Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Единна трудова теория за стойността

 

 Развитието на ПОЛИТИКОНОМИЯТА под формата на т.н. икономикс от времето на маржинализма, Маршал, Кларк, Кейнс, Неокласическия синтез, Институционализма, Посткейнсианството, Неолиберализма на Фридман, Лафер и Лукас, като цяло изпратиха Трудовата теория за стойността в архив, като нещо ненужно и архаично, създадено в миналото и нямащо нищо общо с бъдещето.

Сериозни аргументи в тази посока има не-малко:

-Неокласиците считат, че принципите на трудовата теория за стойността не са в състояние да обяснят:

+ динамичното развитие на индустрията и пазарите, които се съпровождат, от икономически кризи с тежки последствия. Ясно се вижда, че пазарите вършат чудесна работа и задоволяват все повече и повече потребности с разнообразието на стоките. Но от друга страна понякога те са разрушителни и плашещи. Тези принципи не са в състояние да обяснят и озаптят пазарният фундаментализъм;

+ те имат критично отношение към класическата политикономия по отношение на теорията за стойността, която е подценила анализа на влиянието на потребителната стойност на стоката, за да се аргументира ролята на субективната оценка на купувача при определяне на цената в процеса на потребителското търсене. Интересите на хората и динамично развиващите се пазари тясно се преплитат и отчетливо се вижда тясната връзка  на индувидуалния егоизъм и пазарния механизъм, но при кризисни ситуации преминават в антагонизъм. Огромното разнообразие от стоки и развиващите се пазари постепенно насочват вниманието на потребителите от количеството и производството, към качеството и потреблението на стоките. Така неокласиците насочват своя анализ към сферата на размяната и потреблението. Вместо изследване на отношенията между труда и капитала в производството и разпределението на богатството, те насочват главно внимание си към изучаване отношението на човека към стоката.

- Какво може да помогне Трудовата теория за стойността за макроикономическото регулиране, което се налага, като абсолютна необходимост след Великата депресия, обосновано теоретично от Кейнс. Изучавайки макроикономиката Кейнс разбира, че тя е изключително сложна система, в която съществуват множество сфери, отрасли и фактори, които са в сложна зависимост и взаимодействие:

+производство или предлагане на стоки, чието развитие зависи от наличния капитал, работната сила, техническия прогрес и привличане на инвестиции;

+потребление на стоки: потребителски или с дълготраен характер;

+финансова система-обмена, размяната или реализацията на стоките е немислима без финансово-паричните потоци;

+пазарите-трудови, финансови, стокови или целия пазарен механизм освен от обективни фактори се намира под въздействието и на психологически фактори;

Т.е. целия процес на възпроизводство в пазарната икономика, в основата на която стои развитието на частната инициатива подлежи на макроикономическо регулиране.

-икономическото учение на Маркс изложено в “Капиталът”, в основата на което стои теорията за принадената стойност, която разкрива процеса на експлоатация и присвояване на чужд труд. Теорията за принадената стойност е разработена на базата на Трудовата теория за стойността.     Целта на това учение е премахване на частната собственост, основата на капитализма.

Ето защо беше “забравена” трудовата теория за стойността.

Аз не случайно разгледах, според моите виждания, основните икономически теории и такива проблеми на капитализмът, като икономическите кризи, дълговете и концентрацията на капитали. Игнорирането на трудовата теория за стойността доведе до “изкривяване на капитализма”, на реалната икономика. 

Появиха се:

- фиктивни пари, зад които не стои никаква стойност;

- многократно увеличаване на цените на стокови и финансови активи, на база спекулативно търсене и предлагане;

-създаване на рискови активи от финансови инструменти, работещи на база бъдещи приходи;

-кредитиране без обезпечени резерви;

-раздаване на финансови средства без никакво обезпечение;

-монополни финансови и корпоративни печалби;

-огромни държавни, домакински, корпоративни и на финансови организации дългове;

-концентрация на богатството в света в малък брой хора;

Издигането на пиедистала на закона за търсенето и предлагането, “което определя цените на стоките” доведе до отпадането на златния стандарт и появата на фиктивните пари, до появата на плаващи валутни курсове, до огромната волативност на стоковите и финансовите пазари.

Крайно време е да се разбере, че цените са паричен израз на стойността, а стойността е труд. Това означава, че зад цената на стоката стои определено количество човешки труд. Не може производствените разходи да са почти едни и същи, а цените след кратък интервал от време да са двойно по-големи.

Търсенето и предлагането трябва да са средство за възстановяване на равновесието на пазара, а не да създават волативност в цените.

Трудовата теория за стойността/ законът за стойността/ не може пряко да регулира Макроикономиката т.е да осигури:

-висок растеж на националния доход в т.ч. работни заплати;

-висока заетост и ниска безработица;

-ниска инфлация;

-ефективно търсене;

-стабилни ръстове на инвестициите;

-да регулира лихвения процент;

-да регулира икономическите цикли.

Трудовата теория за стойността или закона за стойността, обаче има огромно значение за разпределение на материалните блага и ценовата стабилност, като има следните функции:

-регулираща функция-състои се в това, че закона за стойността, чрез цените, регулира обемите на производство и продажби на отделните стоки, а заедно с това структурата на цялото обществено производство, разпределение на средствата за производство и труд между отраслите.

Това регулиране става чрез отклонение на цените от стойността на стоките на пазара.

Равенството на търсенето и предлагането при дадено равнище на цените позволява да се съхрани стабилния обем на производство. Ако търсенето на стока е по-малко, отколкото нейното предлагането, то цената ще бъде по-ниска от стойността. Производството на тази стока ще стане икономически неизгодна. Това ще доведе към съкращение производството на неизгодната стока, към преместване на капитала и работниците в други отрасли.

