Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 Критика на критиката на трудовата теория за стойността

 

Не случайно отделих не-малко внимание на трудовата теория на стойността. Но моето внимание не се концентрира само върху онова, което е написал Маркс. В началото аз започнах с Адам Смит и завърших с Давид Рикардо. Идеята е свързана именно с теорията за стойността.

Класиците на английската политикономия дават основните характеристики и понятия на капиталистическия начин на производство. Именно те определят, че в основата на размяната на стоките стои човешкият труд. Те са създателите на трудовата теория за стойността, а не Маркс, на понятията стойност, потребителна и разменна стойност, принаден продукт или печалба.

Но идеята за двуякия характер на труда и формата на стойността, е оригиналният принос на Маркс за трудовата теория за стойността.Начинът, по който той развива трудовата теория за стойността, тръгвайки от стоката, използвайки разработките на класиците и разбира се най-много на Рикардо, затвърждава вижданията им, че стойността е труд, и че общото, което се изразява в разменното отношение или в разменната стойност на стоките, е тяхната стойност.

По-нататък формулира по-добре от Рикардо величината на стойността на стоката, като обществено необходим труд или обществено необходимо работно време за произвеждането на една потребителна стойност. След това въвежда понятието двуяк характер на труда, т.е. разкрива двуяката природата на съдържащия се в стоката труд. Този въпрос, наистина, се оказва фундаментален за разбирането на политическата икономия, от гледна точка на създаването на принадената стойност.

В процеса на производството, се установява, че потребителната стойност на стоката работна сила или конкретния труд създава стойност по-висока от работната заплата, фиксирана в трудовия договор. Това означава,че стойността на работната сила и стойността, създавана в процеса на нейното потребление, са две различни величини. Разликата между тях е принадената стойност или, както днес я наричаме, печалба.

Всъщност това е излишъкът, който е ябълката на раздора и стои в основата на всички противоречия, борби и войни в историята на човечеството!

“Като единство на трудовия процес и на процеса на образуване на стойност, производственият процес е процес на производство на стоки; като единство на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността, той е капиталистически  производствен процес, капиталистическа форма на стоковото производство”. пак там стр. 225

Вторият оригинален принос на Маркс е разработката на формата на стойността. Разглежда в исторически аспект процеса на размяна на стоки. Обосновава и развива постепенно простата форма на стойността в нейната цялост като относителната и еквивалентна форма, като обяснява как в процеса на историческото развитие тя преминава през разгъната  и всеобщата форма за да стигне до своята естествена форма, съществуваща днес-паричната форма.

Аз не искам да се говори за трудовата теория на стойността на Пети, Смит, Рикардо или Маркс. Аз искам да се говори за единна трудова теория за стойността на стоките. Това, че Маркс усъвършенства постигнатото до него е предимството на живеещия и творящия след тях, и разбира се на неговия гений. 

Така, че аз ще защитавам единната трудова теория за стойността!

Аз се постарах да повторя основните моменти от трудовата теория за стойността на Маркс поради следните съображения:

-за да стане ясно, че стойността е труд;

-за да стане ясно, че единствено трудът създава стойност, но трудът няма стойност;

-за да се проследи пътя от вложеното количество труд в една стока до нейната цена;

-за да стане ясно, че цената е паричен израз на стойността;

-за да стане ясно, че не парите правят стоките съизмерими, а

количеството вложен за тяхното производство труд;

 “Изследването на формите на човешкия живот, а следователно и техният научен анализ избират изобщо път, противоположен на действителното развитие. То започва post festum /със закъснение/, т.е. изхожда от готовите резултати на процеса на развитието.

Формите, които слагат върху продуктите на труда печата на стоки и поради това са предпоставки за стоковото обръщение, притежават устойчивостта на природни форми на обществения живот, преди още хората да са се опитали да си дадат сметка не за историческия характер на тези форми, които, напротив вече им се струват неизменни, а за тяхното съдържание. Така само анализът на стоковите цени доведе до определението на величината на стойността и само общият паричен израз на стоките даде възможност да се фиксира техният стойностен характер.

Но именно тази завършена форма на стоковия свят-паричната форма-не разкрива, а, напротив, вещно забулва обществения характер на частните видове труд, а значи и обществените отношения на частните производители”. пак там стр. 95

С този цитат на Маркс започвам защитата на трудовата теория за стойността. Защото той посочва точно начина, по който се критикува трудовата теория за стойността. От повърхността на действителността и повърхностно. Критики са отправяли Бьом-Баверк, Бернщайн, Конрад Шмид, Парето, Струве, Зомбарт, Реймон Арон, Лешек Колаковски, Джоан Колинс,Попър и др.

 

І. Първо, най-често се критикува, заради нейната неприложимост и липса на каквато и да е емпиричност.

