Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Джон Мейнард Кейнс-теория за ефективното търсене

 

Кейнсианството възниква през 30-те год. на ХХ в. То бе породено от необходимостта да се намерят пътища за изхода от икономическите кризи и особено от световната икономическа депресия през 1929-1933 г.

Тя беше най-тежката икономическа криза в историята на човечеството. Предизвика силен спад на производството, голяма безработица, инфлация, фалити на банки и фирми, самоубийства, бедност, глад, остри социални сблъсъци, стачки и др. негативни явления.

В епохалната си книга „ Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, излязла през годините на Голямата депресия 1936 г. Кейнс лансира идеята си, че кризите са резултат на стихийното действие на пазара и неограничената конкуренция, което нарушава стабилността и равновесието в икономическата система.

Така той достига до извода, че е необходимо държавата съзнателно да насочва стопанския живот с макроикономическо регулиране. Неговото лекарство срещу икономическата депресия е активна инвестиционна политика от страна на правителството.

Кейнс възторжено и оптимистично заявява противно на песимизма на своите съвременници икономисти: „ Няма причина да се примирим с рецесиите и с депресиите! Икономиката-ако се вгледате в бъдещето не е изначален проблем на човешката раса.”

 Фундаменталното и революционно значение на теорията на Кейнс се дължи на извода му, че пазарната икономика не притежава свойството да се самокоригира така, че да не се спира икономическият растеж.

 Кейнс преживява икономическата криза от 29-та г., резултат предимно от експлозивното развитие на средствата за производство. Обществото навлезе в нова ера на масово производство на етап, когато масовото потребление още не бе познато. Подвижността и гъвкавостта на предлагането все още са подценявани -както при индустриалната революция.

Резултатът е в това, че свръхпроизводството не намира пазар. Оттам спадане на цените при затварянето на икономическия цикъл, затварянето на фирмите и увеличаването на безработицата поради неадекватно търсене.

Истината е, че проблемът е бил решим, и че решението е в потреблението!

Отговорите на основния проблем за заетостта, давани от тогавашните големи икономисти, се оказали неадекватни. В най-добрите традиции на класиците те заявили, че безработицата ще намалее, ако работниците решат да отстъпят част от и без това твърде високите си заплати.       През 1932 г. Едуин Кенан, известен икономист отЛондонския икономически институт, заявил, че „светът трябва да приеме намаляването на заплатите без много да мрънка“.

По негово време Кейнс е бил изправен пред същия проблем - икономиката е в депресия и никой не предлага смислено обяснение на явлението. Пред икономическата наука възникна задачата да се търси изход от зачестилите кризи и път за осигуряване стабилност на стопанската система.

Израз на тази необходимост бе Кейнсианското учение, което предлага макроикономически подход за изследване на зависимостта  между съвкупното търсене и предлагане. Между тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяването на макроикономическото равновесие между търсенето и предлагането.

Трябва да се търси от страна на търсенето- осигуряване реализирането на заетостта, като обект на анализ-в труда си Кейнс пише:  ”Най-голямата грешка на икономическото общество, в което живеем е неговата неспособност да осигури пълна заетост, а също производствeното и непроизвводственото разпределение на богатството и доходите”.

Според него равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене!

 Основната идея на Кейнс е следната: когато в икономическия цикъл започне спад, държавата трябва да увеличи бюджетния дефицит с инвестиции, за да  увеличи заетостта. Причината е, че частният сектор не инвестира достатъчно. Когато спадне търсенето се намаляват приходите и фирмите ограничават инвестициите и така се задвижва порочен кръг: по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малко потребление и дори по-малко основания за инвестиции въобще.

 

Циклично развитие на икономиката в такава негативна посока може да доведе до равновесие при много ниска заетост, с цената на висока безработица и бедност. Затова правителството трябва решително да се намеси и да избегне по-дълбока криза или рецесия!

Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла.

Кейнсианска икономика се застъпва за смесения тип икономика - основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор.

 Защо Кейнс е толкова популярен? Защо към неговият труд “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”1936 г. проявява интерес всеки, който сериозно иска да се запознае с икономическата наука?

 Защо теоретичните положения, насоки, препоръки и виждания, основани на теорията на Кейнс, са все още популярни както преди?

Защо го нареждат в тройката на великите икономисти Смит, Маркс и Кейнс?