При превишение търсенето над предлагането цената на стоката ще бъде по-висока от нейната стойност, което ще доведе до разширение на производството, приток на капитали, средства за производство и работна сила в изгодните отрасли. По този начин структурата на общественото производство се  привежда в съответствие със структурата на обществените потребности, по-точно, с платежноспособното търсене на стоки и услуги. Това осигурява икономика без дефицитни стоки, предупреждава за стоков дефицит и обезценяване на парите.

Стойността на стоката има обществена функция, която се изразява в това, че стойността е регулатор на ефективността на производствените разходи на всички индувидуални и независими производители;

-стимулираща функция- състои се във въздействието на намаляване на разходите на производство, повишение на производителността на труда, ефективността на производството на база внедряване постиженията на научно-техническият прогрес. Цената на стоката се колебае около средните обществено необходими разходи на труда. Това значи, че пазарът създава постоянно икономическо стимулиране на стокопроизводителите, мотивира ги към снижаване на индивидуалните разходи на производство на товара, което им обезпечава устойчиво положение напазара. Но за това всеки стокопроизводител е длъжен да повиши производителностат на труда, рационално да исползва материално-техническите ресурси, да повиши качеството на стоките на база нова техника и технологии на производството.

Законът за стойността диференцира стокопроизводителите, осуществява социалното разслоение под влияние пазарната конкуренция и отклонение на индивидуалните разходи на производството на стоки от равнището на общественно необходимите разходи на труда. Законът за стойността  благоприятства съчетанието на малки, средни и големи производства, многообразието на стопанските форми. Но в условия на конкуренция слабите губят стопанската си самостоятелност, попадат в зависимост от по-големите и по-силните.

Стойността е регулатор на конкуренцията в икономиката на свободния пазар в тясна връзка с капиталовия пазар.

По такъв начин, законът за стойността изразява отношението на цените към обществено необходимия труд, изразходван за производството на стоките. Колкото повече труд е изразходван за производството на каквато и да е стока, толкова повече се налага да се плати за него. Но на процеса на покупко-продажба действат не само трудоемкостта, но и многие другие фактори:

1/ редкостта на стоката;

2/ съотношението между търсенето и предлагането;

3/ качеството на стоката;

4/ степента на монополното положение на продавачи и купувачи;

5/ държавната политика за цените;

6/ количеството на емитираните книжни пари и др.

Затова реалната цена почти винаги се отклонява от стойността, но стойността винаги си остава на това средно положение, около което се колебаят цените.

Трудовата теория за стойността, косвено влияе на най-важните

икономически категории, като цени, капитал, доходи в т.ч. работна заплата-дивидент-капиталови, кредит, печалба и загуба, лихвен процент, валута, акции и др. и процеси в капиталистическото стопанство.

Ето защо е необходимо да се създаде единна трудова теория на стойността на базата на това, което са ни оставили класиците Адам Смит, Дейвид Рикардо и Карл Маркс. Аз ще се опитам да го направя, колкото и несъвършенно да е, използвайки като пример мойта лична производствена практика на малкото производство, което създадохме с моите колеги преди повече от двадесет години.

Ще следвам теоретичната разработка в ”Капиталът”на Карл Маркс, защото считам, че с малки изключения трудовата теория за стойността е най-добре разработена от него, използвайки създаденото от Смит и особено от Рикардо. 

Считам трудовата теория за стойността на Маркс за образец на теоретичен анализ, диалектическия метод е перфектен. Използваните методи аналитичен, дедуктивен и на абстракцията, при анализа на стоката ни дава възможност да се запознаем как се преминава от разменна стойност към стойност и от стойност към труд, с нейните характеристики - потребителна и разменна стойност, стойност, двуякия характер на труда, произхода на парите и превръщането им във всеобщ еквивалент. По-късно, на базата на разбирането на закона за стойността, двуякия характер на труда, на различията на потребителната и разменна стойност на стоката работна сила, /от единичните неща достига до общото индуктивно/, развива теорията за принадена стойност.

 

 1. Производството

 Беше слънчев хубав майски ден на 2005 г. Събудих се от сладкото чуруликане на птичките, кацнали на черешата и липата до прозореца на спалнята ми. Както всяка сутрин станах към 7 часа и се подготвих за работа. Закусих и изкарах Рони, малкото ми кученце, на разходка в парка пред нас. Обичам м. май, всичко е зелено и разцъфнало, времето е меко, приятно и слънчево. Прибрах Рони и се качих на колата. След като преминах през почти целия град, пристигнах в северната промишлена зона. Спрях пред една чисто нова бяла сграда. Това е нашият, на фирмата, построен преди 2-3 години, цех за производство на водни помпи.

Построихме го за 10-11 месеца от датата на закупуването на имота. Аз се занимавах с търсенето на земята, закупуването й, и правните процедури по прехвърлянето й на фирмата. Мои приятели, архитект и конструктор на сградата /специалист промишлено и гражданско строителство/, ми изготвиха проекта и след одобрението в общината получихме строителното разрешение. Строителството започна през май и завърши в края на годината. В продължение на осем години на три различни места ние осъществявахме производството си под наем. Най-после построихме собствен малък цех. С него завършихме най-важната част от създаването на трудовите условия за нашето производство.

Много фирми в бившите социалистически страни трябваше да започнем дейността си на гола поляна. Как да се конкурираш с утвърдени фирми? Трябва да създаваш инфраструктура, като: офис, магазини, транспорт, клиенти и доставчици, търговско име и репутация, реклама и маркетинг.        Ако вземеш решение да създадеш ново производство, трябва да изработиш конструктивна документация и прототип на изделието. След това да осигуриш не по-маловажния елемент, т.е. трудовите условия за производството. Да закупиш машини, инструменти, приспособления, суровини, възли и материали. Да си поръчаш да ти изработят съответна моделна екипировка за леене на детайли /както ние постепенно се снабдихме с такава екипировка и модели за леене чугунена отливка на помпената част /.

