Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Букет от балони ще породи новата рецесия в САЩ, която ще избухне през 2021-2022г. Общото нарастване на глобалния дълг в света достигайки близо 300 трилиона долара и годишния му ръст от около 5.3%, рязко изпреварва ръста на Брутния вътрешен продукт от около 3.8% годишно в световен мащаб, както и обема през  последните години!

От тук можем категорично да кажем, че глобалния дълг в т.ч. публичния, корпоративния, финансовия и този на гражданите стават много негативен фактор:

-за избухване в близко бъдеще на нова рецесия или депресия;

-за стабилен растеж;

-за съкращаване на социални разходи;

-за увеличаване на безработицата;

за дестабилизация на световната икономика.

Какво се случва с икономиката на САЩ? След дълги години на стагнация търговският цикъл премина във фаза на оживление и  подем. Очевидни са признаците за бум и по-късно прегряване на икономиката:

-безработицата достигна 4%, границата до почти пълната заетост е много близка;

-ръстът на Брутния Вътрешен продукт достигна 3%;

-лихвите са ниски и парите са евтини, като през юли 2017г.  беше решено лихвеният процент да се поддържа на нива от 1-1,25 процента годишно;

-индексите на фондовите борси достигат исторически нива, като Дау Джонс достигна 26098 пункта ;

-инфлация няма, защото ръста на работните заплати е много по-нисък от ръста на капиталовите доходи  т.е. икономическия ръст обслужва 10%-те процента от богатите и основно 1%-единия процент;

-основен фактор за икономическия растеж е потреблението, породено от увеличената заетост и потреблението от ДЪЛГ!

В това време публичният и гражданският дълг продължава да расте!

– Държавният дълг на САЩ през м. Септември 2017г. за първи път в историята надхвърли 20 трлн. долара, съобщи Business Insider и продължава да расте, като днес е 105% от БВП.

– Домакинствата в САЩ са натрупали над половин трилион долара нов дълг за последната година, пише Business Insider, цитирайки данни от Федералния резерв.        По-този начин общият дълг на домакинствата вече достига 12.84 трилиона долара или около 2/3 от брутния вътрешен продукт на Съединените щати;

– Дългът нa aмepиĸaнcĸитe ceмeйcтвa пo ĸpeдитнитe ĸapти e дocтигнaл  нoв peĸopд пpeз нoeмвpи 2017г., пoдчepтaвaйĸи yвepeнocттa нa пoтpeбитeлитe в CAЩ, нo и пpeдcтaвлявaйĸи пpeдyпpeдитeлeн cигнaл зa пpoблeм Кpeдитни ĸapти, ca ce yвeличили дo 1,023 тpилиoнa дoлapa, пoĸaзвaт дaнни нa Фeдepaлния peзepв. Taĸa тe пoдминaвaт цифpaтa oт 1,021 тpилиoнa дoлapa – ĸoлĸoтo бяxa зaeмитe пpeз aпpил 2008, тoчнo пpeди дa ce cпyĸa имoтния бaлoн, дoвeл cвeтoвнaтa финaнcoвa ĸpизa;

 Задълженията на американските граждани за сделки с автомобили достигна рекордно ниво, собем от общо 1,1 трлн. долара неизплатени кредити Около 107 милиона американци, което е почти всеки втори възрастен американец, понастоящем плащат кредит за кола.

Една голяма част от тези заеми се оценяват като „рискови“ или „високорискови“, т.е. с лоши или особено лоши кредитни рейтинги.

Студентски кредити в САЩ възлизат на около 1,4 трилиона долара, растът още по-бързо от заемите по кредитните карти и изплащанията на автомобилите, като през последните години набъбват дълговете на американските студенти.                                   

Със средностатистически задължения за 34 000 долара напускат университетите прясно завършилите висшите училища.

Статистиката заплашително заприличва на тази преди краха на “Лемън Брадърс“. Въпроса опира до това каква е играта с дългови финансови инструменти, колко ще продължава икономическия бум и в кой момент ще настъпи свръхпроизводството, кога ще стане наложително вдигането на лихвените проценти.                                               

Съвпадението на тези икономически процеси, както и начина по-който се преразпределя националния доход, до четири-пет години ще доведе американската икономика до криза с неопределен характер. 

За разлика от държавния бюджет, който може да бъде запълнен с печатане на пари, година след година, потребителските заеми трябва да се връщат. И независимо от ниските лихви наФедералния резерв, тези на кредитните карти и заемите за малки бизнеси са на много по-високи нива.

Майкъл Либовиц, съосновател на анализаторската компания 720 Global, смята, че икономиката на САЩ вече е „опасно близо до ръба“. „Повечето потребители, особено тези в долните 80%, са разорени. Много от тях са взимали колкото могат повече пари. Изплащането на този дълг ще послужи като мокра кърпа върху растежа на икономиката  в следващите години. И докато заплатите не започнат да растат по-бързо от реалната инфлация, проблемът само ще се задълбочава“, смята той.