 1. Цялата история на капиталистическото пазарно стопанство е най-голямото доказателство за верността, приложимостта и емпиричността на трудовата теория за стойността.

 2. Какво означава формулата на стойността на стоката: С+V+M?

Означава, че в стойността на всяка една стока влизат следните

елементи :

*С- разходи за суровини, материали, възли, детайли, инструменти, горива, енергия, услуги и др., които прехвърлят стойността си изцяло в стойността на стоката;

-амортизации-разходите за закупените сгради, машини, съоражения, автомобили, компютри, софтуер, ноу-хау, канцеларско оборудване, и др. , пренесени в стойността на части чрез годишни амортизационни отчисления, начислени в годишния амортизационен план на фирмите, в коя да е част по света или страна, където има счетоводни стандарти и нормален закон за счетоводство.

*V- разходи за работни заплати и осигуровки /тъй като през ХІХ век не е имало такъв тип разходи и те не са включени/;

*M-принадена стойност /печалба/;

Хайде сега да погледнем двата основни годишни отчетни документа на всяка фирма в Европа и най-вероятно по света:

-Отчета за приходите и разходите

-Счетоводен баланс

Този, който е правил отчет за приходите и разходите/ОПР/, той знае, че същия се съставя на база оборотна ведомост и има два основни раздела:

  • РАЗХОДИ
  • ПРИХОДИ

В разходната част основните пера са:

-разходи за материали;

-разходи за услуги;

-разходи за персонала в т. ч.

+разходи за заплати;

+разходи за осигуровки;

-разходи за амортизации;

-други разходи / например- командировъчни /;

-финансови разходи / лихви, такси, разлики от валутни курсове/;

-печалба;

-Всичко разходи / всички разходи+печалба /;

В приходната част основните пера са:

-приходи от продажби в т.ч.

+приходи от продукция;

+приходи от стоки;

+приходи от услуги;

-приходи от финансирания;

-приходи от продажба на материали;

-приходи от продажба на дълготрайни активи;

-финансови приходи;

-загуба;

-Всичко приходи /всичко приходи-загуба/;

Ако погледнем внимателно разходните пера в ОПР, ще открием в тях формулата C+V+M / с някои изключения, относно условно постоянни разходи, тъй-като Маркс разглежда преките разходи за производството. Условно-постоянните, общофирмените разходи се приспадат от печалбата/. Подобен е анализът на счетоводния баланс, още повече, че той изцяло се съставя на база оборотна ведомост.

Това означава, че цялата капиталистическа икономика се ОТЧИТА ПО ФОРМУЛАТА: C+V+M, и че цените на стоките са производствени цени, следват производствените разходи.

Какво по-голямо доказателство за емпиричния характер на трудовата теория за стойността.

 3. Стойността на стоката има обществена функция, която се изразява в следното:

-Стойността е регулатор на ефективността на производствените разходи на всички индувидуални и независими производители. Те сравняват своите производствени разходи с пазарните цени.

Ако пазарните цени са по-високи от производствените разходи, то тези производители са на печалба и продължават съществуването си на пазара, като осъществяват процес на просто или разширено производство. Ако производствените разходи са по-високи, тези производители са заплашени да се декапитализират и фалират, ако продължават да работят с високи производствени разходи, т.е. на загуба.

-Стойността е регулатор на конкуренцията в икономиката на свободния пазар в тясна връзка с капиталовия пазар и има стимулираща функция.

Когато дадена фирма намали производствените си разходи, следствие внедряване на нова технология, и увеличи производителността си, тя ще печели повече от другите фирми и може да си позволи да продава на по-ниски цени. Това принуждава останалите производители да инвестират в същата или в по-добра технология, за да са по-конкурентноспособни на пазара.

 4. Стойността е абстракция-не можеш да я видиш като цената, но цената е паричен израз на стойността. Тя е навсякъде и заедно с печалбата са най-важните икономически категории. Стойността е:

-като гравитацията-не я виждаш, но виждаш как планетите се движат в строго определени орбити;

-като електромагнитните вълни-не ги виждаш, но виждаш светлината, слушаш радио, гледаш телевизия, интернет;

-като атомите-не ги виждаш, но виждаш как при химичните реакции се раждат нови синтетични материали, нови съединения, виждаш гъбата при ядрения взрив над Хирошима;

-като електромагнитното поле-не го виждаш, но виждаш как електромотора на водната помпа след включването на електрическия ток следствие на електромагнитното поле завърта ротора примерно на 3000 оборота в минута, оттам турбината засмуква водата и ти поливаш рай-граса в двора на къщата си.

 

ІІ. Критика по отношение на това, че стойността е неизмерима и никой не може да посочи стойността на дадена стока чрез необходимото време.