Както и да построиш сгради, съоражения, електрозахранване, водоснабдяване и канализация, пътища и др. И разбира се, най-важното, да наемеш персонал-работници и служители, с които да произвеждаш. На практика това е количествената страна, но този процес има и качествена страна, а това е създаването на технологичната разстановка на машините и съораженията, за да се създаде максимално  ефективен технологичен порядък на обработка на материали, детайли, възли и монтаж на готовите изделия. Това е в основни линии процесът на създаване на трудови условия за производство на стоки.

Какъв е смисълът на капиталистическия начин на производство?

Защо ние създадохме това малко производство? Кои бяха условията за създаване му? Кое е основното нещо, най-характерно за него?

Ясно и категорично трябва да заявя, че основния движещ мотив за осъществяването му беше ПЕЧАЛБАТА!

Реализацията му стана възможна, благодарение на акумулирани в миналото спестявания, на определен паричен капитал, който ние инвестирахме в създаване на нови изделия, след като проучихме пазара и установихме бъдеща потребност и търсене за тях, закупувапуване на машини, модели, приспособления, детайли, инструменти, материали, готови възли и др. наехме свободна работна ръка от хора лишени от възможността да работят самостоятелно, защото им липсват материални средства за производство на някаква стока и те са свободни на трудовия пазар, и построихме собствен цех върху закупена от нас промишлена земя.

Най-характерното нещо за пазарното стопанство е производство на стоки и превръщане на трудовия процес от индувидуален в съвместен обществен процес.

 Влизам през широка портална врата в неголямо помещение, добре остъклено от прозорци с алуминиева дограма. От дясната страна са наредени машини-стругове, фрези, бормашини, резачки, преси.

От лявата страна са стелажите със двигатели, статорни пакети-бобинирани или голи; алуминиеви корпуси, заготовки, чугунени отливки-охлюви, турбини, фланци; валова стомана. В средата на цеха се намира монтажен конвейр с най-различни инструменти, приспособления, ключове и стелажи със свързочни материали. В дъното, под офиса, има съблекални и тоалетни помещения за работниците. До тях се намира изпитателната станция на две нива, където се изпитват водните помпи, като се измерват най-важните параметри.Това са дебита-колко литра в секунда изхвърля помпата, което автоматично се превръща като се умножи по 3600 в кубични метра за час, и напора т.е. налягането, което се измерва в метри или атмосфери.

Качвам се на втория етаж в офиса, откъдето се вижда цеха като на длан. Всичко е нормално операторите са на машините, шлосерите обработват детайли или възли, бобинират се статорни пакети, елмонтьорите подготвят възлите или монтират помпи.

Съдружникът ми, който отговаря за снабдяването след нашата малка оперативка, замина за чугунена отливка и турбини. Другият съдружник, който отговаря за производството, е сред работниците и непрекъснато обяснява, от човек на човек, задачите за деня.

Аз очаквам, всеки момент, да започне срещата ми с клиенти, за сключване на договор за производство и доставка на водни помпи за фирма, която работи по предприсъединителна програма на Европейския съюз наречена “САПАРД” за селското стопанство. Това беше нашето трудово ежедневие в продължение на близо 20 години.

Какво прави впечатление дори на случаен човек като влезе в един такъв малък цех, или пък в много по-голям където и да е по света?

Кипи непрекъснат производствен процес. Хората просто се трудят.

 

2. Стоката

 Но да се върнем отново в цеха ни за производство на водни помпи. След сключването на договора и оформяне на документите по въпросната програма “Сапард” изпратих клиентите и отидох до стелажа с готовата продукция. Беше ми се обадил магазинерът от нашия магазин със запитване за няколко помпи, от които бяхме произвели предишните дни. Общият работник вече ги товареше в буса и аз щях да ги закарам, тъй като имах работа в офиса, който беше в едно с магазина.Трябваше да подготвя платежни нареждания и да отида до банката. Загледах се в готовата продукция. Водни помпи с различни характеристики и за различни потребности. Повечето бяха с алуминиев корпус на двигателя, боядисани със синя боя, наредени една до друга. Те бяха резултата от нашия труд, от труда на работниците: стругари, фрезисти, шлосери, елмонтьори, бобиньори, резачи и др. Те бяха крайната цел на всичките  ни съвместни усилия. Това беше нашата продукция, нашата стока предназначена за размяна на пазара. Защо ние произвеждахме тези стоки след като реално на нас не ни трябват в ежедневния живот?

Какво представлява стоката и какви свойства притежава тя, за да бъде най-разпространената категория и най-отличителният белег на капиталистическото пазарно стопанство. Стоката е материално благо, продукт на човешка дейност, произведен с цел задоволяване на определени потребности на хората, в зависимост от техните вкусове и предпочитания, предназначен за продажба или за размяна.

Ние произвеждахме центробежни едностъпални помпи, предназначени за транспортиране на вода и други течности, чисти от механични примеси и имащи свойства, по отношение на вискозитет и химическа активност, с тази на водата и температура не по-висока от 80 градуса по Целзий. Центробежните помпи засмукват от дълбочина не повече от 7 м. Много тихи при работа, те са много подходящи за хидрофорни системи в комплект с електроника или разширителен съд. Намират приложение и при изпомпване на вода от кладенец с не по-голяма дълбочина от 8 м. Те биват използвани в различни производства, в земеделието- особено за напояване на зеленчуци и в бита.

 

А. Потребителна стойност на стоката

 Полезността на един продукт определя неговата потребителна стойност. В случая помпата, като продукт на труда, е полезна с няколко основни неща:

*изважда вода от различни дълбочини, като количеството вода зависи от мощността на помпата. Ние произвеждахме помпи с дебит от 1 куб. метър до 100 куб. метра за час. Един пример:

-помпа с -дебит 100 куб. метра за час, ще напълни басейн с вода, чийто размери са 20х10х1.5 за три часа тоест:

-дължина     -20 метра

-широчина  -10 метра

-дълбочина -1.5метра

*транспортира вода на различни разстояния, в т.ч. с денивилация

*помпата взема участие за водоснабдяване на населението, тя е основното енергетично съоражение в тъй-наречените търговски дружества “Водоснабдяване и канализация”във всеки голям град

*служи за напояване в земеделието и др.