За да разберем нещата още по-добре, проучването на американската агенция за предоставяне на кредитни доклади TransUnion показва, че много американски домакинства имат проблеми с изплащането на дълга.

И по отношение на дълговете по кредитните карти американците биха през тази година своя предишен рекорд от времето преди финансовата криза, като сумата на задълженията мина границата от 1 трлн. долара. Въпреки оживлението на икономикатасумите по балансите на кредитните карти се очаква да се повишат още през 2018 г„Наистина е учудващо колко дълг по кредитните карти имат американските домакинства“, казва Кимбърли Палмър, експерт по кредитни карти във финансовата компания NerdWallet.

Прогнозите сочат, че за пета поредна година дългът по кредитните карти ще се увеличи, катосредният му размер на потребител ще нарасне с около 1% през следващата година, според TransUnion. Днес в САЩ средният дълг на домакинство по кредитни карти е около 15 654 долара, според Nerd Wallet.

„Нарастването на дълга се дължи отчасти на потребителите, които правят ненужни покупки“, казва Палмър. Около 41% от 2 000 потребители, изследвани от Nerd Wallet през ноември, заявяват, че харчат повече, отколкото могат да си позволят, за продукти, от които не се нуждаят. Но това не е всичкоОказва се, че разходите за храна и жилище растат много по-бързо от доходите.„Също така увеличаването на дълга по кредитните карти се дължи и на това, че повечето потребители имат достъп до получаването им“, казва Пол Сигфрид, старши вицепрезидент на TransUnion.

Повече от 171 милиона потребители в страната имат достъп до кредитни карти, което е най-големият брой от 2005 г. насам, когато достъп до такъв тип кредитиране са имали 162,5 млн. души, според Федералния резерв. Това включва предоставяне на достъп на повече потребители с по-нисък кредитен рейтинг, коментират експерти.

Вискорисковите кредитополучатели представляват около 10,6% от всички, спрямо 9,9% през 2016 г. По време на рецесията през 2009 г.  процентът е бил 13,4%. Hoвият peĸopдeн дълг нe пpeдcтaвлявa тaĸъв pиcĸ зa иĸoнoмиĸaтa ĸaтo пpeз 2008 г., зaщoтo дoxoдитe ca пo-виcoĸи, ĸaзвa cтpaтeгът oт UВЅ Сrеdіt Cтивън Kaпpиo. Cъoтнoшeниeтo мeждy дългa пo ĸpeдитни ĸapти и БBΠ нa CAЩ e oĸoлo 5%, cpaвнeнo c 6,5% пpeз 2008 г.   „Moжe дa ce paзчeтe ĸaтo пpeдyпpeдитeлeн cигнaл, нo нe и ĸaтo нeпocpeдcтвeнa oпacнocт“.

През осемте години на управлението на предишния президент Барак Обама дългът на страната се увеличи с 10,63 трлн. долара, като почти се удвои. С икономически растеж от около 3 на сто от БВП годишно и рекордно ниски лихви на Федералния резерв от 0,25-0,5%, обслужването на дълга не беше проблем. Но в края на 2016 г. Фед започна да нормализира паричната политика.  През юли2017г. беше решено лихвеният процент да се поддържа на нива от 1-1,25 процента годишно. Тръмп многократно е заявявал, че дългът на САЩ трябва да бъде намален, но той беше длъжен да се съгласи с увеличаването му в светлината на нарастващите социални плащания на бюджета.

Продължава да се надува балонът на автомобилните кредити.
Дали този балон ще се спука? ! Процента на неиздължаване при кредитите за автомобили е сравнително ниска, но се повишава преди всичко в т. нар. Subprime сегмент. В допълнение падежите стават все по-дълги – знак, че банките непрекъснато намаляват своите изисквания към клиентите.

Няколко момента от автомобилния кредитен бум напомнят на специалистите за практиките преди ипотечната криза. Според многобройни доклади някои от кредиторите са изключително невнимателни. Често не се разглежда кредитоспособността на длъжниците. Много заеми очевидно се основават на невярна информация за активите и доходите от страна на клиентите.                         

Това означава, че делът на лошите кредити може да бъде значително по-голям от официално известния. Закупеното превозно средство в повечето случаи се използва като единствена гаранция за много автомобилни заеми. В случай на неиздължаване на кредита, често се установява, че стойността при препродажбата на автомобила е по-ниска от остатъка от заема. Поради това клиентът попада в дългови капан, а кредиторът не може да прибере част от парите си.
Какви последици би имало едно спукване на автомобилния балон? Повече от 1 трлн. долара кредитен обем, от които повече от 200 милиарда долара са с лош кредитен рейтинг: това са огромни суми, но и неизплащането на голяма част от кредитите за коли няма да предизвика нова световна финансова криза. За сравнение, преди финансовата криза американските банки раздаваха ипотеки за над 3 трилиона долара годишно.
Някои инвеститори обаче могат да понесат сериозни загуби. Високорисковите кредити са особено популярни в момента, тъй като носят относително висок лихвен процент от около пет процента годишно. Много от някои по-ранни кредитори обединиха своите заеми за автомобили и, заедно с рисковете, ги продадоха на инвеститори.
Освен това и дълговата пирамида представлява проблем за автомобилната индустрия. Търсенето в САЩ спада. По-свободното предоставяне на кредити обаче все още задържа продажбите на автомобили на високо ниво. Без кредитите обаче продажбите на нови автомобили на пренаситения пазар ще се сринат.

