят по монетарните въпроси Оли Рен, който цитира констатацията им за 90-процентовия праг по време на дебатите за бюджетната дисциплина в еврозоната, да съкращават дълговете си и да предприемат мерки на икономии.

Остеритета наложен в ЕИО и до днес налага печата на ниския растеж и стагнация, особено в Гърция, където икономиката спадна в един момент с 25%.

Оказа се, че икономистите Томас Хърндън, Майкъл Аш и Робърт Полин от Университета на Масачузетс излязоха с доклад, в който атакуват горепосоченото изследване на Райнхарт и Рогоф.

Те посочват „Повторихме изследването на Рогоф и Райнхарт и открихме грешки, селективно изключване на налични данни и неконвенционално претегляне на статистически данни, които довеждат до сериозни грешки и некоректно представят отношението между съотношението /дълг:БВП/ и растежа при 20 развити икономики, в следвоенния период.

Средният реален растеж на БВП на въпросните страни, всъщност е 2.2%, а не минус 0.1%“.

В посока на горепосоченото ще добавя откритата грешка от МВФ в подобно изследване на ортодоксалните “икономисти” Алберто Алезина и Силвия Арданя от 2010 г. който провъзгласиха идеята, че Остеритета води до растеж! Намаляването на фискалните разходи ще освободи  пространство за частните инвестиции, поради засилване доверието в правителствата!

Оказа се, че растеж няма въпреки:

-намаляване на фискалните разходи т.е. въвеждане на Остеритета;

-количествените облекчения;

-ниските лихви;

Икономиката на развитите страни в т.ч. Европейската икономика, е много вероятно да се намира в условия на “ликвиден капан” поради ниските лихви, и “инвестиционен капан” заради ниското доверие на бизнеса в икономическата обстановка.

Това е точно обратното на това, което твърдят Алезина и Арданя!

За какво му е на капитализма висок икономически растеж, да осигурява висока заетост и доходи на наемния труд?

Та той си е създал толкова много нови "ефективни пазари", като:

- финансовия пазар: кредитен, ипотеки, кредитни карти, такси и комисионни, акции, облигации, валутна търговия, лизингов, застрахователен и др. 

-сенчесто банкиране;

-спекулативен пазар на финансови инструменти;

-пазара на ошфорките;

-глобализиран пазар на транснационалните компании;

-политическия пазар, където започнаха да се въртят много пари;

-криминален пазар на сенчестата икономика;

-административно-корупционния пазар;

-пазара на здравеопазването, най-вече производство на лекарства и медицинско оборудване;

-пазара на студентските кредити;

-данъчен пазар;

-пазара на съдебната власт;

-пазара на производство и продажба на оръжие;

-пазара на наркотици;

-спортния пазар;

-пазара на жени;

-пазара на миграцията;

-пазара на тероризма и др.

За какво му е на капитализма да увеличава производството, заетостта и доходите на гражданите, когато всички тези пазари организирани от капиталистите и политиците им носят огромни доходи!

Днес на най-богатия 1% американци се пада 93% от ръста в доходите, на 10% от собствениците на акции се падат 90% от доходите им!

 

Четвъртата е историята и парадигмата за“народния капитализъм” или обществото на собственици.

Това е тема, която традиционно се рекламира от икономистите, социолозите и особено от политиците, най-вече  Републиканците в САЩ и консерваторите в Англия. Най-активни в това отношение напоследък бяха Дейвид Камерън и Джордж Буш-младши.

 Настоящите ортодоксални буржоазни икономисти и социолози, както и политици се пробват да аргументират, да подкрепят с факти и доказателства теорията за “народния капитализъм” с доктрините:

-“дифузия на собствеността” и “демократизация на капитала”, при  голямото увеличение на броя на дребните акционери  настъпва демократизация на капитала или дифузия на собствеността;

- “революция на професионалните мениджъри в управлението”,

според която прослойката на капиталистите като собственици на средствата за производство се стопява и изчезва, и отстъпва място на професионалните мениджъри;

- “революция и преразпределение на доходите”, като твърдят, че при съвременния капитализъм във връзка с нарастване регулиращата роля на държавата е настъпило сериозно преразпределение на доходите на всички групи от населението, намалява неравенството между бедни и богати и обществото ще се превърне в социално еднородна и споена средна класа.

Менторите на “народния капитализъм” действат с всички сили в една посока да го представят като общество, което е усвоило и възприело положителните страни на капитализма и реализирало идеите за социална справедливост, характерни за социализма.

Джордж Буш-младши обяви Америка за общество на собственици!

Британският премиер Дейвид Камерън обеща да работи за "по-справедлива" икономика и за "наистина народен капитализъм", потвърждавайки желанието си да въведе нови правила за ограничаване на твърде високите заплати в интервю за в."Сънди телеграф” през януари 2012г.

Факт е, че:

-се увеличи значително броят на акционерите, на дребните акции в ръцете на различни слоеве от населението в капиталистическите страни;

-увеличи се  броят на служещи във корпорациите, фирмите и ТНК;

-разширяват се социално-икономически завоевания на хората на наемния труд;

 Но фактите говорят и друго. Въпреки бонусните програми за раздаване на печалба под формата на акции на служители и работници в хиляди компании в САЩ и Европа от десетки години,  процента им е минимален и варираше от 1.5-7%, като днес е 3-4%.

Въпреки,че днес над 50% от американците имат инвестиции в ценни книжа, то 75% от печалбата от капитала отива в горния 1%.

В началото на осемдесетте години 14.2% от американците имат собствен бизнес, през 2004 г. те са 11.4%, като почти половината доходи от собствен бизнес отива в най-горния 1%.

Всички изследвания в посока увеличаване на неравенството и увеличаване на относителното обеднаване, в т.ч. емпиричните данни на Тома Пикети сочат извънредно стръмни тенденции в   най-горния 1%! Не-случайно Пикети критикува ортодоксалните американски икономисти, които оправдават огромните разлики в заплащането с “рационалните сили на пазара”.

Те, считат, че икономиката на САЩ функционира доста добре, и възнаграждава безпогрешно и точно таланта и заслугата. Те често повтарят една фраза:

” Усилията на таланта трябва да се възнаградят на пазара”!

 

КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА!

 За мен икономическата наука е по-скоро политическа икономия, която трябва да стъпи на позициите и да възприеме идеите:

-на класическата политикономия;

-на Кейнс, който ни завеща обединение на икономическата теория с политиката и обвързване  на държавата като най-важен субект в пазарната икономика, заедно с фирмите, домакинствата и износа.

-да възприеме европейската теория и практика на “социалната държава”;

-положителното от неокласическия икономикс;

-институционализма и неговото разбиране, че икономиката е част от обществото, в центъра на което стои човекът с неговите социални взаимоотношения и институции и трябва да отразява динамиката на изменение в  икономиката и обществото.

-Да възприеме основните идеи на посткейнсианците, особено на Хайман Мински и Джоан Робинсън;

-на емпиричните изследвания и изводи от тях на Тома Пикети;

-на актуалните и за днес икономически виждания на Маркс, особено, теорията за стойността и теорията за принадената стойност;

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com