 Полезността на помпата е съвкупност, комплекс от свойства, благодарение на които като стока може да удовлетворява потребностите на хората. Потребителната стойност на помпата е обект, който, благодарение на  свойствата си, удовлетворява различни лични или  обществени потребности. Тя се проявявя в процеса на използване на стоката, когато включим захранването на помпата центробежната сила засмуква водата през смукателния отвор и чрез нагнетяване през нагнетателния отвор водата чрез тръби се транспортира или направо може да се излива във вада за напояване- примерно на краставици или домати.

Потребителната стойност е веществената субстанция на стоката.

В случая, водната помпа се състои от електродвигател и помпена част, която може да е от чугун или алуминий за вода; неръждаема стомана при химически и хранителни течности; или друг метал. Тази веществена съвкупност от меден проводник бобиниран статорен пакет, вар-ротор, кожух, лагери, капаци, клемна кутия и свързочни материали, образуващи двигателя, плюс нагнетателното тяло, турбината и фланеца, монтирани заедно, представляват общата маса, веществената субстанция на потребителната стойност на стоката водна помпа. Тя, от своя страна, е и веществен носител на разменната стойност.

 

Б/  Разменна стойност на стоката

 “Разменната стойност се явява, преди всичко, като количествено съотношение, като пропорция, в която потребителни стойности от един вид се разменят  с потребителни стойности от друг вид-съотношение, което постоянно се изменя с мястото и времето.” Карл Маркс, Капиталът, т.1, гл.І, стр 52

 Нека да вземем отново помпата и то конкретен тип -ZTA 6/12, /което означава дебит 6 литра в секунда и 12 метра напор, или помпа предназначена за напояване с 21.6 кубика вода за 1 час/.

Тя може да се размени срещу 166 литра бензин, или 40 кг. сирене, или 400 хляба, или 5 чифта обувки  или 12 грама злато и т.н.

Това означава, че помпата ZTA 6/12 се разменя в различни пропорции срещу други стоки и има много разменни стойности.

Но това означава, че щом 166 л. бензин, 40 кг. сирене, 400 хляба и 12 гр. злато са разменната стойност на помпата те могат взаимно да се заменят помежду си, което означава, че те имат еднакви по величина разменни стойности. Това означава, че разменните стойности на гореизброените стоки, дадени в съответното количество, изразяват нещо еднакво, някакво друго съдържание, различно от тях. Историята на размяната, преди и след разделението на труда, ни показва, че милиарди такива размени постоянно приравняват различни потребителни стойности една към друга. Тогава коя е тази субстанция, която приравнява различни  по количество потребителни стойности и ги прави съизмерими и разменими?

 “Всеки човек е богат или беден според степента, в която може да си позволи да се ползва от предметите от първа необходимост, удобствата и развлеченията на човешкия живот. Но след пълното установяване на разделението на труда, човек може да си достави със собствения си труд само много малка част от тях. Далеч по-голямата част той трябва да получава от труда на други хора и той ще бъде богат или беден, в зависимост от количеството труд, с което може да се разпорежда, или което може да купи. 

Затова стойността на всяка стока за онзи, който я притежава и който не възнамерява да я използва или потреби сам, а да я размени срещу други стоки, е равна на количеството труд, което тя му дава възможност да купи с нея или да получи в свое разпореждане.

 Следователно трудът е действителното мерило за разменната стойност на всички стоки”.

Действителната цена на всяка вещ, това което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са трудът и усилията, нужни за нейното придобиване. Това, което всяка вещ действително струва на онзи, който я е придобил и който желае да я продаде или размени срещу нещо друго, са трудът и усилията, които той може да си спести и които може да наложи на други хора. Това, което се купува с пари или със стоки, се купува с труд в същата степен, както това, което придобиваме със собствения си труд. Парите или стоките действително спестяват този труд. Те съдържат стойността на известно количество труд, което ние разменяме срещу нещо, съдържащо в момента, по наша преценка, стойността на равно количество труд. ТРУДЪТ Е БИЛ ПЪРВАТА ЦЕНА, първоначалната покупна сума, която се е плащала за всички вещи. Не със злато или сребро, а с ТРУД било купено първоначално цялото богатство на света; и неговата стойност за онези, които го притежават и които искат да го разменят срещу някакви нови изделия, е абсолютно  равна на количеството труд, което то им дава възможност да купят или да получат в свое раз-пореждане.   Адам Смит,”Богатството на народите”кн. І,гл.V, стр. 35

 “Учението, че това е действителната основа /става въпрос за труда/ на разменната стойност на всички неща, с изключение на онези, чието количество не може да бъде увеличено с човешки труд, има огромно значение за политическата икономия; защото от нищо друго не произтичат толкова много грешки и толкова много разногласия в тази наука, както от смътните представи, които свързват с думата стойност…Рикардо,” Принципите на политическата икономия”, Предговор, стр. 9

“Тъй като е сигурно, че само нашите телесни и духовни способности, са нашето първоначално богатство, употребата на тези способности, под вида на какъвто и да е труд, е нашето първоначално съкровище; и винаги именно тази употреба създава всички онези неща, които ние наричаме богатства…При това е сигурно, че всички тези неща представляват само трудът, който ги е произвел, и че ако те имат стойност или две различни стойности, те могат да я имат само от стойността на труда, от който произтичат”. “./Рикардо,”Принципите на политическата икономия”, 3 изд. Лондон, 1821г., стр 334/

 Класиците на политикономията показват единодушно на света, че стоките  се създават  благодарение на човешкия труд. Те имат известни различия в разбирането си за трудовата теория за стойността, която в немалка степен зависи от времето, в което са живели.

Затова и противоречията в трудовата теория на стойността при Адав Смит са най-големи, защото е живял през ХVІІІ век, когато манифактурата е била слабо механизирана, предимно ръчна.

