Петерхен - Блог на Петър Кръстев

   Концентрация на капитала

 Опитвайки се да намеря нещо конкретно, тъй-като в предговора по принцип накратко анализирах темата и исках с един пример да илюстрирам най-добре какви са възможните последици от концентрацията на капитала в световната икономика се натъкнах на интересната и аналитичната статия на българския журналист Валери  Ценков “Храните са новият петрол” от 17 Март 2016 в ТЕМАonline.bg

Ще цитирам буквално най-важните тези на автора:

“Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН,  31% от храната просто се изхвърля. Годишната загуба на храна, подходяща за прехрана на хората, се оценява на 1,3 млрд. тона.

В същото време 795 милиона души по света страдат от недохранване. Дори една четвърт от изхвърляната храна е достатъчна за изхранването на тези хора.

Живеем в абсурден свят, в който 1.1 млрд. гладуват, а 1 млрд. се чудят как да се отърват от затлъстяването. В същото време 700 млн. души от т.н. „оризов пояс” нямат $1, за да се нахранят.

Да, действително светът е изправен пред безпрецедентна криза на храните, които ще усетим драматично през 2050 г.

Който смята, че спекулантите вдигат цените, е напълно прав. Цените не се определят от пазара, а от борсите. А там колебанията на аграрния пазар позволяват да се печелят баснословни пари.

Сегашната криза развенча мита за свободния пазар, при който храните може да бъдат съсредоточени в няколко района с най-благоприятен климат и да подсигуряват с продоволствие останалата част на света. Икономистът Тайлър Коен от Университета „Джордж Мейсън” обясни във в  „Ню Йорк Таймс” защо всъщност няма глобален пазар на аграрни продукти. А този, който икономистите наричат  „международен пазар”  не е свободен и твърде лошо управляван.  Цените на храните, които се продават на тези пазари не са реални, защото богатите държави субсидират фермерите си и те могат да манипулират цените.

Една от най-драматичните промени на световния пазар за храни през последните 30 години е концентрацията на бизнеса с храни в ръцете на няколко американски и европейски гиганта. Преди това производството на храни представляваше относително скромен локален бизнес. Но с индустриализацията и развитието на технологиите все повече храна бе подлагана на преработка и получаваше добавена стойност. Така тя постепенно премина в ръцете на няколко големи корпорации, които ставаха все по-големи. Новата индустриализирана система на храните напомня на глобална империя. Или по-скоро приватизирана форма на империя по американски модел, простираща се до всяко кътче на планетата.

Фелисити Лоурънс от „Гардиън” прави находчиво сравнение: днес живеем в условията на „хранителен Фордизъм” – поточна линия на храните, хомогенизирани и приготвяни от стандартни компоненти. Много от тези компоненти са произведени от американския излишък на земеделска продукция и се контролират от олигопола компании, известен като:

 „Групата ABCD” – ADM, Bunge, Cargill и (Louis) Dreyfus.

Но този модел на концентрация, унификация и свръхинтензивно земеделие е истинската причина за проблемите с храните – с много по-голяма тежест от традиционните обяснения с климатичните аномалии, демографския взрив или цената на петрола.

Четирите мултинационални компании доминират световния пазар на храни, като контролират между 80% и 90 %  от търговията със зърнени храни – соя, пшеница, царевица. Групата ABCD стои зад идеята за пълна либерализация на пазара с цел създаване на гигантски глобален пазар на зърнените храни – без никакви търговски бариери. Те стоят и зад инициативата за легализиране на генно-модифицираните храни, което ще им даде възможност да контролират целия процес на търговията със зърно – от семената до брашното. В това отноошение Cargill работи в сътрудничество с гиганта на генно-модифизираните храни Monsanto.

В това каре изпъква Cargill- за последните две години приходите на компанията са $224 млрд. Cargill не общува с медиите, не дава интервюта. В една от скромните брошури на Cargill пише:

„Ние купуваме, търгуваме, превозваме,  смесваме, мелим, разбиваме, преработване, рафинираме, подправяме, доставяме денонощно по цялата планета”.

И още: „Ние сме брашното в хляба, царевицата в макароните, солта в чипса. Ние сме царевицата в тортилата, шоколада в десерта, подсладителя в газинарата напитка. Ние сме олиото в салатата, и телешкото, свинското и пилешкото от вашата вечеря.  Ние сме памука във вашата дреха, вътъка на вашия килим, торта във вашата нива”.