За да отговорим на поставените въпроси ще разгледам според моите виждания за теоретичната схема на Кейнс:

 Основния труд на Кейнс, донесъл му известност, излиза в отговор на дълбоката икономическа криза, в периода 1929-1933 г. когато все повече става очевидно, че виждането на класическата школа за автоматичното действие на пазарните закони, на способността към саморегулиране и постигане на равновесие, отчитайки действащите изменения се оказват несъстоятелни. Предишните методи на неоклассическата политика на балансиран бюджет, устойчив валутен курс и вижданията за автоматично равновесие се явяват недостатъчни. Кейнс осъществява революционно изменение в методологията на анализа на икономическите процеси в пазарното стопанство.

 От времето на маржинализма и неокласицизма на Маршал до кризата: производството, потреблението, доходите, работните заплати, заетостта, цените се разглеждат преимуществено на нивото на отделната фирма, потребител т.е. на микроравнище, Кейнс разбира, че кризата поставя на дневен ред не въпроса за оптимален междуфакторен избор на пределния доход в условия на ограничени ресурси, а проблемите за стимулиране на икономиката, за да се намали безработицата обхванала всеки четвърти, да се натоварят неизползваните мощности и увеличи заетостта. Затова било необходимо анализа да се насочи от областта на микроикономиката-в посока на анализа на макроикономиката.

Кейнс усеща момента и назрялата потребност от нов теоретичен инструментариум за да намери изход от възникналата депресия и последвалата я стагнация.

Огромния принос на Кейнс се състои в това, че той поставя началото на систематично изучаване на връзката на отделните пазари /стокови, парични, фондови, трудови/ т.е. на социално-икономическите процеси и зависимости на макроравнище. Всичко това изисква необходимост от създаване на нова теория.

Теорията на Кейнс има ясна практическа насоченост.

Кейнс издига ролята на държавата като най-важния участник и регулатор на икономическата дейност, тя трябва да стане активна икономическа сила. С помощта на активни фискални и монетарни средства, чрез държавни инвестиции в публичния сектор да се изведе икономиката от фазата на спад и ниска заетост.

Така той дава теоретичен отговор на практическите проблеми и противоречия и показва как може да се регулира икономиката, да се увеличат доходите чрез потреблението и инвестициите, и да се понамали безработицата.

  Изучавайки макроикономиката Кейнс разбира, че тя е изключително сложна система, в която съществуват множество сфери, отрасли и фактори, които са в сложна зависимост и взаимодействие:

-производство или предлагане на стоки, чието развитие зависи от наличния капитал, работната сила, техническия прогрес и привличане на инвестиции;

-потребление на стоки: потребителски или с дълготраен характер;

-финансова система-обмена, размяната или реализацията на стоките е немислима без финансово-паричните потоци;

-пазарите-трудови, финансови, стокови или целия пазарен механизм освен от обективни фактори се намира под въздействието и на психологически фактори;

Т.е. целия процес на възпроизводство в пазарната икономика, в основата на която стои развитието на частната инициатива подлежи на макроикономическо регулиране.

 За да отговори на въпроса как да се преодолее депресията и да се реши проблема със заетостта, както отбелязахме Кейнс решава да насочи анализа към причинно-следствените връзки на равнище национално стопанство. Условията на равновесието са претърпели промени. Кейнс подлага на анализ съвкупното търсене, съвкупното предлагане, движението и трансформациите на доходите, спестяванията, инвестициите и факторите от които те зависят, като същевременно подлага на съмнение редица постулати от теорията и практиката на икономиката. Той бракува така наричания закон на Сей, съгласно който производството само формира доходи, което означава, че търсенето е равно на предлагането и винаги има равновесие в пазарната икономика. 

 Кейнс задава въпросите:

- Къде е гаранцията, че парите, получени под формата на работни заплати, капиталови и всякакви доходи, ще бъдат веднага изразходвани за закупуване на произведените стоки и услуги?

Защо търговецът на стоки е длъжен веднага да използва получените от него пари за придобиване на други стоки?

-Размера на търсенето следва ли автоматически предлагането?

-От кои фактори зависи каква част от паричния доход ще се използва веднага за купуване на стоки?