Мога да кажа на тези, които лансират тази идея следното:

-първо не познават производствения процес;

Производственият процес е сложен процес, в който има множество условия, които трябва да спазиш за да произведеш изделие, което да се котира на пазара, да бъде печелившо, т.е. количеството произведени изделия да възвърне направените разходии и да носи печалба. Едно от тези условия е да създадеш такава технология, при която да няма тесни места. Един пример от мойта практика:

Както споменах в началото на книгата, първото ми работно място беше Заводът за асинхронни електродвигатели, където всеки ден се произвеждаха средно по 400 броя асинхронни електродвигатели с мощност от 3-30 квт..

Това означава, че всеки ден е необходимоза монтаж на трите конвейра следните основни възли и материали:

-400 бр. бобинирани статорни пакети набити в кожух-корпуспакети

-400 бр. вал-ротори

-800 бр. щитове

-800 бр.лагери

-свързочни материали и дребни шайби, пластини и др.

Изработването на статорните пакети може да стане с различни по производителност преси-ръчни, механични, автоматични. След това те може да се бобинират ръчно или с машинен бобинаж.

С две думи искам да кажа, че за да се стикова процесът на производството трябва управляващите на производствения и технологичния процес да имат информация за времетраенето на всяка технологична операция-например:

-времето за щанцоване на ламели за един статорен пакет;

-времето за бобиниране на един статорен пакет;

-времето за изработка на един вал;

-времето за заливане на един ротор;

-времето за импрегнация на статорните пакети;

-времето за монтаж на един двигател;

-времето за боядисване и опаковане на един двигател и т.н.

давам няколко от най-важните операции, но мога да изброя още десетки. Първата ми работа беше икономист-плановик на монтажен цех и още от първия ден разбрах колко важно е да се стиковат отделните предмонтажни производства. За това в завода имаше специалисти, наречени нормировчици в отдел Труд и Работна заплата, които с хронометри засичаха всички производствени операции и имаха сборно работно време за производството на всеки един двигател. Така те определяха и нормите за сделното заплащане.

По този начин се изчисляват всички трудови операции, като се започне от рудника и се засича например за колко време се добива един тон боксит или коя да е руда. След това се отива във флотационните производства, пещите и накрая се засича, че един тон алуминий №13 се произвежда за еди колко си часа. Така, че всеки материал, всеки инструмент, всяка машина и така до безкрайност могат да се измерят като производствено време. Например в заводите за производство на електродвигатели в гамата от 3 до 30 квт. по света, има различна производителност и различно време за производството на един двигател. Те формират обществено необходимото работно време и както ценовата информация показва разликите не са големи. Конкуренцията изравнява възможностите.

 

-Второ най-важното-не познават процеса на познание в историята на човечеството и не са чели внимателно “Капиталът” на Маркс.

 В историческия процес на размяната хората постепенно получават нещо, което сякаш е убягнало от погледа на всички критици на теорията за стойността.    

Това е човешкият опит!

Този опит се формира в продължение на хиляди години, благодарение на перцепцията, т.е. на сетивното възприятие като отражение на обектите и нещата в т. ч. на трудовия процес и създаването на материални блага в съзнанието чрез сетивните органи.

Перцепцията се отнася до възприятието, до непосредственото отражение на действителността от чувствените органи. Възприятието е познавателен психичен процес, при който в мозъчната кора в тяхната цялост се отразяват предмети и явления от околната среда при непосредственото им въздействие върху сетивата. Възприятието позволява да се разбира и интерпретира заобикалящата човека среда.

Разум означава висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи, разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоционалността и волята. Защото разумът мисли, анализира, търси доказателства, търси логика, обяснение, опитва се всичко да вкара в определени понятия, рамки, да му сложи епитет, да го сравни с нещо, да го определи като добро или лошо. Разумът позволява да видиш нещо, което не се разкрива непосредствено и при пръв поглед. Наред с това да забележиш нещо означава да го отбележиш сред нещата, които го заобикалят, насочвайки вниманието си именно към него, да си отбележиш нещо, да си го маркираш с особен индекс в съзнанието.

Да забележиш нещо, това означава да го отличиш или да го разграничиш от заобикалящите го, а това е тясно свързано с рефлексивния акт на това да си го набележиш, да го направиш обект на вниманието си, и да го запомниш.

По този начин, по пътя на опознаването и осъзнаването на процеса на производство и размяна на материални блага, хората са придобивали своя опит и са го предавали на поколенията. Те са наблюдавали производствения процес хиляди пъти, с помощта на паметта, са запомняли за колко време, с колко хора са произвеждали определено количество продукти на труда. Те са наблюдавали хиляди пъти в процеса на търговията на пазара как стоките се разменят помежду си и как тези пропорции придобиват обичайна трайност, постоянната размяна на стоки се превръща в обществен процес.