Правейки анализ на процеса на труда, на разделението на труда, на размяната на стоките на пазара, както и съставните части на стойността, той дава различни определения за стойността на стоката като:

-Първо- той определя стойността като резултат от количеството труд, изразходван за производството на стоки;

-Второ-после определя стойността на стоката като равна на количеството труд , което човек може да купи срещу нея на пазара;

-Трето- определя стойността на стоката, че се образува от трите дохода- работна заплата печалба и рента;

Големи са заслугите на Рикардо за утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява, създавайки единна трудова теория за стойността.

-Рикардо счита, че стоките определят своята разменна стойност от два фактора:

+количеството труд, вложен за производството на стоката;

+от редкостта на стоката;

-Рикардо различава понятието стойност и разменна стойност;

-Рикардо разглежда разменната стойност като израз на стойността, чрез еквивалента на друга стока;

-отхвърля определението на Смит за стойността на стоката, че се образува от трите дохода- работна заплата, печалба и рента; 

 

В/  Стойността е труд

 Маркс разработва Трудовата теория за стойността, започвайки, в първа глава на “Капиталът”, своя анализ със стоката, защото счита, че в съвременното за него капиталистическо стоково производство стоката  има господстващ характер.

Стоката според Маркс представлява продукт на труда, който е предназначен за размяна. Богатството на обществата, в които господства капиталистическият начин на производство, е процес на непрекъснато производство и натрупване на стоки. Използвайки заслугата на Адам Смит за въвеждането на понятията потребителна и разменна стойност, в стоката той също вижда две свойства, т.е. тя притежава потребителна и разменна стойност. Според Маркс стоката е предмет и проявява своята потребителна стойност в процеса на потребление, на консумация, задоволявайки потребностите на своя притежател, и тъй като полезността се явява вътрешно присъща на стоките, то потребителната стойност на стоките е неделима от материалната им форма. Маркс обобщава, че общото, което притежават всички стоки и което ги прави съизмерими, е единствено трудът, че стоките са продукт на човешкия труд и той е причината за възникването на разменната им стойност, т.е стойността е определяща за разменната стойност на стоките и по-конкретно вложения абстрактен човешки труд.

Просто ни казва стойността е труд!

“Разменната стойност се явява преди всичко като количествено съотношение, като пропорция, в която потребителните стойности от един вид се разменят с потребителните стойности от друг вид.”

“Капиталът”, отдел 1, гл.1-Стоката, стр.52

“Ако оставим настрана потребителната стойност на стоковите тела, ще им остане само едно свойство, а именно, че са продукти на труда. Но и продуктът на труда е вече променен. Щом се абстрахираме от неговата потребителна стойност, ние се абстрахираме и от телесните съставни части и форми, които го правят потребителна стойност. Той не е вече маса или къща, или прежда, или друг някакъв полезен предмет. Всички негови свойства, които могат да да бъдат сетивно възприети, са заличени. Той вече не е и продукт на столарския, зидарския, предачния или друг някой определен производителен труд. Заедно с полезния характер на продуктите на труда, изчезват и различните конкретни форми на тези видове труд; те вече не се различават един от друг, а всички се свеждат към еднакъв човешки труд, към абстрактен човешки труд “… Карл Маркс, Капиталът, гл. І, стр. 54

“И така, дадена потребителна стойност, или благо, има стойност само защото в нея е овеществен, или материализиран, абстрактен човешки труд.” пак там стр. 55

Овещественият в стоката абстрактен труд, според Маркс, образува стойността на стоката “…онова общо, което се изразява в разменното отношение или в разменната стойност на стоките, е тяхната стойност”. пак там стр. 55

 Стойността е вътрешно свойство на стоката, а разменната стойност е външна форма проява на стойността. Маркс съумява да разграничи разменната и потребителната стойност не само въз основа на тяхното проявление, а и като  съществени характеристики на стоките, “като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество; като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество”. пак там стр. 54

И тъй като човешкият труд се различава според производителност, сложност, интензивност, времетраене- той въвежда понятието обществена средна работна сила… “всяка една от тези индивидуални работни сили е същата човешка работна сила, както и всички други, доколкото тя носи характер на една обществена средна работна сила”, това значи , че за производството на дадена стока се употребява само ”средно необходимото, или обществено необходимото работно време”. пак там стр. 55

Измерител на времето на средната работна сила е средното обществено необходимо време, което се отчита  при нормални условия на труд и продуктивност. Стойността на стоката намалява при повисока производителност на труда, поради по-краткото време, вложено за производството й.

 “Тези неща изразяват вече само това, че при тяхното производство е изразходвана човешка работна сила, че в тях е натрупан човешки труд. Като кристали на тази обща за всички тях обществена субстанция те са стойности-стокови стойности”…пак там стр. 55

 Г. Величината на стойността

 “Така, че онова общо, което се изразява в разменното отношение или в разменната стойност на стоките, е тяхната стойност…И така, дадена потребителна стойност, или благо, има стойност само защото в нея е овеществен, или материализиран, абстрактен човешки труд.  Но как да се измери величината на нейната стойност? Чрез количеството на съдържащата се в нея /субстанция, създаваща стойност/, чрез количеството на труда. Количеството на самия труд се измерва с неговата продължителност, с работното време, а работното време се измерва с определени части от времето като час, ден и т.н…Обществено необходимо работно време е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производството и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност”. пак там стр. 55-56

“Следователно само количеството на обществено необходимия труд, или обществено необходимото работно време, за произвеждането на една потребителна стойност определя величината на нейната стойност…Стойността на една стока се отнася към стойността на всяка друга стока, както работното време, необходимо за произвеждането на една стока, се отнася към работното време, необходимо за произвеждането на друга…Като стойности всички стоки са само определени количества от кристализирано работно време”…пак там стр. 56

 

Д.  Двояк характер на труда

 Продължавайки изясняването на трудовата теория за стойността, анализирайки стоката и нейните форми, Маркс стига до извода, че трудът на стокопроизводителите има двуяк характер.