 Невярното твърдение на Сей се състои в това, че той е подценил специфичната роля на парите, разглеждайки ги като елементарен посредник, тъй като стоките се реализират и обменят посредством парите. Кейнс стига до извода, че на практика в живота, търсенето, което се определя от равнището на доходите, изостава от динамиката на доходите, и при ситуация, където търсенето е по-малко от  предлагането, то една част от произведените стоки няма да се реализират. Настъпва момент на свръхпроизводство на стоки и това е началото на икономическа криза.

Критикувайки класиците Кейнс достига до извода: че при случай на нарушено равновесие /търсенето не съответства на предлагането/, цените не са достатъчно гъвкав регулатор на пазарното стопанство, не реагират веднага и не успяват да приведат икономиката в равновесие. Те са относително консервативни. Така например цените /номиналните работни заплати/ на пазара на труда, са слаб регулатор за търсенето на работна сила. Ако търсенето спада то съгласно класиците работните заплати трябва да се намаляват, но това не се случва в действителност. Състоянието на пазарите се оценява по наличието на стокови запаси, по динамиката на потребителското търсене, а не по динамиката на цените. При намаляване на търсенето, цените, в множеството от случаи, не се намаляват, защото при много производители в пазарното стопанство, при липса на пълна и достоверна информация цените не са достатъчно гъвкави, не се изменят автоматично.

Подобна е критиката на Кейнс към класиците относно твърдението, че ръста на спестяване е равен на ръста на инвестиций. Не само, че не е вярно, но при известни условия ръста на спестяване може да не доведе до ръст, а към намаление обема на инвестиции т.е. автоматичното пазарно регулиране не сработва, и равновесието не се въстановява.

 Според Кейнс, ако икономиката се намира във фазата на спад от цикъла, т.е. налице е намаляване на търсенето на потребителските стоки, производството започва да се съкращава. Колкото е по-високо търсенето на продукти на труда, толкова по-високо е търсенето на труда, който ги произвежда, и обратно.

Но тъй като търсенето на труд се определя от търсенето на крайния продукт на този труд, /може да се продаде само стока, за която има търсене/, в условия на намалено търсене производството се съкращава, образува се излишна заетост и една част от работниците се съкращават. Увеличава се безработицата!

Не се намаляват работните заплати, а броя на работниците!

Това води до намаляване на общата сума на фонд работна заплата, оттук снижаване на потребителското търсене и заетостта. Така Кейнс логично прави извода, че националното богатство и доход, съществуващото равнище на заетост, тяхната динамика се определя не от производството, а от факторите на  платежноспобното търсене.

Кейнс поставя в центъра на своето изследване търсенето!

 Неговата теория я наричат теория на ефективното търсене.

 Основните понятия, които Кейнс използва и обяснява защо именно търсенето се явява решаващ фактор при определяне на заетостта са:

- съвкупно/агрегатно/ търсене - общото количество стоки и услуги, които могат да бъдат купени при дадено равнище на цените. Агрегатното търсене и агрегатното предлагане си взаимодействат и определят равнището на съвкупното производство,заетостта и безработицата, използването на мощностите и инфлацията;

 - съвкупно/агрегатно/ предлагане - изразява съвкупното количество стоки и услуги, което предприемачите желаят да се произведе и продаде в течение на една година. То варира в кратки периоди, при повишаване на търсенето фирмите реагират едновременно чрез увеличаване на цените и производството, а в дълги периоди реагират повече чрез повишаване на цените и по-малко чрез нарастване на производството;

 - ефективно търсене – eфективното търсене-това е платежеспособното търсене, определящо степента на заетост. Ефективно търсене се определя от реалните количества стоки и услуги на националното производство, които са готови да купят потребителите.  То е съразмерно на националния доход, структуриран като потребление и натрупване;

 -разходи за потребление -стойността на стоките продадени на потребителите за даден период; 

 - спестяванията – са равни на дохода минус потребление;

- предвидено агрегатно търсене - общото предвидено потребление и инвестиционните разходи за стоки и услуги през съответния период;

 - безработица – тя е следствие от период на търговски цикъл, характеризиращ се с не-достатъчното равнище на ефективното търсене;

 - мултипликатор – показва зависимостта на растежа на националния доход с увеличаването на инвестициите, което води до нарастване на продукцията при нарастването на инвестициите, тъй като всеки нов капитал в производството на стоки и услуги привежда в движение допълнителна работна сила, или чрез нови технологии и иновации увеличава производителността на труда;

 - инвестиционен мултипликатор – показва, че в процеса на нарастване на съвкупните инвестиции, доходите ще нарастват с величина, която е К-пъти по-голяма от прираста на инвестициите;

-величина на мултипликатора – тя е функция на склонността на потребление. „Увеличаването на съвкупното търсене е равно на увеличаване на общата сума на инвестициите умножено с мултипликатора, определян от пределната склонност към потребление.”