“Хората, които си разменят продукти, се интересуват практически, преди всичко, от въпроса, колко чужди продукти получават срещу своя собствен продукт, т.е. в какви пропорции се разменят продуктите помежду им. Когато тези пропорции узреят до известна обичайна трайност, те изглеждат като да произтичат от самата природа на продуктите на труда, така че напр. един тон желязо и 2 унции злато са равностойни, също както 1 фунт злато и 1 фунт желязо са еднакво тежки, въпреки техните различни физически и химически свойства. В действителност стойностният характер на продуктите на труда се затвърдява едва чрез тяхното реализиране като стойностни величини. Последните непрекъснато се променят, независимо от желанието, предвиждането и дейността на разменящите. Тяхното собствено обществено движение приема за тях формата на движение на вещи, под чийто контрол те се намират, вместо сами да го контролират. Необходимо е пълно развитие на стоковото производство, докато от самия опит израсне научното разбиране, че частните видове труд, извършвани независимо един от друг, но всестранно зависими един от друг като естествено развили се звена общественото разделение на труда, постоянно биват свеждани в определени пропорции към тяхната обществена мярка, тъй като работното време, обществено необходимо за произвеждане на техните продукти, насилствено си пробива път като регулиращ природен закон сред случайните и постоянно колебаещи се разменни отношения на техните продукти… пак там стр. 94-95

 Какво означава човешкия опит в производството на хляб?

 Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история.

За производството на хляб и хлебни изделия  основни суровини са брашното и водата. Допълнителни суровини са пресуваната мая, солта, яйцата,  захарта, мазнините,  млякото и  млечните продукти,  ядките, ароматизиращите и вкусовите вещества. Времето за направата на един хляб, в зависимост от вида му, е от 45 min до 3 часа. В много култури хлябът представлява метафорично описание за  постигане благоденствие на народа. Известен е римският политически израз „хляб и зрелища“, благодарение на прилагането му в действителност редица владетели са се задържали на власт. Изразът „хляб-победител“ за семейството означава постигането на успехи. Подобно значение има и изразът „да поставя хляба на масата“. По време на Октомврийската революция в Русия Ленин използва израза „Мир, земя и хляб“. В славянските култури изразът „хляб и сол“ описва гостоприемството на населението.

В Индия хлябът е сред основните потребности на населението и се свързва с израза „хляб, дреха и къща“. В Израел пък хлябът се използва във фраза, характеризираща трудолюбието В повечето англоговорящи страни хлябът се свързва с постигането на богатство.

Първите хлебни изделия са най-вероятно под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода. Вероятно те са приличали на съвременната мексиканска тортиля, индианските царевични питки, шотландските овесени питки или индийската инджера.

Съхраняването на брашна и жито в големи количества води до появата на стратегически зърнени резерви -житници. Една от теориите за създаване на първите урбанистични селища и градове е именно появата на житниците. В Древен Египет преди 3000 години са създадени първите мелници и хлябът се приготвя в домовете. По-големи хлебопекарни има само в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди за изхранване на работниците. В тях хлябът се прави само от роби. Бухналият хляб е открит именно от тях, отначало като спонтанна ферментация на тестото, а впоследствие-като предизвикана от ферментиращ гроздов сок или хмел. Заквасването довежда до появата на различни видове теста и съответно на различни видове хлебни изделия. Древногръцкият писател Атеней описва различните видове хляб, които са били разпространени в Древна Гърция. Хлебопроизводството става обществен занаят едва в разцвета на Римската империя. Тогава се появяват и първите обществени пекарни, които  изхранват населението.

В Средновековна Европа хлябът предимно е ръжен и става основна храна, дори се използва като чиния. Едва в 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните чинии остават в миналото. Нарязаният хляб се появява през 1928 година, когато Ото Фредерик Роведер изработва машина, която не само реже хляба, но и веднага го опакова, за да не се разваля или изсъхва.

Друга революционна придобивка е механизирането на ферментацията през 1961 година, което допринася за много по-краткото време за приготвяне на закваската.

Това значи милиарди пъти хората са повтаряли процеса смесване на брашно, вода, сол, мая, и др. допълнителни  продукти и образуване на тестото, втасването му, формоване на хляба и изпичането му. Това е огромен опит, при който в съзнанието на човека е запечатан  всеки миг от приготвянето на хляба. Човешкият опит в миналото, натрупан благодарение на перцепцията и осмислен от човешкия разум, е точният, човешкият хронометър за измерване необходимото работно време за производството на един хляб.

За това говори Маркс в последния цитат или поне така аз разбирам човешкия опит.

 

ІІІ. Критика за това, че няма преход от стойността към цената и че цената се определя не само от фактора обществено необходимо време труд.

