Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 Световен глобален дълг

 Вторият по значение, а в скоро време може да се окаже и първи, като най-непосредствена опастност за нормалното развитие на капиталистическата социално-икономическа система, след концентрацията и централизацията на капиталови, финансови, производствени, технологични, научни, материални средства и богатства, е непрекъснато натрупващия се световен глобален дълг.

Според публикувания доклад на известната консултантска компания McKinsey, от февруари 2015 г.  отразяващ ситуацията с дълга в света в средата на 2014 г. световния глобален дълг е достигнал  199 трилиона долара и е нарастнал за периода 2000-2014г. с 112 трилиона долара или с 129%. а като дял от световния брутен вътрешен продукт (БВП) за периода стойността му се е увеличила от 270% на 286%.

 Таблица 1. Глобалният дълг и основните му компоненти през 2000-2014 г.

 

2000г.

2007г.

2014г.

 

Трлн.

$

%

Трлн.

$

%

Трлн.

$

%

ОБЩО

87

100

142

100

199

100

ДОМАКИНСТВА

19

21.8

33

23.1

40

20.1

КОРПОРАЦИИ

НЕФИНАНСОНИ

26

29.9

38

26.7

56

28.2

ДЪРЖАВАТА

22

25.3

33

23.2

58

29.1

ФИНАНСОВИ

ОРГАНИЗАЦИИ

20

23

37

26

45

20.6

 

Доклада е озаглавен “Дългът и неговото /незначително/ съкращаване". Изследването и анализа отразяват данните от 47 държави в света, сред които 25 са икономически развити страни, както и най-големите развиващи се държави начело с Китай и Русия.

Най-голям държавния дълг днес в света имат развитите страни: 

общо приблизително над 75% относителен дял спрямо общия дълг:

-САЩ с над 19 трилиона долара;

-Европейският съюз със 17 трилиона долара;

-Япония-12 трилиона долара.

 Правителството на САЩ през февруари 2016 г. официално потвърди размерът на държавния дълг на страната, който надхвърли 19 трилиона долара. Това пише деловото издание The Washington Times, позовавайки се на данни от министерството на финансите.

Изследването показва, че първите десет държави с най-голямо относително равнище на държавния дълг през 2014 (% от БВП):

Япония (242%), Гърция (183%), Португалия (148%), Италия (139%), Белгия (135%), Испания (132%), Ирландия (115%), Сингапур (105%), Франция (104%) и  Великобритания (92%).

САЩ  са на 11 място с показател 89% от БВП, но днес той е около малко над 100%.

През периода 2000-2007 г. по-бързо растат дълговете на корпорациите, финасовите организации и домакинствата, което показва, че една от основните предпоставки за кризата 2008 година, е натрупването на огромно количество дълг от икономики и домакинства, зависими от потребление на кредит. След 2007 г. се забелязва рязко увеличаване на държавния дълг, с който правителствата се справяха с последствията от кризата и рецесията.

 Какво показва общата картина на икономиката в света днес?

-нисък ръст на Брутния вътрешен продукт според Consensys Forecast. Въпреки, че големите икономики се върнаха към растежа особено САЩ и Великобритания то за 2015 г. те са:

-САЩ-2.4%

-Европейския съюз-1.5% в т.ч. -Великобритания-2.3%;

-Япония-0.6%

като глобалния растеж от 2.6% в света  за 2015 г. се дължи на развиващите се икономики най-вече на Индия и Китай с растеж около 7%.

За 2016 г. прогнозите на Consensys Forecast са подобни:

-очакван глобален икономически ръст 2.8%;

-САЩ-2.5%;

-ЕИО -1.7%;

-Япония-1.2%

-Индия-7.8%

-Китай-6.5%

Тези няколко цифри облечени в проценти за последната година, изразяващи колосалния труд на милиарди хора по света, както и прогнозите за 2016 г. изразяват ясно и категорично извода:

Ръстът  през последните 7 години на държавния дълг е нараствал с 9.3% средногодишно (нетно, с натрупване). За 7 години той се е увеличил със застрашителните 76% или 25 трилиона долара.

