Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Теория за принадената стойност

 

Крайъгълен камък в анализа на капиталистическото пазарно стопанство за Маркс е теорията за принадената стойност. Тя се основава и е в неразривна връзка с трудовата теория за стойността, според която стойността е труд, трудът създава стойност, но самият той няма стойност, следователно няма и цена.

Цена има работната сила, равняваща се на средствата за нейното възпроизводство.

“Човешката работна сила в текущо състояние, т.е. човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност. Той става стойност само когато е в застинало състояние, в предметна форма”. К. Маркс, Капиталът, т.1, отд.1, глава1, стр.69

 За да проследи и покаже създаването на принадената стойност, Маркс първоначално разглежда трудовия процес, като единство на:” целесъобразната дейност, или самият труд, предметът на труда и средството на труда”…Така, че в трудовия процес дейността на човека извършва с помощта на средствата на труда едно предварително набелязано изменение на предмета. Процесът угасва в продукта. Неговият продукт е потребителна стойност, природно вещество, което чрез изменението на формата е пригодено за човешките потребности. Трудът се е съединил с предмета на труда. Той е опредметен, а предметът е преработен“. К. Маркс, Капиталът, т.1 отд. 3, глава 5, стр. 205

След това трябва да се създадат трудовите условия. Аз споделих моя практически опит в създаването на производствените условия, но в случая Маркс набляга на най-важното-наемането, т.е. закупуването на работната сила, която той определя като стока и нейното консумиране.

”На купувача на стоката принадлежи потреблението на стоката, така че притежателят на работната сила, когато дава своя труд, фактически дава само продадената от него потребителна стойност. От момента, в който той е влязъл в работилницата на капиталиста, потребителната стойност на неговата работна сила,  т.е. нейното  потребление, трудът, принадлежи на капиталиста. С купуването на работната сила капиталистът е присъединил и самия труд като жив фермент към също така принадлежащите му мъртви елементи, от които се образува продуктът. От негова гледна точка трудовият процес е само потребление на купената от него стока- работната сила, която той, обаче, може да потреби само като прибави към нея средства за производство. Трудовият процес е процес между неща, които капиталистът е купил, между неща, които му принадлежат. Затова и продуктът на този процес му принадлежи точно тъй, както му принадлежи и продуктът на ферментационния процес в неговата изба за вино”. пак там стр. 213

Оригиналното в теорията за принадената стойност на Маркс, е че той въвежда понятието „работна сила”. Според него на пазара на труда не се купува и продава трудът на работниците, а тяхната работна сила, която представлява способността на работниците да се трудят, съвкупността от физическите и умствени умения, които те имат и които използуват в процеса на производството. Съгласно трудовата теория за стойността, работната сила като стока става обект на покупко-продажба, защото работникът не притежава средства за производство и трябва да продава работната си сила за да оцелее физически, и като стока има потребителна и разменна стойност.

Точно тук се проявява оригиналната трактовка за двуякия характер на труда, с който се обяснява разбирането на политическата икономия.

Потребителната стойност на стоката  работна сила проява на конкретния труд, създава стойност, по-висока от нейната разменна стойност проява на абстрактния труд.

Потребителната стойност на стоката работна сила е способността й, в процеса на производството, да създава нова стойност, по-голяма от нейната собствена стойност, т.е. да създава принадена стойност.

Разменната стойност на работната сила се равнява на стойността на средствата за съществуване, които са необходими за издръжката на работника и неговото семейство. Онова, което отличава стоката работната сила от другите стоки е, че тя създава нова стойност, чийто размер е по-висок от размера на собствената й стойност.

По този начин Маркс казва, че на пазара се купува и продава не трудът, а работната сила, че работната заплата е цена на работната сила.