 В книгата си -”Основни направления на марксизма”-Лешек Колаковски, след като “научно” е доказал твърдението си, че стойността е неизмерима, прави подобен извод: “Ако все пак стойността не може да се изчисли, независимо от цената, тогава твърдението, че цените, фактически, се движат около действителната стойност, не може, по никакъв начин, да бъде проверено”…След като няма преход от стойността към цената, няма и преход от теорията за стойността към описанието на действителните икономически процеси”. стр.384-385

С това Колаковски иска да ни каже,  че няма трудова теория за  стойността, а от това следва, че няма и теория за принадената стойност. Той не обяснява,/а и не само той/ как тогава се появява печалбата, но ако му се наложи ще я свърже сигурно с размяната на пазара, или, че тя си е естествена съставна част в цената.

С това Колаковски ни казва, че няма Уйлям Пети, частично-Адам Смит, няма Давид Рикардо, а за Маркс, че изобщо не е съществувал.

И все пак “криво да седим право да съдим”.

Лешек Колаковски е прав в друго, в това, че комунизмът на Маркс, в този исторически период на развитието на човечеството, е най-голямата фантазия на  ХІХ век, въплътена в “теоретичната цялост на научния социализъм”. Проблемът на Колаковски, като един високо интелигентен полски философ и историк на философията, че той не разбира от икономика и пренася отношението си към  ”Капиталът” от отношението му към “научния социализъм”.

Да, наистина, хипотезата или прогнозата на Маркс за социализма се оказа не достатъчно добра, но да правиш прогноза за развитието на човечеството е най-сложната работа и шансът ти за успех е минимален. Това не значи, че “Капиталът” не е един от най-добрите, а според мен, най-добрият анализ на капиталистическата икономическа система.

Нима Пеле не направи едни от най-слабите прогнози във футбола и никога не позна кой ще е новият световен шампион, но това никак не намалява ореола му на най-великия футболист на терена до този момент отбелязал над 1000 гола и три пъти световен шампион с Бразилия.

Колаковски разглежда нещата, които са на повърхността, където се вижда етикета на цената.Той не е разбрал дори историческите форми на стойността, а камо ли, че цената е паричен израз на стойността, и че парите имат две функции:

-мярка на стойността;

-мащаб на цените;

Ще се върна отново към моя пример за помпата от 2005 година.

Водна помпа ZTA 6/12 = 12 грама злато, това равенство означава, че тази помпа струва двеста лева или 119$, тъй като курса тогава е приблизително 1$=1.68 лева, т.е. цената й е 12 грама злато.

Като мащаб на цените, парите изразяват количеството злато, съдържащо се в цената на стоката. Превърнатата форма на стойността на стоката чрез парите в цена на стоката е разковничето, а като установена тежест метал,  парите служат за мащаб на цените.

Аз разгледах трудовата теория за стойността по схемата развита от Маркс и заради твърдението, че стойността на една стока се формира не само от фактора труд, но и от други фактори, например машините или конят на Лешек Колаковски.

Колаковски не разбира,че всичко е труд в стойността на стоката. Вземаме формулата

C+V+M  и разсъждаваме:

-C-това са машини, съоражения, сгради, инструменти, материали, възли, детайли, горива енергия- минал  овеществен труд опредметен в тях;

-V-това е работната заплата на работниците, произвеждащи стока- та, това е част от новосъздадената стойност, която работниците прехвърлят в стойността на стоката

M- това е принадената стойност, създадена от работниците, която работодателите не заплащат, другата част от новосъздадената стойност, наречена в гражданския смисъл на думата-печалба.

Твърдението на Колаковски, че капиталът, като организираща производството сила, увеличава производителността на труда, т.е. увеличава потребителните и разменните стойности, означава, че капиталът, т.е. машината, конят или магарето, създават стойност.

“Можем да си представим общество, в което цялото производство е автоматизирано, тоест не се създават никакви стойности/ в Марксов смисъл/, но се произвежда огромно количество богатство, сиреч потребителни стойности. Никакви логически, физически или икономически закони не пречат това въображаемо общество да е основано на капиталистическа собственост, макар че то изобщо не би ангажирало работници в продукцията, тоест не би използвало ”жив труд”. пак там стр. 389

Някой да е виждал кон или магаре да орат сами, без да ги управлява човекът. Дори автоматизираната линия се нуждае от поне един човек, който да пуска и спира линията и да я зарежда с материали.

Същата линия има нужда от подръжка, от ремонт и смяна на резервни части, и контрол по време на работа. Подобен тип машини работят обикновено минимум на две смени, тъй като са много скъпи и амортизациите са много високи. Това означава втора или трета смяна. Готовата продукция, дори да е автоматично пакетирана, наредена в палети, трябва да бъде транспортирана до клиента, за което е необходимо шофьор с превозно средство. Някой да е виждал готовата продукция сама да се товари и камион сам да се движи от склада за готова продукция към портала на фирмата  на път за клиентите?