 Общото нарастване на глобалния дълг от 57 трилиона долара и годишния му  ръст от около 5.3, рязко изпреварва ръста на Брутния вътрешен продукт от около 3.8% годишно, както и обема за последните 7 години! Анализите показват, че 75% от тези нови задължения от 57 трилиона се дължат на увеличението в публичния сектор/държавата/ и нефинансовите корпорации.

Това показва колосалните разходи, които се направиха от правителствата за справяне с Голямата рецесия от 2008 г. и усилията им да подпомогнат корпорациите за излизане откризата.

От тук можем категорично да кажем, че глобалния дълг в т.ч. публичния стават много негативен фактор:

-за избухване в близко бъдеще на нова рецесия или депресия;

-за стабилен растеж;

-за съкращаване на социални разходи;

-за увеличаване на безработицата;

за дестабилизация на световната икономика.

Има различни източници на информация за  публичната задлъжнялост. Според МВФ целият световен държавен дълг е 60 трилиона долара, като САЩ и Япония са страните с най-големи публични дългове в света.

От тази сума САЩ дължи 23,3 процента;

  • а Япония 19,99;
  • Китай е на трето място с 6,25.
  • Всичките европейски страни без Русия имат 26 на сто от световния дълг.

Обикновените хора при такава ситуация се питат защо такива задлъжняли държави с над 100% дългове не фалират?

Може ли примерно САЩ и Япония да фалират в скоро време?

САЩ имат държавен дълг, приближаващ умопомрачителните 20 трилиона долара и е най-големия държавен длъжник в света. Задълженията гонят рекорд след рекорд и преминават всякакви граници. Кой би дал пари на държава или човек, които само харчат и увеличават дълговете си? Ние не бихме го направили!

Специалистите по финанси знаят отдавна известното банкерско правило, че дадена фирма може да поеме максимален дълг, равен на 83.33%  от годишната й добавена стойност. Световната икономика е произвела през 2014 г. 69.58 трилиона долара при 199 трилиона глобален дълг, което значи 286% задлъжнялост.

При тази ситуация, ако Световната икономика беше една фирма, тя отдавна да е фалирала.

Отговорът на тези  въпроси в близко бъдеще е по-скоро не!

Просто защото:

-Първо държавите не фалират, фалират фирми и физически лица.

Досега няма нито една фалирала и разпродадена държава по света.

Обикновено спира да плаща дълговете си. Съкращава социални, капитални, военни разходи. Взема нови заеми или й опрощават част от заемите. Преструктурира икономиката си докато приходите в бюджета й позволят да изплаща дълговете си.

-Второ важно е кои са кредиторите. Дължавният дълг на Япония е относително стабилен, облигациите са с нисък лихвен 1.4 % и с ниска доходност. Книжата са над 90% собственост на японските граждани и японските компании, което намалява риска.

В САШ интересен момент от данните, които са официално публикувани от Федералния резерв, е това, че по-голямата част от дълга на американското правителство стои в САЩ и е купен от американски инвеститори и институции, близо 14 трилиона долара от държавния дълг е към частни инвеститори, включително  американски и чуждестранни инвестиционни компании. Останалата част от дълга е от вътрешни емисии на държавни ценни книжа. По-голямата част от този дълг се намира в частния сектор и е собственост на частни компании и лица. Около 40 на сто от него обаче е в ръцете на държавни институции, държавни инвестиционни фондове и централни банки. Американското правителство продължава да харчи безпрецедентни суми в борбата си с икономическата криза и опитите да съживи инвестициите и кредитния пазар. Единственият проблем при харченето на толкова пари е въпросът откъде точно ще бъдат събрани те.

Финансирането, необходимо на правителството, се осигурява чрез продажбата на държавни облигации с различен срок, като на практика всяка облигационна емисия се равнява на нов кредит.