Cargill притежава контролния пакет от най-голямата компания за изкуствени торове Mosaic, а Sun Valley – филиал на Cargill – доставя половината от пилешките продукти за закусвалните на McDonalds и KFC по света, произвежда една трета от царевичния сироп в Европа. Cargill е в храната на кравите, в мазнините, емулсификаторите и мазнините на готовите храни, в която се пържи чипса, соевите протеини на вегетарианските бургери.

Освен всичко останало, Cargill, ADM и Bunge поддържат стратегически съюзи и джойнт венчъри с доста компании за семена и агро-химическа продукция като Monsanto, Dupont, Syngenta и Limagrain. Последата е френска фирма, която държи 50 процента от глобални пазар със семена.

Що се отнася до компаниите за агрохимикали тук партньорите са отново DuPont, Monsanto, Syngenta, но също така Dow и двата германски гиганта Bayer и BASF. Стратегическите съюзи между тях им позволяват на компаниите да контролират 75%  от пазара на тези продукти в света.

Никой не може да каже точните цифри, защото повечето са частни компании и не съобщават данни за пазарния си дял.  Но ако ви остане време, може сами да се убедите, като прегледате етикетите на продуктите в кухнята. Всяка сутрин започваме деня си с тях: те са в брашното на хляба, в портокалите на плодовия сок, в захарта на конфитюра, в шоколада на вафлата, в кафето.

Всяка вечер те отново са на масата в телешкото, свинското или пилешкото, или във всяка храна, която съдържа сол, скорбяла, глутен, подсладители, мазнини, във всички готови храни или в менюто за доставка по домовете.

Сами ще се убедите, че едни и същи съставки, повечето от които дори непознати допреди 30-40 години, се появяват във всичко – от детски храни до котешки гранули и зеленчукови консерви.

Те наистина са навсякъде: соя, рапично семе, палмово масло, царевица, захар, ориз. Как е възможно това?

Както вече споменах – благодарение на перверзния модел на съвременното земеделие, при който гигантите в бизнеса с храните Cargill (царевица) и Tyson (пилета и риба) и американските вериги за търговия на дребно Kroger, Albertsons, Safeway и най-вече  Wal-Mart налагат изключително ниски изкупни цени на своите доставчици, принуждавайки ги да се примиряват с непоносими ниски норми на печалба и още по-изтощителна производителност.

Монополите са налице и при другите продукти. Дори при такава безобидна напитка като чая няма изключение:

Unilever контролира 90 процента от пазара.

Една от най-голямите компании в хранителния бизнес е Nestlé с приход за миналата година от $106 млрд. и със страховито присъствие на глабалния пазар за кафе и сладкарски изделия. След нея са Kraft Foods приходи за миналата година от $49.2 млрд. На следващо място е Tyson Foods – един от най-големите играчи на пазара за пилета, свинско и телешко месо с приходи за миналата година от $26.7 млрд.

Tyson обработва по 4 млрд. кг пилешко месо годишно – това означава по 1000 пилета в секунда!

 Те общо разполагат с половината от световния пазар.

 Концентрирането на такава пазарна мощ в толкова малко ръце постепенно измести печалбата от ръцете на производителите към джобовете на монополистите. Според доклад на Oxfam, фермерите в Уганда продават кафето си на 14 цента за килограм на мелничарите, които след това го препродават на износителите за 26 цента, те пък го експортират към големите компании за 45 цента. Докато стигне до многонационалната компания, която го пече и го превръща в нес-кафе, цената е вече $ 1.64.

А след това същото това количество, вече опаковано се продава в супермаркетите на цена от $ 26.40 – това прави 7000 процента по-скъпо от цената на фермера. Такава норма на печалбата няма дори при наркотиците.

За първи път в най-новия доклад на Oxfam се анализират последиците от концентрацията на такова влияние, контрол и пари в ръцете на толкова малко глобални играчи. Резултатът от това според Oxfam е, че "те извличат максималната печалба от глобалната хранителна верига, а прехвърлят рисковете и разходи към най-слабите участници в системата – най-вече фермерите и работниците на дъното”.

Oxfam като глобална организация за борба с глада за първи път се осмелява публично да намеси в дискусията за световната криза мултинационалните компании.

И дори да ги посочи като основна причина за глада и бедността!

Логиката е съвсем просто: Макар в света да съществуват 80 000 вида растения, които могат да се използват за храна, човечеството е силно зависимо от три зърнени култури, които осигуряват половината от  цялата хранителна енергия и една трета от протеините. Това са пшеница, ориз и царевица. Освен това те са основна храна на 4 млрд. души – тоест за две трети от населението на планетата.