Представете си “въображаем автоматизиран завод за производство на бира”, където няма нито един работник, само собственик или собственици. Няма да има “жив труд”, т.е. собственикът няма да плаща заплати, няма да експлоатира никой и ще произвежда много “предмети за потребление”. Примерът на Колаковски няма нито техническа, нито икономическа основа.

Та, кой ще купува тези стоки щом обществото е капиталистическо или по-образно казано - кой ще пие тази бира, има огромно предлагане на стоки, пък “няма жив труд” т.е. няма работници, няма търсене. Най-вероятно собствениците на тези автоматизирани заводи ще си изкупуват стоките сами.

Според мен, “въображаемото общество с автоматизираните заводи” на г-н Колаковски ми прилича повече на социализъм, защото социализмът е общество в което се задоволяват потребности, производството не е основано на принципа на печалбата, а да задоволява жизнените потребности на хората. Казвам го това, не защото при обществото, в което живяхме не се произвеждаха стоки, и че нямаше категорията печалба.

Но същността на социалистическата система е основана на задоволяване на потребности, за разлика от капитализма, където производството на стоки се осъществява с един основен мотив-печалба. Разбира се това е толкова кратко обяснение на принципната разлика на тези общества, но в тази книга моята цел е съвсем друга. Иначе имам да кажа доста различни неща от г-н Колаковски, макар че сме на едно и също мнение, че сталинският модел е отвратителен.

Проблемът на Колаковски, е че неговото “въображаемо общество” никога няма да се случи, докато социализмът на Маркс има шанс след хиляда или две, три хиляди години да се случи. Нима капитализмът не се зароди през ХІІ, ХІІІ век в италианските градове и чак през ХVІІІ и ХІХ век се утвърди като господстваща икономическа система.

 Какво представлява дебелата дървена сопа, заостреното дърво, копието, лъкът и стрелите, мечът, стенобойната машина за хвърляне на камъни, пистолетът, пушката, иглата, вретеното, ножът, чукът, ралото, инструментът, приспособлението, машината? Всички те са творения на човешкия труд. Те са продължение на човешката ръка и човешкия мозък, т.е. на човешкия труд. Хората са ги създали да си улеснят дейността, да влагат по-малко усилия, да увеличат производителността на своя труд.

Няма и не може да има автоматизирана линия без управлението на човека, без неговия контрол. Когато влезеш рано сутрин в някой цех преди да са дошли работниците е толкова тихо и пусто, машините стоят, наредени една до друга, тихи, безмълвни, сякаш са безпомощни. Могат ли машините да работят сами, някой да е виждал такова нещо, освен в сънищата си.

Сигурно г-н Колаковски е сънувал, когато е написал, че капиталът, т.е. машината, създава стойност.   

Нито магарето или конят на Колаковски, впрегнати с плуг, могат да орът без човешка намеса, защото без човек на магарето първата му работа ще бъде да започне да пасе тръни или да подгони магарицата от съседната нива, нито машината може сама да произвежда потребителни стойности.

Инструментите, като шублер, стругарски нож, фреза, машините-са опредметен застинал човешки труд, продължение на физиката и ума на човека, те са част от цялостния труд на човека и не могат да се разглеждат като отделен фактор, който създава стойност, защото сами без управлението и контрола на човек те са безполезни. Същото е с човешките органи, сърцето може да е здраво, но когато мозъкът не функционира и умира, и сърцето спира.

Тезата, че капиталът, като организираща производството сила, увеличава производителността на труда означава, че се увеличават произвежданите стоки и това е абсолютно вярно. Но не може да бъде вярно твърдението, че машините създават стойност.

Новосъздадената стойност се създава от труда на работниците, които работят на машините. Когато се въвеждат нови машини, обикновено, се съкращават работници и се увеличава броя на произведените стоки. Това означава, че се намалява времето на необходимия труд за сметка на принадения труд или образно казано - увеличават се бройките произведени стоки, за които собственикът не заплаща никакъв труд, т.е. увеличава се печалбата. Но това се случва, когато разходите за погасителни вноски и лихви към банката при ползване на кредит, както и амортизациите на новата машина са по-малки от икономията на фонд работна заплата, и имаме увеличена производителност.

Колаковски неправилно тълкува,че увеличената производителност, като свойство на капитала,  СЪЗДАВА СТОЙНОСТ.

Трудът на човека създава стойност.

Машината помага да се увеличи производителността на труда, но самата тя, без управлението на човека, нищо не може да създаде и прехвърля стойността си на части в стоката.

Това твърдение, между другото, е на Рикардо, който също счита, че капиталът помага само за увеличаване на потребителните стойности. Колаковски погрешно счита, че с въвеждането на нова машина в едно производство и се увеличи производителността на труда, в рамките на осем часа при същите работници, то вложеният труд остава същият и увеличението на броя на произведените стоки сякаш се дължи на новата машина. Погрешно впечатление за същността на труда.