“Следователно стойността на работната сила и стойността, създавана в процеса на нейното потребление, са две различни величини”. пак там – т.1, стр. 221

Маркс  използва станалия нарицателен пример с памука и вретеното за производството на преждата нагледно да обясни как се създава принадената стойност и как нараства капиталът. Той разделя условно работния ден на необходимо работно време и на принадено работно време, а трудът на работниците на необходим и принаден. През необходимото работно време работниците създават нова стойност, която съответствува на средствата за живот необходими да  издържат себе си и семействата си, а през принаденото работно време създават излишък над това, което им е необходимо за тяхното съществуване, т.е. свръх стойност, създават принадена стойност.

Именно тази принадена стойност, която се присвоява от собственика на капитала, е източникът на нарастването на капитала. Той анализира процеса на създаване на принадената стойност и нарастването на капитала, като капитала го разделя по два различни начина:

А/ По начина на пренасяне на стойността, той разделя капитала на основен и оборотен. Основният капитал пренася стойността си в стойността на готовото изделие на части, известни днес катоамортизационни отчисления, за повече от една година. Оборотният капитал пренася своята стойност в стойността на готовото изделие за един или повече производствени цикъла.

Б/ В зависимост от това дали капиталът променя своята стойност в процеса на производството, той го разделя на постоянен и променлив. Постоянният капитал не променя своята стойност в процеса на производството, а само я пренася изцяло или на части.

Отбелязва го с малко латинско „с”. Променливия капитал бележи с „v” и счита, че, в процеса на производството, увеличава стойността си. Променлив капитал е този, който е изразходван за наемането на работната сила. Според Маркс работната сила в процеса на производството създава повече стойност, спрямо цената за която е купил капиталиста. Маркс бележи принадената стойност с „m”, с което завършва формулата на стойността c+v+m.

„И така, онази част от капитала, която се превръща в средства за производство, т.е. в суров материал, спомагателни материали и средства на труда, не променя величината на своята стойност в производствения процес. Затова аз я наричам постоянна част на капитала, или по-накратко: постоянен капитал.

А онази част от капитала, която се превръща в работна сила, изменя в производствения процес своята стойност. Тя възпроизвежда своя собствен еквивалент и един превес свръх него, принадена стойност, която на свой ред може да се изменя, да бъде по-голяма или по-малка. От постоянна величина тази част на капитала постоянно се превръща в променлива. Затова аз я наричам променлива част на капитала, или по-накратко: променлив капитал”.

За да илюстрирам теорията за принадената стойност, ще дам един пример от производствената ми практика, във фирмата, в която бях съдружник.        

Ще разгледам производството на водни помпи за месец май през 2005 г.

 

ТАБЛИЦА за ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ през м. МАЙ 2005г. на ФИРМА  “Z T A”  LTD-PLOVDIV -BULGARIA

 

 

Тип

 

Водна

 

помпа

 

Б

Р

О

Й

 

Разходи за

постоянен Капитал

за1-ца

Общо

постоянен

Капитал

 

C

Труд

за1-ца

изделие

 

 

Общо

Труд

За

месеца

 

 

V

Р-ди

за1-ца

изделие

 

Общо

разходи за

месеца

 

C+V

Цена

за1-ца

изде-

лие

 

Общо

Приходи в

месеца

Прина-

дена

стойност

 

 

M

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

 

 

 

к2хк3

 

 к2хк5

 

 к4+к6

 

к2хк9

 к10-к8

ZTA-4

60

108

6480

37

2220

145

8700

185

11100

+2400

ZTA-5

15

119

1785

42

630

161

2415

205

3075

+660

ZTA6/12

12

164

1968

48

576

212

2544

270

3240

+696

ZTA12/12

4

186

744

54

216

240

960

300

1200

+240

3Е32M

6

236

1416

60

360

296

1776

370

2220

+444

6E32M

3

267

801

66

198

333

999

410

1230

+231

 

100

 

13194

 

4200

 

17394

 

22065

+4671

 

Това е формата, по която изчислявах принадената стойност или производствената печалба, за която обяснявах по-рано в книгата.