 - национален доход – образува се от индивидуалните доходи, което изисква да се проследи как инвестициите влияят върху индивидуалните доходи. Мултипликаторът зависи от размера на доходите изразходвани за потребление;

 - влиянието на парите - при непълна заетост увеличаването на парите в обръщение ще спомага за увеличаване на заетостта, но не толкова и за повишаване на цените; При пълна заетост цените ще се изменят със същата пропорция  както и количеството на парите;

 - макроравновесие - условие, което съществува, когато предвиденото агрегатно състояние е равно на общия доход.

- обем на заетостта-определя се от пресечната точка на функцията на съвкупното предлагане и функцията на съвкупното търсене;

 - принцип на акселератора -хипотезата, че нарастването на потребителското търсене, ще рефлектира в разширяване на инвестициите, понеже по-големи капиталови наличности ще бъдат необходими, за да се произвежда по-голямо количество стоки за потребление. Този принципът сочи също, че когато потреблението расте, забавянето на неговите темпове ще предизвика забавяне на растежа и на брутните инвестиции следователно този принцип подсказва, че инвестициите са силно променлива величина.

 

Y-ефективно търсене

C-потребителско търсене

I- инвестиции

S-спестявания

 Съвкупното търсене се определя от реалните количества стоки и услуги на националното производство, които са готови да купят потребителите:

-домашните стопанства;

-фирмите;

-правителството;

-външните вносители; 

-равнището на цените /при равни други условия/;

Това е реалната сума на стоки и услуги, която е обеспечена от платежеспособното търсене.

 Кейнс нарича точката на пресичане на съвкупното предлагане и съвкупното търсене точка на ефективно търсене, която определя степента на заетост. Ефективното търсене-това е платежеспособното търсене, определящо степента на заетост.

 

Кейнс си задава следните въпроси:

Как да стимулираме съвкупното търсене?

Какви фактори стоят зад него и кои са основните компоненти на съвкупното търсене- Y? 

Тъй като търсенето е потребление на потребителски стоки и стоки с дълготрайна употреба/ с инвестиционно предназначение/ то тези фактори са потреблението С и инвестициите I, т.е.

Y = C + I.

 Тук Кейнс започва да анализира  потреблението и инвестициите.

Потреблението /потребителското търсене/, зависи от съвкупния паричен доход и от начина на неговото изразходване. Или от приръста на дохода и от съотношението, в което доходът се распада на потребление С и спестяване S.

 Това съотношението характериза пределната склонност към потребление, с други думи, съотношение между приръста на потребление и възникващото от този приръст изменение на дохода.

 Защо Кейнс нарича това съотношението пределна склонност към потребление? Защото този процес се реализира от субективни решения на хората. Когато нараства дохода /се реализира допълнителен-“пределен” доход и е важно да знаем как се разпределя той на C и S/ за потребление все по-голяма част се изразходва за покупка на стоки за дълготрайна употреба.

Такива стоки, като жилища, автомобили, мебели и др. са много по-скъпи от обичайните /храна, дрехи, обувки/ потребителски стоки и хората трябва да спестят пари за да си ги купят.

 МРС-пределна склонност към потребление > 0 и <1

MPS-пределната склонност към спестяване> 0 и <1

МРС + MPS = 1 или = приръста на съвкупния доход

 По този начин Кейнс обяснява защо хората проявяват склонност към пестеливост и проявяват известна сдържаност по отношение разходите за потребителски стоки. Това означава, че се намалява пределната склонност към потребление, а то е свързано потребителското търсене.