Инвеститорите жадно поглъщат дълговете на САЩ, тъй като въпреки трусовете, които преживя икономиката на страната, американските правителствени облигации все още се приемат като еталон за безрискова инвестиция. Всичко това показва, че държавния дълг на САЩ и Япония се намира в частни ръце, най-вече американски и японски инвеститури. Те едва ли са заинтересовани от апокалиптични сценарий със собствените им страни, затова те ще пазят кокошката, която им снася златни яйца!

Към днешна дата САЩ заема около 40 цента за всеки долар, който харчи. Много е важно, че лихвите по облигациите също са ниски.

-Трето защото икономиките на САЩ и Япония са много добре работещи, дават около една трета от Брутния вътрешен продукт на света. Генерират сериозни приходи в бюджета и при ниските лихви  на 10-годишните ДЦК съумяват да изплащат задълженията си.

-Четвърто имат двете най-стабилни валути, особено американския долар се счита за световна валута и по-голямата част от международните разплащания се извършват в долари.

Все още световната печатница за пари се намира в ръцете на ФЕД!

 Какво може да се случи в един средносрочен или по-дългосрочен период със задлъжнелите икономики?

-Първо икономиките на развиващите се страни от БРИКС, особено на Китай и Индия растът с бързи темпове и това стеснява влиянието на американската икономика и американския долар, еврото и йената. Напълно е възможно да се появи алтернативна валута на тези страни. Това неминуемо ще се отрази на лихвените проценти, които ще нараснат. Световната конкуренция, както и увеличението на лихвите ще доводи сериозни бюджетни затруднения и трябва да се режат социални, капиталови или военни разходи. При такъв сценарий и продължаване на сегашния модел на развитие на САШ и Канада, Япония и страните от Европейския съюз, това ше доведе до сериозни социални сътресения, чийто последици е много трудно да се предвидят.

 По-големият въпрос лично за мен, който трябва да изясним след като държавите, корпорациите/нефинансови/, домакинствата и и финансовите организации задлъжняват, КОЙ ги кредитира?

И още по-важния въпрос след като има  нетен държавен дълг, как се образува той?            И защо той непрекъснато расте особено в развитите страни?

Капитализмът е икономическа система, на която основния икономически закон е реализирането на печалба и нейното натрупване. На капитализма му трябва пазар. На капитализма винаги му трябва нов пазар. Развитието на капитализма е поредица от завладяване на все нови и нови пазари.

Той така възниква. Ренесанса, Реформацията, Просвещението, барута, компаса, печатната машина, увеличаването на населението и производителността на селското стопанство, процъфтяването на занаятите и появата на градските пазари, Великите географски открития  са причина по удивителен исторически начин да се срещнат капиталите на забогатели търговци, занаятчии, сарафи, земевладелци, авантюристи, феодали, мореплаватели, със новопоявилата се свободна ръка на разорени земеделци и занаятчии, и огромния нов пазар на колониите в Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Появила се е огромна потребност на тези пазари от обикновените стоки. Досега занаятчийството е обслужвало повече потребностите на феодалната класа, и то от луксозни стоки. Колониите са изисквали огромно количество от платове, дрехи, обувки, домакински пособия, храна, кораби, сечива, железарски стоки, мебели, стъкло, книги, оръжие и барут.

Така се появяват масово манифактурите. Те рязко увеличават производителността и започват адекватно да задоволяват пазарите на новите колонии. Появява се кредита, който рязко помага да се развие производството за стоки на Европейските пазари и колониите. Появата на кредитите създават дългове в производството, търговията, селското стопанство, транспорта.

Появяват се дългове на феодалните дворове или държавият дълг. Когато кредитирането на производството се изчерпва от силната конкуренция се появява нов голям пазар. Започва  кредитиране на потреблението чрез заеми  на държавите и домакинствата.

Масово големите държавни дългове започнаха да се появяват следствие на Кейнсианската икономическа политика, а масовото кредитиране на домакинствата  през 80-те години със различни потребителски кредити, ипотечни кредити, кредитни карти, лизинги и др.