 Накрая Колаковски заключава:”Твърдението на Маркс, че стойността не се умножава благодарение на капитала, е просто логическа дедукция от самата дефиниция на стойността; не можем да го отхвърлим, щом сме приели дефиницията; но нито логическите, нито емпиричните основания са достатъчни, за да я приемем. Това, че капиталът спомага за увеличението на потребителните стойности/чрез организацията на труда/, не противоречи на тезите на Маркс; обаче въпросът за нарастване на общественото богатство и неговата подялба няма връзка с теорията, която разглежда труда само като източник на стойността, защото нарастването на разменните стойности/за разлика от увеличаването на стоките и техните цени/ само по-себе си няма значение за обществото. Значение има количеството създавани блага, формата на тяхната продажба, на разпределение, експлоатацията. Обаче при изясняване на всички тези въпроси убеждението, че само работникът създава стойности, с нищо не помага, освен да подхранва възмущението, че”единственият истински” производител получава малък дял от продуктите на своя труд, докато капиталистът печели само по силата на своята собственост, без да участва в увеличаване на благата”. пак там, стр.390

Тук, в заключението си по този въпрос, Колаковски категорично показва, че не разбира същността на процеса на труда. Разбира се, че капиталистът умножава общественото богатство, като закупува нови машини и увеличава производителността на труда, т.е. увеличава броя на произвежданите стоки и оттам печалбата си, просто защото това е основният му интерес, или иначе казано, той закупува нова машина, за да спечели повече, а не защото трябва да произведе повече стоки. Но увеличението на общественото богатство не идва с акта на закупуване на по-производителните машини, а от акта на работа на работниците с тях. Това, че се създават повече потребителни и разменни стойности, не значи, че машините създават стойност.

 

Колаковски има право затова, че Маркс игнорира ролята на предприемача. Той го забулва зад понятието капитал. Независимо , че в том 3-ти, глава ХХІІІ-та, разглеждайки категориите лихва и предприемачески доход той казва:” Но ние видяхме, че нормата на печалбата зависи в самия производствен процес не само от принадената стойност, но и от много други обстоятелства, от покупната цена на средствата за производство, от методите на производство, които са по-производителни, отколкото средните, от икономията на постоянен капитал и т.н. И ако оставим настрана производствената цена, то от отделните конюктури, а при всяка конкретна предприемаческа сделка от по-голямата или по-малка ловкост и предприемчивост на капиталиста зависи дали и в каква степен той купува или продава, над или под производствената цена, и дали по този начин си присвоява, в процеса на обръщението, по-голяма или по-малка част от съвкупната принадена стойност”.  Карл Маркс, Капиталът, т. 3, глава ХХІІІ, стр. 432

Тук Маркс, в не-малка степен, загатва за изключително важната  роля на  предприемача или управлението на целия бизнес цикъл.

Тук той иска да ни каже, така го разбирам аз съобразно моя производствен и икономически опит, няколко важни неща:

-от капиталиста зависи, какви трудови условия създава, т.е. на каква цена закупува материалите,  възлите, детайлите, приспособленията, инструментите, горива, енергия, услугите, машините и съораженията, сградите и земята, за какви работни заплати сключва договори с работниците, и каква технологична организация създава на производството. Тази роля на капиталиста се е развивала в исторически порядък.            По времето на Смит тя е била определяща и е зависила изключително от него.

По-късно, в началото на ХІХ век когато е живял Рикардо и особено във времето на Маркс, когато индустриалната революция ражда едрото машинно производство и мощните концерни и акционерни дружества, управлението се осъществява, както и днес, от бордове на директори, а по-надолу в йерархията от множество специалисти. Раждат се колективните форми на управление. По този начин капиталистът подготвя  производствените условия и това е негово дело и интерес. След което започва най-важното - процесът на производството.

-В процеса на производството работниците създават стоки с определена производствена цена, те са тези, които, със своите физически и умствени способности, обработват суровините и материалите с помощта на машините, и ги трансформират във възли и детайли, монтират ги и създават продуктите на труда. Работниците, в процеса на труда, прехвърлят стойността на постоянния и променливия капитал в производствените разходи. Това е актът на единичния производител. Но в този отрасъл, да вземем отново производството на хляб, има множество производители с индувидуални производствени разходи, които, чрез своето конкурентно действие на пазара, определят стойността на стоката - хляб. Това е обществено необходимото работно време. Около тази стойност се разполагат най-масовите продажби на хляб. Цените на хляба са различни, но те гравитират около тази стойност. Цените на хляба са функция на производствените разходи или  на обществено необходимото работно време. Производители, чийто производствени разходи са по-ниски от цените на, които продават ежедневната си продукция от хляб, продължават да съществуват на пазара и могат да продължат процеса на производство или възпроизводство, в зависимост от размера на печалбата си.

