Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Има ли експлоатация в капиталистическото пазарно стопанство

 

Според мен, след като Маркс създава теорията за принадената стойност и разкрива източникът на натрупването в капиталистическото производство, той сякаш спира, за неговата теория на научния социализъм това е достатъчно, той не прави нещо много важно:

Не анализира понятието експлоатация на наемния труд в чисто икономически план в границите на принадената стойност. 

Маркс създава целенасочено абстрактен и опростен модел на капиталистическото производство. Капиталът за него е по-скоро определена сума пари, с която капиталистът закупува основни и оборотни средства в т.ч. наема работници и осъществява процес на възпроизводство, при което се експлоатират работниците.  Те създават допълнителна стойност в новосъздадената стойност, която той нарича принадена стойност.

Същата бива изцяло присвоявана от капиталиста на база на частната собственост, облечена в юридическа дреха на  търговския закон.

Закон утвърдаващ интересите на буржоазната прослойка на предприемачите със създаването на юридически форми на производствена, търговска, банкова, застрахователна, транспортна, земеделска и др. дейности.

Тези юридически форми, като Акционерни дружества, Дружества с ограничена отговорност и др. узаконяват собствеността на капитала, като основа не само на процеса на управление на производството или дейността, но те дават възможност на т.н. “собственик на капитала” да бъде “собственик на фирмата” и да разпределя по собствено усмотрение материалните блага от съвместната дейност.

Като собственик на капитала, капиталистът  става “собственик на фирмата”, а като “собственик на фирмата” той става собственик на “цялата дейност във фирмата”.

Но това е “съвместна дейност”, която се осъществява от различни субекти, предприемач и работници.

В действителност това са две различни юридически лица. Взаимоотношенията между тези две юридически лица могат да бъдат определени със закон. Буржоазната либерално-демократична философия и най-вече идеология определя и узаконява тези взаимоотношения именно с Търговския закон с т.н. юридически форми.

Този закон утвърждава правилото на “собствеността на капитала” или на т.н. частна собственост да приватизира цялата съвместна дейност и резултатите от нея. Този закон така разпределя взаимоотношенията между двата юридически субекта “собственик на фирма” и работник, че:

-работникът има съвсем ограничени права;

-“собственикът на капитала” има огромни права, най-важното от които е да присвоява принадената стойност;

Така новосъздадената буржоазно-либерална идеология и държава защити юридически интересите на капиталистите и предприемачите.

Защити ги, както робовладелската държава и робовладелците имаха право със закон да притежават робите и да правят с тях каквото си искат.

Защити ги, както монархът и феодалната аристокрация отново със закон определен от тях на практика притежаваха населението в техните феодални имения и ги караха да работят ангария.

Защити ги, както социалистическата държава прокара закон и национализира и обобществи всички фабрики и заводи т.е. цялата промишленост, земята т.е. селското стопанство, банките, търговията, транспорта.

 Силата на властта и парите винаги са определяли и дефинирали законите на социалните общества и разпределението на благата.

Така е и при капитализма. Капиталът или парите, по-точно собствеността върху тях, или т.н. частна собственост става основа за разпределение на произвежданите материални блага.

Никой досега не разглежда производството като съвместна дейност особено днес при този небивал технически и социален прогрес.

Никой не разглежда какво реално се случва в производствения процес. Каква е ролята на предприемача, какъв е неговия реален принос за производството на материални блага.

Каква е ролята на хората на наемния труд. На управленския, научно-техническия, административен, и както и на преките производители т.е. работниците.

Разбира се има толкова много анализи на предприемаческия труд, на управленския, на научно-техническия, административен и изпълнителски.

Но от гледна точка на реалния принос, като жив и овеществен човешки труд в производството политикономията до днес не е дала отговор. Човешкият труд, като основен компонент на цялата човешка дейност беше изместен от понятието собственост. Собствеността и силата стават регулатор на обществените отношения между хората в различните социални системи от създаване на човечеството до днес.

Собствеността стана основа за разпределение на материалните блага между хората. Робовладелците са притежавали робите, последните са били тяхна собственост. Робите са произвеждали материалните блага, а робовладелците са ги разпределяли. Робите са получавали оскъдна храна, дрехи и подслон. Основната част от излишъка е оставал във владение на робовладелците, с който са си строили огромни къщи и имения, купували скъпи дрехи и храни, провеждали скъпи тържества и пиршества, т.е. живяли са охолно и разгулно. Историята на Персия, Египет и особено Римската империя са класически пример за силата на собствеността и то на собствеността върху човека и неговия живот, така както човек притежава животното и неговия живот.

Подобна е картината и при феодализма. Монарха е притежавал на практика земята и хората. Той е делегирал тези права на феодалната аристокрация, която под благородната маска на защитник на живота и интересите на населението, са карали уж “свободните селяни” да работят ангария повече от половината от работното си време на техните земи.

Днес запазените дворци, замъци, сгради особено в Западна Европа са символ на огромната експлоатация и присвояване на излишъка от пожизнено делегираните права на аристокрацията, която беше прекъсната от Великата Френска буржоазна революция.