 И така се завъртя въртележката на потребителския капитализъм.

И резултатите не закъсняха и са налице, като днес в САЩ дълговете на домакинствата спрямо техните годишни доходи нараснаха два пъти. Сега всеки американец дължи 150 000 долара. Дълговете на корпорациите са още по-големи, на държавата – най-големи. Стойността на кредита-лихвения процент падна почти до нулата, а пък акциите на фондовият пазар пък скочиха до небесата.

 Защо? Защото съвременният икономически модел не може без постоянен растеж, който означава постоянно нарастване на разделението и специализацията на труда и на пазарите.

Появи се и един нов пазар- факторен или политически пазар!

Интересите на частния бизнес създадоха този пазар. Той поглъща много”инвестиции” от частния сектор обикновено в кеш, в брой или на ръка. За методите, техниките и инструментите, с които политиката се отблагодарява на частния бизнес ще се запознаем малко по-късно в книгата при характеристиката на неолиберализма като идеология и икономическа политика.

Държавите затъват в дългове, защото частния бизнес приватизира печалбите, а национализира загубите. Чрез Държавния бюджет и чрез обществените поръчки реално се кредитира държавата и се дебитира печалбата в частния сектор. Системата на агрегираните приходи и разходи посочва, че когато държавата е на минус, на плюс е частния сектор.

Частния сектор печели един път в реалния бизнес, втори път от обществените поръчки от държавата чрез клиентилизъм, трети път чрез закупуване на ДЦК печели лихви, четвърти път участието му във финансови институции му носи лихви от кредитите, пети път намаляването на данъците му носи нов свободен ресурс, шести път неравновесието на трудовия пазар с определено по-голямо търсене на работа стагнира заплатите.

Потвърждение на горните ми мисли са думите на Кенет Рогоф, автор на популярната в Америка книга "Този път е различно", където той казва "Историците прекрасно помнят, че главната причина за сегашните проблеми в САЩ съвсем не е финансовата криза, а изключително желанията на политиците във Вашингтон".

 Сега ще Ви разкажа историята за американския дълг формиран след управлението на Бил Клинтън. 90-те години са успешни за икономиката на Америка. Съгласно дании на бюджетната комисия на Белия дом през 2000 г. САЩ е имала добре балансиран бюджет, солидни запаси от злато и голям икономически ръст. Държавният дълг тогава е бил  “едва” 3 трилиона долара. Финансовия министър на Клинтън Робърт Рубин, счита, че получаваните приходи в бюджета дори биха позволили да се започне изплащането на този дълг. По време на предизборната президентска кампания през 2000 г. Ал Гор кандидатът на демократите предлага да се създаде резервен фонд, средствата от който да гарантират постоянно изплащане на социалните програми. Кандидатът на републиканците Джордж Буш-младши пък упорито настоява правителството да върне парите на обикновените американци. "Тези приходи не принадлежат на правителството и ние не можем да се разпореждаме с тях", заявява той. След победата си на изборите той спази обещанието си и както Рейгън веднага намали данъците. Това води до голямо съкращаване на данъчни постъпления, като общата сума загубени пари за бюджета се оценява над 6 трилиона долара. Така се формира непрекъснато растящ бюджетен дефицит, за което допринасят войните в Афганистан и Ирак, които увеличиха дълга с още 1.3 трилиона долара, както над 700 милиарда долара пък отидоха за спасяване на банките и на финансовата система след кризата през 2008 г.

Според изчисления на в. "Вашингтон пост" като цяло управлението на администрацията на Джордж Буш-младши е довело до увеличаване на държавния дълг със 7 трилиона долара.

Неговият наследник Барак Обама добави още близо 10 трилиона към тази сума със своите икономически решения най-вече за преодоляване на последствията от рецесията.