През този месец в нашия цех са произведени и реализирани 100 броя водни помпи. Номенклатурата на произведените изделия са разработени от нас водни помпи през по-ранните години, илюстрирани в книгата като данните са взети от нашия каталог, представен същата година на щанда ни на Пловдивския международен есенен панаир.

В постоянния капитал влизат преките материали, услугите, амортизациите. Преките материални разходи се изчисляваха на база инженерно стойностния анализ и се калкулираха за всяко наше изделие. Сумата от тези разходи дава разхода за едно изделие. Трудовите разходи се разпределят на база времето за изработка на всяко изделие, като времето на по-големите или по скъпи помпи е по-голямо.

В цеха работят 12 работници, чийто общ Фонд работна заплата е 4200 лева, или средна работна заплата от 350 лева, като средната работна заплата за страната за същия месец е 336.43лв. при курсна долара за месеца 1$=1.586 лева.

Работните дни за този месец са 20х8 часа общо 160 работни часа.  От таблицата се вижда, че за един работен час всеки работник създава нова стойност за 4.62 лева. Заплащането на един работник за един час е 2.1875 лв. х 8 часа =17.5 лв. на ден. Това означава, че първите три часа и 48 минути един работник в цеха изкарва собствената си заплата, а следващите 4 часа и 12 минути е работил за собствениците на фирмата, или 9.5 дни от месеца всеки работник работи за себе си, а следващите 10.5 дни създава принадена стойност. 

Необходимо работно време за един ден-3 часа и 47 минути

Принадено работно време   за един ден-4 часа и 13 минути

Следователно, за да се отплати на собствениците/ т.е. на мен и моите двама съдружници/, които му дават дневна заплата в размер на 17.5 лв., работникът трябва да работи три часа и 47 минути. Но в трудовия договор  пише, че той трябва да работи всеки ден по осем часа. Следователно за осем часа всеки работник създава нова стойност в размер на 36.96 лв. но получава само част от нея -17.5лв. Всички работници, за целия ден, създават нова стойност в размер на 443.55 лв. но получават като работни заплати само 210лв.

 

 Стойност на производството за месеца- c+v+m =22065 лв.

Производствени разходи за месеца       - c+v       =17394 лв.

Произведена принадена стойност         -         m   =  4671 лв.

Постоянен капитал - в т.ч.                                 c    =13194 лв.

Амортизации                                                               =   836 лв.

Материали и услуги                                                  = 12358 лв.

Променлив капитал-                                           v    =  4200 лв.

Необходим труд на работниците                      v    =  4200 лв.

Принаден   труд на работниците                      m   =  4671 лв.

Това означава, че 52.65% от създадената от работниците нова стойност, равняваща се на 4671 лв,, се присвоява от собствениците.      

Ако преминем от конкретния пример към обобщаване на теорията за принадената стойност, трябва да направим следния извод: работното време на работниците се дели на необходимо работно време, през което той изработва своето трудово възнаграждение, и принадено работно време, през което той създава за капиталиста принадена стойност, която капиталистът безвъзмездно присвоява и се явява източник на неговото натрупване.

По такъв начин същността на капиталистическата експлоатация е в това, че се произвежда принадена стойност и тя се присвоява от капиталиста.

Принадената стойност се създава само в сферата на материалното производство, но тъй-като стоките трябва да се реализират, производителите на тези стоки отстъпват част от печалбата на търговците на едро, а те на търговците на дребно в магазините.

Подобно е с отпускането на кредити от банките, чиято цена е лихвата.

Следователно всички доходи, с изключение на работната заплата, като печалбата, търговската отстъпка, лихвата, рентата и др. , са с един и същи източник-принадената стойност, която е абсолютно следствие от принадения труд на работниците в материалното производство.

Производството на принадена стойност и нейното натрупване е основен икономически закон на капитализма!

Тук се проявява едно от основните противоречия на капитализма, изтъкнато от Маркс: общественият характер на производството и частнособственическият  характер на присвояване на принадената стойност.

В какво се състои приносът на Маркс, какво ново казва и, всъщност, доказва той с неговата теория за принадената стойност, при положение, че за категорията принадена стойност са знаели още неговите предшественици.

