Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

ЛЯВО ПОСТКЕЙНСИАНСТВО

 

Течението за преразглеждане на кейнсианската икономическа теория се създава се в Англия с естествен център Кеймбридж. То намира идейна подкрепа в лицето на най-яркия  представител Джоан Робинсън, а така също Н. Калдор П. Срафа, Л. Пазинети и др. някои от които са работили заедно с Джон  Кейнс. Те ярко критикуват неокласическата теория, най-вече неговата сърцевина маржинализма т.е. методологическата му основа.

Като своя основна задача  те си поставят да усъвършенстват и обновят теорията на Кейнс на базата на подробна теоретическа преоценка, като добавят и някои рационални идеи от класиците Д. Рикардо и К. Маркс, както и да доведат до логически край отрицанието на неокласическата система. В името на това обект на своята критика левите кейнсианци подлагат методологическите принципи не само на неокласическите, но и на неокейнсианските теории. В потвърждение на това те категорично се отказват от моделите на Хикс-Хансен, определяйки ги като незаконнородено кейнсианство. Една от първите признала кризата на ортодоксал-ното кейнсианство е Джоан Робинсон.

 В тяхната икономическа теория левите кейнсианци обединяват различни идеи, като могат да се очертаят следните характерни моменти и особености:

-Преоценка на теорията на Дж. М. Кейнс и скъсване с ортодоксалното кейнсианство;

-Възраждане на класическата политическа икономия във формата на неорикардианство/ Д. Рикардо за противоположността между печалбата и работната заплата, както и отделни аспекти на теорията на стойността /и преосмисляне на редица важни категории като стойност, капитал, печалба, разпределение и т. н.;

-Още от създаването си, то се намира под известно влияние на марксизма. Дори през средата на 20-ти век , Джоан Робинсън изказва нестандартната мисъл за „съединяване" на марксовия икономически анализ с инструментариума,  разработен от ортодоксалната политическа икономия. Признаването на някои теоретични заслуги на К. Маркс и опити за тяхното прилагане при изследването на простото и разширено възпроизводство;

-Включването на социално-икономически институции взети от реалната икономическа действителност, в икономическия анализ ;

-Радикални идеи;

-Остра критика на неокласическата теория :

+Остра критика и отричане на основните положения на неокласическата школа и най-вече на теорията за пределната производителност и пределната полезност.

+за разпределението на националния доход, като през 60-те и 70-те години на 20-ти век тя се превръща в „антимаргинална революция";

+ по посока на господството на свободната конкуренция / по-точно липсата на свободна конкуренция /, оптимизиращата роля на пазарния механизъм и отразената дейност на монополите, профсъюзите и държавата в теоретичните им разработки;

 Левите кейнсианци искат да реформират капитализма, затова се стремят да създадат реалистична икономическа теория. Тя е дребнобуржуазен вариант на кейнсианската теория, реформистко течение насочено да защитава интересите на работници и служещи, интелигенцията, фермерите, дребното предприемачество.

На тази база и в тази посока са основните теми предмет на тяхните виждания за реформиране на капиталистическата икономика като:

-проблема на ефективното търсене;

-икономическия растеж;

-разпределение на доходите;

-ролята на инвестициите

-теорията за стойността;

-ценообразуването;

Основен проблем за икономическите кризи и безработицата  левите кейнсианци виждат в недостатъчното ефективно търсене.

За разлика от традиционното кейнсианство причината за недостатъчното ефективно търсене те виждат в несправедливото и неравномерно разпределение на националния доход, което води до нестабилност в съвременната пазарна икономика.

Базирайки се на теорията на Кейнс за ефективното търсене,  Робинсон свързва неговата динамика не толкова със психологически фактори, определящи склонност към потребление и инвестиции, а с разпределението на националния доход и господството на монополите.

Неравномерно разпределение на националния доход, генерира хроническата тенденция за това, че търсенето на стоки е по-ниско от производствените възможности на промишлеността.

Левите кейнсианци разглеждат всички негативни проявления в икономиката, като икономическите кризи, рецесии, депресии, свръхпроизводство, ненатоварване на производствените мощности, растежа на безработицата, като следствие на ниските равнища на доходи на основната част от населението, и от друга страна, защото богатите нежелаят да увеличиват своето потребление.