 Светът сериозно трупа дългове, особено развитите страни са рекордно задлъжняли. Взети заедно, развитите страни в момента наистина гонят рекорди и вече достигнаха нива на дълг 100% и нагоре, който се равнява на нивото на икономиките им т.е. 100% от БВП, ЕИО-95%, САЩ-103%, Япония-242% и т.н.

Интересното е, че този факт ярко контрастира с развиващите се страни, чийто нива на дълг са двойно по-ниски и по-слабо нарастват от развитите страни през последните години. А, още по-интересно става, когато разберем, че такава ситуация, богатите да имат дългови проблеми, а развиващите се страни да са стабилни – през последните над 100 години се случват само два пъти и то покрай двете световни войни.

Значи исторически погледнато войната е възможен изход за решаване на преразпределение на пазари, суровини, власт и влияние в света в т.ч. и рязко намаляване на дълга. Кой знае?

Какъв е изходът от капана, в който развитият свят постепенно набутва последователно, бавно но сигурно своите граждани?

Сигурното е, че при това развитие, когато светът живее на заем, или поява на някой шоков проблем, като рязко покачване цената на енергиен или друг ресурс, или нова икономическа депресия рязко ще падне стандарта на живот в тези страни с непредвидими социални последици в т.ч. и за останалия свят.

Има няколко начина и инструмента за справяне с дълга чрез:

- икономически растеж;

- чувствителни бюджетни икономии или фискална консолидация;

- преструктуриране на частния или публичен дълг или фалит;

- инфлация;

- финансови репресии;

- друг механизъм, който централните банки подготвят напоследък е вълшебната икономика на отрицателните лихви, т.е. вложителите ще бъдат принудени да плащат данък върху  собствените си пари в банките, а банките ще изпълняват ролята на данъчни за събиране на новия данък и ще го внасят чрез централните банки в държавния бюджет.

 -Икономическия растеж  е най-добрият, най-желан и безболезнения начин това да се случи, но за съжаление и най-малко вероятния, за да се намали огромен дълг. Поне до този момент историческата практика показва, че висок и устойчив икономически растеж трудно се постига при високи нива на дълг. Красноречив пример е икономиката на Европейския съюз. Слаб растеж и страните продължават да задлъжняват при висока безработица.

 -Бюджетни икономии или фискална консолидация – политика на свиване на бюджетните разходи  или увеличаване на приходите, чрез покачване на данъците. Подобни мерки предприеха страните от Европейския съюз с т.н. политики на икономии –остеритет.

Въпреки тези мерки, които са изключително непопулярни сред гражданите, въпреки количествените улеснения, ниските лихви или покачване на данъците сериозен растеж липсва. Даже се оказа, че страните в ЕС похарчиха относително повече спрямо годините в навечерието на кризата.

 -Преструктуриране на дълговете или фалит-често се е случвало, когато една държава спира да плаща дълга поради липса на пари. Любопитна ще е историята на държавите обявявали фалит, като има държави шампиони по фалити.

 -Испания-статистиката показва, че испанците са световни шампиони по фалити. Според Райнхарт и Рогоф досега в историята си Испания 13 пъти е обявявала фалит или не е изплащала голяма част от задълженията си, като испанският крал Фелипе II по време на управлението си довежда страната до банкрут три пъти - през 1557, 1575 и 1596 година. Причината са поредицата скъпи войни, които монархът води.

 -Мексико-фалитите са осем. Последният е през август 1982, когато финансовият министър обявява частичен фалит. Тогава Мексико е натрупала задължения за 80 милиарда долара.

 -Португалия фалира шест пъти, като през 19 век това се случва пет пъти, а пък за първи път страната фалира през 1560 година.

 -Франция-пак според изследването на Райнхарт и Рогоф сочи, че Франция е обявявала фалит пет пъти в историята си, като последният е през 1812 година. Франция би фалирала още няколко пъти, но владетелите прилагали един наистина любопитен и ефективен, макар ужасяващ "спасителен метод" - ако дълговете ставали твърде големи, то вътрешните кредитори просто били екзекутирани.