Още по-бързо от заемите по кредитните карти и изплащанията на автомобилите през последните години растат дълговете на американските студенти. Сумата на студентските заеми възлиза на около 1,4 трилиона долара. Какви последици би имало едно спукване на балона със студентски заеми? В известна степен това вече се случи. Около 8 млн. американци от общо 44 млн. със студентски кредити не успяват да си обслужват задълженията. Това представлява дял от 18 на сто. Едва една трета от бившите студенти успяват да изплащат кредитите си навреме и без държавна или щатска подкрепа. При всички случаи ще е скъпо за американските данъкоплатци. Ако преди последната финансова криза студентските заеми бяха предоставяни предимно от банките, то сега 90% от новите студентски заеми се предоставят от Министерството на образованието.
Така държавата носи основната част от риска при неизпълнение. Освен това свръхзадлъжняването на много висшисти се превръща в проблем за икономиката като цяло и за обществото. Заради по-високата тежест от тези студентски кредити по-малко млади американски купуват къщи, мебели и други битови стоки, отколкото преди десет години. Американските медии дори установяват връзка между увеличеното задлъжняване и нарастващите случаи на депресия и проблеми в отношенията при младите семейства.

Заплашена ли е Америка от спукване на тези балони?

Повечето банки в момента не виждат причина за безпокойство.   Докато безработицата е на най-ниското историческо ниво, те не очакват големи загуби. Някои наблюдатели смятат това за добър знак за икономиката, тъй като гражданите на САЩ очевидно са уверени във финансовото си положение и упорито консумират. Освен това американските домакинства понастоящем харчат по-малко от десет процента от своите доходи за обслужване на дълговете, което е значително по-нисък дял в сравнение с този от предходните години.                                                         

Но има някои предупредителни знаци: американската банка Wells Fargo наскоро понижи перспективата си за дълговете по картите, тъй като кредитните критерии са били занижени до тревожна степен.

Тази система вече доведе веднъж световната икономика до ръба на бездната: кредити на милиони американци за неща, които мнозина от тях не могат да си позволят, с обезпечение, чиято стойност често е под въпрос, обвързана и продадена на гладни за доходност инвеститори.

Десет години след като неочакваният срив на цените на недвижимите имоти в САЩ първо предизвика кризата с ипотечните кредити, а след това и световната икономическа криза, т. нар. Subprime кредити отново процъфтяват – с други думи – заеми с нисък рейтинг и високи лихвени проценти. Този път обаче не ипотеките притесняват наблюдателите. Дълговете на американците нарасна особено бързо в три други области, пише в анализ за N-TV Макс Боровски.

 

Какво ще се случи следчетири-пет години в американската и световната икономика? При всички случаи след подема в икономиката ще дойде прегряване и рецесия. Дълговете на гражданите ще продължават да растат, балоните да се издуват, държавните и корпоративните дългове също!                                     

Основният въпрос е, когато се увеличи търсенето на пари дали лихвените проценти ще се вдигнат и няма ли цените на активите да рухнат? Ако лихвените проценти останат ниски т.е. същите, това значи, че лихвения процент вече не играе роля на регулатор на паричното търсене и предлагане, както и на стимулатор за икономическо оживление или спирачка на безумното търсене на пари!

Това би означавало, че паричното търсене и предлагане се определя основно от печатането на пари от Федералния резерв!

 

Предвид постоянното нарастване на дела на развиващите се страни в световната икономика става очевидно, че САЩ и развитите държави вече не могат да разчитат на достатъчни печалби от глобалната търговия за да могат да обслужват натрупаните от тях дългове.

В момента развитите държави извличат полза от това, че останалият свят все още изпитва доверие към техните валути и ги използва като резервни. На практика, доларът и еврото използват предимствата на монополния си статут. Именно това им осигурява достъп до евтини дългови задължения, позволявайки им да стимулират националните си икономики със средствата на монетарната политика, провеждана от централните банки (програмата за т.нар. „количествени улеснения“ или с други думи за „неограниченото печатане на пари“).            

Рискът обаче е, че на фона на влошаващата се ситуация с дълга и намаляващия им дял в глобалната икономика, те вече няма да могат да се възползват от тези предимства още в съвсем обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко оскъпяване на заемите и ръст на инфлацията, който в крайна сметка ще се трансформира в хиперинфлация. При този сценарий на развитие на събитията, който аз лично смятам за неизбежен през следващите няколко години, икономиката на развитите държави е застрашена от тотален крах.