Абстрактното разделение на труда като конкретен труд, определящ потребителната стойност на стоката и на абстрактен труд, формиращ стойността на стоката има фундаментално значение за теорията на принадената стойност-определяща съществуването на капиталистическото пазарно стопанство.

 “Първоначално стоката ни се представи като нещо двояко-като потребителна стойност и разменна стойност. По-после се оказа, че трудът, доколкото той е изразен в стойност, не притежава вече ония признаци, които той има в качеството си на създател на потребителни стойности. Тази двояка природа на съдържащия се в стоката труд е за пръв път критически доказана от мен…този въпрос е отправна точка, от която зависи разбирането на политическата икономия”…Карл Маркс, Капиталът, гл.І, стр.58

“В съвкупността на разнородните потребителни стойности, или стокови тела, се проявява съвкупността от различните видове полезен труд, също така разнообразен по род, вид, семейство, подвид, разновидност, т.е. общественото разделение на труда…

 И така, в потребителната стойност на всяка стока се съдържа определена, целесъобразна-производителна дейност, или полезен труд” ...пак там стр. 59

“Ако се абстрахираме от определеността на производителната дейност, а следователно и от полезния характер на труда, то от него ще останесамо това, че той е изразходване на човешка работна сила”… “Но стойността на стоката представлява просто човешки труд, изразходване на човешки труд изобщо”…пак там стр.61

“Всеки труд е, от една страна, изразходване на човешка работна сила във физиологическия смисъл и в това си качество на еднакъв човешки или абстрактно човешки труд той образува стоковата стойност, Но, от друга страна, всеки труд е изразходване на човешка работна сила в особено целесъобразна форма и в това си качество на конкретен, полезен труд той създава потребителна стойност.” пак там стр. 64

 От една страна трудът, изразходван като полезна, целесъобразна форма изразяваща - някаква полезна вещ Маркс нарича конкретен труд. Той обаче, предвид голямото многообразие, не може да лежи в основата на разменната стойност. Общественото разделение е условие за съществуването на стоковото стопанство, видовете труд са толкова разнообразни, колкото и произвежданите потребителни стойности. От друга страна трудът, който се проявява като труд изобщо, независимо от конкретната форма на неговото изразходване, той нарича абстрактен труд, като Маркс счита, че абстрактният труд е определена историческа форма на човешкия труд, характерен за условията на капиталистическото пазарното стопанство.

Анализирайки процеса на размяната, той разбира, че хората не се интересуват от конкретната форма на труд. Те търсят нещо общо, присъщо на стоките, сравнявайки разходите на своя труд, независимо от различните потребителски стойности. Маркс открива, че стоките са носители на абстрактен човешки труд, т.е. стойността е абстрактен човешки труд и това е субстанцията, която позволява на стоките да се разменят на пазара.

 

Е.  Разменната форма на стойността

 В първата глава в едноименната част  на “Капиталът” Маркс  разглежда различните исторически появили се форми на стойността, като целта е да изучи историческия процес на развитието на размяната, да проследи историята на произхода на паричната форма на стойността и връзката й с цената на стоката. Идеята за формата на стойността е част от оригиналния принос на Маркс за трудовата теория за стойността.

Размяната се заражда още в първобитното общество, има случаен характер и се извършва във формата на непосредствена размяна на един продукт срещу друг. Исторически на този примитивен стадий на размяната съответства именно най-старата, простата или случайната форма на стойността.

А. Проста, единична или случайна форма на стойността

 х от стоката А=у от стоката В, или: х от стоката А е равностойнана у от стоката В ( 20 аршина платно= 1 дреха, или: 20 аршина платно са равностойни на една дреха).

Тайната на всяка форма на стойността се крие в тази проста форма на стойността. Поради това нейният анализ представлява главната трудност.

Две разнородни стоки А и В, в нашия пример платното и дрехата, играят тук две различни роли. Платното изразява своята стойност в дрехата, а дрехата служи за материал на този стойностен израз.

Първата стока играе активна роля, а втората-пасивна. Стойността на първата стока е изразена като относителна стойност, или се

намира в относителна форма на стойността. Втората стока функционира като еквивалент, или се намира в еквивалентна форма…пак там стр. 66

“Човешката работна сила в текущо състояние, т.е. човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност”. Той става стойност само когато е в застинало състояние, в предметна форма”. пак там стр. 69

Първоначално Маркс прави анализ на относителната и еквивалентната форма на стойността, които при размяната на две стоки едната от тях е в относителна форма, а другата е в еквивалентна.

„ И така, дали една стока се намира в относителна форма на стойността или в противоположната й еквивалентна форма-това зависи изключително от мястото, което тя заема всеки път в стойностния израз, т.е. зависи от това, дали тя е стока, стойността, на която се изразява, или стока, в която се изразява стойността.”

 И така, да се върнем към нашия пример с водната помпа отпреди:

1 помпа ZTA 6/12= 400 хляба-това е проста, единична или случайна форма на стойността.

Това равенство се определя от вложения човешки труд, независимо че в различните стоки е вложен различен по характер труд, еквивалентността се основава на човешкия труд изобщо като тяхно съдържание. В това стойностно отношение виждаме, че натуралната форма на стоката хляб става стойностна форма на стоката водна помпа, или тялото на стоката хляб става материал, огледало за стойността на стоката водна помпа.

Стойността на стоката водна помпа, изразена по такъв начин в потребителната стойност на стоката хляб, притежава формата на относителна стойност.

От друга страна виждаме, че когато стоката водна помпа изразява своята стойност в потребителната стойност на различна от нея стока хляб, водната помпа придава на хляба една специфична стойностна форма-формата на еквивалент.