-след формиране на производствените разходи, които определят ефективността на производството, капиталиста също може да повлияе на съвкупността на собствената си печалба, като например:  “от по-голямата или по-малка ловкост и предприемчивост на капиталиста зависи дали и в каква степен той купува или продава -  над или под производствената цена”. Маркс, Капиталът, т. 3, глава ХХІІІ, стр. 432

 Той може да продаде стоките си над и под  производствената си цена в зависимост от ситуацията:

-в зависимост от закона за търсенето и предлагането;

-необходимостта от спешни парични средства за изплащане на   главница и лихви по кредити;

-закупуване на материали за  производството;

-изплащане на работни заплати;

-плащане на данъци;

-закупуване на нови машини;

Тук може да се изреждат още много причини, при които капиталистът или управлението на фирмата може да влияе върху обема на печалбата си и това се случва днес милиони пъти в икономиката.

Ще дам пример от собствената си практика. Винаги съм имал ценоразпис на изделията си и етикети на цените на помпите си в магазина. Но в цеха, не-рядко, ми се е случвало да дойде клиент и да търси по-спешност водна помпа. Аз виждам и усещам клиента, че е нетърпелив, външния му вид е добър, или колата, с която е дошъл е луксозна и спокойно му обявявам по-висока цена. Почти  винаги сработваше. Или съм имал заможни клиенти, които плащат винаги, независимо че цените са по-високи. Но това е отклонение от правилото. Налагало ми се е също да продавам под цената, за спешни нужди.

 

ІV. Критика на твърдението на Маркс, че работникът продава своята работна сила, а не труда си.

“Ако заедно с Маркс приемем, че трудът, в качеството му на източник на стойности, сам по себе си не притежава стойност, от това не следва, че той не подлежи на продажба; все пак, според Маркс, продават се различни неща, които нямат стойност, включително и дейности, които не създават стойности в неговия смисъл на думата”.”Основни направления на марксизма”Л. Колаковски стр. 393

Този йезуитски цитат на Колаковски, опирайки се на твърдението на Маркс, че стойността е труд, но трудът няма стойност, той използва, за да каже, че има неща, които нямат стойност, но се продават, значи труда може да се продава. С това иска да каже, че има еквивалентност в размяната между двамата- капиталист и работник, и всеки получава своето, работникът заплатата си, а капиталистът печалбата си като награда за инвестицията си.

Но тук той  изпада в затрудненията на Рикардо. Всъщност той това изобщо не го разбира, както и не разбира откъде идва печалбата. Той не разбира примерът, който дава Маркс, че работникът през работния ден известно време работи за своята заплата, а в останалото време създава принаден продукт т.е. незаплатен труд. Този въпрос ще го доизясня с примера за принадената стойност от моята практика.

 

В заключение към критиката на трудовата теория на стойността, освен моите аргументи против тази критика, ще добавя мнението и на други  икономисти и общественици:

“ За стоки, които могат да се произвеждат във всякакви количества, т.е. стоки, които са били в центъра на вниманието на Марксовата теория за стойността, е много лесно да се демонстрира, че в рамките на цялостния модел на цените се определят от трудовата теория за стойността". Л. Йохансон

Мнението на А. Дени, относно предложеното от Маркс и оспореното от Бьом-Баверк решение за превръщането на стойностите на стоките в производствени цени," можа най-после да бъде доказано, благодарение на съвременните методи за икономически анализ. По този начин, следователно, е напълно потвърдена тезата, която е в центъра на Марксовия анализ и според която конкуренцията преразпределя между капиталистите една част от създаваната от труда стойност и принадена стойност"

"Марксовата теория за стойността представлява научно обяснение на капиталистическото общество" А. Медио

"...Марксовата теория за стойността е пътепоказател, който трябва да бъде следван, за да се намери изход от пустинята на теоретична- та безизходица..." Р. Мек

 Неорикардианецът П. Сраффа, който се отказва от идеите на маржинализма и според А. Ронкалия той "се връща към теоретичната схема на Маркс", нанася унищожителна критика на неокласицизма, която отразява неговото убеждение в превъзходство на трудовата теория за стойността, доведена от К. Маркс до нейния логически завършек и най-голяма висота.

"Сходството и взаимозависимостите между теорията за цените в моделите за междуотрасловите връзки и Марксовота трудова теория за стойността са разкрити от Камерон, Моришима, Ситън, Йохансон и Шварц"- подчертават Е. Хънт и А. Шварц. Имайки предвид това А.Дени пише:"Ето защо е лесно де се разбере, че разпространението на метода на Леонтиев допринесе неимоверно много да се привлече вниманието на всички икономисти върху системата на Маркс".

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев -www.peterhen.com