Проблемът е, че няма как да се избегне подобно развитие на събитията, защото развититедържави завинаги са загубили конкурентните си предимства като икономически сили. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до нивото, съответстващо на наличните им ресурси и население. Както ми се струва обаче, сегашният западен елит няма желание да си отвори очите за реалността. Вместо това той се опитва да поддържа илюзията за просперитет, постоянно трупайки все нови и нови дългове, докато все още е в състояние да го прави. На практика, политическите партии на Западната  развита демокрация са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само за това, как да победят на следващите избори. За целта те продължава да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки по този начин и собствените си национални икономики. Тази политика обаче не може да продължава до безкрайност.

В крайна сметка развитите държави са обречени на неопределеност, чийто край най-вероятно ще бъде тежка икономическа депресия или хиперинфлация с непредвидими последици!

Петър Къртев

 

Ролята на политикономията и изкривяването на капитализма

 

И до днес икономическата наука се лута по отношение на предмета и наименованието си! Първата систематизирана икономическа теория Меркантилизма, поставя в центъра на вниманието си богатството на народите и размяната, като средство за постигането му.

Въпреки тази сериозна грешка, че в търговията се създава нова стойност, меркантилистите първи нарекоха икономическата наука политическа икономия!

По-късно физиократите, така и класиците на политическата икономия в лицето на Смит, Рикардо, Мил, както и Маркс продължиха тази избрана по естествен път традиция!

Какво означава думата политика и от тук термина политическа икономия?

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p'olis] – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е действието и умението да се управлява държавата-град.

Политиката формира процес, при които социална група от хора, чиито интереси първоначално имат известни различия, достигат до колективни решения, които се смятат за общи и обвързващи за групата и приети като обща политика т.е. общо управление.

Терминът „политически“ в този му смисъл се отнася за партиите, правителствата, международните институции и отношения, науките, политическите теории, както и политическата икономия.

Значението на термина „политика“ може да се обобщи в две тенденции. Първата се характеризира до вземане на решения за създаване, поддържане и провеждане на определен курс от действия, които включват цел, стратегия и тактика.

Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основно място заема също така връзката между политиката и властта.

Класиците са стигнали до същността на предмета на политическата икономия!

За тях тя е наука за основните закони и тенденции на производството, размяната, разпределението и потреблението на общественото богатство, както и за тяхното управление!

Затова и икономическата наука се е наричала политическа икономия!

Простичко казано наука за управление на икономиката!

Какъв трябва да бъде предмета на политическа икономия?

Политическата икономия е наука, която разкрива и изучава действието на икономическите закони за производството, размяната и разпределението на материалните блага, така и разглежда ролята на човека и неговите икономически, политически и социални взаимоотношения за оптимизацията и регулирането на икономическите субекти и икономическата система като цяло, с цел повишаване благосъстоянието на гражданите.

 

Икономиката на капитализма се изкривява

 

Има множество фактори, които ме накараха да направя този извод!

Тук не става въпрос за традиционните противоречия констатирани от социалистическите представители още със зараждането на капитализма като:

-концентрацията и централизацията на капитала;

-битката между труда и капитала за повишаване на работните заплати и подобряване условията на работа;

-икономическите кризи;

-безработицата;

-ролята на монополите;

-бедността;

-социалната мобилност;

Тук става въпрос за съвършенно нови тенденции, които се появиха, пробиха и продължават да се установяват в икономиката, като постепенно изменят традиционния капитализъм установен през последните двеста и петдесет години!

Появява се нетрадиционен капитализъм!

Проявите му са най-различни като:

-малък, минимален растеж;

-малки, дори отрицателни лихви, които не са краткотрайно изключение;

-малка, минимална инфлация;

-почти минимално потребителско търсене;

-големи екологични и климатични проблеми;

-големи дългове;

-големи бюджетни дефицити;

-голяма безработица, увеличава се заетостта с непълно работно време и ниското заплащане;

-голямо сенчесто банкиране и икономика;

-голяма волатилност на цените на активите;

-голяма концентрация на капитала;

-големи банки;

-голямо движение на виртуални пари във световната финансова система;

-голяма диспропорция между паричната маса и количеството стоки в икономиката;

-застаряване на населението и намаляване на производителността;

-висока пенсионна възраст;

-голямо относително неравенство;

-голямо богатство в малко ръце;

 

 

 Справедлива печалба-нов начин на разпределение на     материалните блага в производството

 

След като всичко, което се създава на този свят, като материални и духовни блага, е реултат на рационалната трудова дейност на хората, след като цената на една стока се явява паричен израз на нейната стойност, след като стойността е труд, след като в една стока е фиксирана определена субстанция абстрактен човешки труд:

Защо стоките след като се реализират на пазара, доходите получени от тях не се разпределят съобразно количеството жив и овеществен труд вложен в тях от участниците в производството на тази стока, а се разпределят на базата на частната собственост?

Това е въпросът, който си зададох след като прочетох първите три отдела на “Капиталът”!

Тогава на мястото на абстрактните категории труд и капитал, аз поставих живите участници в капиталистическия производствен процес работниците и предприемачът.