Схемата е изключително стройна и проста:

Свеждайки хранителната диета до толкова малко продукти, мултинационалните компании могат да контролират целия процес от засяването, прибирането, преработката и реализирането на продукцията на основните хранителни продукти на планетата. Мащабите в които оперират, им позволяват да бъдат свръхефективни. Търговията със зърнени храни е изключително капиталоемка, а те инвестират в строителство и поддържане на силози и складове, в пристанищни и транспортна инфраструтура. Освен това те получават и „експортно финансиране” за да купуват продукция на високи цени, за да я реализират евтино на световния пазар.

Вече споменатите четири  компании - Cargill, Dreyfus, ADM и Bunge –  които контролират  75% от търговията със соя, между 2005 и 2009 са получили над $4.1 млрд. от американската правителство. Любопитното е, че тези субсидии почти никога не отиват за пресни продукти, а за продуктите, които те контролират – соя, захар и царевично нишесте, които се добавят в храните, за да им се добави стойност по време на преработката. Оказва се, че правителствата в САЩ и ЕС субсидират глобалните корпорации за да продават на хората продукти с висока масленост и богати на захар, предизвикващи затлъстяване и проблеми със здравето.

 Приказки от 1001 нощ

 Теорията твърди, че конкуренцията е най-силната страна на капитализма, и когато има две или повече компании, всичко е идеално: щом има конкуренция и сблъсък за вниманието на потребителите, пазарът работи и това пришпорва цените надолу.

Много любопитно мнение по въпроса изразява бившият президент на ADM   Дуейн Андреас в интервю за списание „Модър Джоунз”: „Клиентът е нашият враг. Конкурентът е нашият приятел. В света няма дори едно зрънце, което да се продава чрез свободния пазар, нито едно зърно от никаква култура в този свят не се продава чрез свободния пазар. Нито едно! Единственото място, където има свободен пазар, е в речите на политиците. И хората, които не са от Средния Запад не разбират, че това е социалистическа страна”.

Това е реалността на сегашната перверзна система на селскостопанско производство. Причината за сегашната криза до голяма степен се крие в системата за производство на селскостопански продукти, наложена през последните десетилетия: двата най-големи селскостопански производители САЩ и ЕС сериозно субсидират своите фермери, което им позволява да продават продуктите си на световния пазар на по-ниски цени.

А фермерите от развиващите се страни нямат никакъв шанс спрямо субсидираните продукти и постепенно са принудени да се оттеглят от пазара. Но днес всички усещат тяхната липса като алтернативни производители.

В същото време три четвърти от развиващите се страни са принудени да играят ролята на нетни вносители на храни, въпреки благоприятните условия сами да ги отглеждат.

Така фермерите в развитите страни са изправени пред идеална ситуация: високи цени и високи субсидии. Какъв интерес биха имали да си развалят рая и да променят статуквото.

Нали потребителите плащат двойно: веднъж под формата на данъци за субсидии и втори път – по-високите цени на касата в супермаркета.

 Но не е само това.

 Изчезват истинските вкусни продукти. Холандия отдавна измести България като най-големия производител на домати в Европа.

Но холандските домати никога няма да имат вкуса на българските. Ако прелетите над ниската земя, ще разберете веднага защо: от илюминатора на самолета много добре се вижда как Холандия е осеяна с мистериозно светещи правоъгълници – огромни парници, произвеждащи домати за износ. Там зеленчукът се отглежда чрез хидропоника – тоест, без наличието на онова, което му придава вкуса – земята.

Същото може да се каже и за различни земеделски култури. През последните 40 години близо 90 % от тези култури са изчезнали, разнообразието от сортовете пшеница е изчезнало. При кравите всяка седмица изчезва по една порода крави, признати от ФАО.

За последните 15 години по този начин са били загубени завинаги между 300 и 6000 изкуствени животински породи.

Във филма „Перфектна буря” капитан Били Тайн (Джордж Клуни) пита моряка Майк „Бъгзи” Моран (Джон О’Райли) как се справя. „Никак. Смърдя…на риба. „Може би имаш нужда от дезодорант” – казва Клуни. А Бъгзи му отговаря:

„Може би имам нужда от ново лице”

От това има нужда и индустрията на храните:

Земеделие с ново, човешко лице!”

 Чудесна статия и анализ, с който авторът по убедителен начин извежда на преден план не толкова концентрацията на капитала, като инструмент за извличане на баснословни печалби.

Той повдига с изключителна острота въпроса, че този модел на концентрация, унификация и свръхинтензивно земеделие е истинската причина за качеството на храните, което има съществено значение към моята основна теза за оцеляване на човечеството.