”Щом  в ръцете на отделни лица бъде натрупан капитал, някои от тях, естествено, го използват да прилагат труда на трудолюбиви хора, които те снабдяват с материали и средства за съществуване, за да печелят от продажбата на техните изделия или от това, което техният труд прибавя към стойността на материалите.

При размяната на готовите изделия срещу пари, труд или други стоки над това, което е достатъчно да покрие цената на материалите и работната заплата на работниците, трябва да се плати нещо за печалбата на работодателя, който рискува своя капитал в това предприятие.

Следователно стойността, която работниците прибавят към материалите, се разпада в случая на две части, едната от които отива за плащане на работната им заплата, а другата за плащане печалбата на техния работодател за целия капитал, който той е авансирал под формата на материали и работна заплата. Той не би имал интерес да прилага труда на работниците, ако не очаква от продажбата на продукта на техния труд нещо повече от това, което е достатъчно да му възстанови неговия капитал, и не би имал интерес да прилага по-голям капитал, ако печалбата му не е до известна степен пропорционална на размера на неговия капитал”.

Богатството на народите”Адам Смит гл. VІ стр. 53

 ”Щом земята стане частна собственост, земевладелецът иска дял от почти целия продукт, който работникът може да отгледа на нея или да събере от нея. Рентата му е първата удръжка от продукта на труда, който се прилага върху земята. В редки случаи лицето, което  обработва земята, има с какво да се издържа до прибирането на реколтата. Неговата издръжка обикновено му се авансира от капитала на работодател-на арендатора, който прилага труда му и който не би имал интерес да го прилага, ако не получава дял от продукта на неговия труд или ако капиталът му не се възстановява с печалба. Тази печалба е втората удръжка от продукта на труда, който се прилага върху земята. Подобна удръжка за печалбата може да се прави от продукта на почти всеки друг труд. Във всички занаяти и манифактури повечето работници се нуждаят от работодател, който да им авансира материалите за тяхната работа, тяхната работна заплата и издръжка до нейното завършване. Той получава дял от продукта на техния труд или от стойността, която този труд прибавя към материалите, върху които се прилага, и в този дял се състои неговата печалба”.

Богатството на народите”Адам Смит гл.VІІІстр. 70

 

Това откъде произлиза принадената стойност са знаели още Адам Смит и Рикардо и не само те, но 

“Смит не е отделил като своеобразна категория принадената стойност като такава от своеобразните форми, които тя взема в печалбата и поземлената рента. Оттук у него-а още повече у Рикардо- многобройните грешки и недостатъци в изследването”-казва Маркс.

За да стигне до принадената стойност, като главна характеристика на капиталистическото пазарно стопанство, Маркс изследва икономическите категории, формулирани от неговите предшественици, като тръгва от стойността. Той изследва труда от страната на свойството му да създава стойност и разработва трудовата теория за стойността, с оригиналните си идеи за двуякия характер на труда и разменните форми на стойността, завършвайки с теорията за паричната форма.

Той обяснява как парите се превръщат в капитал и доказва, че капиталиста не купува труда на работника, а неговата работна сила, която се явява като стока на пазара. Потребителната стойност на стоката работна сила създава стойност, по-голяма от работната заплата, фиксирана в трудовия договор между капиталиста и работника.

По този начин той преодолява затрудненията на Рикардо да обясни еквивалентната размяна между капитал и труд с неговия закон за определяне стойността с труда. Разделяйки капитала на постоянен и променлив, той пръв детайлно с икономически пример обясни процеса на създаването на принадената стойност. Така той изведе принадената стойност, като самостоятелна икономическа категория и я анализира и обясни по начин, който не можа да направи никой от неговите предшественици.

Със своето произведение “Капиталът” Маркс обясни на света на какъв принцип функционира капиталистическата пазарна икономика, на основата на свеждането на стойността до труд, и свеждането на принадената стойност до принаден труд.

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев   www.peterhen.com