Тези разсъждения може да илюстрираме с един пример относно склонността към потребление и спестяване в домакинствата с различни доходи в $:

 Y=С+S

 10000$=10000$+0

 50000$=40000$+10000$

100000$=70000$+30000$

 При семейства с ниски доходи /да предположим 10000 $. в година/, целия доход се харчи за потребление и спестяванията са равни на нула, то в семейства с високи доходи част от тях се заделят във вид на спестяваия. Например, от 100 000 $ годишен доход в едно семейство 70 000 $ се потребяват, и 30 000 $ се спестяват.

Т.е. съвкупните приходи растът, съвкупното потребление също расте, но в по-малка пропорция, или съобразно ръста на богатството склонността към потребление се снижава. Никой не задължава хората да си харчат бързо всичките пари. Наблюдава се процес на забавяне. Ако произведените стоки са повече от търсенето, според класиците цените трябва да реагират в посока намаление за да се изкупят запасите от стоки. Действителността е доста по-различна. Цените не реагират бързо, те увисват почти на същото равнище, остават почти неизменни и не могат да уравновесят пазара.

За постигане на равновесие на пазара решаваща роля Кейнс придава на инвестициите.!

Тъй като потреблението обичайно остава стабилно във времето, но, изостава от ръста на доходите, за да се компенсира изоставането на потребителското търсене това може да стане само с увеличение на инвестиционното търсене. В противен случай  неизбежено е увеличаване на безработицата и намаляване на националния доход.

 Според Кейнс, ръста на съвкупното търсене се затруднява от два тормозещи го фактора:

-снижаване на склонността за потребление /психологията на потребителите/;

-намалението на ефективността на капиталовложенията;

 В практиката обемът на производството се формира от предприемаческите очаквания, какво ще бъде равнището на ефективното търсене в предстоящия период. На база на тези очаквания се определя обема на инвестициите, като се сравнява лихвения процент с пределната ефективност на капитала.

 Кейнс счита, че пределната ефективност на капитала намалява, предвид значителните и постоянно растящи размери на натрупване на капитала, перспективите на инвестирането стават все по-малко благоприятни, и че тук значение има намаляването нормата на печалбата, т.е. действа законът за убиващата производителност на капитала.

- И така склонността към потребление  намалява;

- Склонността към спестяване расте;

 Пределната ефективност на капитала:

-намалява от една страна, защото дохода ще пада с ръста на предлагане на дадения вид капитал,

- намалява от друга заради ръста на нарастващия интезитет на натоварването на мощности за производство на съответните капитални стоки и предизвиква нарастването на цените на предлагането.

 След като спестяванията изпреварват потреблението /склонността към потребление се снижава, към спестявания- расте/, нарастващите спестявания е необходимо да се насочат в инвестиционната сфера.

За да се стимулира търсенето е необходимо да се насочат спестяванията в инвестиции т.е. I = S или S = I.

 Кейнс задава въпросът какво трябва да направим, че спестяванията да се трансформират в инвестиции, при положение, че динамиката на спестявания и на инвестициите се подчиняват на различни фактори?

 А. Спестяванията

 Както показахме с ръста на доходите спестяванията се увеличават, но тогава Кейнс предупреждава, че увеличаване на спестяванията може да не съдейства, а да препятства ръста на националния доход,

И може да се случи следното:

Спестяванията растът според ръста на доходите. Излишните спестявания водят към излишно предлагане. При това положение печалбата на инвестициите се намалява, защото инвестициите зависят от очакваната печалба от капиталните разходи и равнището на лихвения процент т.е. паричните спестявания се увеличават, но не се насочват като инвестиции към отраслите нуждаещи се от реални инвестиции, чието развитие ще обезпечи икономически ръст.

Инвестициите играят положителна роля в икономиката, и тя се намира в подем, когато величината на пределната ефективност на капитала е по-висока от нивото на лихвения процент. Никой не инвестира по правило, ако не очаква по-високи доходи.

При висок лихвен процент собствениците на спестени пари не инвестират в капиталовложения, и обратното при по-нисък лихвен процент, толкова е по-оживен инвестиционния процес Има по-лесни начини да се вложат пари и да се получат сравнително високи доходи без особено висок риск. И тогава при висок лихвен процент инвестиционната дейност постепенно затихва, и настъпва криза.