Този материал по убедителен начин показва как концентрацията на капитала, където четири мултинационални компании държат 80-90% от търговията със зърнени храни, стоят зад идеята за пълна либерализация на пазара и легализиране на генномудифицираните храни, подпомогнати от политическата система с огромни субсидии и от наложената система за производство на селскостопански продукти през последните десетилетия: където двата най-големи селскостопански производители САЩ и ЕС сериозно субсидират своите фермери, което им позволява да продават продуктите си на световния пазар на по-ниски цени, на практика са елиминирали до голяма степен свободния пазар, наложили са монополни цени, елиминирали са конкурентите и реализират високи обороти и монополни печалби.

Тази политика, въпреки все още съществуващия растеж, води до огромно  неравенство, бедност и глад в редица страни по света с благоприятен климат за производство на селскостопански продукти и храни, защото печалбата от ръцете на производителите отива към джобовете на монополистите!

Аз съм сигурен, че всеки нормален политикономически анализ, в който и да е отрасъл, подотрасъл или определено производство на стоки и услуги в света ще има същите резултати, т.е. малък брой компании контролират пазарите! Ако не вярвате вземете класацията на 500-те или 2000-те, най-големи компании от световните класации и направете политикономически анализ!

 

За да се опитаме да отговорим дори частично на множеството по-горе поставени въпроси и да разберем характера и същността на обществото, в което живеем наречено КАПИТАЛИЗЪМ, трябва да дефинираме и характеризираме  някои  от основните му икономически проблеми, които са следствие от развитието на капиталистическото пазарно стопанство.

 

Първият и може би най-важен е тенденцията на непрекъснато увеличаващата се концентрация на производствени мощности,  капиталови и финансови ресурси в малко на брой корпорации, фирми, банки, търговски вериги и др.

Процесът на натрупване на капитал се осъществява в две форми: под формата на концентрация и централизация на капитал.  Концентрацията на капитала е увеличение на капитала чрез капитализиране на част от принадената стойност, която ние наричаме печалба.  Въпреки това, процесът на натрупване на капитал за сметка на неговата концентрация е бавен процес. Компанията трябваше да чака дълго време, докато размерът на отделните капитали ще бъде достатъчен за строителство на големи предприятия, закупуване на нова техника и технологии и др.

 

Централизацията на капитала е увеличение размера на капитала чрез комбинация или сливане от няколко капитала в един по-голям. Централизацията противодейства на разпокъсаността на отделните капитали. Тя се превръща в мощна сила, благодарение на два лоста: конкуренция и кредити.

Централизацията се осъществява по два начина:

-чрез фалиране на някои капиталисти в условията на конкуренция и придобиването  на капитал им от други;

-чрез комбиниране на отделни индивидуални капитал в акционерни дружества.

 

Концентрацията и централизацията на капитала са неразривно свързани  с концентрация на производството. Производството с развитието на капитализма все повече и повече се концентрира в един сравнително малък брой големи и много големи фирми.

В резултат на това концентрацията на производството в едно общество се превръща обикновено в процес от създаване на монополи и ускорено фалиране на малки и средни фирми.

Големите фирми имат редица икономически предимства пред по-малките,  тъй-като процесът на концентрация или натрупването на капитал се извършва при тях по-интензивно. Колкото са по-силни фирмите, толкова по-бързо те изместват и отстраняват по-слабо конкурентоспособните капитали, и ускоряват процеса на централизация на капитала. По този начин, концентрацията и централизацията на капитала-са два взаимно свързани и взаимно допълващи се процеси. Особено рязко увеличаване на централизацията на капитала и производството се извършва в периода от войни и икономически кризи. Под въздействието на кризите фалират и хиляди малки и средни фирми, при което  голямите ги поглъщат и стават още по-голями. Днес огромно влияние върху темпа на концентрация и централизация на капитала играе научната и технологична революция. Компании с производство в областта на енергетиката, ядрените централи, ракетостроене, биотехнологии, информационните технологии, нанотехнологии  могат да бъдат създадени само с огромна централизация на капитал, защото организацията на научните изследвания е много скъпа. В развитите страни държавата играе ключова роля в тази организация.

Превръщането на печалбата в капитал се нарича натрупване на капитала. Натрупването на капитал е неизбежно явление при капитализма, то е същностна характеристика на капиталистическия начин на производство, то има формата на закон за капиталистическото натрупване и разкрива съществени страни и тенденции в развитието на капиталистическото общество.