Еквивалентната форма има три своеобразни особености:

-потребителната стойност  на стоката хляб става форма на проявление на своята противоположност, на стойността на стоката водна помпа-“натуралната форма на стоката става стойностна форма”; пак там стр. 75

-конкретният труд на стоката хляб става форма на проявление на своята противоположност, на абстрактно-човешкия труд на стоката водна помпа;

-частен труд става форма на своята противоположност, труд в непосредствено обществена форма.

 “В. пълна, или разгърната форма на стойността

 z стока А= u стока В, или =v стока С, или = w стока D, или =х Е, (20 аршина платно = 1 дреха

 20 аршина платно = 10 фунта чай

 20 аршина платно = 40 фунта кафе

 20 аршина платно = 1 свартер пшеница

 20 аршина платно = 2 унции злато и т.н.)

Стойността на една стока, напр. на платното, е изразена сега в безброй други елементи на стоковия свят. Всяко друго стоково тяло става огледало на стойността на платното…пак там стр. 81…

Поради това платното чрез своята стойностна форма влиза сега в обществено отношение вече не само с един отделен вид стока, но и с целия стоков свят. Като стока то е гражданин на тоя свят.”стр. 82

 

Ако вземем съвременния пример, разгънатата форма ще е тази:

 Водна помпа ZTA 6/12 = 400 хляба

Водна помпа ZTA 6/12 = 40 килограма сирене

Водна помпа ZTA 6/12 = 166 литра бензин

Водна помпа ZTA 6/12 = 5 чифта обувки

Водна помпа ZTA 6/12 = 12 грама злато

С възникването на първото голямо обществено разделение на труда- между земеделци и животновъди, размяната става по-редовна и в нея участват вече не две, а цяла редица стоки, така се появява и разгърнатата форма на стойността. Тук стойността на една стока получава своя израз в потребителните стойностти на множество стоки, които играят ролята на еквивалент. В простата форма две стоки са разменими в едно определено количествено отношение, което може да е случайно. Но в разгънатата форма, случайното отношение между двама индувидуални стокопроизводители отпада. Стойността на водната помпа остава еднакво голяма независимо, дали нейният еквивалент ще бъде хляб, сирене, бензин или злато. Представата за ролята на абстрактния човешки труд се утвърждава още повече, както и  идеята за равенството на всички форми на човешки труд.

“Става очевидно, че не размяната регулира величината на стоковата стойност, а обратно, величината на стойността на стоката регулира нейните разменни отношения”. пак там стр. 82 На този етап от общественото развитие все още е налице непосредствената размяна на стока срещу стока. Непрекъснатото развитие на общественото разделение на труда поставя формата на непосредствената размяна на непрекъснати изпитания. Например, производителят на дрехи се нуждае от меч, но производителят на меч не се нуждае в момента от  дрехи, а от месо. Затова измежду всички стоки се обособява една- например : добитък, сол, кожи, захар, тютюн -срещу която започват да се разменят всички стоки.

 

“С. Всеобща форма на стойността

1 дреха                        =

10 фунта чай             =

10 фунта кафе           =    20 аршина платно

1 квартер пшеница  =

2 унции злато            =

1.5 тон желязо           =

 

Съвременния вариант на всеобщата стойностна форма е:

 

400 хляба                            =

40 килограма сирене=  

166 литра бензин       =   Водна помпа ZTA 6/12

5 чифта обувки          =

12 грама злато           =

…”всеобщата форма на стойността възниква само като общо дело на целия стоков свят. Една стока получава всеобщ стойностен израз само защото всички други стоки едновременно изразяватсвоята стойност в същия еквивалент и всеки  новопоявяващ се вид стока трябва да ги последва”…пак там стр. 85

“Всеобщата относителна стойностна форма на стоковия свят придава на излъчената от тоя свят еквивалентна стока, на платното, характера на всеобщ еквивалент”…пак там стр. 86

“Най-сетне, даден отделен вид стока получава форма на всеобщ еквивалент, тъй като всички други стоки обръщат тази стока в материал на своята единна всеобща стойностна форма”… пак там стр. 87

 

Ж/  Парична форма на стойността

 С по нататъшното развитие на общественото разделение на труда и стоковото производство формата на непосредствена размяна постепенно изчезва. Постепенно започва да се обособява измежду стоките една, например стоката сол, срещу която започват да се разменят всички стоки. Когато, с разширяването на ролята на всеобщ еквивалент се изпълнява само от една определена стока, възниква паричната форма на стойността. Ролята на парите постепенно започва да се извършва посредством различни метали, но, в края на краищата, тази роля получават благородните метали -злато и сребро. При паричната форма всички стоки започват да изразяват своята стойност в парична форма. Парите стават всеобщо въплащение на стойността, всеобщ еквивалент. Те имат способността да се разменят непосредствено срещу всички стоки и така да служат като средство за задоволяване на всички потребности, докато всички други стоки са в състояние да задоволят само 1 потребност.

Всеобщата еквивалентна форма е форма на стойността изобщо.

Така че тя може да бъде представена от всяка стока. От друга страна, една стока се намира във всеобща еквивалентна форма само защото и доколкото всички други стоки я отделят от своята среда като еквивалент. Специфичната стока, с чиято натурална форма обществено се сраства, е еквивалентната форма, става парична стока, или функционира като пари. Да играе в стоковия свят ролята на всеобщ еквивалент става нейна специфична обществена функция, а следователно и неин обществен монопол…

Това привилигировано място сред стоките…исторически е завоювала една определена стока-ЗЛАТОТО…пак там стр. 88-89

 

D. Парична форма

20 аршина платно           =

1 дреха                               =

10 фунта чай                    =

40 фунта кафе               =   2 УНЦИИ ЗЛАТО

1 квартер пшеница       =

1.5 тон желязо               =

х стока А                        =…..