 Б. Лихвения процент, спестяванията и търсенето на пари

 Съгласно Кейнс, лихвения процент представлява особен автономен монетарен “феномен”. Лихвения процент-това не е цена на спестяването според него, лихвения процент - това е цената, която ти се плаща за отказ от ликвидност. Кейнс счита, че хората спестяват само тогава, когато са си удовлетворили потребностите. Затова повишението на лихвения процент не стимулира ръста на спестяванията. Ставката на лихвеният процент се определя в зависимост от търсенето и предлагането на пари или от спестяванията в парична форма.

 Желанието да имаш при себе си наличност от пари Кейнс нарича предпочитане на ликвидност, или това е стремеж да съхраниш богатството си в парична форма, като най-много ликвидна, за да можеш в удобен момент да ги обърнеш в изгодни инвестиции.

Отказът от ликвидност се разглежда като жертва, за която се полага възнаграждение. За отказ от ликвидност собственика на парите получава лихвен процент. Ликвидността е психологически феномен. Нестабилността в обществото и икономиката усилва склонността към ликвидност. За нейното преодоляване се изисква висок лихвен процент, тогава парите ще се обращат в ценни книжа, депозити. Обратно, стабилния паричен пазар, понижава предпочитането на ликвидност, а заедно с това и лихвения процент. Търсенето на пари се регулира от закона за предпочитане на ликвидност. Кейнс поставя ролята на лихвения процент като свързващо звено, посредством, което паричната маса влияе на динамиката на националния доход.

 

Обобщавайки концепцията на Кейнс можем да кажем следното:

 Доходите на хората се разделят структурно на две части:

-Потребление -/разходи за потребителски стоки/

-Спестявания -/заделят се средства за бъдещи разходи/

Доходите и заетостта на хората се формират от ефективното търсене, а то зависи от потребителското и инвестиционно търсене.

Ефективното търсене е функция от склонността към потребление,  склонността към спестяване и насочването на спестяванията в посока към инвестиции. Инвестициите зависят от съотношението на пределната ефективност на капитала и големината на /ставката, нормата/ на лихвения процент.

 Тъй като съвкупния доход е по-голям от търсенето и потреблението, а величината на лихвения процент обикновено е висока и подтиска частните инвестиции, то недостатъчното съвкупно търсене се обяснява с недостатъчното потребителско търсене и дефицита на инвестиционното търсене.

 Как да се стимулира търсенето за да се излезе от състояние на спад и ниска заетост?

Кейнс дава ново решение! Тук може да помогне Държавата! Държавата може да повлияе на склонността към потребление, на пределната ефективност на капитала, на величината на лихвения процент, а оттук – увеличаване на икономическия ръст, на доходите и заетостта!

Главното е да се стимулират инвестициите! Решаващо значение Кейнс придава не на парично-кредитната, а на бюджетната политика!

Защо? Тук Кейнс прави следното обяснение.

По правило икономическата политика трябва да бъде насочена към понижаване на лихвения процент посредством увеличение паричната маса. При спад и непълна заетост това ще приведе към увеличаване на заетостта и производството, като в по-малка степен  ще се увеличи  ръста на цените.

Тук съществува опасност, която Кейнс нарича капан на ликвидността. Нейната същност се състои в това, че докато има безработица увеличението на паричната маса ще стимулира търсенето, евтиния кредит ще активизира капиталовложенията, ще повдигне тяхната пределна ефективност. Паричната маса ще расте до един момент/ при много нисък лихвен процент/, при който понижаването на лихвения процент спира. Нарастването на паричната маса губи значението си, тъй инвеститорите започват да продават ценни книжа.

 Решаващо значение Кейнс придава не на парично-кредитната, а на бюджетната политика! Същността на бюджетната политика се състои в разширяване държавните инвестиции /защото частните инвестиции растът недостатъчно/, например в строителство на пътища, язовири, мостове, железопътна инфраструктура, изобщо увеличаване на държавните разходи в публичния сектор в т.ч. бюджетните средства могат да използват частни инвестори чрез системата на дъжавни поръчки и покупки. Така чрез ефекта на мултипликатора държавните инвестиции ще приведът към ръст заетостта и увеличение на националния доход.

 В. Ролята на мултипликатора в теорията на Кейнс.

 Съществена роля в теорията на Кейнс играе концепцията за мултипликатора /от лат. multiplicator - умножаващ/.