 -Русия- е обявявала фалит пет пъти в историята си - през 1839, 1885, 1918, 1991 и 1998 години. Последният фалит се дължи на криза с рублата, тъй като страната е засегната от голямо изтичане на капитали. За кризисните процеси тогава е виновна Азиатската криза, започнала през есента на 1997 година, която довежда до срив в цените на петрола и руските приходи от него.

 -Аржентина-обявява най-големия досега държавен фалит в историята през 2002 година. Причината е тежката рецесия, която в крайна сметка води до колабиране на финансите и липса на пари за плащания по облигации за над 100 милиарда долара.

 -Великобритания-през 1340 година англичаните обявяват първия държавен фалит в историята на Европа. След неуспешно нападение срещу Франция, довело до избухването на 100-годишната война, Англия не успява да изплати дълговете си към италианските кредитори.

-Германия- фалира след Втората световна война, тъй като Хитлер е финансирал войната, пускайки печатницата за пари.

 До скоро се считаше за невъзможно фалит да се случи на богатите държави в еврозоната, но в последните години след Голямата рецесия, станахме свидетели на явния или скрит фалит на няколко страни от ЕС, които бяха принудени да потърсят външна помощ, за да продължат да обслужват дълговете си. Днес Европейският съюз почти  изключва отпадане на страна от еврозоната, което означава, че при неплатежоспособност единственото възможно е помощ от другите страни в еврозоната и наложена програма за реформи, както се случи с Гърция. Тази “почти задължителна норма” на всички да се помага и да бъдат спасени, и никой никога да не бъде изгонен, създава предпоставки правилата да бъдат системно нарушавани.

 Днес финансови специалисти по света, като бившия шеф на Федералния резерв Бернанке, шефът на Индийската централна банка Рагхурам Раджан и бивш главен икономист на МВФ, който предрече финансовата криза през 2007-2008г. предупреждават, че монетарните политики на водещите развити нации дават предпоставки да се създадат условия, подобни на тези, довели до Голямата депресия. Раджан казва: “Тревожа се, че ние лека-полека попадаме в проблеми, подобни на тези в трийсетте години на миналия век, в опитите ни за растеж. Мисля, че това е проблем за света. Не е просто проблем за индустриалните страни или развиващите се пазари, днес това е по-обширна игра.”

Раджан има предвид усилията на централните банки на САЩ, ЕС и Япония , чрез политики на количествени облекчения да използват изцяло ниските лихвени рейтинги, за да създадат икономически растеж, който спадна следствие от световната финансова криза. Количествените облекчения или  заливане на банките с пари стимулират кредитирането във вътрешната икономика, което помага за растеж и заетост, както и държи валутите слаби, което прави износа по-конкурентоспособен на световния пазар, а вноса по-скъп. Оказа се, обаче количествените облекчения не помогнаха много в развитите страни. Тогава инвеститорите започнаха да напускат развитите страни и се насочиха към развиващите се в търсене на по-големи печалби.

Количествените облекчения в развитите страни също така създават това, което Раджан и други наричат ефекта на „разливането“ в по-слабо развити страни като Индия.

По-специфично, инвеститорите напускат развитите страни и се насочват към развиващите се в търсене на по-големи печалби.

По-неговите думи количествените облекчения е създало бързи пари за развиващите се икономики, които след това не могат да управляват печалбата. Ето защо Бившия шеф на федералния резерв на САЩ  Бен Бернанке заявява, че увеличаването на дълговете в развиващите се икономики представлява най-голямата опасност за световната финансова система в момента, пише The Telegraph. Той казва: „Светът не научи уроците си от Азиатската криза през 90-те, когато местните банки заемаха долари, но финансираха местни проекти в местни валути. Това е опасно нещо.”  „Това е най-значимата финансова опасност сега, ситуацията в развиващите се икономики. Работата не е федералният резерв на САЩ да промени монетарната си политика. Мисля, че е необходим по-директен подход. Банките в развиващите се икономики трябва да бъдат предупредени от регулаторните органи, че трябва да бъдат внимателни с валутните разлики. Те трябва да бъдат защитени от неочаквани движения“-добавя той.