Припомних си всички основни неща от процеса на производството и стажа ми като предприемач, работник и служител. Ролите са приблизително равни от 35 години трудов стаж 18 бяха като предприемач, а останалите като служител и работник. Като работник имам приблизително 1.5 години.

Анализирайки начина на разпределение на благата и това, което се случва реално в процеса на производството, открих, че не само частната собственост, а реалният принос на участниците в производствения процес трябва да стане базата за разпределение на благата.

Този принос може да се измери чрез количеството вложен жив и овеществен труд на работника и предприемача!

Какво влага предприемачът в производството?

За мен това е играна роля, аз знам какво съм вложил в първоначалния момент на работата. Вложих машини, инструменти, приспособления, закупих материали, наех цех под наем и няколко работника.

Аз изхарчих определено количество парични средства, но тези пари всъщност представляват определено количество минал, овеществен труд под формата на първоначален капитал.

Да си припомним какво означаваха парите.

Парите са стока, специфична стока, парична стока, а за всяка стока се изразходва определено количество абстрактен труд.

Това количество абстрактен труд е овеществен, минал труд, приел в момента формата на пари и има определена стойност. Така, че аз съм вкарал в производството метафорично не пари, а определено количество труд, който аз съм вложил в минало време и съм получил точно тези пари.

Но тези пари са в такова количество, че са достатъчни за създаване на трудови условия и започване на производство и се превръщат в капитал след първия оборот.

 

Има ли експлоатация в капиталистическото пазарно стопанство

 

Според мен, след като Маркс създава теорията за принадената стойност и разкрива източникът на натрупването в капиталистическото производство, той сякаш спира, за неговата теория на научния социализъм това е достатъчно, той не прави нещо много важно:

Не анализира понятието експлоатация на наемния труд в чисто икономически план в границите на принадената стойност. 

Маркс създава целенасочено абстрактен и опростен модел на капиталистическото производство. Капиталът за него е по-скоро определена сума пари, с която капиталистът закупува основни и оборотни средства в т.ч. наема работници и осъществява процес на възпроизводство, при което се експлоатират работниците.  Те създават допълнителна стойност в новосъздадената стойност, която той нарича принадена стойност.

Същата бива изцяло присвоявана от капиталиста на база на частната собственост, облечена в юридическа дреха на  търговския закон.

Закон утвърдаващ интересите на буржоазната прослойка на предприемачите със създаването на юридически форми на производствена, търговска, банкова, застрахователна, транспортна, земеделска и др. дейности.

Тези юридически форми, като Акционерни дружества, Дружества с ограничена отговорност и др. узаконяват собствеността на капитала, като основа не само на процеса на управление на производството или дейността, но те дават възможност на т.н. “собственик на капитала” да бъде “собственик на фирмата” и да разпределя по собствено усмотрение материалните блага от съвместната дейност.

Като собственик на капитала, капиталистът  става “собственик на фирмата”, а като “собственик на фирмата” той става собственик на “цялата дейност във фирмата”.

Но това е “съвместна дейност”, която се осъществява от различни субекти, предприемач и работници.

В действителност това са две различни юридически лица. Взаимоотношенията между тези две юридически лица могат да бъдат определени със закон. Буржоазната либерално-демократична философия и най-вече идеология определя и узаконява тези взаимоотношения именно с Търговския закон с т.н. юридически форми.

Този закон утвърждава правилото на “собствеността на капитала” или на т.н. частна собственост да приватизира цялата съвместна дейност и резултатите от нея. Този закон така разпределя взаимоотношенията между двата юридически субекта “собственик на фирма” и работник, че:

-работникът има съвсем ограничени права;

-“собственикът на капитала” има огромни права, най-важното от които е да присвоява принадената стойност;

Така новосъздадената буржоазно-либерална идеология и държава защити юридически интересите на капиталистите и предприемачите.

Защити ги, както робовладелската държава и робовладелците имаха право със закон да притежават робите и да правят с тях каквото си искат.

Защити ги, както монархът и феодалната аристокрация отново със закон определен от тях на практика притежаваха населението в техните феодални имения и ги караха да работят ангария.

Защити ги, както социалистическата държава прокара закон и национализира и обобществи всички фабрики и заводи т.е. цялата промишленост, земята т.е. селското стопанство, банките, търговията, транспорта.

 

Теория за принадената стойност

 

Крайъгълен камък в анализа на капиталистическото пазарно стопанство за Маркс е теорията за принадената стойност. Тя се основава и е в неразривна връзка с трудовата теория за стойността, според която стойността е труд, трудът създава стойност, но самият той няма стойност, следователно няма и цена.

Цена има работната сила, равняваща се на средствата за нейното възпроизводство.