 Джоан Робинсон свързва решаването на проблем на ефективното търсене с осъществяването на някои социални реформи като:

+Увеличаване на работната заплата;

+Делегиране права на профсъюзите да водят борба за увеличение на работните заплати;

+Ограничаване властта на монополите поради опасността от прекомерна концентрация на икономическа мощ в ръцете им;

+Радикални програми за държавано преразпределение на доходите, намаляване на неравенството в разпределението на доходите и увеличение покупателната способност на населението;

+Мирни програми, съкращаване и преориентация на военните разходи към здравеопазване, образование, социални програми и социално обезпечаване, жилищно строителство;

 

Левите кейнсианци разработват концепция за разпределение, чиято база е теорията на възпроизводство и растеж на Кейнс:

+Създаването и разпределението на доходите не е свързано с пределната производителност на факторите в производството, затова неравенството в распределението не трябва да се обяснява с различното им равнище на производителност.

Левите кейнсианци виждат причините в разликата на доходите в:

-в политическите и социални традиции и решения;

-в действието на сивата икономика;

Левите кейнсианци анализирайки механизма, който обезпечава изравняване на очакваните спестявания и инвестиции в концепцията на Кейнс за равенство на чистите инвестиции и доброволните спестявания, развиват по-нататък идеята му.

Те достигат до извода за необходимостта от изменение на системата на разпределение, която трябва да обезпечи съответстващата степен на спестяване. След като, величината на нормата на спестяване в голяма степен се явява функция на социално-икономическото положение на получателя на дохода, при ситуация на недостиг на спестявания, просто трябва да се увеличат доходите.

Левите кейнсианци отделят сериозно внимание на въпроса за обезпечението на устойчив балансиран растеж. Според  Робинсън, условие за  такъв растеж се явява поддържането на сравнително постоянно съотношение между работната  заплата и печалбата, и да не се допусне изменение в пропорцията на разпределение в полза на печалбата.

Премахването на основния социален проблем, неравенството в разпределението на доходите в обществото, левите кейнсианци възлагат основна роля на растежа на работната заплата в съответствие с повишение на производителността на труда.

Изхождайки от тезата си, че теорията на Кейнс е теория на неравновесието със статичен характер, левите кейнсианци си поставят задачата да преодолеят статичността в модела на Кейнс, както и да използват кейнсианския краткосрочен анализ за решаване на проблема на дългосрочното развитие и анализ на проблемите на  растежа.

Левите кейнсианци създават теория, в която икономическия растеж, натрупването на капитала и разпределението са взаимносвързани и те се осъществяват на основата на действията на реално съществуващи институции, които институции, определят стремежът на предприемачите към натрупване, и борбата на работниците за увеличение своя дял в националния доход.

От тук централно си внимание левите кейнсианци отделят на въпроса за балансирания растеж, или за поддържане равновесие на икономика в подем.

Тяхната теза е следната: спестяванията на хората произхождат от техните доходи като сума на спестявания от работна заплата и печалба, и спестяванията може да се  изменят в зависимост от изменение на разпределението на тези величини. Това значи, че разпределението на националния доход влияе на неговия приръст. От друга страна приръста на националния доход се явява функция на натрупване на капитала, то тогава приръста на националния доход  зависи от тази част, каквато печалбата заема в националния доход. Колкото по-голяма е  частта на печалбата в националния доход, толкова по-голям ще е ръста на натрупване на капитала.

От друга страна при икономика с растящ темп на развитие за да се запази равновесието е необходимо адекватно ефективно търсене на увеличаващото се производство. Ето защо трябва да се поддържа оптимално равнище в ръста  при натрупване на капитала, който да съответства на оптимално разпределение на националния доход за да има идентичен растеж на производството и ефективното търсене.

Дж. Робинсон е мислела, че не само е желателно, че не само е възможно ръста на работната заплата да съответства на ръста на производителността на труда, но това дори може да се превърне в реална политика, сякаш е правило.

Практиката доказва, че по-високата производителност на труда се реализира с техника , за която е необходим по-голям разход на капитал за единица труд. Знае се, че равнището и динамиката на работната заплата определят границите на рентабилността на техниката. При по-висока работна заплата, е по-изгодно да се работи с по-малко трудоемка, т.е. по-капиталоемка техника.

Ето защо левите кейнсианци настояват за увеличение на работната заплата/съобразно ръста на производителността труда/, защото това ще реши не само проблема на ефективното търсене на икономика в условия на технически прогрес и подем, но се явява и силен стимул за самия технически прогрес.

Идейната разработка на левите кейнсианци за икономическия растеж става основна база за разработка на концепция относно политика на доходите. Те считат, че държавата със своите огромни возможности трябва сериозно да се намеси  и да въздейства както на процеса икономическия растеж, така и за преодоляване на негативните явления като стагнация, кризи, рецесии, безработица, ниски доходи, инфлация и др.