 

Съвременния вариант на паричната стойностна форма е:

 Водна помпа ZTA 6/12 =

400 хляба                                =

40 килограма сирене    =    12 грама злато

166 литра бензин           =

5 чифта обувки              =

 “Златото противостои на други стоки като пари само защото по-рано вече им е противостояло като стока. Както всички други стоки, то също е функционирало и като еквивалент-било като отделен еквивалент при единични разменни актове, било като особен еквивалент, наред с други стокови еквиваленти. Полека-лека, то почнало да функционира в по-тесни или по-широки области като всеобщ еквивалент. И щом придобило монопола върху това място в стойностния израз на стоковия свят, то станало парична стока, и едва от този момент, когато то вече е станало парична стока… всеобщата форма на стойността се превръща в парична.  пак там стр. 89

“Неговата стока няма за него никаква непосредствена потребителна стойност. Иначе той не би я изнесъл на пазара. Тя има потребителна стойност за други. За него тя има непосредствено само тази потребителна стойност, че е носителка на разменна стойност и затова е средство за размяна. Затова той иска да я отчужди срещу стока, чиято потребителна стойност му е нужна. Всички стоки са непотребителни стойности за своите притежатели и потребителни стойности за своите непритежатели. Затова те трябва постоянно да преминават от ръка на ръка. Но това преминаване от ръка на ръка съставлява тяхната размяна, а тяхната размяна ги поставя във взаимно отношение като стойности и ги реализира. Така, че стоките трябва да се реализират като стойности, преди да могат да се реализират като потребителни стойности”…пак там стр. 106

“Законите на стоковата природа се проявяват в естествения инстинкт на стокопритежателите. Те могат да приравняват своите стоки, като стойности, а значи и като стоки, само като ги отнесат към някоя друга стока, като ги противопоставят като към всеобщ еквивалент. Това показва анализът на стоката. Но само общественото действие може да превърне една определена стока във всеобщ еквивалент. Затова общественото действие на всички други стоки излъчва една определена стока, в която те всички изразяват своите стойности. С това натуралната форма на тази стока става обществено-призната еквивалентна форма. Да бъде всеобщ еквивалент-това, чрез обществения процес, става специфична обществена функция на излъчената стока. Така тя става пари.”пак там стр. 108

“Колкото повече стоковата размяна разкъсва своите локални прегради, а стоковата стойност става, поради това, материализация на човешкия труд изобщо, толкова повече паричната форма преминава върху такива стоки, които, по своята природа, са пригодни да изпълняват обществената функция на всеобщ еквивалент, т.е. върху благородните метали.

Фактът, че златото и среброто, по природа, не са пари, но парите, по природа, са злато и сребро, проличава от съвпадението на техните природни свойства с функциите на парите. Но ние досега познаваме само една функция на парите-да служат като форма на проявление на стоковата стойност, или като материал, в който намират обществен израз величините на стоковите стойности”. пак там стр. 110

“Първата функция на златото се състои в това-да доставя на стоковия свят материал за неговия стойностен израз, т.е. да изразява стоковите стойности като едноименни величини, качествено еднакви и количествено сравними. Така то функционира като всеобща мярка на стойностите и преди всичко само благодарение на тази функция златото- тази специфична еквивалентна стока-става пари.

Не парите правят стоките съизмерими. Наопаки. Тъй като всички стоки като стойности представляват овеществен човешки труд и по силата на това, сами по себе си, са съизмерими, те могат да измерват своите стойности с една и съща специфична стока и по този начин да я превърнат в обща мярка на своите стойности или в пари.

Парите, като мярка на стойността, са необходима форма на проявление на иманентната на стоките, мярка на стойността-работното Време!”

Стойностният израз на една стока в злато:

х стока А= у парична стока е нейна парична форма, или нейна цена… пак там стр. 115-116

“Като мярка на стойностите и като мащаб на цените, парите изпълняват две съвсем различни функции. Като обществено въплъщение на човешкия труд те служат за мярка на стойностите, а като установена тежест метал, служат за мащаб на цените. Като мярка на стойността те служат за превръщане на стойностите на безкрайно разнообразните стоки в цени, в мислено представляващи количества злато; като мащаб на цените те  измерват тези количества злато. Чрез мярката на стойностите стоките се измерват като стойности, а мащабът на цените, напротив, измерва различните количества злато чрез определено количество злато…За мащаба на цените трябва да бъде фиксирано като единица-мярка определено тегло злато…Златото може да служи за мярка на стойностите само защото и то самото е продукт на труда и следователно потенциално променлива стойност”. Пак там стр. 119

“Цената е паричното название на овеществения в стоката труд”. пак там стр. 123

 

З/  Функции на парите

 

Същността на парите, като всеобщ еквивалент, се проявява чрез функциите, които те изпълняват в процеса на размяната.

 

  1. Парите като мярка на стойността-чрез парите се измерва

стойността и се определят цените на стоките и услугите.  Функцията на парите, като мярка на стойността -е първата обособила се функция на парите, като чрез нея се измерват стойностите на останалите  стоки. Това е възможно, тъй като и парите имат стойност. Трябва да се знае и отчита, че не парите правят стоките съпоставими и съизмерими. Нещото, което ги прави съизмерими помежду им е това, че всяка стока има овеществен труд.

Паричният израз на стойността на стоката представлява нейната цена.

Равнището на цените зависи от стойността на стоката, от стойността на златото и от съотношението между търсенето и предлагането. Функционалната мярка на стойността се измерва чрез мащаба на цените. Това е тегловото количество благороден метал, което се съдържа в една парична единица. Мащабът на цената се определя от държавата.

  1. Парите, като средство за обръщение - създават условия за движение на стоките и услугите, парите опосредстват движението на стоките.
  2. Парите като платежно средство - с парите се погасяват отложени стокови плащания и се създават условия за ликвидиране на парични задължения.    
  3. Парите като средство за съхраняване на стойност - с парите се създават условия за натрупва богатство, съкровище.
  4. Парите като световни пари - включва изброените функции за уреждане на международните парични отношения.

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба"

 Блог на Петър Къртев -  www.peterhen.com