Все още съществуват във бившите социалистически страни огромни обществени сгради или заводи, панелни жилищни райони, които са символ на силата на социалистическата собственост и диктатура.

Сигурен съм, че един ден подобни символи ще останат и напомнят за капиталистическата частна собственост.

 

Маркс не анализира целенасочено и детайлно ролята на предприемача, какъв е неговия принос в съвместната дейност с работниците при създаването на материалните блага.

Маркс не разглежда процеса на производство, като съвместна дейност между предприемача и работниците с цел производство на определен вид стока, която ще задоволи интересите им.

В “Капиталът” сякаш има две страни с коренно противоположни интереси.

От едната страна е застанал капиталистът, който на основата на личния капитал закупува основни и оборотни средства, наема свободна работна ръка и осъществява процес на производство на стоки. В този процес той се стреми всячески да експлоатира наемния труд, като с различни трикове увеличава работното време, плаща им ниски надници, кара ги да работят по-интензивно, закупува машини и извърля на улицата ненужните му работници, не влага средства за подобряване на работните условия и социален начин на живот.

От другата страна е работникът, който системно е експлоатиран, непрекъснато се бори за:

-увеличаване на работната заплата;

-намаление на работния ден:

-за по-добри условия на работа;

-за право на сдружения и профсъюзна дейност;

-за подобряване условията на живот;

-за трудово законодателство и др.

Всъщност този начин на описание на капиталистическия начин на производство от Маркс е продиктуван не само от неговите идеологически виждания и предрасъдъци, а по-скоро от реалната действителност. Това е било времето на първоначалното натрупване на капитала. Време, което не се е различавало твърде много от експлоатацията в предишните символично горе-описани социални системи. Време на огромно човешко страдание, на жестоко изстрадан човешки прогрес.

 Анализирайки капиталистическото пазарно стопанство и неговите основни категории и процеси, Маркс непрекъснато свързва понятието “експлоатация” с тях, за да може да обоснове реализацията на своя идеал и основната си идея в живота.

Той блестящо развива темите:

-За нормата на принадената стойност и степента на експлоатация;

“При дадена степен на експлоатация на работната сила, масата на принадената стойност се определя от броя на едновременно експлоатираните работници, а той отговаря-макар и в променащо се съотношение-на величината на капитала” пак там гл.22, стр. 671

-Работният ден, формите на удължаването му и експлоатацията на работниците в т. ч. детски и женски труд, борбата за нормален работен ден;

-Норма и маса на принадената стойност, и производство на относителна принадена стойност, при което”обществено необходимото работно време за произвеждане на дадена стока се скъсява, така че по-малко количество труд да придобива способността да произвежда по-голямо количество потребителна стойност”, … и именно по този начин да удължава другата част от работния ден, през която работникът може да работи даром за капиталиста”. Пак там стр. 352;359

-Ролята на машинното производство за експлоатация:

”Именно евтинията на превърнатата в стоки човешка пот и човешка кръв е разширявала и с всеки нов ден продължава да разширява пазара…

Най-сетне настъпва възлова точка. Основата на стария метод- само бруталната експлоатация на работническия материал, придружена повече или по-малко от систематичното развито разделение на труда-става вече недостатъчна за нарасналия пазар и за още по-бързо нарастващата конкуренция на капиталистите. Удря часът на машината.

-Производство на абсолютна и относителна принадена стойност; теми, анализи и поводи в “Капиталът”.

“Читателят си спомня, че нормата на принадена стойност преди всичко зависи от степента на експлоатация на работната сила. Политическата икономия така високо оценява тази роля, че понякога смесва ускоряването на натрупването чрез увеличаване на производителната сила на труда-с неговото ускоряване чрез засилване експлоатацията на работника”. пак там т.1, глава 22, стр. 661

-Формата на работната заплата, на практика, заличава всяка следа  на разделянето на работния ден на заплатен и незаплатен труд, т.е. заличава следата на експлоатацията;

-Процесът на натрупване на капитала, относителното намаляване  на променливата част на капитала в хода на натрупването, концентрация на капитала, производство на свръхнаселение, т.е. на безработица, всеобщ закон за капиталистическо натрупване и неговата историческа тенденция, която се изразява в следното:

+Eкспроприяция на самостоятелния, независим производител;

+Eксплоатация на много работници във фабриките;