Мултипликатора показва количественната връзка между приръста на инвестициите и приръста на дохода, тъй-като увеличението на инвестиционното търсене неизбежно се съпровожда с увеличение на потребителското търсене, при това в степен по-голяма, отколкото инвестиционното. Мултипликатора засилва, има умножаващ ефект, на въздействието на инвестиционното търсене за увеличение на доходите.

 Какво представлява мултипликационният ефект?

 Ефекта на мултипликатора се проявява най-добре при наличие на неизползвани производственни мощности и незаета работна сила, и обикновено има място в условията на подем, а не на спад.

Когато държавата започне да увеличава инвестициите в публичния сектор, доходите на работниците заети в инвестиционния сектор се увеличават. Това неминуемо ще доведе до ръст на производството и доходите в отраслите, произвеждащи предмети за потребления. От своя страна това ще предизвика расширение на производството и доходите в третични сектори.

Ако държавата инвестира допълнително в строителство на пътища, сгради, язовири, мостове и др. ще стимулира производството на продукция в отрасли, заети с производство на предмети за потребление за строителството, т.е. допълнителна продукция от цимент, асфалт, пясък, арматурни и други железа, врати, прозорци, стъкла, фаянс, мебели, елматериали, както и допълнителна продукция в хранителната, леката промишленост и др. Работниците от тези отрасли също ще си увеличат доходите във връзка с расширение на производството. И така процесът на увеличеното търсене на съответстваща продукция като вълна залива следващите отрасли. Търсенето преминава от отрасъл в отрасъл, но не в нарастваща, а в намаляваща прогресия.

 Мултипликатора се изчислява като отношение на приръста на дохода към приръста на инвестиции, като величината му е винаги  по-голям от 1. При Кейнс мултипликатора на заетостта е равен на мултипликатора на инвестициите. Мултипликационният ефект зависи от масата на инвестициите и от пределната склонност към потребление. Колкото по-голяма част от дохода отива за потребление, толкова по-силно действа мултипликатора. По статистически данни в редица страни на Запад нарастването на инвестициите предизвиква примерно в 2-2,5 пъти по-голям приръст на доходите и потребление. Мултипликатора е величина право пропорционална към пределната склонност към потребление, и обратно пропорционална спрямо пределната склонност към спестявания, и е по-голям от 1.

 Ще обобщя най-важните моменти от теорията на Кейнс.

 Според него равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене!

Анализът на закономерността в развитието на ефективното търсене и прираста на националния доход е основополагаща идея на кейнсианството. Някой трябвало да се захване и да обясни коренната причина за явлението липса на търсене. Моделът ползва няколко променливи величини, с които описва функционирането на икономиката и оценява безработицата в една равновесна система.

Първо, има ефективно търсене, което не е търсенето, осъществено от хората, защото те имат ресурса да купуват, каквото им трябва. Става въпрос за търсене, което се очаква от предприемачите и за което те предлагат днешната заетост, която вярват, че ще бъде ефективна за продуктите, които ще се произвеждат сега. Можем още да го наречем бъдещо търсене, защото то е очакването на онова, което дава ефект на днешната заетост. Оттук производителят може да извади маргиналната ефективност на капитала, т.е. нормата на приходите, които той ще получи, ако произведе само една единица стока повече. Това изисква увеличение на инвестицията, което е приемливо само дотогава, докато лихвеният процент, при който става увеличението, е по-нисък от маргиналната  ефективност на капитала. По този начин, предприемачът ще разшири инвестирането, ако очакваният приход е по-висок от цената му т.е. от лихвения процент. Чрез този механизъм всяка промяна в лихвения процент ще влияе върху инвестиционния процес, изменение в лихвените %-ти  ще причинят свиване или спад в производството. Инвестирането, се определя от очаквания приход от инвестиция на цената на заема, взет за да се финансира инвестицията. Кейнс въвежда концепцията за „очакванията“, според която решенията в инвестирането не зависят само от оценката на текущото състояние на икономиката или на очакваните краткосрочни печалби,  но също и на очакванията и се определя от взаимодействието на всичките тези фактори. Кейнс формира своето виждане , че сумата  на потреблението и сумата  на инвестициите детерминират целия продукт и приходите на една икономика.

Съвкупното потребление и съвкупните приходи са взаимозависими променливи и Кейнс искал да покаже как спестяванията и инвестициите могат да съществуват в баланс.