Икономиките на развиващите се страни в момента получават сериозни капитали, след като централните банки на развитите икономики, като САЩ намалиха лихвите и инвеститорите отбелязаха голяма възвращаемост. Обаче тази монетарна политика на САЩ може да предизвика вълна от корпоративни фалити в развиващите се икономики и кредитни кризи, когато доларът се засили, предупреди МВФ на свой ред.

 Инфлацията-също често използван инструмент за намаляване на дълга в историята. Тя може да бъде, хиперинфлация, както и изненадващи скокове на инфлацията в двуцифрено изражение, или ниска, но устойчива инфлация. От една страна инфлационната спирала намалява реалната стойност на дълговете, но от друга обезценява спестяванията и нанася жесток удар на гражданите. Печатането на пари и обезценяването на валутата често се прикрива зад аргументи за конкурентноспособност и насърчаване на износа, но реално това е политика за свиване на дълговете.

 -Финансова репресия  или философия на скритите данъци-това е политика, чрез която  насила се насочват парични ресурси за финансиране на публични дългове и дефицити,  които парични ресурси, иначе биха се озовали другаде. По своята същност това са политики, които играят ролята на своеобразен данък – насила насочват финансов ресурс към държавата, но не са толкова видими за обикновените хора.

 Финансовата репресия може да бъде:

-ниски лихвени проценти;

-осигуряването на „клиенти” за изкупуване на държавен дълг;

-държавен натиск върху определени пазарни играчи да изкупуват дълг.

Финансовата репресия  е още по-успешна, когато често е придружавана с устойчива инфлация. Тогава може да се получат отрицателните реални лихвени проценти. Те се се наблюдават тогава, когато лихвения процент е по-нисък от процента на инфлация.

Сами, ниските лихвени проценти само намаляват разходите по обслужването на дълга, докато отрицателните реални лихвени проценти изяждат от реалната стойност на дълговете, което на практика води до насилствен трансфер от спестителите към длъжниците. Комбинацията от ниски лихвени проценти и умерена инфлация за 15-20 години може да намали дълга чувствително.

Всъщност философията на финансовата репресия е именно да държи лихвените проценти ниски, а реалната лихва отрицателна  нещо, което вече се е случило в развитите държави след Втората световна война. Типичен пример е Англия и това време го наричат  ерата на финансовата репресия. Днес финансовата репресия се е настанила и от двете страни на Атлантика, и в Европа и в САЩ.

 Като своеобразен данък или насилствен трансфер на средства към задлъжнелите, финансовата репресия обаче не е като облагането на доходите, печалбата или потреблението. Знае се, че обикновените хора трудно приемат и понасят покачването на данъците или бюджетните икономии т.е. съкращаване на социални програми.

Затова финансовата репресия този завоалиран с нежен воал скрит данък или трансфер, който ощетява спестителите, е далеч по-приемлив за политиците. Така те хем си харчат на воля паричките на данъкоплатците и прибират рента от частния сектор, хем с парите на същите тези данъкоплатци в банките т.е. с техните спестявания реално намаляват държавния дълг.

Инфлацията днес е нормална тенденция в съвременните икономики. Например монетарните посткейнсианци, към които се числи и Хайман Мински, разглеждат инфлацията, като резултат от ендогенността на паричната маса, финансовата нестабилност, от несъвършенството на пазарите, от неопределеността, изобщо от макроикономическата нестабилност. Тяхното разбиране, е, че тя се създава вътре, инфлацията е продукт на самата пазарна икономика. Те критикуват неокласическата теория, че инфлацията се създава и диктува от темпа на растеж на паричната маса, зададена външно от Централните банки. За тях в основата на икономическото развитие стои инвестиционния процес, създаването на капитални блага.