+”Тази експроприяция се извършва от действието на иманентните закони на самото капиталистическото производство, по пътя на централизация на капиталите. Един капиталист убива мнозина капиталисти. Ръка за ръка с тази централизация, или експроприяция на много капиталисти от малцина, се развива в постоянно нарастващ размер кооперативната форма на процеса на труда, развива се съзнателното техническо прилагане на науката, планомерната експлоатация на земята, превръщането на средствата на труда в такива, които да се употребяват само задружно, икономизирането на всички средства за производство чрез тяхната употреба като производствени средства за комбиниран, обществен труд, вплитането на всички народи в мрежата на свободния пазар, а с това и интернационалния характер на капиталистическия режим. С постоянното намаляване на броя на капиталистическите магнати които узурпират и монополизират всички предимства на този преустройствен процес, расте масата на мизерията, потисничеството, поробването, израждането, експлоатацията, но и също така и възмущението на постоянно нарастващата работническа класа, обучавана, обединявана и организирана от самия механизъм на капиталистически производствен процес. Монополът на капитала става окови за онзи начин на производство, който е стигнал до разцвет заедно с него и под неговия покрив. Централизацията  на средствата за производство и обобществяването на труда стигат до една точка, когато те повече не се побират в своята капиталистическа черупка. Тя бива пръсната. Удря часът на капиталистическаката частна собственост. Екпроприяторите биват експроприирани”. пак там т.1 отдел 7, глава ХХІV, стр. 831

 Какво означава думата експлоатация? Има сходни определения:

-Използване на някого, с цел извличане на материална или друга облага;

-В социологията, политиката, историята, икономиката, експлоатацията се свързва с използването на определена група хора, с цел извличане на различни видове печалба. Често те са третирани несправедливо, дори жестоко.

-Използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за извършване на полезна работа. Експлоатация на съоръжения. Експлоатация на горите. Експлоатация на природни богатства.

-Използване на чужд труд за лична облага. Това си е чиста експлоатация!

За мен, експлоатацията в междучовешките взаимоотношения е най-общо казано използване на друг човек за някаква лична изгода. Нека разгледаме взаимоотношенията между капиталист и работник. Капиталистът използва  чуждия труд  на работника за създаване на  принадена стойност т.е. за лична облага.

Но работникът също използва капиталиста, той му дава работа и работна заплата, иначе работникът и неговото семейство ще гладуват, т.е. също има изгода.

Маркс създава теорията за принадената стойност и спира дотук!

Всъщност,  той доказва, по гениален начин, че при пазарното капиталистическо стопанство има принаден продукт.

 Ако създаването на принаден продукт е експлоатация то какъв е смисълът на Капитализма като икономическа система изобщо? Ако няма принадена стойност  /или по-тясното-гражданско наименование-печалба/, то какъв е смисълът капиталиста да влага капитал, да създава трудови условия, т.е. да закупува машини, инструменти, материали, суровини, енергия, да наема работна ръка, да строи цехове и сгради за работниците и служителите, да произвежда някакви стоки и на всичкото отгоре трябва да ги продаде на пазара.

Кой луд  ще си навлече толкова главоболия, ако няма печалба?

Не случайно аз насочих усилията си в анализа към процеса на производство, там където се създават материалните блага. Неслучайно аз го нарекох, няколко пъти, съвместен процес. Защото, за да произвежда стоки, капиталистът работи съвместно с работниците и  служителите. Всъщност, неговият труд е управленски труд, който има обществени функции. Както и да го наречем - собственик, капиталист или предприемач, класата на предприемачите присвоява принадения продукт под формата на печалба, доходите на тази социална група се формират от печалбата и затова стремежът към по-висока печалба е водещият мотив в поведението им. Тази печалба е резултат на рационално организирана дейност, в която често решаваща роля за успеха има иновативното им поведение, като създава нови изделия и по-съвършенна организация на труда..

Предприемачът сключва договори:

-за закупуване на машини и съоражения, транспортни средства;

-за закупуване на материали, инструменти, суровини и енергия;

-за строителство на инфраструктура;сгради,пътища, ВиК и др.;

-за наемане на работна ръка;

-за продажба на продукцията с клиентите;

-за ремонт и сервиз на техниката и др.

След като създаде условията, той управлява производството като:

-създава ритмичен график за производството на изделията;

-следи за качеството на изделията;

-следи за ефективното използване на материалите;

-следи за експлоатацията на машините

-следи за изпълнение на договорите с клиентите и много др.

Управленският труд е сложен умствен труд, трябва да познаваш основните закони, свързани с цялостния производствен процес.

От своя страна работниците, използвайки средствата на труда, обработват предметите на труда и произвеждат стоките.

Може ли капиталистът да произвежда сам, без работниците?

Могат ли работниците да произвеждат, ако нямат създадени трудови условия за това?      

И двете са невъзможни !

За да произвежда стоки, капиталистът трябва да наеме работници и да ги управлява.    

Но това означава съвместна работа.                                                                                          

Значи капиталистическото производство е съвместен трудов процес.

 

Но, за да отговорим на въпроса има или няма експлоатация в капиталистическото производство, което е един от най-важните въпроси в политическата икономия в момента, според мен, трябва да анализираме и обясним, защо Маркс категорично възприема създаването на принадената стойност за експлоатация на работниците и това е приключен въпрос за него?

За това е необходимо да направим анализ на начина на мислене на Маркс, неговия мироглед, неговия идеал, вижданията му за историята и социалистическото обществото, неговите социални и човешки стремежи и мечти!

 

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев -  www.peterhen.com