“Човешката работна сила в текущо състояние, т.е. човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност. Той става стойност само когато е в застинало състояние, в предметна форма”. К. Маркс, Капиталът, т.1, отд.1, глава1, стр.69

 За да проследи и покаже създаването на принадената стойност, Маркс първоначално разглежда трудовия процес, като единство на:” целесъобразната дейност, или самият труд, предметът на труда и средството на труда”…Така, че в трудовия процес дейността на човека извършва с помощта на средствата на труда едно предварително набелязано изменение на предмета. Процесът угасва в продукта. Неговият продукт е потребителна стойност, природно вещество, което чрез изменението на формата е пригодено за човешките потребности. Трудът се е съединил с предмета на труда. Той е опредметен, а предметът е преработен“. К. Маркс, Капиталът, т.1 отд. 3, глава 5, стр. 205

След това трябва да се създадат трудовите условия. Аз споделих моя практически опит в създаването на производствените условия, но в случая Маркс набляга на най-важното-наемането, т.е. закупуването на работната сила, която той определя като стока и нейното консумиране.

”На купувача на стоката принадлежи потреблението на стоката, така че притежателят на работната сила, когато дава своя труд, фактически дава само продадената от него потребителна стойност. От момента, в който той е влязъл в работилницата на капиталиста, потребителната стойност на неговата работна сила,  т.е. нейното  потребление, трудът, принадлежи на капиталиста. С купуването на работната сила капиталистът е присъединил и самия труд като жив фермент към също така принадлежащите му мъртви елементи, от които се образува продуктът. От негова гледна точка трудовият процес е само потребление на купената от него стока- работната сила, която той, обаче, може да потреби само като прибави към нея средства за производство. Трудовият процес е процес между неща, които капиталистът е купил, между неща, които му принадлежат. Затова и продуктът на този процес му принадлежи точно тъй, както му принадлежи и продуктът на ферментационния процес в неговата изба за вино”. пак там стр. 213

Оригиналното в теорията за принадената стойност на Маркс, е че той въвежда понятието „работна сила”. Според него на пазара на труда не се купува и продава трудът на работниците, а тяхната работна сила, която представлява способността на работниците да се трудят, съвкупността от физическите и умствени умения, които те имат и които използуват в процеса на производството. Съгласно трудовата теория за стойността, работната сила като стока става обект на покупко-продажба, защото работникът не притежава средства за производство и трябва да продава работната си сила за да оцелее физически, и като стока има потребителна и разменна стойност.

Точно тук се проявява оригиналната трактовка за двуякия характер на труда, с който се обяснява разбирането на политическата икономия.

Потребителната стойност на стоката  работна сила проява на конкретния труд, създава стойност, по-висока от нейната разменна стойност проява на абстрактния труд.

Потребителната стойност на стоката работна сила е способността й, в процеса на производството, да създава нова стойност, по-голяма от нейната собствена стойност, т.е. да създава принадена стойност.

Разменната стойност на работната сила се равнява на стойността на средствата за съществуване, които са необходими за издръжката на работника и неговото семейство. Онова, което отличава стоката работната сила от другите стоки е, че тя създава нова стойност, чийто размер е по-висок от размера на собствената й стойност.

По този начин Маркс казва, че на пазара се купува и продава не трудът, а работната сила, че работната заплата е цена на работната сила.

“Следователно стойността на работната сила и стойността, създавана в процеса на нейното потребление, са две различни величини”. пак там – т.1, стр. 221

 

 Критика на критиката на трудовата теория за стойността

 

Не случайно отделих не-малко внимание на трудовата теория на стойността. Но моето внимание не се концентрира само върху онова, което е написал Маркс. В началото аз започнах с Адам Смит и завърших с Давид Рикардо. Идеята е свързана именно с теорията за стойността.

Класиците на английската политикономия дават основните характеристики и понятия на капиталистическия начин на производство. Именно те определят, че в основата на размяната на стоките стои човешкият труд. Те са създателите на трудовата теория за стойността, а не Маркс, на понятията стойност, потребителна и разменна стойност, принаден продукт или печалба.

Но идеята за двуякия характер на труда и формата на стойността, е оригиналният принос на Маркс за трудовата теория за стойността.Начинът, по който той развива трудовата теория за стойността, тръгвайки от стоката, използвайки разработките на класиците и разбира се най-много на Рикардо, затвърждава вижданията им, че стойността е труд, и че общото, което се изразява в разменното отношение или в разменната стойност на стоките, е тяхната стойност.

По-нататък формулира по-добре от Рикардо величината на стойността на стоката, като обществено необходим труд или обществено необходимо работно време за произвеждането на една потребителна стойност. След това въвежда понятието двуяк характер на труда, т.е. разкрива двуяката природата на съдържащия се в стоката труд. Този въпрос, наистина, се оказва фундаментален за разбирането на политическата икономия, от гледна точка на създаването на принадената стойност.

В процеса на производството, се установява, че потребителната стойност на стоката работна сила или конкретния труд създава стойност по-висока от работната заплата, фиксирана в трудовия договор. Това означава,че стойността на работната сила и стойността, създавана в процеса на нейното потребление, са две различни величини. Разликата между тях е принадената стойност или, както днес я наричаме, печалба.