Концентрацията и централизацията на капитала е противоречив процес. От една страна редица компании осъществяват сериозни иновативни технологични разработки,  произвеждат и създават качествени стоки и услуги, играят съществена и положителна

роля за повишаване благосъстоянието и прогреса в цял свят.

Но от друга стремежът към натрупване на капитал и увеличаване на богатствата при капитализма не знае граници. Този стремеж е резултат  и е продиктуван от:

-законите на съществуване и развитие на пазарното стопанство;

-от метафизиката на човек, от неговата природна същност на биологичен вид, от инстинкта му за самосъхранение и оцеляване;

Логиката на капиталистическата конкуренция е такава, че ако не си силен, ще те погълнат.

Има множество производствени, търговски, финансови и всякакви корпорации, които завладяват пазарите и диктуват условията в тях. Под техните удари дребните и средните фирми загиват и капиталите им биват поглъщани от тях.  Независимо от приноса за прогреса на човечеството концентрацията и централизацията на капитала създават условия за регресивни тенденции, чийто резултати придобиват все по-стряскащи размери като:

-екологичното замърсяване и измененията на глобалния климат;

-увеличаване на относителното неравенство и бедността;

-плавно но непрекъснато увеличение на безработицата:

-непрекъснато нарастване на непълната заетост;

-нарастващите задължения на държавите, домакинствата и фирмите;

-намаляване на броя на малките, средните фирми и хората занимаващи се със собствен бизнес;

-ерозия на средната класа, която е гръбнака на западната демокрация;

-бързо нарастване на доходите на 0.1%-я процент, на 1%-я процент, на 10%-те процента от хората по цял свят.

 

Най-големите и влиятелни 2000 публични компании в света през 2015 г. имат общи приходи в размер на 39 трлн. долара, 3 трлн. долара печалби, 162 трлн. долара активи и 48 трлн. долара пазарна стойност. Общата им пазарна стойност е нараснала с 9% на годишна база, което е най-голямото увеличение сред четирите индикатора, според последната класация на Forbes.

 Като цяло класацията продължава да бъде доминирана от енергийни, финансови и технологични компании. Apple запазва лидерството си, което беше завоювано през миналата година, макар пазарната й капитализация да е спаднала с 25% за година - от 559 млрд. до 416 млрд. долара. Петролният гигант ExxonMobil остава на второ място, като капитализацията му се е понижила с 1.2% до 403.7 млрд. Най-внушително изкачване в класацията регистрира компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway, чийто ръст на капитализацията с 27.7% до 256.8 млрд. долара я нарежда на трета позиция, спрямо 13-тото място година по-рано.

В топ 10 се класират само две компании, които не са от САЩ – китайската държавна енергийна компания PetroChina и швейцарската Nestle, съответно на четвърто и девето място. Челната десетка се допълва от веригата за търговия на дребно WalMart, General Electric, Microsoft, IBM и Chevron. Пазарната капитализация на намиращата се на 500-то място компания е 19.5 млрд. долара, спрямо 17 млрд. през миналата година.

Както и през миналите години, банките и петролните компании са секторите с най-голяма пазарна капитализация. Капитализацията на финансовите институции се е повишила с 13.1% спрямо миналата година, докато при петролната индустрия има спад от 6.7%. Сред топ 10 на банките 5 са от САЩ, а четири, включително двете с най-голяма капитализация (Industrial and Commercial Bank of China и China Construction Bank) – от Китай.

 

          Компания пазарна капитализация       (млрд, долара)

                    1                 Apple                                        415.7 (-25.6%)

                    2                ExxonMobil                              403.7  (-1.3%)

                    3(+10)        Berkshire Hathaway               256.8 (+27.7%)

                    4(–1)           PetroChina                               254    (-8.7%)

                    5(+6)           WalMart                                  246.4 (+18.2%)

                    6(+3)            General Electric                    239.8 (+12.9%)

                    7(–3)            Microsoft                                239.6 (-11.5%)

                    8(–3)            IBM                                        237.7(-1.7%)

                    9(+3)            Nestle                                     233.8(+12.7%)

                   10                 Chevron                                   230.8(+8.9%)

 

Пазарната капитализация на всяка една от тези компании е по-голяма от Брутния вътрешен продукт на страни като Норвегия, Португалия, Чехия, Дания, Финландия, Израел, Унгария, Ирландия, Румъния и още 170 държави по света.

Общественото мнение сочи, че петте най-големи банки в САЩ контролират финансовата система в страната.

Правете си изводите сами!