Инвестиционния процес от своя страна генерира създаването на парите, т.е. тяхния ендогенен характер. Именно този процес стои в основата на инфлационните процеси, тъй като закупуването на техника и технологии, конкретния избор на тези дълготрайни материални активи е определен от конкурентната борба между фирмите за завладяване на по-голям дял от пазара.

Затова хората така са свикнали с инфлацията, и покачването на цените вече се възприема като нещо напълно нормално. И когато се чуят мнения на високопоставени политици или финансисти, как ниската инфлация е проблем и трябва да се напомпа изкуствено за да подкрепи растежа, те не му обръщат внимание. Но когато това е съпроводено с ниски лихви хората не разбират как депозитните им сметки олекват. Тази схема облагодетелства свръх задлъжнелите държави, но най-много политиците и частния сектор.

Ако следите правилно мисълта ми то историята на държавните дългове, особено през последните 15-20 години и движението на парите е следното: Обикновените хора си внасят спестяванията на депозит в частните банки. Правителството за да стимулира растежа и заетостта, или да въведе нова социална програма, или да финансира военни разходи и т.н. взема заем.

Този заем се осигурява чрез търг между частни банки на ДЦК и постъпва по сметките на финансовото министерство в Централната банка. С този заем правителството организира обществена поръчка за строителство примерно на магистрала.

“Конкурса” се печели от “правилната” фирма. Цените са “нормални”. Наблюдава се едно “странно” явление. Успоредно със забогатяването на собственика на частната фирма, стандарта на живот на политиците рязко се покачва. Така държавата задлъжнява. Тогава политиците пускат в действие финансовата репресия и инфлация, и отрицателните реални лихвени проценти изяждат реалната стойност на държавните дългове.

Така политиците намаляват държавния дълг чрез спестяванията на обикновените хора в частните банки. Всъщност една част от спестяванията на хората в банките са се трансферирали “успешно” в модерни многостайни апартаменти, кипри вили на брега на морето, модерни коли, луксозни дрехи, екзотични екскурзии и др. а честните частници цъфват в класациите за милионери.

Друг често използван трик на финансовата репресия са репресивните регулации. Те осигуряват „клиенти” за изкупуване на държавен дълг-това могат да бъдат пенсионни фондове или местни банки. Пенсионни фондове са типичен пример за това как държавата може да си гарантира репресивно финансов ресурс. Първо се задължават работещите да се осигуряват за старини в пенсионен фонд, а в същото време този фонд се задължава да изкупува държавни ценни книжа. Това се случи във Франция Ирландия и Португалия. В България не се случи, заради силния обществен натиск.

Както споменахме държавните дългове съществуват отдавна, най-вероятно от създаването на държавите. Изобщо заем и дълг съществуват още от времето, когато се е появил излишъка и сарафите. Проблема е, че с появата на кредита и естественото развитие на капитализма се стигна до ситуация, в която дълговете на държавата и домакинствата, финансови и нефинансови корпорации нарастнаха колосално. Те застрашават стабилността на системата. Икономическия растеж трудно се постига поради огромните препятствия, на които е подложена реалната икономика от финансовата и политическата системи. Те изсмукват най-вероятно приблизително 50% от печалбата от производството на стоки и услуги, като се знае, че финансовата система акумулира вече около 40% от печалбата.

Днес икономиките в развитите страни по-скоро се намират в ситуация на ликвиден и инвестиционен капан! Лихвите са ниски, но няма сериозни инвистиции и растеж! Основното нещо за липсата на инвестиции и по-сериозен растеж не е липсата на пари.

Това е липсата на доверие! Липса на доверие в системата!

Липса на доверие в банките! Липса на доверие в правителствата!

Липса на доверие в правната система и законите! Доверието означава очакване за ясно бъдеще! Липсата на доверие може да подкопае иначе работещи политики!Оказа се, че няма кой да защити малкия, средния бизнес и гражданите! Те най-много пострадоха от кризата през 2008 г. Затова и бизнеса се страхува да инвестира и печели, а гражданите да харчат.