Това може да стане само ако исканите спестявания и инвестиции са равни помежду си, където сумата, която бизнесменът иска да вложи, е равна на сумата, която семействата искат да спестят. Ако потребителските решения на семействата не са в тон с решението на предприемача да инвестира, ще имаме ниво на производителност, което не ще наема цялата налична работна сила и оттам ще дойде безработицата. Състоянието ще остава такова, докато нещо не се промени или в потреблението, или в инвестиционните процеси, като промяната най-вероятно ще настъпи в последното. Именно там може и да се упражни влияние, тъй като картината на спестяванията и потреблението е общо взето  постатична.

Кейнс отхвърля дълбоко вкорененото разбиране, характерно за класиците, че естественото ниво на заетостта е пълната заетост. При огледа на икономическата система не се вижда причина дадено ниво на потребление и инвестиции да доведат до производсво, искащо пълна заетост. Инвестициите и потреблението  могат да наложат много изисквания към икономиката, които да доведат до инфлация или слабо търсене, водещо до безработица. Няма причина, и класиците никога не са предлагали такава, да приемем, че сборът от милионите индивидуални решения да потребяват или пестят ще доведе до такова търсене, което ще подсигури пълна заетост. Това може да стане само когато исканите спестявания и търсените инвестиции са в баланс помежду си противно на това да приемем, че реалните спестявания и фактическите инвестиции наистина са равни помежду си.

Кейнс твърди че причината, поради която икономическата система не се саморегулира и поради която икономиката, характеризираща пълната заетост, не настъпва, както твърдят класиците, е твърде опростеното виждане за поведението на лихвения процент като главен фактор. Те мислели, че спадът в инвестирането ще доведе до спад на лихвените проценти до степен, при която пълната заетост отново ще настъпи. Движението на лихвените проценти обаче, е нещо далеч по-сложно. Действията на спекулантите на фондовата борса може да попречат на спада на лихвените проценти до степен да насърчават инвестиране, водещо до пълна заетост. Първоначалният спад на инвестициите или потреблението води до рязък спад на приходите и понататъшен спад в инвестирането или потреблението. Това се нарича мултипликационен ефект. Системата не е саморегулираща се и първоначалните девиации в пълната заетост не били коригирани чрез промени в лихвените проценти. Напротив, те били влошавани чрез движение в приходната част. Само защото спадът в заетостта няма автоматично да се коригира от други промени в икономиката, Кейнс решава, че правителството и монетарните власти имат задължението да се намесят и да коригират спиралата, водеща надолу към рецесия.

Кейнс приема, че е необходимо да се предизвика достатъчно еластичност от страна на търсенето, за да се насърчава и регулира икономиката до така наречената пълна трудова заетост. Чак през 30-те години икономическата теория и практика показват новата роля на държавата, и както Кейнс казва: „Централните лостове, необходими за осигуряването на пълна заетост ще са, разбира се, до-голяма степен в ръцете на правителството. С това традиционните функции на властта ще бъдат значително разширени“.

 Приносът на Кейнс се състои в това, че той предлага нова теория за регулиране на производството и заетостта. Анализирайки кризисните явления той стига до важния извод, че в съвременната икономика автоматическо възтановяване на нарушеното равновесие между основните фактори на възпроизводственния процес не се случва, пазарният механизъм се оказва неспособен да обезпечи заетостта и ръст на доходите. Освен това неговата методология и терминология, използвани за анализа на макроикономиката, влизат в арсенала на науката и продолжават да се използват, уточняват и разширяват от поддръжниците на кейнсианската школа. Теорията на Кейнс оказва беспорно мощно влияние на икономическата политика, като става практика в страните на съвременния капитализъм през периода от средата на 30-те до началото на 70-те години. Държавата се намесва в икономиката с различни подходи и средства, които използва за поддържане на зеатостта и темповете на икономическия ръст като:

-разработката от изходни положения на антициклическата политика;

-чрез намеса на държавната банка на паричния пазар чрез регулиране на лихвения % на заемите.

-чрез гъвкава данъчна политика държавата въздейства върху очакваната ефективност и от тук стимула за инвестиции.

-концепция за дефицитното финансиране- чрез преки държавни инвестиции със средства от бюджета държавата въздейства  на инвестиционния процес.

-система за средносрочното програмиране и др.