Успоредно с традиционните кейнсиански принципи за стимулиране чрез фискални и монетарни средства, политиката на доходите играе важна роля на средство за регулиране процеса на възпроизводство.

Относно свободната конкуренция левият кейнсианец Сраффа подлага на остра критика распределителната функция на свободната конкуренция, която, според възгледите на неокласиците, стихийно обезпечава на всеки фактор от производството (труд, земя, капитал) да получи своята част  от създадения доход съгласно пределната производителност.

Сраффа счита, че в съвременната икономика на западните страни конкуренцията е несъвършенна защото:

+графиките на кривите за движение на цените и дохода са различни от кривите за движение на пределната производителност, т.е. не се осигуряват равни  условия на производителите.

Така например, в повечето монополистически предприятия пределната величина на издръжката на производството винаги е по-малка, а пък, размера на получаваните от тях  доходи  по-голям. Това дополнително усилва монополистическите тенденции, водещи към завладяване на пазара  от отделни предприятия.

+съгласно класическата теория цената се явява основно условие за свободна конкуренция.  Сраффа има различно виждане, че цената на стоките не е единственното преимущество за купувачите. За изборът им на една или друга стока има и други фактори освен цената като: качество, търговска марка и др. Това означава, че отделни купувачи са готови да купят стока от определена фирма даже на  много по- висока цена, тъй-като тя  най-много съответства на  потребностите им. По този начин пазарът на отделни стоки се разпада на няколко пазари на тези същите стоки, но на всеки от тях  съществуват различни цени, за това, за да проникнат на другите пазари, всеки  отделен продавач е необходимо  да разшири издръжката на търговията, а след това на собственния пазар те са с привилегировано положение, сравняват ги с монополисти.

+ границата за по-нататъшното разширение на производството за предприемача е проблема за реализация на произведената стока, в резултат от това се снижават цените и растът издръжките на реализацията. Ако съществува възможност за намалението им от отделни продавачи, подчертава Сраффа, то за каква свободна конкуренция става въпрос.

 

Тъй-като революционната теория на Кейнс имаше макроикономически цели тя не засегна фундаменталните позиции на неокласическата теория в политическата икономия.

Неокласическата теория остана господствуваща в: 

-теория за стойността;

-теория за образуването на цените от производствените фактори като труд и капитал;

-теория за функционалното разпределение на националния доход между труда и капитала.

 

Кои са основните различия между двете школи:

  1. Икономическия растеж:

+ посткейнсианците считат, че темповете на растежа зависят от разпределението на националния доход, което разпределение е функция на темповете на натрупване на капитала. Темповете на натрупване определят нормата на печалба и дела й в националния доход, а делът и обемът на работната заплата се определят като остатъчни величини. Инвестиционната дейност е основата на процеса на натрупване, промените в икономиката, предизвикани от увеличаване или снижение обема на капиталовложенията, влияят на процеса на икономическия ръст и разпределение. Интензивността на процесса на инвестиране зависи не от пределната склонност към спестяване от печалбата, а от комплексната оценка на предприемачите за перспективите на икономическото развитие.

 

+ при неокласическата теория има категорията на „пределния продукт", определящ печалбата и работната заплата;

  1. Разпределение на доходите:

+ според посткейнсианската теория използването на производствените фактори и тяхното измерване се намира под влияние на съществуващите в икономиката отношения на разпределение;

+Според неокласиците, доходите от производствените фактори и тяхното разпределение могат да се изведат от условията на тяхното прилагане и съществуващата производителност на труда;

 

  1. Еднозначна зависимост между производствените фактори и техните доходи:

+неокласиците считат, че на всяко равнище на капиталовъоръженост съответства определена норма на печалба;

+посткейнсианската теория доказва, че неокласическата постановка е възможна само, ако капиталът е еднородна, хомогенна маса, т. е., че целият капитал се състои от активи с еднакви срокове на въвеждане, с еднаква ефективност, с еднакъв период на обръщение.  Не може да се установи определено отношение между капитал  и въоръжеността, и съотношението печалба - работна заплата, тъй като то зависи преди всичко от технологията на производството. При намаление нормата на печалба може да се стигне, както до преминаване към по-капиталоемък метод за производство, така и към по-некапиталоемък. В икономическата теория това е известно като „ефект на превключването на технологиите".

  1. Физическото измерване на капитала:

+ според посткейнсианската теория физическото измерване на капитала не може да се изведе от разпределението;

+според неокласиците той може да се изведе от разпределението, като те го измерват като капитализиран доход, като изхождат от процента върху капиталовите активи, но това предполага печалбата да е предварително известна.

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

 Блог на Петър Къртев www.peterhen.com