Всъщност това е излишъкът, който е ябълката на раздора и стои в основата на всички противоречия, борби и войни в историята на човечеството!

“Като единство на трудовия процес и на процеса на образуване на стойност, производственият процес е процес на производство на стоки; като единство на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността, той е капиталистически  производствен процес, капиталистическа форма на стоковото производство”. пак там стр. 225

Вторият оригинален принос на Маркс е разработката на формата на стойността. Разглежда в исторически аспект процеса на размяна на стоки. Обосновава и развива постепенно простата форма на стойността в нейната цялост като относителната и еквивалентна форма, като обяснява как в процеса на историческото развитие тя преминава през разгъната  и всеобщата форма за да стигне до своята естествена форма, съществуваща днес-паричната форма.

Аз не искам да се говори за трудовата теория на стойността на Пети, Смит, Рикардо или Маркс. Аз искам да се говори за единна трудова теория за стойността на стоките. Това, че Маркс усъвършенства постигнатото до него е предимството на живеещия и творящия след тях, и разбира се на неговия гений. 

Така, че аз ще защитавам единната трудова теория за стойността!

Аз се постарах да повторя основните моменти от трудовата теория за стойността на Маркс поради следните съображения:

-за да стане ясно, че стойността е труд;

-за да стане ясно, че единствено трудът създава стойност, но трудът няма стойност;

-за да се проследи пътя от вложеното количество труд в една стока до нейната цена;

-за да стане ясно, че цената е паричен израз на стойността;

-за да стане ясно, че не парите правят стоките съизмерими, а

количеството вложен за тяхното производство труд;

 

Единна трудова теория за стойността

 

 Развитието на ПОЛИТИКОНОМИЯТА под формата на т.н. икономикс от времето на маржинализма, Маршал, Кларк, Кейнс, Неокласическия синтез, Институционализма, Посткейнсианството, Неолиберализма на Фридман, Лафер и Лукас, като цяло изпратиха Трудовата теория за стойността в архив, като нещо ненужно и архаично, създадено в миналото и нямащо нищо общо с бъдещето.

Сериозни аргументи в тази посока има не-малко:

-Неокласиците считат, че принципите на трудовата теория за стойността не са в състояние да обяснят:

+ динамичното развитие на индустрията и пазарите, които се съпровождат, от икономически кризи с тежки последствия. Ясно се вижда, че пазарите вършат чудесна работа и задоволяват все повече и повече потребности с разнообразието на стоките. Но от друга страна понякога те са разрушителни и плашещи. Тези принципи не са в състояние да обяснят и озаптят пазарният фундаментализъм;

+ те имат критично отношение към класическата политикономия по отношение на теорията за стойността, която е подценила анализа на влиянието на потребителната стойност на стоката, за да се аргументира ролята на субективната оценка на купувача при определяне на цената в процеса на потребителското търсене. Интересите на хората и динамично развиващите се пазари тясно се преплитат и отчетливо се вижда тясната връзка  на индувидуалния егоизъм и пазарния механизъм, но при кризисни ситуации преминават в антагонизъм. Огромното разнообразие от стоки и развиващите се пазари постепенно насочват вниманието на потребителите от количеството и производството, към качеството и потреблението на стоките. Така неокласиците насочват своя анализ към сферата на размяната и потреблението. Вместо изследване на отношенията между труда и капитала в производството и разпределението на богатството, те насочват главно внимание си към изучаване отношението на човека към стоката.

 

 Голямата рецесия 2008 г. - моят модел на икономическа криза

 

 В своите анализи изтъкнати икономисти определят различни фактори и хипотези за възникване на Голямата рецесия 2008 г. Една от логичните хипотези за тази криза се обяснява чрез теорията за дългите цикли на икономическото развитие на Шумпетер и Кондратиев, като идеята на тази теория е, че генератори на икономическия растеж в развитите страни са така наречените базисни иновации или технологии за широко използване.

Те превъзхождат обикновените иновации, защото се прилагат в много отрасли, и след иновативни изменения от тях се формират много нови технологии, които оказват положително въздействие на развитието на различни области от икономиката. Пример за подобна иновация е електричеството от третия цикъл на Кондратиев за откритията или компютъра от петия цикъл.  Обсега на всяка базисна иновация е ограничена, а ефективността на вторичните иновации намалява с времето.

Ако броя на иновациите е достатъчно голям, икономиката се развива интензивно, в противен случай настъпва стагнация.

Основната причина е т.н. иновационна пауза, при която рязко намалява броя на технологични иновации, които са основни генератори на икономическия растеж. Настъпила е иновационна пауза на сегашните базисните иновации, като компютри, информационни технологии и интернет, и броя на вторичните иновации, породени от базисните, съществено намалява.

За да се продължи темпа на икономическия растеж е необходимо възникване на нови базисни иновации, които да заменят или допълнят предишните, или да съществуват успоредно с тях.

Нова доминираща базисна иновация все още не се е появила!

Според привържениците на тази хипотеза причини като финансилизацията, свръхпроизводство или недостатъчно потребление не са достатъчни да обяснят специфичните характеристики на продължаващата криза:

 -тя възниква в най-развитата страна в света;

-разпространява се сред развитите държави и чак след това се  пренася  в развиващи се;

-доста широк географски обхват по страни и региони;

-много голяма дълбочина на спада;

-появяват се различни балони, като ипотека, метали, нефт, информационни технологии, биотехнологии.

Създаването на базисните иновации обикновено отначало е трудно уловимо и изглежда далече от практическа приложимост, т.е. то е непрогнозируемо събитие, което става по-късно сензация.

Създаването и появяването на базисни иновации допълнително затруднява икономическото прогнозиране. Икономическите субекти тогава създават такава конюктура на пазара и изграждат тенденции за развитието му, които отговарят на техните интереси. Така те реализират оптимистичните си очаквания и се появяват. пазарните балони, като в условията на глобализацията последствията са още по-тежки. Ако се доверим на тази хипотеза, стагнацията в момента ще продължи до създаването на нови базисни иновации, които да създадат предпоставки за растеж на икономиката.

 Преди да представя моя модел за създаването и развитието на икономическите кризи трябва да анализираме една от най-характерните особености за пазарното стопанство трудно уловими за обикновените хора!

Капитализмът винаги си търси пазар!

Всъщност неговото раждане и развитие се обуславя от това. Нарастването на населението, развитието на занаятите и търговията, утвърждаването на градовете и пазарите, Ренесанса и Просвещението, и особено преселението към новооткритите континенти след Великите географски открития създадоха огромни потребности от обикновени стоки, като храна, платове, дрехи, обувки, мебели, домакински посуда, книги, барут, железария, оръжие, лекарства и др. Така се заражда първия голям пазар в Европа и след откриването на Америка се раждат пазарите на колониите. Удовлетворяването на тези потребности не може да се осъществи от занаятчийската гилдия, която до този момент основно работи за управляващата феодална класа задоволявайки нейните капризи със красиви, скъпи и трудоемки стоки и изделия.

 

Битката между Кейнс и Фридман-Петролната Криза 1973-1974 г.

 

На 6 октомври 1973 Египет и Сирия, с подкрепата на други арабски страни изненадващо нападат Израел на най-светият ден от еврейския календар- Йом Кипур. Това поражда неизбежното покачване на цените на петрола. Кризата се изостря и задълбочава, след като на 13 октомври 1973 Никсън дава началото на операция "Nickel Glass", която има за цел да подпомогне военно Израел във войната. Съветският Съюз също се включва като започва доставки на оръжия за двете арабски страни.

На 16 октомври 1973 ОПЕК решава и  вдига цената на петрола с 70%, до 5,11 долара за барел. Либия заявава, че незабавно прекратява доставките на петрол за САЩ. На 20 октомври 1973 Саудитска арабия и други членове на ОПЕК също се присъединяват към ембаргото.

Така започва Петролната криза от 1973, когато членовете на Организацията на арабските страни износителки на петрол или OAPEC -арабските страни членки на ОПЕК плюс Египет, Сирия и Тунис налагат петролно ембарго спрямо САЩ и други държави, които подкрепят Израел в този конфликт.

В продължение на десетки години Запада изсмуква петролните запаси на Близкия Изток, и по средата на въоръжения конфликт между Израел и Сирия и Египет, на членовете на ОПЕК им идва на наум да използват петрола като оръжие, като ограничават добива  на петрол и налагат ембарго на страните, подкрепящи Израел.

Ембаргото продължава само 5 месеца, но резултата от него е, че  цените на петрола хвръкват до небето. Членовете на ОПЕК осъзнават силата си, чийто последици продължават и до днес. Постепенно то засяга не само САЩ, но и други западни страни. Въпреки, че се понижава, краткосрочното търсене на петрол е нееластично и пазарната цена на петрола се покачва драстично - от 3 долара до 12 долара за барел в рамките на няколко месеца. Това се отразява негативно на цялата световна финансова система и е съпроводено с рецесии и високи нива на инфлация в редица държави. Неблагоприятните явления продължават дълго след кризата - чак до началото на 80-те години на 20 век.

В САЩ президента Картър през 1977 г. създава Министрество на Енергетиката и Американския Стратегически Петролен Резерв - като буфер във време на кризи.

В САЩ цената на бензина нараства с 50%, а на газьола за отопление - с 90%. Въвеждат ограничение на скоростта на превозните средства от 90-100 км/ч и забрана за пътуване в неделя, в опит да пестят петрол, поради поскъпването на бензина.

Западните държави изпадат в икономическа стагнация, като дотогава от 5,2 на сто годишен икономически ръст и 4,1 на сто среден ръст на потребителските цени светът изпада до нулев, а дори и отрицателен растеж и 10-12 % средногодишно покачване на цените. Това е висока инфлация, а в по-слабо развитите в индустриално отношение страни тя се ускорява до хиперинфлация.

Така се появява икономическото явление СТАГФЛАЦИЯ.